Решение по дело №479/2018 на Окръжен съд - Шумен

               

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №85

 

 

                                          гр. Шумен , 12.04.2019г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    Председател: М.М.

                                                                          Членове:1.А.Карагьозян

                                                                                          2.Р.ХаджиИ.

при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  в.гр.дело №479 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        С решение №914 от 18.10.2018г. по гр.д.№3858/2017г.  Районен съд-гр.Шумен е признал за установено по отношение на М.Ш.Ю.,  Г.Х.Ю.  и С.М.Ш.,  че Е.А.Ш.,  е собственик на следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 850 кв.м., намиращо се в с.Д., общ. Х., обл. Ш., за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. , изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. , подробно описан в нотариален акт за покупко- продажба №110, том , рег. №, дело №от 2015 г. по описа на *, като е осъдил М.Ш.Ю.,  Г.Х.Ю. и С.М.Ш., да предадат на Е.А.Ш., владението върху част от заграденото дворно място, цялото с площ от 850 кв.м., намиращо се в село Д., общ. Х., обл. Ш., за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. , изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. , равняваща се на 25, 33 кв.м. , очертана в скица, приложена към делото /стр.101 от делото/, с три зелени и една жълта линии, като бяла част, която скица е неразделна част от настоящото решение, като исковете за предаване на  владението върху останалата част от заграденото дворно място, цялото с площ от 850 км.м., намиращо се в село Д., общ. Х., обл. Ш., за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение е прекратено производството в частта му касателно претенцията за предаване владението върху  гараж, с площ от 20.00 кв.м., изграден в дворно място,  за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, и пристроен към едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения, намираща се в същото дворно място, като недопустимо, М.Ш.Ю.,  Г.Х.Ю.  и С.М.Ш. са осъдени да заплатят разделно, всеки един от тях, на Е.А.Ш. по 574.15лв.,  представляващи  обезщетение за ползването на заградената част от дворното му място, равняваща се на 25, 33 кв.м., за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., като  исковете в останалата им част, до пълния предявен размер, са отхвърлени. Отхвърлени са предявените от Е.А.Ш. искове,  М.Ш.Ю.,  Г.Х.Ю. и С.М.Ш., да му заплатят по 220лв.  за ползването на гараж, с площ от 20.00 кв.м., изграден в горепосоченото дворно място, както и предявените от Е.А.Ш. срещу М.Ш.Ю., Г.Х.Ю. и С.М.Ш. искове, да му заплатят по 2 266, 70лв. - обезщетение за ползването на земята, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., като неоснователни. Присъдени са и следващите се разноски и възнаграждения.

            Недоволен от така постановеното решение, в частта с която са отхвърлени заявените претенции за предаване на владението върху заградената, незастроена площ от дворното място, над 25,33 кв. м. до 58.45кв.м./за 33,12 кв. м/, отхвърлени са исковете  за заплащане на обезщетение над сумата от 574,15лв. до  1324.87лв. / за 750,12лв. / от всеки ответник,   за ползването на заградена част от дворното му място/ за още 33.12кв.м./, извън частта, върху която за изградени сградите,  за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г. и са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение в размер на по 2 266, 70лв. от всеки ответник,  за ползването на земята, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г.,  останал ищецът. Твърди, че същото в тези части било неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Съдът не съобразил обстоятеството, че търпимите строежи в дворното място били два-жилищна сграда и гараж, поради което и само за жилищната сграда следвало да се предостави площ за ползване на ответниците,  а прилежаща площ за ползване на гаржа не била необходима.. Предвид това и следвало да му се предаде владението на още 33.12кв.м., съответно в тази връзка му се следвало  заплащане на обезщетение   и за тези още 33.12кв.м., или още по 750.72лв. от всеки ответник. Неправилно били отхвърлени и претенциите му за заплащане на обезщетение за ползване на земята върху която са изтградени сградите, собственост на първите двама ответници. Последните  станали собственици на масивната сграда и пристройките към нея поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което и не било учредено вещно право на строеж в тяхна полза, съответно ищецът следвало да получи обезщетение за ползването на земята , върху която са изградени постройките на отвениците. Моли съдът да отмени решението  в обжалваните части и постанови друго, с което заявените от него претенции бъдат уважени в сочените с жалбата размери. 

         Въззиваемите, чрез пълномощника си адв.С.О. при ШАК,  вземат становище по неоснователността на въззивната жалба.

           Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

           Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,  достигна до следните изводи:

Съгласно отразеното в нотариален акт №110, т.№, рег.№, с.№*/2015г.  на нотариус с рег.№*,  ищецът Е.А.Ш. закупил от родителите си дворно място, с площ от 850 км.м., намиращо се в село Д., общ. Х., обл. Ш., за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 99кв.м., гараж с площ от 20 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 32.00 кв.м..

       С решение №19/11.01.2016 г. по гр.д.№497/2015 г. на ШРС, частично отменено с решение №74/04.04.2016 г. по в.гр.д.№95/2016 г. на ШРС/влязло в законна сила на 14.12.2016 г./ е признато за установено по отношение на  ищеца, че ответниците М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю.,  са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Д., обл. Ш., ул. „“ №, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения, с пристроени лятна кухня и сайвант, находящи се в УПИ- I-70 в кв. 11 по плана на с. Д., т.е. находящи се в дворното място на ищеца. Със същото решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС е признато за установено по отношение на първите двама ответници в настоящото производство, че ищецът е собственик на дворно място от 850кв.м., представляващо  УПИ- I-70 в кв. 11 по плана на с. Д., съответно ответниците са осъдени да предадат владението върху мястото, като е отхвърлена заявената от Е.Ш. срещу им претенция да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения, с пристроени лятна кухня и сайвант, находящи се в УПИ- I-70 в кв. 11 по плана на с. Д., и предаване владението върху същия имот.

      Съгласно заключението от 05.06.2018г. на назначената в хода на първоинстанционното производство СТЕ, в процесното дворно място от 850.00 кв.м. са изградени жилищна сграда с площ от 99.00 кв.м., използвана от ответниците, прилепен до жилищната сграда гараж с площ от 20кв.м., преобразуван и ползван като лятна кухня от ответниците и стопанска постройка в друга част на дворното място, използвана от ищеца.  Около жилищната сграда била изградена дворна ограда от оградна мрежа на стоманенобетонни стълбчета, заграждаща част от дворното място, като общата заградена част на дворното място, ведно с мястото, върху което са изградени сградите е 222 кв.м..

Съгласно заключението на СТЕ от 13.08.2018г., следващата се  прилежаща площ само към сградата, необходима за използването й е 44.55кв.м. и е очертана в зелено на скица/л.100/, а прилежащата площ, необходима  за използване на сградата и пристроената към нея лятна кухня –се равнява на 77, 67 кв.м., очертани в  жълт цвят на скица/л.101/.

   Съгласно  удостоверение изх.№1400/19.12.2012г, изд. от община Х., по повод на заявление от А.Ш.Ю., обект жилищна сграда със застроена площ от 99кв.м. и гараж със застроена площ от 21кв.м., построени в УПИ І-70 в кв.11 по плана на с.Д. са търпими строежи.

  Не е спорно между страните, че заградената част от дворното място с находящите се в него постройки се ползва от отвениците.  

          При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

   Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

          Предмет на настоящата жалба е само решението в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца за предаване на владението върху заградената площ от дворното място над незастроената площ от 25,33 кв. м. до 58.45кв.м./за 33,12 кв. м. незастроена площ/ от всеки ответник, отхвърлени са исковете за заплащане на обезщетение над сумата от 574,15лв. до 1324.87лв./ за 750,12лв./ срещу всеки от ответниците,  както и за заплащане на по 2 266, 70лв., представляваща обезщетение за ползването на земята, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г.,  поради което и това е обемът, в който дължи произнасяне настоящата инстанция.

Досежно решението в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу всеки от ответниците претенции за предаване владението  на заградената част от дворното място над площта от 25,33 кв. м. до 58.45кв.м./за 33,12 кв.м. незастроена площ/:

         Както бе посочено по-горе, с  решение №19/11.01.2016 г. по гр.д.№497/2015г. на ШРС, частично отменено с решение №74/04.04.2016 г. по в.гр.д.№95/2016 г. на ШРС/влязло в законна сила на 14.12.2016 г./ ,  по отношение на ищеца е признато за установено, че първите двама ответници са собственици на процесните жилищна сграда  и пристроена към нея лятна кухня, находящи се в дворното място от 850кв.м., представляващо  УПИ- I-70 в кв. 11 по плана на с. Д.,  а по отношение на първите двама ответници е признато за установено, че ищецът се явява собственик на  дворното място от 850кв.м., представляващо  УПИ- I-70 в кв. 11 по плана на с. Д.,  като са осъдени да  му предадат владението върху дворното място, а ревандикационната претенция на ищеца срещу ответниците досежно процесната жилищна сграда и лятна кухня е отхвърлена. Влязлото в сила решение за собствеността на сградата отделно от терена формира сила на пресъдено нещо и за наличието на право на строеж - правото да се ползва терена под сградата, прилежащата площ и площта необходима за достъп до сградата.

          Съгласно принципа за непререшаемост на спора /чл.299 от ГПК/, съдът е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение.    Предвид това и в обжалванта част -  с която е отхвърлена претенцията на ищцовата страна срещу  М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю. за предаване владението върху заградена част от дворното място над площта от 25,33 кв. м. до 58.45кв.м./за 33,12 кв. м/  решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Претенцията за ревандикация на заградената част от дворното място срещу сочените лица се явява недопустима, доколкото същите са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по  гр.д.№497/2015 г. на ШРС,  и ищецът може да се снабди с изпълнителен титул за признатите му права,въз основа на същото. Що се касае до отречените му такива, то  в настоящото произовдство ищецът не се е позовал на  нови юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по първото дело, обуславящи възможността да търси отново защита на отречените му права.  

Заявената срещу третия ответник С.М.Ш. ревандикационна претенция се явява допустима както в установителната, така и в осъдителната си част/която е и предмет на депозираната въззивна жалба/ . Същият не е бил страна по гр.д.№497/2015 г. на ШРС, съответно не е обхванат от силата на пресъдено нещо на решението.

           По делото бе установено, а и не се спори между страните, че ищецът се явява собственик на дворно място- УПИ І-70 в кв.11 по плана на с.Д., а първите двама ответници на изградената в същото жилищна сграда с пристроена лятна кухня. Ответникът С.М.Ш. признава обстоятеството, че владее, държи заедно с родителите си/първите двама ответници/ цялата процесна заградена част от дворното място,  тъй като са го допуснали да ползва сградата им.  Спорът е  досежно това, налице ли е основание за осъществяваното от него владение, държане  на процесната реална част от дворното място/33.12кв.м./.

           Правото на строеж не се ограничава  само до земята под сградите, тъй като нормалното използване на собствеността върху постройката не може да се осъществи без използване и на мястото около нея в парцела, в който е застроена, поради което и съгласно чл.64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използване на сградата според нейното предназначение.   Ако той я е предоставил за ползване и на друго лице, то ще има същото правно положение по отношение на ползуването на терена като суперфициарния собственик. Прилежащата към сградата площ не става собственост на суперфициара, но ползуването й не е без основание.

     В случая вещото лице е дало заключение, че съгласно предназначението на жилищната сграда и прилепената към нея лятна кухня, необходимата площ за използването им е  77.67кв.м., очертани в жълт цвят на скица, приложение №3 към СТЕ/л.101/, в която влизат и претендираните 33.12кв.м., поради което и ползването й от суперфициарните собственици, съответно от лицето, което са допуснали да я ползва,  не е без основание. Прилежащата към сградата площ не става собственост на суперфициарният собственик, но ползуването й не е без основание. Предвид това и заявената ревандикационна претенция в осъдителната й част – ответникът С.Ш. да бъде осъден да предаде на ищеца още 33.12кв.м. от заградената част от дворното място се явява неоснователна.

          Съдът намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателите, че тъй като търпимите строежи в дворното място били два-жилищна сграда и гараж, то само за жилищната сграда следвало да се предостави площ за ползване на ответниците,  а прилежаща площ за ползване на гаража/лятна кухна/,  не била необходима.

       Установи се по делото, а и не е спорно между страните, че т.н. гараж е лятната кухня, пристроена към жилищната сграда на първите двама ответници. Сочената постройка се ползва като лятна кухня от ответниците, години наред/свид.Е.Х./. Показанията на свидетеля кореспондират и с представения по  гр.д.№497/2015г. на ШРС/л.7/ предварителен договор от 1989г., в който е отразено, че праводателите на ищеца още през сочената година са прехвърлили на първите двама ответници едноетажната масивна жилищна сграда, с пристроената към нея лятна кухня. Т.е. ответниците са владяли помещението с предназначение лятна кухня и са придобили правото на собственост върху постройка с такова предназначение. 

               Досежно решението в частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца срещу ответниците  за заплащане на по 2 266.70лв., представляваща обезщетение за ползата , от която е бил лишен ищецът вследствие невъзможността да ползва  земята, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г..  Съобразявайки  изложените обстоятества и формулирания петитум, настоящата инстанция намира, че заявените претенции са такива  по чл.59, ал.1 от ЗЗД / ТР№82/28.2.1975 г. по гр.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС./. Въпреки непрецизната квалификация дадена от първоистнационния съд в мотивите на решението, същият се е произнесъл по всички правнорелевантни факти, поради което решението не се явява недопустимо в тази част.

Съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, като за да се уважи този иск трябва да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването. Ищецът може да претендира само за това с което имуществото му е намаляло, затова обезщетението по чл.59 ЗЗД се определя като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и тази разлика трябва да бъде определена от въззивния съд с оглед на доказаните факти.

Както бе посочено по-горе, по делото бе установено, а и не се спори между страните, че ищецът през правнорелевантния период се явява собственик на дворно място- УПИ І-70 в кв.11 по плана на с.Д., а първите двама ответници на изградената в същото жилищна сграда с пристроена лятна кухня. Суперфициарният собственик не дължи на собственика на имота обезщетение за ползване без основание на частта от имота, върху която е построена сградата и за ползването на необходимата за ползването й площ от имота, тъй като за тях ползването се осъществява на правно основание - чл.64 от ЗС.Само ако суперфициарният собственик ползва част от имота, която надвишава необходимата за ползването на сградата по силата на чл.64 от ЗС част, без да има основание за това, той дължи обезщетение на собственика на имота за това ползване. Собственикът на земята е задължен да търпи притежанието на построената сграда от носителя на суперфицията. Предвид това и доколкото първите двама ответници се явяват суперфициарни собственици, те не дължат на ищеца обезщетение за невъзможността му да ползва земята под сградите.

Що се касае до С.М.Ш., то същият е допуснат да ползва сградите по силата на облигационни отношения с родителите си/заем за послужване/, поради което и не дължи обезщетение на ищеца за земята, върху които се изградени сградите, тъй като има същото правно положение по отношение на ползуването на терена като суперфициарните собственици.

Настоящата инстнация не споделя възражението на жалбоподателя, че тъй като ответниците  станали собственици на масивната сграда и пристройката към нея, поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, т.е. не било учредено вещно право на строеж в тяхна полза, то ищецът следвало да получи обезщетение за ползването на земята, върху която са изградени постройките на ответниците. Правото на строеж е вещно право и може да се придобива по силата на изтекла придобивна давност, като законодателят не прави разлика в съдържанието му в зависимост от начина на придобиването му. Притежава ли едно лице право на строеж, то притежава и правото да държи съответната сграда в чуждото място.

Досежно решението в частта, с която са отхвърлени  исковете на Е.  А.Ш. за заплащане на обезщетение над сумата от 574,15лв. до 1324.87лв. / за 750,12лв. / от всеки ответник,  представляващи  обезщетение за ползването на заградена част от дворното му място/ за още 33.12кв.м./, извън частта, върху която за изградени сградите,  за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г..

           Както бе посочено по-горе, правото на строеж не се ограничава  само до земята под сградите, тъй като нормалното използване на собствеността върху постройката не може да се осъществи без използване и на мястото около нея в парцела, в който е застроена, поради което и съгласно чл.64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използване на сградата според нейното предназначение. В случая вещото лице е дало заключение, че съгласно предназначението на жилищната сграда и прилепената към нея лятна кухня, необходимата площ за използването им е 77.67кв.м./оцветени и защриховани в жълт цвят на скица, приложение №3 към СТЕ-л.101/. Предвид това  и ответниците дължат изплащане на обезщетение само за изчертаната между т.А, В, С и D площ от  25.33кв.м., не и за още 33.12кв.м., оцметени и защриховани в жълто между т.C, D, E, F, J  на скица, /л.101 от делото/.

         Само за прецизност следва да се отбележи, че  размерът на безщетението /на база пазарна наемна цена на кв.м./  следва да се определи от съда, съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК, тъй като даденото от вещото лице заключение досежно следващия си пазарен наем за ползване на 222кв.м. се явява изключително завишен и несъобразен с вида и местоположението на имота/с.Д., община Х./.  Вещото лице е посочило, че  аналог на пазара липсвал, поради което и за да определи месечен наем от 2лв. на квадратен метър,  се е позовало на предвидената  в раздел Б на Наредба №3 за определяне на минималнитя размер на наемите в община Х., месена наемна цена на квадратен метър/2лв./. Видно от сочената наредба, раздел Б  касае месечната наемна цена за   ползване на общински терени и площи, предоставени за разполагане на собствен обект – павилион, фургон и други подвижни обекти, като предназначението на обекта е производство на стоки и услуги за населението и търговска дейност и заведения за обществено хранене, т.е. коренно се различава от вида и предназначението на процесната площ. При така даденото заключение от вещото лице,  наемната цена на един квадратен метър от процесното място за една година  е  тринадесет пъти по-висока от данъчната оценка на един квадратен метър от мястото/виж приложеното  към гр.д.№497/2015г. на ШРС, удостоверение за данъчна оценка, релевантно за перетендирания период/. Видно от приложения по същото дело договор от 03.02.2015г. за продажба на процесното дворно място от общината/л.62/, определната продажна цена е 2550.80лв. или  по 3лв. на кв.м.. Предвид това е и абсурдноу месечната наемна цена за квадратен метър да е в размер на 2лв./според просто аритметично изчисление можеш да закупиш цялото дворно място с наема за същото само за месец и половина/. Така съобразявайки отразеното в раздел Ж на наредбата-наем за незастроени общински имоти/0.03лв. на година/, обстоятеството, че със сочената  наредба са определени минимални наемни цени на общината,  местоположението и вида на настоящото дворно място, съдът намира, че следващото се обезщетение следва да се определи на база месечен наем от 0.05лв. за квадратен метър. Ето защо и заявената от ищеца претенция за заплащане на обезщетение се явява неоснователна и по размер.

       Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която са отхвърлени предявените от Е.А.Ш. срещу М.Ш.Ю. и  Г.Х.Ю. искове за предаване на владението върху още 33.12кв.м. от заграденото дворно място, намиращо се в село Д., общ. Х., обл. Ш., за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. , изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. , а производството досежно същата прекратено.

Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен  предявения от Е.А.Ш. срещу  С.М.Ш. иск за предаване на владението върху още 33.12кв.м. от заграденото дворно място, намиращо се в село Д., общ. Х., обл. Ш., за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. , изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. , оцветени и защриховани в жълт цвят между т.C, D, E, F, J  на скица, /л.101 от първоинстанционното дело/,  която скица е неразделна част от настоящото решение.

  Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта, с която  са отхвърлени предявените от Е.А.Ш. срещу М.Ш.Ю.,  Г.Х.Ю.  и С.М. искове за заплащане от всеки на обезщетение в размер над 574.15лв. до 1324.87лв./за 750.72лв./  за това, че е лишен от ползването на заградената част от дворното му място, равняваща се на 33.12кв.м., считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Е.А.Ш. искове,  М.Ш.Ю.,  Г.Х.Ю. и С.М.Ш., да му заплатят  по 2 266, 70лв., представляваща обезщетение за ползването на земята, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г..

В останалат, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

 Страните не са представили доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

                                        

                                        Р  Е  Ш  И :

 

         ОБЕЗСИЛВА решение №914 от 18.10.2018г. по гр.д.№3858/2017г. на ШРС в частта, с която са отхвърлени предявените от Е.А.Ш. с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.С.И.срещу М.Ш.Ю.  и  Г.Х.Ю.,***, искове за предаване на владението върху още 33.12кв.м. от заграденото дворно място, намиращо се в село Д., общ. Х., обл. Ш., за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. , изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. , оцветени и защриховани в жълт цвят между т.C, D, E, F, J  на скица, /л.101 от първоинстанционното дело/,  която скица е неразделна част от настоящото решение, и прекратява производството по делото по отношение на същите.

ПОТВЪРЖДАВА решението  в частта, с която е отхвърлен  предявения от Е.А.Ш. срещу  С.М.Ш. ***,  иск за предаване на владението върху още 33.12кв.м. от заграденото дворно място, намиращо се в село Д., общ. Х., обл. Ш., за което е отреден УПИ I-70 в квартал 11, при съседи: от една страна-север-ул. , изток- УПИ II-84а, юг- УПИ ХV-85, запад-ул. , оцветени и защриховани в жълт цвят между т.C, D, E, F, J  на скица, /л.101 от първоинстанционното дело/,  която скица е неразделна част от настоящото решение, в частта, с която  са отхвърлени предявените от Е.А.Ш. срещу М.Ш.Ю.,  Г.Х.Ю.  и С.М. искове за заплащане от всеки на обезщетение в размер над 574.15лв. до 1324.87лв./за 750.72лв./  за това, че е лишен от ползването на заградената част от дворното му място, равняваща се на 33.12кв.м., считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Е.А.Ш. искове,  М.Ш.Ю.,  Г.Х.Ю. и С.М.Ш., да му заплатят  по 2 266, 70лв., представляваща обезщетение за ползването на земята, върху която са изградени сградите, собственост на първите двама ответници, считано за периода от месец март 2015 г. до декември 2017 г..

  В останалат, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните. 

       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                      2.