№ 1082
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500660 по описа за 2022 година
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ОД на МВР
гр.Бургас,представлявана от директора Калоян Калоянов,подадена чрез процесуалния
представител главен юрисконсулт Гергана Владимирова,с адрес гр.Бургас,ул.“Христо
Ботев“№46 срещу Решение № 260054 от 31.03.2022г. постановено по гр.д.№ 3950/2020г.по
описа на БРС,с което въззивната ОД на МВР гр.Бургас е осъдена да заплати на въззиваемия
АЛ. В. ТР. с ЕГН-********** , със съдебен адрес : гр.Бургас,ул.Раковски“№2- адв.С.К.,
сумата от 2196.83 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 288.57
часа положен от въззиваемия и неплатен нощен труд през периода 16.07.2017г.-
16.07.2020г.преизчислен като извънреден труд,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 17.07.2020г.до окончателното и изплащане и 450 лева разноски по делото.
При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,внесена е държавната такса
за въззивното обжалване.Препис от въззивната жалба е връчен надлежно на въззиваемата
страна,която е депозирала писмен отговор в срок.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния
закон се явява крайният извод на съда,че е налице разлика между действително положения
нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и изплатен от ОДМВР-Бургас.Несъобразено със
специалната нормативна уредба е и заключението на съда,че тази разлика представлява
извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата ставка,предвидена за
заплащане на извънреден труд.За да обоснове този извод,районният съд е приел,че е налице
празнота в специалната нормативна уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да
1
бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите
на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения,регулирани от КТ.Съдът не е отчел,че страните са обвързани от служебно
правоотношение,регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение,а в ЗМВР липсва препращаща норма,която да даде основание за субсидиарното
приложение на КТ и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на
държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време,трудовото възнаграждение и др.С оглед на това,размерът на
допълнителното трудово възнаграждение също следва да се определи по специалните
правила,разписани в ЗМВР и издадени въз основа на него наредби и заповеди на министъра
на МВР.Прави се оплакване,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за
неприложимост на НСОРЗ и на друго самостоятелно основание-че не са налице две от
четирите кумулативно изискуеми предпоставки ,предвидени в чл.9 ал.1 на тази наредба-
продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на
дневното,както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Мотивите на
съда за приложение на коефициент 1.143 не са съобразени с целта на коефициента- да се
определи така възнаграждението на работника,че за положен от него нощен труд до 7
часа,той да получи възнаграждение за 8 часа труд,като в тези случаи работникът не работи
извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.Извънреден труд би бил налице само ако
работниците действително работят извън установеното за тях работно време.Получените
часове в повече при преизчисляване на нощния труд в дневен създават неточно разбиране за
извънреден труд и претенцията за преизчисление с коефициент 1.143 е незаконосъобразна.
Изложени са и оплаквания,че съдът не е обсъдил съображенията на въззивната
страна,изложени в депозираното писмено становище относно неоснователността на
исковата претенция и с оглед произнасянето на СЕС с Решение от 24.02.2022г.по дело № С-
262/2020г.по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.до СЕС
за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и Съвета от 04.11.2003г.и
съответствието им с националното законодателство.Моли за отмяна на решението на БРС и
отхвърляне на иска от въззивната инстанция.
Решението е оспорено и в частта за разноските,като се сочи,че в последното съдебно
заседание процесуалният представител на въззивника е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,което районният съд не е уважил е
присъдил разноски в полза на ищеца включващи целия размер на адвокатското
възнаграждение.Прави искане за изменение на решението в частта за разноските,при
преразглеждане на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца и редуцирането му до 100 лева.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият Т., чрез пълномощника си адв.К.
въззивната жалба е оспорена като неоснователна,като се прави искане решението на БРС да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Изложени са правни доводи относно
2
липсата на нормативна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143,която не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била
противоконституционна,а като празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на
държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че
следва да намери субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният
съд.По отношение на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от
ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената
стойност на извънреден труд от 185.47 часа,както е приел БРС въз основа на
доказателствата,събрани по делото. Направен е анализ на нормативната уредба и съдебната
практика по приложението и,като се изтъква,че понастоящем е образувано Тълкувателно
дело №1/2020г.на ОСГК на ВКС по въпроса:
“ При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР
приложими ли са разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от
същата Наредба/или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“,по който има формирана
противоречива съдебна практика на съдилищата. Позовава се на съдебна практика на ВКС
по чл.290 ГПК ,в която е даден отговор на същия въпрос в смисъла,възприет и от БРС.
Счита,че формираните от районния съд изводи не противоречат и на решението на СЕС от
24.02.2022г.по дело № С-262/2020г.Моли решението на БРС да бъде потвърдено.
Претендира разноски,прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Въззивната жалба в частта,с която е оспорено решението на БРС досежно разноските
има характера на молба за изменение на решението на първоинстанционния съд по реда на
чл.248 ГПК. Ето защо,въззивното производство следва да бъде прекратено,а делото-върнато
на БРС за произнасяне по това искане на въззивната ОД на МВР-Бургас по реда на чл.248
ГПК. След приключване на производството по изменение на решението в частта за
разноските,делото следва да се върне на БОС за разглеждане на въззивната жалба по
съществото на спора и по евентуално постъпили жалби срещу съдебния акт по чл.248 ГПК.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в.гр.д.№660/2022г.по описа на БОС.
ВРЪЩА делото на БРС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК на искането на
въззивника ОД на МВР –Бургас за изменение на постановеното решение в частта за
присъдените разноски,инкорпорирано във въззивната жалба.
3
След приключване на производството по чл.248 ГПК делото да се върне на БОС за
разглеждане на въззивната жалба и на евентуално постъпили жалби срещу съдебния акт
постановен по реда на чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4