№ 42710
гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110174608 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Производството е образувано по искова молба от 30.12.2021г. на „Хартл Конект
Транспорт“ ГмбХ, Австрия, срещу „Балкан Контейнер“ ООД, България, установителен
иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.361 от Търговския закон /ТЗ/ за
установяване съществуване на вземане за сумата 3755.18 лева – възнаграждение за
извършени от „Нева БГ“ ЕООД и заплатени от ищеца по възлагане на ответника
превози на товари, за която са издадени фактури № 4581/20.08.2021г. и фактура №
4584/20.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по
чл.410 ГПК - 27.09.2021г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 55578/2021г. на СРС, 55 състав.
По делото е била извършвана размяна на книжа, изготвен е доклад по чл. 140 ГПК,
провеждани са три открити съдебни заседания, събирани са доказателства и
производството е било спряно по взаимно съгласие на двете страни.
С определение №35917/11.10.2023г., постановено по настоящото дело, съдът е
прекратил производството по него на основание чл. 231, ал. 1 ГПК – в шестмесечния
срок не е поискано възобновяване на производството по делото от някоя от страните,
след като то е било спряно по тяхно взаимно съгласие.
Определението е връчено на ответника на 09.11.2023г., но още на същата дата, на
която актът е постановен, е постъпила молба по чл. 248 ГПК. По тази причина, съдът
намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК. Ответникът иска съдебния акт
да бъде допълнен в частта за разноските като се осъди ищецът да заплати сторените от
ответника разноски по представения списък.
По искането за допълване в срок /молбата е получена на 22.11.2023г./ е постъпило
становище от ищеца, в което се моли то да бъде оставено без уважение. Навежда
довод, че в хипотезата, на основание на която е прекратено производството, правилото
на чл. 78, ал. 4 ГПК не намира приложение. В условията на евентуалност, моли за
присъждане на разноски в заповедното производство в минимален размер с оглед
правната и фактическа сложност на делото, като релевира възражение за
прекомерност.
1
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за допълване на определението в частта на разноските е допустимо –
подадено е в законния срок от лице с правен интерес. В хипотезата на искане за
допълване на основния акт в частта на разноските, представянето на списък по чл. 80
ГПК не е условие за допустимост на искането по чл. 248 ГПК, а то е такова само в
хипотезата на искане за изменение в частта на разноските – така изрично т. 8 от ТР №
6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК. В конкретния случай се касае именно до искане за
допълване, тъй като в прекратителното си определение от 11.10.2023г. съдът въобще
не се е произнесъл по разноските. По тази причина представянето на списък по чл. 80
ГПК не е условие за допустимост на искането по чл. 248 ГПК, въпреки че страната,
искаща допълването, е представила такъв /л. 62/.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения.
Ответникът има право на присъждане на разноски при прекратяване на делото /чл.
78, ал. 4 ГПК/, като са ирелевантни причините за прекратяването и вината на ищеца,
които разноски следва да бъдат реално направени – т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на
ОСГТК – ВКС. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при
прекратяване на производството, като законодателят не е конкретизирал основанието
за прекратяване. Т.е., следва да се приеме, че това право възниква и в хипотезата на чл.
231, ал. 1 ГПК. В този смисъл е Определение № 6939 от 23.04.2012 г. на СГС по в. ч.
гр. д. № 5415/2012 г.
Искането за присъждане на разноските е направено още с отговора на исковата
молба.
Видно от представените доказателства, ответникът е заплатил разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1025.15 лева с ДДС, от които 433.71 лева с
ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 555578/2021г. по описа на
СРС, 55 състав, и 591.44 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. Търсят се и направени разноски от 5.00 лева за съдебно
удостоверения, при което общият размер на търсените разноски е 1030.15 лева.
Търсените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство от 591.44 лева с ДДС следва да се присъдят в цялост. В конкретния
случай по действащата през релевантния период редакция на Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно цената на
предявения иск търсеното възнаграждение съответства на предвидения минимален
размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочения нормативен акт, а с прибавено към него ДДС е
равен на търсения размер.
Що се отнася до разноските за адвокатско възнаграждение, сторени в заповедното
производство, същите следва да се редуцират.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково
производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по
чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в
което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само
формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът
2
на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в
този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. №
3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се
приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на
искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия
биха били извършени от процесуалния представител при прерастване на заповедното
производство в състезателно исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът
на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да
бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004
г. не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради
което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата,
следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие.
Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на
утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и
съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в
редакцията към датата на сключване на договора – рекация ДВ бр. 68 от
31.07.2020 г./ - изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално
възнаграждение в размер на 50 лева. В конкретния случай е неприложима
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в
заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че адвокатско
възнаграждение на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по
посочената по-горе норма, т.е. минималното адвокатско възнаграждение по
заповедното производство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на
сумата от 50 лева. В този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено
по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч.
гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071
от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по
гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. №
4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. №
13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г.
по описа на Софийски окръжен съд). В горния смисъл е и преобладаващата съдебна
практика в страната - Решение № 887 от 16.10.2019 г. по т. д. № 1263/2018 г. на
Окръжен съд – Варна; Решение № 74 от 08.02.2019 г. по т. д. № 1369/2018 г. на
Окръжен съд – Стара Загора; Определение № 2736 от 03.09.2020 г. по в. ч. гр. д. №
2253/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1194 от 11.05.2016 г. по в. ч. гр.
д. № 860/2016 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в. ч.
гр. д. № 442/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик; Определение № 260258 от 28.07.2020
3
г. по в. ч. т. д. № 2028/2019 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260214 от
23.07.2020 г. по в. ч. т. д. № 841/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1734
от 19.09.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1288/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и други.
Така мотивиран, съдът намира, че следва да допълни определението си в частта за
разноските, като осъди ищеца да заплати на ответника сторените от нея разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 35917/11.10.2023г., постановено по гр.д. №
74608/2021г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Хартл Конект Транспорт“ ГмбХ /Hrtl
Connect Transport GmbH/, дружество с ограничена отговорност, регистрирано и
осъществяващо дейност съгласно законите на Република Австрия, със седалище в гр.
Фомп, Република Австрия, и адрес на управление: гр. Фомп 6134, Фихт – Ау 17,
вписано в Търговския регистъ при Областен съд – гр. Инсбург по ф.н. № 45578 b,
представлявано от управителя Ернест Томас Хартл, австрийски гражданин, действащо
чрез пълномощника си адв. С. Я. П., да заплати на „Балкан Контейнер“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Надежда“, бул.
„Илиянци“ № 12, представлявано от управителя Исмаил Абазович, сумата от 641.44
лева – разноски по делото, от които 50.00 лева разноски по ч.гр.д. №55578/2021г. по
описа на СРС, 55 състав, и 591.44 лева разноски в исковото производство по гр.д. №
74608/2021г. по описа на СРС, 55 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4