№ 30
гр. Свиленград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200308 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000189 от
12.03.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на Н. Н. ЯН. с ЕГН ********** от
***********************************, със съдебен адрес: град Свиленград,
ул.„Димитър Б.” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на
чл. 35, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят Н. Н. ЯН. чрез процесуалния си представител – адвокат
Г.Г., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – издаден в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсвали
субективният и обективният елементи от състава на нарушението. Сочи се, че
1
жалбоподателят Я. не била извършила процесното нарушение. Претендират
се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, респ. уведомена, жалбоподателят
Н. Н. ЯН., се явява. За нея се явява адвокат А.Г., преупълномощен от адвокат
Г.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било извършено
процесното нарушение, както и каквото и да било друго такова. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказмащият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 22.01.2021 година около 14.05 часа в град Свиленград, област
Хасково, в квартал „Простор”, по улица „Сан Стефано”, до блок № 10,
моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Фиат”, модел
„Мареа” с държавен регистрационен номер *****, собственост на Е.Б.К. от
град Димитровград, област Хасково и управляван от жалбоподателя Я.,
движещ се в посока от ромската махала към кръговото кръстовище,
предприема маневра завиване на дясно към отбивката за блок № 10 в квартал
„Простор” като водачът дава десен мигач, като частично навлиза в площ,
забранена за движение на МПС, чиято граница е очертана с непрекъсната
2
линия, т.е. т.нар. остров от маркировката на пътното платно. В този момент
преминаващия й от дясно товарен автомобил марка „Мицубиши”, модел Л200
с държавен регистрационен номер ******** – собственост на Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Хасково при
МВР и управляван от свидетеля Ив. Г. Т., се удря странично в лекия
автомобил като лекият автомобил е ударен в предните десни врата и калник, а
товарният автомобил – в предните леви фар и калник. Налице е пътно-
транспортно произшествие (ПТП). След удара двете пътни превозни средства
(ППС) се преплъзват в градинката в дясно на посоката им на движение.
На место по разпореждане на ОДЧ при РУ – Свиленград пристига
дежурния автопатрул (съгласно утвърден от Началника на РУ – Свиленград
График) в състав свидетелите Д. ХР. Д. и колегата му Бл. П. Бл. (служители
на РУ – Свиленград. Запазва се местопроизшествието.
След това около 14.15 часа след уведомяване от ОДЧ при РУ –
Свиленград и по разпореждане на Началника на Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград, пристига и свидетелят В.С.. Водачите на двата
леки автомобила са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с № ARDA 0088, които отчитат 0.00 промила за жалбоподателя
Я. и за свидетеля Т..
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
В. Ив. Ст. – „Полицейски инспектор”, ІІІ степен, в звено „Пътен контрол”,
Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково,
съставя против жалбоподателя Н. Н. ЯН. и в нейно присъствие Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 313811,
серия АА. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д.
ХР. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на
извършеното според него нарушение, свързано с това, че водачът на
завиващото ППС – Я., не е пропуснала ППС, преминаващо от дясната й
страна – това, управлявано от свидетеля И.Т., когато е предприела завиване в
дясно и радиусът на завиване е по-голям от радиуса на завоя като частично
навлиза в платното за насрещно движение, с което става причина за
реализиране на ПТП с материални щети. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗДвП,
3
която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя - нарушителя Н.Я., която не вписва възражения против
констатациите в Акта.
За станалото ПТП свидетелят С. изготвя Докладна записка.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение с
вх.рег.№ 351000-547 от 25.01.2021 година, в което е посочено, че Я. не е
съгласна с констатациите в АУАН и сочи, че не е виновна за ПТП, тъй като
подала светлинен сигнал за предприетата маневра и тъй като преминаващото
от дясната й страна ППС се движело с висока скорост. Възражението е
подписано от жалбоподателя като по грешка е отбелязано, че е подписано от
адвокат Г.Г..
Във връзка с посоченото Възражение са изискани Сведения от
свидетелите Б. и С. и е изготвено Становище от Полицейски инспектор в
звено „Пътен контрол” при РУ - Свиленград, в което е посочено, че
съставеният АУАН е правомерен и следва да бъде издадено НП за
констатираното нарушение на ЗДвП. За резултата от извършената проверка е
уведомена жалбоподателят Н.Я..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-
0351-000189 на 12.03.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 35,
ал. 2 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на
22.04.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
4
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР, вземайки предвид факта, че В. Ив. Ст. заема длъжността „Полицейски
инспектор”, ІІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо УРИ.351000-
2849 от 10.05.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен
на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Я. е санкционирана само веднъж за нарушение на ЗДвП с
Електронен фиш.
По делото обяснения даде жалбоподателя Я., в които изложи възприетата
от Съда фактическа обстановка.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
5
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
22.01.2021 година актосъставителят В. Ив. Ст. е заемал длъжността
„Полицейски инспектор”, ІІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (в този
смисъл е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 25.05.2021 година), т.е. бил е полицейски орган,
който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група
„Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.
Предвид изложеното актосъставителят В.С. безспорно се явява длъжностно
лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията
по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Бончо Цветанов Бонев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят Я. е
имала качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите са категорични, че именно Я. е била водач на процесния лек
автомобил, тъй като именно тя го е управлявала и на нея са състави АУАН,
при което тя не е възразила, не е подала възражение в този смисъл, не е
посочила подобно възражение и в Жалбата си. Жалбоподателят Я. не оспорва
обстоятелството, че именно тя е била водач на процесното МПС марка
„Фиат”.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Приложената материална норма на чл. 35, ал. 2 от ЗДвП гласи: „Когато
6
радиусът на завиване на ППС е по-голям от радиуса на завоя, завиването
може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на
завиващото ПС е длъжен да пропусне ППС, преминаващи от дясната му
страна.”. В конкретния случай не е налице един от обективните елементи на
посочения състав на нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят Я. не е навлезнала в насрещното платно, тя е навлезнала
частично в площ, забранена за движение на МПС, чиято граница е очертана с
непрекъсната линия съгласно определението, дадено в т. 6 „коси успоредни
линии” – М15 от раздел III, Друга пътна маркировка от Правилника за
прилагане на ЗДвП, т.е. т.нар. остров от маркировката на пътното платно. От
друга страна Я. преди да предприеме маневра „десен завой” е подала
съответния светлинен сигнал (мигач), като при подаден светлинен сигнал
движещото се отзад ППС следва да се съобрази с него и да изкача ППС,
движещо се пред него да завърши предприетата маневра. Всичко това налага
извода, че жалбоподателят Я. не е извършила визираното в обжалваното НП
нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗДвП и НП следва да бъде
отменено.
Следва да се посочи, че Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите С. и Д. в частта им касаеща факта, че Я. е навлезнала в
насрещното платно, тъй като те са в противоречие с тези на останалите
свидетели, както и на жалбоподателя Я.. В допълнение на изложеното следва
да се отбележи, че свидетелите С. и Д. сочат пред настоящия Съдебен състав
своите изводи от видяното след ПТП, докато жалбоподателят и свидетелят Т.
са очевидците, поради което Съдът кредитира изложеното от тях, тъй като
данните, получени от тях са идентични.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
7
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде присъдена на жалбоподателя Я. с
оглед изхода на делото.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на РУ - Свиленград е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР –
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи
следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на
други длъжностни лица от същото ведомство. Съдът би приел, че АНО е
изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните
8
доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с
Възражението на жалбоподателя - изготвено е било Становище от 18.02.2021
година от Полицейски инспектор в звено „Пътен контрол” при РУ -
Свиленград Д.С. относно съставения АУАН, с което е направено
предложение да бъде издадено НП, тъй като наведените възражения са
неоснователни. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е
обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения, т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е
задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП.
Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити
и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Д., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му би било налице
пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не би бил наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Съдът би приел за установено, че са налице достатъчно данни за
извършено деяние, с което Н. Н. ЯН. виновно е нарушила разпоредбата на чл.
35, ал. 2 от ЗДвП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата би било извършено от жалбоподателя Я. при форма на вината
непредпазливост. Я. не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е била длъжна и е могла да предвиди настъпилия укорим
9
резултат вследствие поведението си, т.е. била е длъжна и е следвало да знае
задължението си по чл. 35, ал. 2 от ЗДвП. Задължението на жалбоподателя Я.
да предвиди настъпването на съставомерните последици би се извело от
качеството й на правоспособен водач на МПС. Налице би била небрежност
като форма на вината – непредпазливост - допустима за ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, Съдът би приел, че не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай.
Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на водач, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини ПТП, се наказва с Глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. Извършеното деяние Съдът би приел, че не
представлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5,
предложение четвърто от ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата
за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от
това е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва. В
случая правилно би било посочено, че е наказанието се налага поради
нарушение на правилата за предимство. Действително не е посочена изрично
конкретната хипотеза на ал. 2 на чл. 179 от ЗДвП, но с препратката към ал. 1
на посочената норма би се конкретизирала напълно приложимата санкционна
разпоредба.
Приложената от АНО санкционна норма от ЗДвП Съдът би приел, че
10
съответства на установеното нарушение. Административното наказание би
било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по
размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочения размер. Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание за процесното нарушение, Съдът би намерил за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
За да достигне до тези изводи, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 25.05.2021 година свидетели –
В. Ив. Ст. и Д. ХР. Д.. Съдът не би кредитирал обясненията на жалбоподателя
и показанията на свидетеля Б., тъй като биха били в противоречие с другите
събрани по делото доказателства, които се кредитират от Съда. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели свидетелските показания на В.С. и Д.Д.,
които биха били безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да
пресъздадат обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0351-000189 от 12.03.2021 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Н. Н. ЯН. с ЕГН
********** от ***********************************, за нарушение на чл.
11
35, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. ЯН. с ЕГН
********** от ***********************************, сумата от 300 лв.,
представляваща извършени от последната разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 308/2021 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12