РЕШЕНИЕ
№ 2173
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120104857 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителни
молби, на „Булукрайн-ММ“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление:
гр.....представлявано от управителя М..Д..Д.., против Г. А. А. , ЕГН **********, с адрес
гр....., за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 22000 лв. –
главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с
придобиването от ответника на основание членство в ЖСК на правото на собственост върху
апартамент № ..., находящ се в гр....., което вземане е прехвърлено от М..М..Д..и Д..Д..Д..на
ищеца „Булукрайн-ММ“ ООД с Договор за цесия от 15.04.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.01.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 11000 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г., за които вземания подаденото от ищеца заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е отхвърлено с разпореждане №
930/09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 2428/2021 г. по описа на БРС. В исковата молба и в
допълнителните молби-уточнения са изложени обстоятелствата, на които се основават
претендираните вземания. Приложени са писмени доказателства. Не са направени
доказателствени искания.
В срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. А. А., подаден чрез
пълномощник адв.Т., с който предявените искове се оспорват като неоснователни, за което
са изложени подробни съображения. Направено е възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Приложени са писмени доказателства. Не са направени
1
доказателствени искания.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК,
вр. чл.99, вр. чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 2428/2021 г. по описа на БРС е видно, че с
Разпореждане № 930/09.04.2021 г. съдът е отхвърлил заявлението на „Булукрайн-ММ“ ООД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против
длъжника Г. А. А., за сумата 22000 – главница и 11000 – лихва за периода от 31.12.2015 г. до
31.12.2020 г., като на заявителя е указано за възможността в едномесечен срок да предяви
осъдителен иск против длъжника за съответните вземания. В тази връзка и в изпълнение
указанията на съда е предявен и настоящият осъдителен иск по реда на чл.415, ал.3, вр. ал.1,
т.3 ГПК.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание договор за цесия от
15.04.2010 г., с който процесното вземане му е прехвърлено от М..М..Д..и Д..Д..Д.., които са
прехвърлили на дружеството 50 % от общо вземане от 300 000 евро, представляващо
дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване от наследодателя на ответника А..Ж..А.
във връзка с придобиването от него на основание членство в ЖСК на правото на
собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр...........Твърди се, че цесията е надлежно
съобщена на наследодателя на длъжника А..Ж..А. с покана за плащане и уведомление за
прехвърляне от 25.03.2010 г., получено от него на 29.03.2010 г., като след цесията
дружеството е издало за вземането си фактура № 34/31.12.2015 г.
В подкрепа на твърденията си, ищецът представя влязло в законна сила решение №
153/10.05.2017 г. по гр.д.№ 98/2011 г. по описа на БОС, с което Г. А. А. (универсален
правоприемник на починалия в хода на процеса А..Ж..А.) е осъден да заплати на
М..М..Д..сумата от 300 лв., а на М..Д..Д..– да заплати сумата от 15366 лв., представляващи
части от общо обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването на
основание членство в ЖСК на правото на собственост по отношение на апартамент № ...,
находящ се в гр.....
Цитираният в исковата молба договор за цесия от 15.04.2010 г. не е представен по
делото, въпреки дадените на ищеца указания от съда. Вместо това, ищецът е представил
Покана за плащане от 25.03.2010 г., отправена от Д..Д..Д..до А..Ж..А. със следното
съдържание: „ С настоящото предявяване на плащане – покана за плащане ви каня до седем
дни от получането й да заплатите дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване за
това, че е придобихте наш собствен имот на ул.“...., гр.Б.., дължимо обезщетение за
непозволено обогатяване и тъй като сте ни лишили от правото да ползване имота си в
размер на 300 000 евро. При неизпълнение от ваша страна на по-горното до седем дни след
след получаването му ще потърсим правата си по съдебен ред. В десетдневен срок след
2
неизпълняване на настоящото предявяване, ще прехвърлим вземането си от вас по 50 % на
фирма „Булукрайн-ММ“ ООД. Поканата е изпратена по пощата с обратна разписка и е
получена от адресата на 29.03.2010 г.
Цитираната в исковата молба Фактура № 34/15.12.2015 г. също не е представена по
делото. Вместо това, ищецът е представил фактура № 39/18.12.2017 г., издадена от
„Булукрайн-ММ“ ООД, с получател – Г. А. А., на стойност от 12243 лв. и със следното
основание: „Частично плащане по цесионен договор от 15.04.2010 г. прехвърляне на 50 % от
предявена сума от 300 000 евро към бащата на получателя А..Ж..А. – починал на 29.11.2015
г., за неоснователно обогатяване за ап.20, ет.1, ул....“, гр.Б.., собственост на Д..и М..Д...
Предвид така представените доказателства, съдът намира, че по делото не се доказа
от ищеца, че е придобил чрез цесия процесното вземане, което е достатъчно основание за
отхвърляне на исковата претенция. Издадената фактура не може да замести договора за
цесия, такова действия няма и представената покана за плащане, която освен това е издадена
на 25.03.2010 г. преди да бъде сключен договор за прехвърляне на вземането с дата
15.04.2010 г. Въпреки дадените от съда указания на ищеца с определението по чл.140 ГПК,
че не ангажира доказателства за наличието неа сключен между него и третите лица договор
за цесия от 15.04.2010 г. и за уведомяването на ответника за извършената цесия съобразно
изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, което следва да бъде след прехвърляне на вземането, по
делото не са представени доказателства в този смисъл.
Недоказването по делото от ищеца на активната му легитимация като кредитор на
ответника на основание договор за цесия от 15.04.2010 г., обосновава извод за
неоснователност на предявения иск по чл.99, вр. чл.59 ЗЗД за заплащане на главницата,
както и на обусловения от него акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за
забава. Предвид това е безпредметно обсъждането от съда на останалите доказателства и
произнасяне по въпроса за съществуване на вземането, тъй като дори и вземането да
съществува не е доказано, че ищецът го е придобил чрез договор за цесия.
С оглед горното, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцовото дружество следва
да заплати на ответника сумата от 1500 лв. за направените от него разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление: гр......., ..., представлявано от управителя М..Д..Д.., против
3
Г. А. А., ЕГН **********, с адрес гр....., иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3
ГПК, вр. чл.99, чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 22000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване във връзка с придобиването от ответника на основание членство в ЖСК на
правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр.Б.., .. което вземане е
прехвърлено от М..М..Д..и Д..Д..Д..на ищеца „Булукрайн-ММ“ ООД с Договор за цесия от
15.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 18.01.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 11000 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г., за които вземания
подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
отхвърлено с разпореждане № 930/09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 2428/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление:
гр.....ап...., представлявано от управителя М..Д..Д.., да заплати на Г. А. А., ЕГН **********,
с адрес гр..... сумата от 1500 лв. за направените по настоящото дело съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4