МОТИВИ към присъдата по БП-НОХД №
741/19 на РОС:
Р.нска
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Д.Н./D.N./, румънски гражданин , в това, че :
На 08.11.2019 г., на първокласен път I-5/гр. Р. – гр. В.Т./, в района на км. 49+400, в землището на гр. Б., обл. Р., дал дар – пари – два броя банкноти - едната с
номинал от 10 евро с № РА1831841099, а другата с номинал от 20 евро с №
ZD4202957866, на полицейски орган – М.Д.Т. – младши автоконтрольор и П.И.Я. -
младши автоконтрольор, двамата длъжностни лица при Районна управление - Б. – ОД
на МВР - Р., за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение за допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка“- при управление на МПС- л. а-л „Фолксваген Пасат“ с немски рег. ********, нарушил забраната на знак В24 и хоризонтална
маркировка М1 –непрекъсната осева линия“- престъпление по чл.304а, пр.6 от НК;
На 08.11.2019 г., на първокласен път I-5/гр. Р. – гр. В.Т./, в района на км. 49+400, в землището на гр. Б., обл. Р., е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - М.Д.Т. – младши автоконтрольор и П.И.Я.
- младши автоконтрольор, двамата служители на РУ – Б. при ОДМВР – Р.,
изпълняващи задълженията си по пътен контрол- престъпление по чл.325, ал.2 пр.1, вр. ал.1 от НК.
Съдебното производство е по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен за двете престпъления,
като му бъде наложено наказание по реда на чл.54 от НК. За престъплението по чл.304а от НК- наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева, за престъплението
по чл.325 ал.2 от НК в размер на 1 година и 6 месеца ишаване от свообда. На
основание чл.58а ал.1 тези наказания лишаване от свобода да бъдат намалени с 1/3, като му бъде определено окончателно
наказание в размер на една година лишаване от свобода. Наложените наказания да бъдат групирани, на
основание чл.23 ал.1 от НК, като на основание ал.3 от същия текст към
лишаването от свобода да бъде присъединено наказанието глоба. На основание
чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.307а от НК да бъде
отнет в полза на държавата предмета на престъплеинето. На осн.чл.309 ал.4 от НПК мярката на подсъдимия „задържен под стража“ да бъде отменена. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на твърденията и исканията.
Подсъдимият се признава за виновен, изразява съжаление на случилото
се и моли да му бъде определено
минимално наказание, което да не бъде ефективно
изтърпявано, за да може да се грижи за трите си деца. Служебният му защитник адв.М.М. от РАК изразява
становище, че в случай, че подъсъдмият бъде пирзнат за виновен, следва да се
съобрази оказаното от него съдествие, полагаенто на грижа за три малолетни деца
и да му бъде определно минимално наказание лишаване от свобода, изтърпяването
на което да бъде отложено за изпитателен срок, както и глоба в размре на 500
лева, тъй като същият е безработен. Иска мярката му за неотклонение да бъде
изменена и подсъдмият освободен от ареста.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред настоящата
инстанция е по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдъмият Д.Н./D.N./ е роден на
***г. в гр.У./U./, Република Румъния, CNP 1**************, румънски гражданин,
неженен, има три малолетни деца, живее на семейни начала, неосъждан, с адрес в
Република Румъния, окръг Я. /I=/, с.Б. /B./, К.Б. /Com. B./, ул. „Ш.“ /Str. S./
№460А. Подсъдимият Н. е правоспособен водач на МПС,
категория „B“.
На 08.11.2019г. подсъдъмият управлявал л.а.
„Фолксваген Пасат“ с немски рег. № ************, като се движел по Главен път I-5 Р. – В.Т. в посока гр. Б.. Същият
по-рано на същата дата преминал през ГКПП Дунав мост с управлявания от него
автомобил, като крайната дестинация на пътуването му била гр. София. В
автомобила с него пътували: племенникът му
Н.В. /N.V./ и неговата приятелка А.Д.Т. /A.T.r/, както и Щ.Г.С. /S.S./. Подс. Н. многократно
преминавал през Република България и нейната пътна мрежа, видно от приложената
справка, удостоверяваща това обстоятелство и отлично познавал пътните условия.
Съгласно
предварително утвърден часови график от Началник на РУ-Б. при
ОД на МВР - Р., св. М.Д.Т. – мл. автоконтрольор
– І-ва степен и св. П.И.Я. – мл. автоконтрольор
- І-ва степен и двамата служители в група „Охранителна полиция“ на РУ-Б. при ОД на МВР - Р., били дежурни от за времето от 08.00 часа
на 08.11.2019 г. до 20,00 часа на същата дата. На
полицейските служители било възложено да осъществяват патрулно постова дейност
по контрол и осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по ЗДвП на територията на гр.
Р. и по Главен път I-5 от републиканската пътна
мрежа.
Задълженията
на свидетелите Т. и Я. били свързани с извършването
на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, в това число и да
съставят актове при установяване на административни нарушения. Двамата били облечени в
полицейски униформи и използвали маркиран с отличителни знаци на сектор „Пътна
полиция“ служебен автомобил, с регистрационен № Р ***** ВТ.
Около 12,45
часа, на 08.11.2019г. полицейския
автомобил и двамата полицейски служители се намирали на установъчен пункт на
Главен път I-5 Р. – В.Т. в района на км.49+400 - отбивка на пътя в дясно,
посока движение от Р. за В. Търново, в района на цистерните на Беленски баир в
землището на гр. Б., обл. Р.нска.
По същото време подс. Д.Н. управлявал л. а. „Фолксваген Пасат“ с немски рег.***** и се движил в посока гр. Б. по Главен път I-5 Р.- В.Т. в района на км.49+400. На този пътен участък
било забранено изпреварването в посоката на движение към гр. Б., което било обозначено, черз наличието на пътни знаци В 24 „забранено изпреварването, освен на
мотоциклети без кош и мотопеди, както и хоризонтална маркировка „М-1“- единична непрекъсната линия. Въпреки тези забрани, подсъдиимят Д.Н., с управлявания от него автомобил, предприел маневра „изпреварване“, при което нарушил забранителните пътни
знаци и пътната маркировка „М-1“, като навлязъл в насрещното движение и с това
създал непосредствена опасност за движението. Това нарушение, било забелязано от полицейските служители – свидетелите Я.
и Т.. Чрез подаване на сигнал със
стоп-палка от св. Я., подс. Н. бил спрян за проверка и
предприемане на действия по установяване и регистриране на извършеното
нарушение чрез изготвянето на АУАН.
Св. Я.
отишъл до спрелия автомобил и обяснил с думи и жестове на подс. Н., че
трябва да приготви документите си за правоуправление и документите на
автомобила и да го последва до служебния автомобил, като му разяснил какво нарушение е допуснал. Св. Т. също се легитимирал на подс. Н..
Водачът Н. представил
документите си: лична карта, шофьорска книжка и немско
свидетелството за регистрация на управлявания от него автомобил, от които била
установена неговата самоличност. Св. Я. седнал на шофьорската
седалка в служебния автомобил, взел папката с кочана за АУАН и състави АУАН с
бл. №238820/08.11.2019 г. против водача Д.Н. за
извършеното нарушение. През това време, св. Т. и подс.Д.Н. стоели до
служебния автомобил и изчаквали св. Я. да състави АН. На подс.Н.
било обяснено, чрез жестове и отделни фрази
на румънски език, защо му е съставен АУАН, като водача разбрал какво нарушение
е извършил.
Св. Я.
подал папката с кочаните за АУАН на водача Д.Н., за да подпише съставения
против него АУАН, но той казал нещо на румънски език и от св. Т. това
било разбрано като нежелание да подпише акта. Св. Я. обяснил
на водача, че ще има наложена глоба, която трябва да заплати в банката.
Било докладвано на ОДЧ при РУ - Б., че има спрян
румънски гражданин, който отказвал да подпише акта. Тогава подс. Д.Н. отишъл
до автомобила си и говорил нещо с пасажерите в колата му. След малко седнал на шофьорската седалка и
изместил автомобила си, като го спрял пред служебния автомобил и се върнал при
полицейските служители.
Вече до полицейския автомобил
подсъдимият, жестикулирайки и говорейки на румънски език обяснявал, че не
желае да има глоба, както и да заплати същата. Св. Я. бил
седнал на шофьорската седалка на служебния автомобил, а прозорецът на предна
лява врата бил в смъкнато положение. Св. Т. бил
застанал до служебния автомобил. Св. Я. отново поканил
Д.Н. да подпише акта, като му подал папката с кочана за АУАН. Съставеният АУАН с бл. №238820 бил
най-отгоре на кочана. Св. Т. видял, че подсъдимият държал нещо в едната си ръка,
като пръстите му били свити. В следващия момент св.
Я. извикал, че водача е хвърлил пари. Младши автоинспектор Т. погледнал веднага към тях и видял, че Д.Н. се е навел през прозореца на предна лява
врата вътре в служебния автомобил. Тогава Я. оставил
папката с кочаните за АУАН на таблото на автомобила и излязъл от колата, а св.
Т. извадил помощни средства- белезници, хванал двете
ръце на Д.Н. и ги поставил зад гърба му.
Д.Н. започнал да се дърпа и да
бута с тялото си полицай Т., оказвал яростна
съпротива, но въпреки това св. Т. успял да закопчее
поставените му белезниците. Св. Я. отишъл до своя колега и до
румънския нарушител. В този момент, от автомобила на подсъдимия излезли и пасажерите,
които започнали да говорят на румънски език. Св. В.Н.
се насочи към полицейските служители и с жестове обяснявал, че трябва да
освободят задържаното лице. Подс. Д.Н.
започнал отново да се дърпа и тегли, като искал да се освободи от ръцете на св.
Т., който го държал за белезниците. Двете
свидетелки румънски гражданки се насочили към полицейския автомобил. С цел да осуети вземането на документите на подсъдъмия, които се намирали в служебния
автомобил и да се запази местопроизшествието, св. Я. тръгнал
към десните врати на полицейския автомобил, за да предотврати достъпа до него.
След
успокояване на ситуацията, св. Т. усетил затопляне на
дясната си ръка. Погледнал я и видял, че имал рана на средния
пръст и че цялата ръка била в кръв. Увреждането на св.Т. било причинено при
оказването на съпротива от подс. Д.Н. при и след поставянето на помощни средства
- белезници. И двамата свидетели – полицейски служители видели, че в папката с
бланките за АУАН и под съставения от Я. АУАН имало сгънати 2 банкноти евро с
различен цвят и номинал.
От изготвената СМЕ е установено,
че св.Т. е получил разкъсно-контузна рана и охлузвания на трети пръст на
дясната ръка. Тези увреждания са резултат на дейстивето на твърди тъи предмети
и могат да бъдат получени при инцидента на 08.11.2019г по начина описан от
свидетелите Т., Я. и Т.. Установените уврежадиня имат характера на лека телесна повреда, по смисъла на НК.
При
започване на настоящото наказателно производство бил извършен оглед на
местопроизшествие. При него, на арматурното табло на служебния автомобил
била установена папка с кочан/бланки/ за АУАН. Върху
най-горната част на кочана бил поставен АУАН с бл. №238820/08.11.2019 г., съставен от П.И.Я. против Д.Н., неподписан от
нарушителя. Под този АУАН се установили сгънати 2 броя банкноти, от които
едната с номинал 20 евро и с номер в горния десен край „ZD4202957866”, a
другата с номинал 10 евро и с номер в горния десен край „РА1831841099“., която
била иззети.
От изготвената експертна справка №
30/08.11.2019г. е видно, че банкнотите
с номинал от 20 евро с номер ZD4202957866 и номинал 10 евро с номер
РА1831841099, представляват редовно
платежно средство.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказана
според признанията на подсъдимия, както и от писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на предварителното производство, които ги подкрепят. Това са показанията на свидетелите М.Т., П.Я.; частично показанията на свидетелите А.Д.Т. /A.T.r/, Н.В. /N.V./ и Щ.Г.С. /S.S./. Това са протоколът за оглед на месопоризшестиве и фотоалбум към него, заключението на приетата по делото експертна справка № 30/08.11.2019г. на
експерт-криминалист при ОД МВР – Р.; заключението на приетата СМЕ; справка за съдимост, автобиография, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, копия от докуменит за самоличност на румънски
граждани, справка за задграничните пътуания на подсъдимия за м.ноември 2019г.; удостоверение за предоставяне
на информация за заемана длъжност, типова длъжностна характеристика, месечен график, ежедневна ведомост, часови график и други, както и от веществените доказателства по делото.
Съвкупният анализ на посочените доказателства установява по категоричен
начин времето и мястото на двете деяния, авторството на същите и начина на извършването им. С оглед проведеното съкратено
съдебно следствие, по реда на чл.371 т.2 от НПК и характера на това
производство, съдът няма да прави
подробен анализ на доказателствата.
С оглед
изложеното, съдът прави следните правни изводи:
1.Подсъдимият Д.Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 304а, пр.6 от НК, тъй като на 08.11.2019 г., на първокласен път
I-5/гр. Р. – гр. В.Т./, в района на км. 49+400, в
землището на гр. Б., обл. Р., дал дар – пари – два
броя банкноти: едната с номинал от 10 евро с № РА1831841099, а
другата с номинал от 20 евро с № ZD4202957866, на полицейски орган – М.Д.Т. –
младши автоконтрольор и П.И.Я. - младши автоконтрольор, двамата длъжностни лица
при Районно управление - Б. – ОД на МВР - Р., за да не извършат действия по
служба – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за
допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП /„Участниците в движението: 1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“- при управление на МПС- л. а-л
„Фолксваген Пасат“ с немски рег. **********, нарушил забраната на знак
В24 и хоризонтална маркировка М1 –непрекъсната осева линия/.
Престъплението е извършено на
горепосочената дата и място, тъй като там подсъдимият е извършил нарушението на
посочения текст от ЗДвП и там е дал парите на полицейските служители.
Подсъдимият е сторил това, за да
мотивира длъжностните лица да не извършат действие по служба- да не му съставят
АН за допуснатото от него неправомерно изпреварване, с което е нарушил
посочения текст от ЗДвП.
Свидетелите М.Т. и П.Я. имат качеството на длъжностни лица, по смисъла на чл.93 т.1 от НК, тъй като са автоконтрольори и служители в група „Охранителна полиция“ на РУ-Б.
при ОД на МВР - Р. към Районно управление - Б. при ОД на МВР- Р. и на посочената дата са били
изпратени на посоченото място, съгласно предварително утвърден
часови график от Началник на РУ-Б. при ОД на МВР- Р.. На полицейските служители
било възложено да осъществяват патрулно постова дейност по контрол и
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по ЗДвП на територията на гр. Р. и по Главен път I-5 от републиканската пътна
мрежа.
Предвид опита си на водач на МПС,
който не за първи път пътува по посочения маршрут през територията на
РБългария, подсъдъмият много добре е разбрал какво нарушение е извършил, както
и че ще бъде санкциониран по законовия ред за него. Той е предприел действия да
попречи на проверяващите го да го санкционират. Именно за да не му бъде съставен
АН, да не му бъде наложена глоба, която следва да заплати, той е дал на
свидетелите посочената сума пари. Въпреки че АН е бил съставен на нарушителя-
подсъдимия и все още неподписан от него, доколкото подсъдимият се е стремял да
няма такъв акт срещу него, да не му бъде налагана глоба и евентуално да бъде
унищожен този акт, съдът намира, че е осъществено престъплението именно под
тази форма- „полицейските служители да не извършат действия по служба- да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение за допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП“, тъй
като тази формулировка е по-общата такава и покрива извършеното конкретно
деяние от подсъдимия.
Изпълнителното деяние е довършено с
даването на подкупа- пари в общ размер
на 30 евро, подробно описаните по-горе банкноти. Подсъдимият е предприел
конкретни действия по даване на имотната облага, предшествани от действия
свързани с обяснения, че не желае да му бъде съставян АН, да му бъде налага
глоба, че няма пари да плати глоба. Неговите конкретни действия се изразяват в
това, че той е оставил двете сгънати банкноти под АН. Имотната облага, като
предмет на престъплението безспорно има имуществен характер
От субективна страна подсъдимият е действал при
пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е целял настъпването им, което се потвърждава от
цялостното му поведение. Съзнавал е, че дава пари, които не се следват на полицейските служители и е направил това, за да ги мотивира да не му наложат
глоба за допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, знаейки че
е извършил неправомерно изпреварване и така да мотивира проверяващите да не предприемат действия, във връзка с вменените им задължения по пътен контрол.
Не е налице провокация към подкуп, по
смисъла на чл.307 от НК, тъй като по делото липсват доказателства свидетелите Т.
и Я. преднамерено да са създали обстановка, при която да са предизвикали
подсъдимия да даде подкупа, да са го убеждавали и мотивирали да вземе това
решение и да са направили това именно с цел подсъдимият да бъде изобличен след
това в извършването на престъпление. Напротив, наличните доказателства-
поставянето на белезници на подсъдимия, запазване на местопризшествието и обаждане
на колеги за съдействие, сочат, че на сведетелите е бил даден подкуп- конкретна
сума пари, за конкретно тяхно поведение, инициативата за което е била
единствено и само на подсъдимия.
2. Подсъдимият Д.Н. е осъществил от обективна и субективна страна и престъплението по чл.325, ал.2 пр.1, вр. ал.1 от НК, тъй като на 08.11.2019 г.,
на първокласен път I-5/гр. Р. – гр. В.Т./, в района на
км. 49+400, в землището на гр. Б., обл. Р., е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта- М.Д.Т. – младши автоконтрольор и П.И.Я.- младши
автоконтрольор, двамата служители на РУ-Б. при
ОДМВР- Р., изпълняващи задълженията си по
пътен контрол.
Престълението е извършено на горепосочената дата и място, тъй като там
подсъдимият е извършил хулиганската проява, изразяваща се в непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, там е била извършена и съпротивата срещу орган на
властта-двамата полицейски служители.
Поведението на подсъдимия е непристойно, тъй
като той с действията си е нарушил установения правов ред за поведението,
което следва да имат гражданите спрямо останалите лица, още повече към органите
на полицията. Тези негови действия се изразяват с дърпане, бутане и оказване на
яростна съпротива на полицейските служители, които се опитвали да му поставят
белезници, в резултат на което е причинил лека телесна повреда на св.Т..
Поведението на подсъдимия,
предвид конкретните условия на време, място и обстановка и с причиняването на
телесното увреждане на пострадалия Т. е демонстрация на пълно незачитане на
добрите нрави и норми на поведение, с което той е целял да покаже, както явното
си неуважение към обществото, така и пренебрежителното си отношение към
служителите на реда. Това сочи на агресивно поведение и демонстрация на явно
неуважение към телесната неприкосновеност на пострадалия и към обществото като
цяло.
Давайки израз на негативните си
чувства по повод предстоящото му санкциониране, за неговото неправомерно
поведение на пътя, подсъдимият много
добре е съзнавал противообществения характер на действията си в една такава обстановка.
Разбирал е, че с тези си действия демонстрира явното си неуважение към
обществото, но воден от чувството си за необвързаност към спазване на
общоприетите норми за поведение и то в една чужда за него страна, е изразил
своето пренебрежително отношение към всички останали членове на обществото.
Освен демонстрация против установения в страната правов ред подсъдимия е
изразил и пренебрежително отношение към чуждата личност.
Свидетелите М.Т. и П.Я. имат качеството на огран на власт, по смисъла на чл.93 т.2 от НК, тъй като са автоконтрольори и служители
в група „Охранителна полиция“ на РУ-Б. при ОД на МВР -
Р. към Районно управление - Б. при ОД на МВР- Р. и на посочената дата са били изпратени на посоченоот място, съгласно предварително утвърден часови график от Началник на РУ-Б. при ОД на МВР – Р.. На
полицейските служители било възложено да осъществяват патрулно постова дейност
по контрол и осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по ЗДвП на територията на гр.
Р. и по Главен път I-5 от републиканската пътна
мрежа. Съпротивата на подсъдиия е била
насочена спрямо двамата свидетели именно в това им качество, в резултат на
което е причинена лека телесна повреда на единия от тях.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял
настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено
съответно наказание, за всяко едно от престъпленията.
При индивидуализация на наказанието, което следва да му бъде
наложено, съдът взе предвид разпоредбата на чл.373 ал.1,вр.чл.372 ал.3,вр.чл.371 т.1 от НК, която не предвижда задължително приложение на чл.55 от НК.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът взе предвид и императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда приложението на чл.58а от НК.
За пресъплението по чл. 304а, пр.6 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обсотятелства: чистото
съдебно минало на подсъдимия, полагането на грижи
за три малоетни деца. Направените
признания то подсъъдмия са съобразеин с оглед поризовдството по реда на чл.371
т. 2 от НПК и не следва да ес отчита като смекчаавщо отоговорнста
обоосятелство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство: обществената опасност и
укоримост на извършеното от него конкретно престъпление, предвид действията на подсъдимия, които сочат на
упоритост в умисъла му да избегне налагането и заплащаенто на глоба за
нарушеинето ,коетое допуснал.
Не са налице предпоставките на
чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или някое от посочените да се явява изключително такова.
Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК, в
рамките на предвиденото в текста, при значетиелн превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства над минимума в текста. На подсъдимия следва да
бъдат наложени и двете комулативно предвидени в текста наказания- лишаване от
свобода и глоба. Относно последното съдът съобрази разпоредбата на чл.47 от НК
и доказателствата по делото относно имотното състояние на подсъдимия, който е
безработен и полага грижи за три деца. По тези съображения съдът налага на
подсъдимия наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 500 лева,платима в полза на Държавата. Като на осонвание чл.58а ал.1
от НК намалавяа с 1/3 опредеелното накаазине лишаване от свобода, като определя
същото в окончателен размер от една година лишаване от свобода.
За преспълението по чл. 325 ал.2 от НК, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, полагането на грижи за три малолетни деца. Направените признания от
подсъдимия са съобразени с оглед производството по реда на чл.371 т. 2 от НПК и
не следва да се отчитат като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство: обществената опасност и укоримост на извършеното
от него конкретно престъпление,
предвид действията на подсъдимия насочени срещу двама полицейски служители.
Не са налице предпоставките на
чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или някое от посочените да се явява изключително такова.
Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК, в
рамките на предвиденото в текста, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между минимума и
следават в текста, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. На
основание чл.58а ал.1 от НК намалява с 1/3 определеното наказание лишаване от
свобода, като определя същото в окончателен размер от една година лишаване от
свобода.
На осн.чл.23 ал.1 от НК съдът налага на
подсъдмия едно общо наказание- по-тежкото от двете, а именно ЕДНА ГОДИНА
ЛИШААВЕН ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23 ал.3 от НК
съдът присъединява към така определното общо наказание една година лишаавне от
свобода, наказанието глоба в размер на 500 лева, което следва да бъде заплатено
в полза на Българската Дръжава.
При наличието на всички законови
предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и с оглед личността на подсъдимия, така
определеното общо наказание една година лишаване от свобода не е необходимо да
бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът го ОТЛАГА за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.59 от НК съдът зачита предварителното
задържане по настоящето дело, считано от 09.11.2019г.
С така определените наказания, по вид и размер, ще се постигнат целите на
генералната и лична превенция, като се даде възможност на подсъдимия да
преосмисли поведението си занапред и същевременно се въздейства възпиращо върху
останалите граждани, включително и на чужди държави, стриктно да спазват законите на
страната ни при преминаването през територията на България.
На основание чл.307а от НК съдът ОТНЕМА в полза
на Държавата предмета на престъплението: един брой банкнота с номинал от
10 евро с № РА1831841099 и един брой банкнота с номинал от 20 евро с №
ZD4202957866 - веществени доказателства по
делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3, вр.ал.1 от НПК подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски. На основание чл.189 ал.2 от НПК
разноските за преводач, направени на ДП /293 лева/ следва да останат за сметка
на органа, който ги е напарвил, а разноските за преводач, направени в хода
съдебното следстиве по настоящото дело /50 лева/, да останат за сметка на РОС.
С оглед изложенто подсъдимият следва да заплати само сумата от 146,
00 лева -разноски на ДП за извършената съдебно-медицинска ексепертиза на
пострадалия, която сума да заплати в полза на Българската Държава.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.