№ 2112
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110202736 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. З. И., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № ххххххххх/22.01.2024 г., издадено от Началник
сектор в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5
пр. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на 25 ал. 2 ЗДвП.
Със срочно подадена жалба жалбоподателят Е. И. претендира отмяна
на наказателното постановление поради неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорва изложената в акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и наказателното постановление (НП) фактическа обстановка.
Навежда, че не е извършил административното нарушение, за което е
наказан, тъй като преди да предприеме маневрата, се е съобразил с
разположението на релсовото пътно превозно средство и е изпълнил
изискванията на чл. 26 и ал. 28 ал. 2 ЗДвП. Сочи, че не е изследвано
виновното поведение на водача на релсовото пътно превозно средство, който
е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и не е спрял при възникналата
предвидима опасност за движението. Изтъква, че в наказателното
постановление не са описани всички елементи от състава на нарушението и
1
обстоятелствата по извършването му; не са посочени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и други обстоятелства, от
значение за определяне вида и размера на наказанието; не е извършено
разследване на спорните обстоятелства; не са събрани служебно посочени във
възражението срещу АУАН доказателства. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство жалбоподателят сочи организацията на движението в
процесния пътен участък, както и обстоятелството, че е дългогодишен водач
на МПС и не е причинявал пътнотранспортни произшествия. По изложените
мотиви въззивникът претендира отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. И., редовно призован, се
явява лично и пледира за отмяна на наказателното постановление по
доводите в жалбата.
Наказващият орган - Началник сектор в ОПП, СДВР, редовно
призован, не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. Б.
Страхинов с пълномощно от наказващия орган се прави искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендирано
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице,
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по чл. 59
ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на гърба на наказателното постановление, то
е връчено лично на жалбоподателя на 05.02.2024 г., а жалбата е подадена на
09.02.2024 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е. З. И. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории AM, C, А, CE, TKT, B, като му било издадено СУМПС №
ххххххххххх/29.06.2020 г., издадено от СДВР, валидно до 29.06.2025 г.
На 04.01.2024 г. около 08:15 часа жалбоподателят Е. И. управлявал
собствения си лек автомобил марка "Мазда", модел "3" с рег. № ххххххххххх
в гр. София, по ул. "Бели Дунав" с посока на движение от ул. "Никола Жеков"
към ул. "Атанас Цветанов". На платното за движение в лентата за движение
2
по посоката на движение на жалбоподателя имало разположен релсов път,
предназначен за движение на релсови пътни превозни средства. Релсовият
път не бил обособен и бил разположен на платното за движение. По същото
време свидетелят К. Р. управлявал релсово пътно превозно средство - трамвай
с инвентарен номер ТМ3407, обслужващ линия № 6 на масови градски
транспорт, като се движел по релсовия път на ул. "Бели Дунав" в посока ж.к.
"Обеля". Трамваят и управляваният от жалбоподателя лек автомобил се
движели успоредно един на друг на странична дистанция около 30 - 40 см,
като лекият автомобил се движел от ляво на релсовото пътно превозно
средство. Лекият автомобил изпреварил трамвая и подал сигнал с десен
пътепоказател за навлизане в съседна пътна лента вдясно за извършване на
завой на дясно по бул. "Ломско шосе". В района на кръстовището на ул. "Бели
Дунав" с ул. "Атанас Цветанов" управляваният от жалбоподателя лек
автомобил навлязъл частично на релсовия път, като не пропуснал попътно
движещото се релсово превозно средство. Водачът на релсовото пътно
превозно средство предприел аварийно спиране, но въпреки това настъпил
удар между трамвая и лекия автомобил, който се намирал на релсовия път.
Ударът настъпил в задния десен панел на лекия автомобил, като в резултат на
удара лекият автомобил се завъртял и се ударил в мантинелата. В резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие били причинени материални
щети, както следва: по лекия автомобил - в областта на предна и задна дясна
врата, а на релсовото превозно средство - в областта на преден десен и преден
ляв панел. В резултат на удара на лекия автомобил в мантинелата били
причинени материални щети и на един брой метално колче с основа и два
броя метални платна предпазна ограда. Във връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие на мястото бил изпратен екип на ОПП -
СДВР. На мястото бил изпратен свидетелят Н. Н., както и Д. Н. - и двамата,
младши автоконтрольори в ОПП - СДВР. Служителите на ОПП - СДВР
огледали щетите и изслушали двамата водачи. Жалбоподателят и свидетелят
Р. като водачи на пътните превозни средства, участници в
пътнотранспортното произшествие, попълнили саморъчни декларации, в
които всеки от двамата посочил обстоятелствата на ПТП и причините за
настъпването му. Младши автоконтрольор при ОПП - СДВР Д. Н. съставил
протокол за ПТП № 119 /бл. № хххххххххх/ от 04.01.2024 г. ведно със скица,
в които отразил обстоятелствата и механизма на ПТП.
3
Свидетелят Н. Н. в присъствието на жалбоподателя и на младши
автоконтрольор Д. Н., съставил АУАН серия GA, № хххххххх/04.01.2024 г., с
който повдигнал против жалбоподателя Е. И. административнонаказателно
обвинение за извършено нарушение по чл. 25 ал. 2 ЗДвП - затова, че при
извършване на маневра частично навлизане в съседна пътна лента вдясно не
пропуска ППС, които се движат по нея, вследствие на което било
реализирано ПТП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал
и му бил връчен препис.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал възражения
срещу съставения АУАН, заведени с вх. № УРИ433200-1795/08.01.2024 г. с
доводи, идентични с тези във въззивната жалба.
След преценка, че наведените възражения не са основателни на
22.01.2024 г. Д.Д. - Началник на 03 сектор "Административно обслужване" в
ОПП, СДВР, издала обжалваното Наказателно постановление №
ххххххххх/22.01.2024 г., с което на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5
пр. 4 ЗДвП наложила на жалбоподателя Е. З. И. административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на 25 ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Н. Н. и К. Р., писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - протокол за ПТП № 119
/бл. № хххххххххх/ от 04.01.2024 г. ведно със скица, два броя декларации от
04.01.2024 г., АУАН серия GA, № хххххххх/04.01.2024 г., вх. № УРИ433200-
1795/08.01.2024 г., наказателно постановление № ххххххххх/22.01.2024 г.,
справка - картон на водача, заповед № 513з-7565/07.10.2016 г. на Директора
на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, веществените
доказателства - представените от жалбоподателя снимки.
Съдът се довери на показанията на свидетелите Н. Н. и К. Р., които
прецени като последователни, еднопосочни и съответни на писмените
доказателства - съставения протокол за ПТП и скица. Свидетелят К. Р. е
водач на пътното превозно средство, което е другият участник в ПТП, и
показанията му имат характер на пряко доказателство досежно механизма на
настъпилото произшествие. Показанията му съдът прецени като
4
последователни, детайлни, безпротиворечиви, съответни както на
показанията на свидетеля Н. Н., така и на писмените доказателства, поради
което съдът намери, че следва изцяло да им се довери. Съдът възприе с
доверие и показанията на свидетеля Н. Н., който при разпита си в съдебно
заседание демонстрира съхранен спомен за процесните събития и
възпроизвежда детайлно и последователно обстоятелствата по посещението
си на мястото на настъпилото на 04.01.2024 г. на ул. "Бели Дунав" ПТП.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени
средства.
Като веществени доказателства съдът цени представените с жалбата
снимки (представени и на оптичен носител - флаш памет), тъй като същите
отразяват разположението на пътните превозни средства непосредствено след
ПТП. Именно тъй като статичните изображения са изготвени след настъпване
на ПТП обаче, съдът намери, че с тях не се оборват показанията на
свидетелите досежно механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Съдът не кредитира представената от въззивния жалбоподател скица
с извършени на нея отбелязвания на разположението на двете пътни превозни
средства и на мястото на удара помежду им, тъй като същата има характер на
"частен оглед", извършен от страна в производството и който не е изготвен по
реда и със средствата, предвидени в НПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При извършване на дължимата проверка по обоснованост и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът намери,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност, както и при спазване на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
5
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. От
писменото доказателство - заповед № 513з-7565/07.10.2016 г. на Директора на
СДВР се установява, че свидетелят Н. Н., съставил акта за установяване на
нарушението, е назначен на длъжност "младши автоконтрольор" I степен в 02
група "Пътен контрол" на 01 сектор "Организация и контрол на пътното
движение" към отдел "Пътна полиция" при СДВР, поради което същият
разполага с материална и териториална компетентност да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП.
Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на сектор "Административно обслужване" към
ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление старши инспектор Д.Д. заема длъжност началник на 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и разполага с
материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН- актът е съставен в присъствието на свидетел - присъствал при
установяване на нарушението, и на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 , съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН. При
пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението с посочване на всички признаци от състава му, така и на
обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на нарушените
разпоредби.
Не се споделят възраженията на въззивника за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила поради липса на подробни мотиви по
наведените срещу АУАН възражения в издаденото НП. Разпоредбата на чл.
52 ал. 4 ЗАНН изисква наказващият орган да прецени направените срещу
АУАН възражения, но не и да обективира тази преценка в издаденото
наказателно постановление. Така и според разпоредбата на чл. 57 ал. 1 ЗАНН
6
сред реквизитите на НП не са предвидени съображенията на наказващия
орган по наведените възражения.
Наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН,
като в наказателното постановление не е посочил отегчаващите и
смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при
определяне вида и размера на наказанието. В случая обаче този пропуск няма
характер на съществено процесуално нарушение, тъй като не е довел до
ограничаване правата на жалбоподателя да разбере по какъв начин е
определено административното наказание, което му е наложено. И това е
така, защото предвидената в чл. 179 ал. 2 ЗДвП глоба е в абсолютно
определен размер и наказващият орган не разполага с възможността да я
индивидуализира, а от друга страна предвид забраната по чл. 189з ЗДвП
наказващият орган не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, тъй като
извършването на разследване на спорните обстоятелства не е императивно
задължение на наказващия орган, а е предпоставено от неговата преценка за
наличието на такава необходимост.
В подаденото срещу АУАН възражение жалбоподателят е направил
искане за събиране на веществени доказателства - изискване на
видеозаписите от камерите, разположени на светофарната уредба на бул.
"Ломско шосе", които не са били изискани в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство. Това нарушение на
разпоредбата на чл. 44 ал. 2 ЗАНН обаче отново не се преценява от съда като
съществено, тъй като се отнася до събирането на доказателства. Няма пречка,
в случай, че в съдебната фаза на производството съдът направи преценка, че
посочените във възражението срещу АУАН доказателства са относими и
необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, да ги
изиска служебно или при нарочно направено искане от страните в този
смисъл. В конкретния случай, съдът не е допуснал събиране на посочените
доказателства служебно като не ги е намерил необходими за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване, нито пък такова искане е била
направено от страните.
По изложените съображения съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
7
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон, като
наведеното от жалбоподателя оспорване на фактическата обстановка,
възприета от актосъставителя и от наказващия орган, не е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 2 изр. 1 ЗДвП при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. В случая от гласните и писмените доказателства по несъмнен
начин се установи, че жалбоподателят Е. И. не е изпълнил това си
задължение. Предприемайки маневра, свързана с частично навлизане в
разположения отдясно релсов път, жалбоподателят е бил длъжен да
съблюдава правилото по чл. 25 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП и да пропусне попътно
движещите се пътни превозни средства - в случая релсовото пътно превозно
средство - трамвай с инвентарен номер ТМ3407, управляван от свидетеля К.
Р.. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 25 ал. 2 изр. 1
ЗДвП, навлязъл е частично на релсовия път и е последвало ПТП между
управлявания от него лек автомобил и движещия се по релсовия път трамвай.
Не се споделят всички възражения на жалбоподателя по отношение
обосноваността на административното обвинение. Обстоятелството, че
жалбоподателят е подал сигнал с десен пътепоказател, не изключва
отговорността му, тъй като подаденият сигнал с пътепоказателя не го
освобождава от задължението да се съобразява с разположението и посоката
на движение на останалите участници в движението, нито пък му дава
предимство пред тях. Не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, още по-малко такова, което да изключва вината, създадената
организация на движението в процесния пътен участък. Обстоятелството, че
създадената организация на движението е такава, че завиващите надясно в
посока бул. "Ломско шосе" автомобили трябва да навлязат на релсовия път,
не ги освобождава от задължението по чл. 25 ал. 2 изр. 1 ЗДвП преди да
навлязат изцяло или частично на релсовия път, да пропуснат движещите се по
него пътни превозни средства (били те релсови или не). В случая от
събраните гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Н., от
писмените доказателства - протокол за ПТП и скица, както и от веществените
доказателства - представените от жалбоподателя снимки, се установява, че в
8
процесния пътен участък релсовият път е разположен върху платеното за
движение, а не се касае за платно с изградена пътна настилка, обособено
за движение на релсови превозни средства, поради което и съгласно чл. 19 ал.
1 ЗДвП движението на пътни превозни средства върху релсовия път е
разрешено, но те са длъжни да го освободят по най-бързия начин при
приближаване на пътно превозно средство от линиите на обществения
транспорт за превоз на пътници, за да го пропуснат да премине.
В случая жалбоподателят е възприел движещото се по релсовия път
релсово пътно превозно средство и е следвало да изпълни задължението си да
му осигури предимство за преминаване, като го пропусне, но не е сторил
това, в резултат на което е настъпило ПТП между управлявания от
жалбоподателя лек автомобил и релсовото пътно превозно средство.
Жалбоподателят И. е следвало да изчака преминаването на релсовото
превозно средство и тогава да навлезе на релсовия път за извършване на завой
на дясно, а не да разчита, че релсовото превозно средство се намира на
достатъчно разстояние зад лекия автомобил, че жалбоподателят може да
извърши маневрата за по-кратко време (все обстоятелства, които очевидно
въззивният жалбподател е оценил грешно) или че релсовото превозно
средство ще намали скоростта или ще спре в случай на нужда.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че като водач на
релсовото превозно средство свидетелят Р. е нарушил разпоредбата на чл. 20
ал. 2 ЗДвП. Дори и това да е така и свидетелят Р. да се е движил с
несъобразена скорост, това не изключва виновното поведение на
жалбоподателя и не е основание за отпадане на
административнонаказателната му отговорност, а би могло да се преценява
единствено като съпричиняване.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по
чл. 25 ал. 2 ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Нарушението е осъществено при непредпазливост като форма на
вината - макар да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си - реализирането на пътнотранспортно
произшествие с попътно движещия се трамвай, жалбоподателят е бил длъжен
9
и е могъл да ги предвиди.
Предвид забраната на чл. 189з ЗДвП в случая е изключена
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Дори и встрани от
императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП обаче, нарушението категорично
не би могло да се обсъжда като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. В резултат на
извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което са били причинени материални
щети на релсовото превозно средство, както и на части от пътната
инфраструктура - видно от протокола за оглед са били нанесени щети на 1
брой метално колче с основа, както и на два броя метални платна предпазна
ограда. На следващо място пътно транспортното произшествие е настъпило с
превозно средство за обществен превоз на пътници, с което са застрашени
живота и здравето на пътниците в трамвая. По-горе вече беше посочено, че
организацията на движението в процесния участък не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство. От справката - картон на водача се
установява и че като водач на пътно превозно средство жалбоподателят е
санкциониран и за други нарушения на ЗДвП, включително и такива,
свързани с нарушаване режима на скоростта, предвид на което личната
обществена опасност на жалбоподателя като водач на пътно превозно
средство е следващ аргумент за съда да приеме, че конкретното нарушение не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.
Наказващият орган правило е приложил и санкционната разпоредба.
Съгласно чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП на водач, който поради неспазване
на правилата за предимство, причини ПТП, се налага административно
наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева, каквото по вид и размер
административно наказание е наложено на жалбоподателя. Предвиден е
абсолютно определен размер на глобата, който не може да бъде намаляван
/чл. 27 ал. 5 ЗАНН/, поради което излагането на съображения досежно
нейната индивидуализация не е нужно.
Предвид изложеното жалбата не е основателна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
10
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на наказващия орган в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване на
процесуален представител в съдебно заседание, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
наказващия орган за процесуално представителство следва да е минималния
размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно 80, 00 лева.
В производството пред СРС са направени разноски в размер на 30, 02
лева - заплатени пътни разходи на свидетел, които също следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 ал.
3 ЗДвП (ТР № 3/08.04.1985 г. по н. дело № 98/1984 г. на ОСНК на ВКС).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
ххххххххх/22.01.2024 г., издадено от Началник сектор в ОПП, СДВР, с което
на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 ЗДвП на Е. З. И., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,
00 /двеста/ лева за нарушение на 25 ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Е. З. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 ал. 3 НПК Е. З. И.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата
от 30, 02 /тридесет лева и две стотинки/ - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11