РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Горна Оряховица, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20224120100234 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК
във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез
процесуален представител : юрисконсулт И. Н., твърди в исковата си молба, че на
03.07.2018г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АКПЗ“
ООД с ЕИК ********* /понастоящем „АКПЗ“ ЕООД/, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2779243/30.03.2017г., е
прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, вкл. всички лихви.
Заявява, че от своя страна „АКПЗ“ ЕООД прехвърля процесното вземане на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. и Приложение № 1 от 03.05.2019г. към него, ведно
с всички привилегии и обезпечения. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършените продажби на
вземането с уведомителни писма с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/2779243 от 14.05.2019г.,
1
съответно от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД и от името на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, изпратени до длъжника с известие за доставяне от страна
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на предход‐
ните кредитори. Заявява, че съгласно чл.4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „АСВ“
ЕАД се задължава от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до
длъжниците за извършената цесия. Твърди, че ищцовото дружество е упълномощено за
извършване на посоченото по-горе действие съгласно изрично пълномощно от законния
представител на „АКПЗ“ ЕООД, като в изпълнение на изискванията на закона и по реда на
чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника са изпратени два броя уведомителни писма за извършените
цесии, които писма са получени лично от ответника. Към настоящата искова молба
представя и моли съда да приеме копия от горепосочените уведомления за извършената
цесия, които да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС Решение № 3/16.04.14г. по т. д. № 1711/2013 г. на I
т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на II т.о., съгласно които, ако към
исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от
ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от
ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението
бъде надлежно връчено по реда на чл.47,ал.1 от ГПК и в настоящото производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове, тъй като длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия
само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Поради това счита, че
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено /цитира Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС
по гр. дело 867/2011г., IV г.о., и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело 788/2013г.,
ТК.
Твърди, че на 30.03.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и ЗП А. М. -
заемател е сключен договор за паричен заем с № 2779243, в съответствие с разпоредбите на
ЗПК, като с подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя парична сума в размер на 1500,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита, а редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита, се
уреждат от договора за паричен заем. Сочи, че съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на
2
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора.
Твърди, че така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя
на заемателя съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора. Посочва, че погасителните вноски, които заемателят се задължава
да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1645,15 лв. Сочи, че така договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 145,15 лв., като съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок
до 30.09.2017г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 126,55 лв. всяка.
Заявява, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно - 30.09.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Заявява, че с подписването
на договора за заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за
всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен.
Твърди, че на основание ЗПК на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 09.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, която е в общ размер на 219,44 лв., като в периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не
е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.
Твърди, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
дружеството. Сочи, че в тази връзка за „АСВ“ ЕАД е възникнал правен интерес от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като съдът е
уважил претенциите му по образуваното ч.гр.д. 2172/2021г. по описа на ГОРС и е издал
заповед за изпълнение. Сочи, че длъжникът е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на настоящата
искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на длъжника ЗП А. С. М. с ЕГН **********, че дължи на „АСВ“ ЕАД сумите,
както следва : сумата от 827,33 лв. - главница; сумата от 219,44 лв. - обезщетение за забава за
периода от 09.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Моли съда да му бъдат присъдени разноските, направени в
хода на заповедното производство, както и разноските, направени в хода на настоящото
производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350.00 лева.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена
молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.Н., с която моли съда да
разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли
3
съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни
производства.
Ответникът ЗП А. С. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес : село С...ул. .. редовно
призован, не депозира писмен отговор на исковата молба. В срока по чл.131 от ГПК е
постъпило писмено бланково възражение по чл.414 от ГПК, в което ответникът е дописал
собственоръчно : „Не дължа“.
В съдебно заседание, ответникът ЗП А. С. М. не се явява. Депозира писмена молба, в
която заявява, че не дължи исковата сума на „АСВ“ ЕАД.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 2172/2021г.
по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК ********* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1101/01.12.2021г. против длъжника ЗП А. М. /А. С. М./, за следните суми: сумата
от 827,23 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем с номер
2779243 от 30.03.2017г., сключен с ,,Изи Асен Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2021г., до
окончателното изплащане на главницата, сумата от 219,44 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 09.07.2017г. до 29.11.2021г., сумата от 25,00 лв., представляваща
направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и сумата от
150.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приетото писмено доказателство : заверен препис от договор за паричен заем №
2779243/29.03.2017г., същият удостоверява факти, че А. С. М. с ЕГН ********** – като
заемател, е получил предоставения му от „Изи Асен Мениджмънт” АД гр. София – като
заемодател, потребителски паричен кредит /паричен заем/ в размер на 1500 лв., като в
договора е посочено, че същият се сключва на основание стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя, както и са описани следните параметри :
потребителски заем по продукт EasyMax24, размер на двуседмичната погасителна вноска в
лева – 126,55 лв., срок на заема в седмици - 26, брой вноски – 13, обща сума – 1645,15 лв.,
ГПР – 40.22 %, като съгласно описаните дати на плащане, първата погасителна вноска е
дължима на 15.04.2017г., а последната – на 30.09.2017г. В чл.2 от договора, страните са
постигнали съгласие, че заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1500
лв., а според чл.3 от договора, с подписването на договора заемателят удостоверява, че е
получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. и Приложение № 1 от 03.07.2018г., по
силата на цитирания договор за цесия „Изи Асет Мениджмът” АД гр. София – продавач, се е
4
задължил да прехвърля възмездно на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
гр. София, с ЕИК ********* - цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания по договори
за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, срещу заплащане на
покупна цена от цесионера, които вземания ще се индивидуализират в опис в Приложение
№ 1, което ще бъде неразделна от договора, считано от неговото съставяне, при условията,
визирани договора. Цитираните писмени доказателства удостоверяват също, че по силата на
горепосочения договор за цесия в полза на „АКПЗ” ЕООД са прехвърлени вземанията на
„Изи Асет Мениджмът” АД срещу ЗП А. М., произтичащи от договор за паричен заем №
2779243 от 30.03.2017г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г., и Приложение № 1 от 03.05.2019г., по
силата на цитирания договор за цесия „АКПЗ” ЕООД гр. София – продавач, се е задължил да
прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София - цесионер, свои
ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с физически лица, срещу заплащане на покупна цена от цесионера, които
вземания ще се индивидуализират в опис в Приложение № 1, което ще бъде неразделна от
договора, считано от неговото съставяне, при условията, визирани договора, в т.ч.
вземанията срещу ЗП А. М., произтичащи от договор за паричен заем № 2779243 от
30.03.2017г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От приложените по делото потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от
ЗЗД – 2 бр., и пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД, е
видно, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, представляван от изп. директор
Н.Спасов и от изп.директор Ст.Колев, е потвърдил извършената цесия с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., на всички вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1/03.07.2018г., както и е упълномощил цесионера
„АКПЗ” ООД гр. София да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрен образец,
всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило на „АСВ” ООД с
горепосочения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
С уведомително уведомително писмо с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/2779243 от 10.05.2019г.,
приложено към исковата молба по настоящото дело /л.27 от делото/, „АСВ” ЕАД гр. София,
в качеството си на преупълномощен от „АКПЗ“ ЕООД - пълномощник на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, уведомява А. М., че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на
„АКПЗ” ЕООД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за паричен заем №
2779243/29.03.2017г., както и че кредитор по това парично вземане за периода от
03.07.2018г. до 03.05.2019г. е бил „АКПЗ” ЕООД.
С уведомително писмо изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/2779243 от 10.05.2019г. /л.28 от
делото/, „АСВ” ЕАД гр. София уведомява А. М., че „АКПЗ” ЕООД е прехвърлило на „АСВ”
ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за паричен заем №
2779243/29.03.2017г., възлизащо в общ размер от 868,25 лв. към 10.05.2019г., както и че
кредитор по гореописаното парично вземане е „АСВ” ЕАД. С уведомлението е отправен
5
срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на поканата, за погасяване на паричното
задължение по посочената банкова сметка на ,,АСВ” ЕАД. Приложеното известие за
доставяне /лист 26 от делото/, удостоверява, че уведомлението е връчено лично на
ответника на 17.05.2019г.
По делото е изготвена и приета СИЕ, видно от която по процесния договор за паричен
заем № 2779243/29.03.2017г., на ответника А. М. е предоставен кредит в размер от 1500 лв.,
който е усвоен на датата на подписване на договора /29.03.2017г./. От заключението на СИЕ
се установява, че ответникът е извършил плащания по процесния договор в общ размер от
1608 лв., като последното плащане от ответника е извършено на 14.08.2017г., след което
плащанията от негова страна са преустановени. Приетата СИЕ установява, че с внесената от
ответника сума от 1608 лв. кредиторът е погасил вземания, както следва : главница – 672,77
лв., пълен размер на договорената възнаградителна лихва – 145,15 лв., неустойка по
договора – 677,82 лв., разходи за уведомяване – 45 лв., лихва за забава по чл.8 от договора –
67,26 лв. От приетата СИЕ се установява също, че годишният процент на разходите от 40,22
%, посочен в договора, включва 35% фиксиран ГЛП и 5,22 % други разходи във връзка с
отпуснатия кредит, като към него не е включена сумата от 677,82 лв. за неустойка, като и в
този си размер ГПР надвишава законната лихва за просрочени задължения 4,02 пъти. Съдът
кредитира заключението на СИЕ като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-
горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза
парични вземания със Заповед № 1101/01.12.2021г. по ч. гр. дело № 2172/2019г. по описа на
ГОРС, против която ответникът е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват частично основателни досежно
размера на претендираното парично вземане за главница, по изложените по-долу
съображения.
Въз основа на приетите доказателства - договор за паричен заем № 2779243 от
29.03.2017г. и заключението на приетата СИЕ, се установяват изложените в исковата молба
факти, че „Изи Асет Менджмънт” АД – кредитор и А. С. М. – кредитополучател са се
намирали в облигационно правоотношение, произтичащо от сключен на 29.03.2017г. между
тях договор за паричен заем. От цитираните по-горе писмени доказателства, както и от
заключението на приетата СИЕ, безспорно се установява, че кредиторът „Изи Асет
Мениджмънт” АД е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между него и
ответника договор за потребителски паричен кредит, като е предоставил на
кредитополучателя М., който е получил от „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, сумата
от 1500 лв., представляваща паричен заем /кредит/, като с предоставената сума е погасено
задължение на кредитополучателя по друг договор за заем в размер на 1435,23 лв.
/рефинансиране на текущ заем/, а остатъкът от сумата е получен в брой от ответника. В тази
6
връзка, по силата на чл.3 във вр. чл.2,ал.1 от договора, същият има силата на разписка за
предаване и получаване на сумата по кредита, като предоставянето и получаването на
сумата е потвърдено и от заключението на СИЕ. При тези факти, приетите по делото
писмени доказателства и СИЕ обосновават извод, че за ответника действително е
възникнало задължение, по силата на така сключения договор, с оглед писмено изразеното в
процесния договор съгласие за това от ответника – кредитополучател, да върне
предоставената му сума, заедно с уговорената и начислена върху главницата надбавка,
представляваща печалба на заемодателя /договорна лихва/ - 145,15 лв., т.е. общо сума в
размер на 1645,15 лв., при условията и по начина, визирани в договора, за срок от 26
седмици, на 13 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер от по
126,55 лв. настоящият съдебен състав приема за установено въз основа на заключението на
СИЕ, неоспорена от страните, че кредитополучателят М. е извършил няколко плащания по
процесния договор, като е заплатил в полза на кредитора сума в общ размер на 1608 лв., с
които е погасил пълния размер на уговорената в чл.2,т.7 от договора договорна лихва в общ
размер от 145,15 лв., както и е погасил частично паричното задължение за главница /общо
1500 лв./ в общ размер от 1462,85 лв. При така установените от приетата СИЕ факти и с
оглед изложените по-долу мотиви относно наличието на нищожни клаузи в процесния
договор за потребителски кредит, съдът намира, че паричното вземане за договорна лихва
/145,15 лв./ е изцяло погасено, а паричното вземане за главница /1500 лв./ е частично
погасено чрез плащане към датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
/29.11.2021г./, като неплатеният размер на главницата възлиза на 37,15 лв. както към
момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, така и към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело. Приетите писмени доказателства и
заключението на неоспорената СИЕ сочат също, че падежът на последната погасителна
вноска е настъпил на 30.09.2017г., при което длъжникът е изпаднал в забава, а посоченото
парично вземане за главница е ликвидно и изискуемо в неплатения й размер от 37,15 лв.
Въз основа на приетата СИЕ се установява, че съгласно чл.86 от ЗЗД кредиторът е
начислил обезщетение за забава върху неплатената от ответника главница, считано за
периода от датата на първото просрочено вземане - 09.07.2017г. до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 29.11.2021г. в общ размер от 219,44 лв., като в
периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на изискванията на чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Въз основа на приетата СИЕ в
случая се установява, че начислената мораторна лихва в размер от 219,44 лв. не е платена от
ответника и е дължима в пълния й размер към момента на приключване на съдебното
дирене в първата инстанция.
Не на последно място, въпреки възложената върху него доказателствена тежест досежно
тези факти, до момента на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не
ангажира годни доказателства, които да удостоверяват той да е изпълнил задължението си за
заплащане на кредитора по договора за паричен заем - „Изи Асет Мениджмънт” АД или на
ищеца на неизплатения остатък от дължимата главница и начисленото му обезщетение за
7
забава на плащанията, установена по категоричен начин от заключението на СИЕ.
На следващо място, съдът намира за установени, въз основа на приетите писмени
доказателства, цитирани по-горе, фактите относно наличието на облигационно отношение
между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД във връзка с валидно сключен и действителен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. и Приложение № 1 от 03.07.2018г.,
както и прехвърляне в полза на „АКПЗ” ЕООД на вземанията срещу А. М., произтичащи от
договор за паричен заем № 2779243 от 29.03.2017г., с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за
доказани и твърденията на ищеца, че по силата на валидно сключения между „АКПЗ”
ЕООД и „АСВ” ЕАД гр. София договор за продажба и прехвърляне на вземания от
03.05.2019г. и Приложение № 1 от 03.05.2019г., „АКПЗ“ ЕООД гр. София - цедент, е
прехвърлил възмездно на „АСВ” ЕАД гр. София - цесионер, вземанията си към ответника,
произтичащи от неизпълнените от него парични задължения по процесния договор за
паричен заем, като прехвърленото вземане включва единствено неиздължения от длъжника
по договора за кредит остатък от вземането за главница и неплатеното от длъжника
обезщетение за забава на плащанията, които вече са възникнали и се дължат.
Наред с изложеното дотук, от приетите писмени доказателства се установяват и фактите,
че още със сключването на договор за паричен заем № 2779243 от 29.03.2017г., в качеството
си на кредитополучател по същия и по силата на чл.10 от договора, А. М. се е съгласил, че
кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата си по този договор на трето
лице.
Въз основа на приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, съдът намира че в
случая от страните по договорите за цесия са изпълнени и изискванията, установени в
чл.99,ал.3 от ЗЗД преди предявяването на настоящите искове, като цедентът „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощил цесионера „АКПЗ“ ЕООД, а впоследствие и цедентът
„АКПЗ“ ЕООД е упълномощил цесионера „АСВ” ЕАД гр. София да ги представляват при
извършване на следните действия : да уведомяват от тяхно име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски
кредити, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно процесните договори за
продажба и прехвърляне на вземания и всички допълнителни споразумения и приложения
към тях, след което и в изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по
чл.99,ал.3 от ЗЗД на ответника са връчени на 17.05.2019г. лично по пощата с обратна
разписка уведомително писмо с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/2779243 от 10.05.2019г. и
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/2779243 от 10.05.2019г. Предвид
изложеното дотук, съдът приема за основателни и доказани твърденията на ищеца, че в
случая е налице надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника и че ищецът се
явява носител на материалното право на вземане за неплатена главница и обезщетение за
забава на плащанията спрямо длъжника по процесния договор за потребителски паричен
кредит.
8
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено
съществуването на парично вземане на ищеца „АСВ” ЕАД против ответника А. М., след
приспадане на общо платената от ответника сума от 1608 лв., представляваща плащане на
пълния размер на дължимата договорна лихва /145,15 лв./, както и на част от дължимата
главница /1462,85 лв./, само за сумата от 37,15 лв. - неизплатена част от главницата, както и
за сумата от 219,44 лв. – неплатена лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
09.07.2017г. до 29.11.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1101/01.12.2021г. по ч. гр. дело № 2172/2021г. по описа на
ГОРС. Поради това, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен само в
тази негова част.
Предвид изложените съображения и мотивите по-долу, и с оглед приетата и неоспорена
от страните СИЕ, установяваща по делото погасяване чрез извършените от ответника
плащания по процесния кредит до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на
претендираното от ищеца парично вземане за главница в размер от 1462,85 лв., съдът
намира, че предявеният иск по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като такъв за разликата от уважения
размер от 37,15 лв. до пълния предявен размер от 827,33 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. №
1450/2010 г., I-во г.о., Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во г.о., ако
съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се
съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и
произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност. Поради
това, съдът счита за необходимо да се произнесе относно нищожността на клаузите относно
неустойка и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, съдържащи се в процесния
договор за паричен заем № 2779243 от 29.03.2017г. Във връзка с очевидната и произтичаща
пряко от договора нищожност на тези клаузи и изложените по-долу съображения, съдът
намира за основателни възраженията на ответник за недължимост на начислените по
процесния договор за потребителски кредит и приспаднати от ищеца с извършените от
кредитополучателя плащания по кредита на паричните вземания за неустойка /677,82 лв./ за
неизпълнение на договорно задължение и за такса разходи /45 лв./.
Неустойката в процесния случай се претендира да е дължима за неизпълнение на
договорното задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение – поръчителство
на две физически лица, за финансовата надеждност на които са поставени множество
конкретни условия, или предоставяне на банкова гаранция с бенефициер – заемодателят
/чл.4 от договора/. Кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното
изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за
платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна
страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по
9
кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото
състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 от ЗПК),
като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да
откаже предоставянето на кредита (чл.18 от ЗПК). Приетите по делото писмени
доказателства в случая обосновават извод, че осигуряването на обезпечение не е
предварително условие за сключване на процесния договор, т.е. кредиторът изначално е
преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Поставяйки
изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е
налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без
основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника, като го натоварва
с неприсъщо за договора за кредит задължение.
При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на уговарянето й, тя
излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава,
обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно основание за
нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. Главното задължение на
заемателя по договора за заем (кредит) е да върне заетата сума и да плати уговореното
възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Изцяло липсва
обезпечителния елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно
изпълнение на основното задължение на длъжника. В случая не е налице обезщетителната
функция на неустойката, защото тя не гарантира възстановяване на вредите от евентуално
бъдещо неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази
неустойка е уговорена като санкционна, но същата не зависи от вредите от неизпълнението
на допълнителното задължение за предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Това е така, защото към момента на
изтичане на 3-дневния срок, визиран в чл.4,ал.1 от договора за паричен заем от 29.03.2017г.,
кредиторът не би могъл да търпи вреди от липсата на обезпечение, тъй заемната сума не е
била дължима. Действително, съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗД вредите от неизпълнението, за
което е предвидена неустойка, не се доказват, но това не означава, че не трябва да са
претърпени. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая неустойката е предвидена за
заплащане, без да се намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на
задължението на заемателя да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно
вземане, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък
към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на заемодателя,
което е единствената цел на начисляването й.
Освен изложеното, размерът на начислената неустойка – 677,82 лв. /чл.4,ал.2 от договора/
е необосновано висок предвид размера на заетата сума – 1500 лв. Дори неустойката да
изпълняваше някоя от присъщите й функции, договорната клауза, която я предвижда, е
нищожна на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП, като неравноправна в хипотезата на чл.143,т.5 от
ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, която не е уговорена индивидуално, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
10
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка – в случая 45,72 % от заетата сума. Освен посоченото, неустойката по чл.4 от
договора не е включена в ГПР по кредита, противно на изискванията на чл.19,ал.1 от ЗПК
същият да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, при което начисляването на тази неустойка
заобикаля и предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на
годишния процент на разходите, тъй като с включването й при изчисляването на ГПР той
възлиза на значително по-висок %, а не както ГПР е посочено в договора от 29.03.2017г. в
размер от 40,22 %, съответно поради което е нищожна и на основание чл.21,ал.1 ЗПК.
На следващо място, разходите за такса за извънсъдебно събиране на вземането в случая са
събрани като дължими от ответника по силата на договорна клауза, предвиждаща
извършване на дейности, съставляващи по същество отправяне на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др. до
длъжника, и в размер съгласно тарифата на кредитора. Договорната клауза, предвиждаща
такава такса, не удовлетворява изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК за ясно и точно
определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
доколкото към момента на сключване на договора и самият кредитор не знае дали и по
какъв начин ще извършва извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което
кредитополучателят дължи тази такса, противоречи на принципите за добросъвестност и
равнопоставеност на субектите в правоотношението. Изброените действия не са
допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл.10а,ал.1 ЗПК, а разход за събиране на
вземането – част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат за
заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита, пряко
противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Наред с изложеното, таксата за разходи е в предварително уговорен в тарифата размер,
фиксиран към момента на сключване на договора, когато на никоя от страните не е било
известно какви по естеството си действия за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат
извършвани и каква ще бъде тяхната цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в
тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен
механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва
реалното извършване на някакъв разход от кредитора (каквито твърдения няма и в
заявлението). Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е
единствено забавата на длъжника, а размерът на вземането е обвързан с периода на забава,
условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е такса, а
обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил (претенцията
за заплащане на 219,44 лв.) и кумулирането му с т.нар. такса за разходи, дължима от
длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно
11
обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33,ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в
разпоредбата на чл.33,ал.2 ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за
забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е
нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора, но
автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична
нищожност (арг. от чл.26,ал.1 от ЗЗД). В случая клаузата за неустойка и предвидената такса
за разходи за извънсъдебно събиране на дълга са в пряко отклонение от императивни правни
норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни.
Посоченото, съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО,
практиката по прилагането й (например решения по дела С-473/00, С-618/10, C-472/11, C-
49/14 г., C-176/17 г. и определение от 28.11.2018 г. по дело C-632/17 г. на СЕС) и
практиката на националните съдилища (например определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.
№ 797/2010 г., на ІІ Т.О. на ВКС; определение № 26332/19.12.2014 г. по в.ч.гр.д. №
17562/2014 г. на Софийски градски съд; определение от 23.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 187/2017
г. на Окръжен съд – Габрово; определение № 1721/18.05.2018 г. по в.ч.т.д. № 572/2018 г.на
Окръжен съд – Варна; определение № 53/24.01.2019 г. по в.ч.гр.д. № 53/2019 г. на Окръжен
съд – Ловеч; определение № 44/09.01.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1407/2018 г. на Окръжен съд –
Стара Загора, определение от 08.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 283/2019 г. на Окръжен съд –
Велико Търново; определение № 245/17.06.2019 г. по в.ч.гр.д. № 328/2019 г. на Окръжен съд
– Велико Търново и много други), е в рамките на проверката, дължима от съда и съставлява
основание както за отказ от издаване на заповед за изпълнение, така и за отхвърляне на така
предявените искови претенции.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на
направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна
такса /75 лв./, за платено възнаграждение на вещо лице /250 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение /300 лв./, общо в размер на 625 лв., както и в частта й за присъждане в
негова полза на сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса, и сумата от 150 лв.,
представляваща разноски за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, общо 175 лв., които съдът следва да възложи в тежест на ответника,
12
съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в размер от 156,25 лв. за исковото
производство и в размер от 43,75 лв. за заповедното производство.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗП А. С. М. с ЕГН **********, с
настоящ адрес : село С...ул.., че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Ю.Х.Ю., СУМАТА от 37,15 лв. (тридесет и седем лева и петнадесет стотинки) ,
представляваща неизплатена част от главницата по договор за паричен заем № 2779243,
сключен на 29.03.2017г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* - кредитор и
А. С. М. с ЕГН **********, като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от
страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на „АКПЗ” ЕООД с ЕИК ********* по
силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. и
Приложение № 1 от 03.07.2018г., а след това са прехвърлени от „АКПЗ” ЕООД с ЕИК
********* на ,Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г. и Приложение № 1
от 03.05.2019г. към него, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението – 29.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и
СУМАТА от 219,44 лв. (двеста и деветнадесет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2017г. до 29.11.2021г. /датата на
подаване на заявлението в съда/, като в периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка на основание чл.6 от ЗМДВИПОРНС, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1101/01.12.2021г. по ч. гр. дело № 2172/2021г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.99 от ЗЗД, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощник –
юрисконсулт И.Н., за приемане за установено по отношение на ЗП А. С. М. с ЕГН
**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, сумата, представляваща разлика между уважения по-горе размер за
дължима главница от 37,15 лв. (тридесет и седем лева и петнадесет стотинки) до
пълния предявен размер за неплатена главница от 827,33 лв. (осемстотин двадесет и
седем лева и тридесет и три стотинки), за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1101/01.12.2021г. по ч. гр. дело № 2172/2021г.
по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗП А. С. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес : село С., ул..., ДА ЗАПЛАТИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
13
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., СУМА в
размер на 156,25 лв. (сто петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена
държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
както и СУМА в размер на 43,75 лв. (четиридесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело №
2172/2021г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в останалата негова част.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
14