Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. ДЕСИСЛАВА
ВЛАЙКОВА
при участието
на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. дело № 7994 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 114881/10.05.2017 г., постановено по гр.
д. № 38606/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, е изнесен на публична
продан, на основание чл.348 ГПК, следния недвижим имот: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор № 68134.4141.444.1, със застроена площ от 68
кв. м., състояща се от: сутеренен етаж, състоящ се две стаи, първи етаж,
състоящ се от две стаи, кухненски бокс, тераса и баня, и тавански етаж,
принадлежащ към сутерена и тавански етаж, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.4141.444, с площ от 576 кв.м., находящ се в гр. София,,
кв. „Суходол“, ул. ********, при граници: поземлен имот с идентификатор
№68134.4141.445, поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.2024, поземлен имот
с идентификатор № 68134.4141.443 и поземлен имот с идентификатор
№68134.4141.446, която публична продан да се извърши от съдия - изпълнителя,
като от получената сума от проданта съсобствениците получат паричната
равностойност на дяловете си от имота, а именно – 1/3 ид. ч. – Е.Б.Ф., 1/3 ид. ч.
– А.Б.Г. и 1/3 ид.ч. – М.Я.Д.. Отхвърлена е претенцията на М.Я.Д., по чл.349
ал.2 ГПК за възлагане на първи надпартерен етаж от делбения имот. М.Я.Д. е
осъдена да заплати на Е.Б.Ф., на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 4 236 лв., представляваща искания по сметки
за лишаване от право на ползване за периода 18.10.2011 г. – 07.11.2016 г. М.Я.Д.
е осъдена да заплати на А.Б.Г., на основание чл.31 ал.2 ЗС, сумата от 4 236 лв., представляваща искания по сметки
за лишаване от право на ползване за периода 18.10.2011 г. – 07.11.2016 г. Е.Б.Ф.
е осъдена да заплати на основание чл.355 изр.1 ГПК по сметка на СРС сумата от
515, 64 лв., представляваща държавна такса, съобразно определения дял в
делбеното имущество. А.Б.Г. е осъдена да заплати на основание чл.355 изр.1 ГПК
по сметка на СРС сумата от 515, 64 лв., представляваща държавна такса,
съобразно определения дял в делбеното имущество. М.Я.Д. е осъдена да заплати на
основание чл.355, изр.1 ГПК по сметка на СРС сумата от 515, 64 лв.,
представляваща държавна такса, съобразно определения дял в делбеното имущество.
М.Я.Д. е осъдена да заплати на Е.Б.Ф. и А.Б.Ф., на основание чл.355 изр.2 вр.
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 818, 88 лв., представляваща разноски за присъединените
искове с правно основание чл.31 ал.2 ЗС.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от съделителя М.Я.Д., с което го обжалва изцяло. Излага
съображения, че решаващият съд е допуснал процесуални нарушения, като е отказал
да допусне допълнителна съдебно – техническа експертиза, с оглед установяване
възможността дали от делбения имот могат да се обособят самостоятелни обекти на
собственост при спазване на чл.203 ЗУТ. Счита, че е неправилен изводът на СРС,
че делбеният имот е неполедяем, тъй като съдът не е съобразил наличието на
възможност да се изградят допълнителни санитарни възли. Неправилно съдът е
отхвърлил възлагателната й претенция, която е своевременно направена. По делото
е установено, че делбената сграда е законно изградена, нанесена е в кадастъра,
с етажи и предназначение за жилище. Също така жалбоподателката е живяла в
жилището през последните години, като същото се явява неин постоянен и настоящ
адрес. В депозирания писмен отговор на исковата молба е направено искане за
възлагане на целия имот, независимо от направеното изявление в съдебно
заседание от 07.11.2016 г. за възлагане на първия надпартерен етаж. С оглед на
това счита, че ако се установи, че имотът е неподеляем, то следва да се счита,
че искането за възлагане е направено за цялата къща. Съдът не е съобразил също
така, че с отговора на исковата молба е направено изявление, че не възразява
останалите съделители да ползват имота. Представените констативни протоколи,
съставени от останалите съделители и техните съпрузи, неправилно са ценени от
съда, въпреки, че са частни документи. Счита, че изпратената нотариална покана
от 18.10.2011 г. не представлява искане за достът до имота и не представлява
доказателство за създаване на пречка от нейна страна на другите съделители. Неправилно
е определен и началния момент на претендираното обезщетение за лишаване от
ползване на 18.10.2011 г., вместо 24.10.2011 г., когато е получена нотариалната
покана. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, да й бъде възложен
самостоятелен обект от делбения имот, а ако се установи, че няма възможност за
обособяването му в самостоятелен имот, да й бъде възложен целия допуснат до
делба имот, като й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от останалите съделители
Е.Б. Ф. и А.Б.Г., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. По делото не са изложени твърдения, че
жалбоподателката им е забранявала достъп до имота, а са представили нотариална
покана, констативни протоколи, както и са събрани гласни доказателства, че тя
не е допускала ищците до имота. Тези доказателства са достатъчни за уважаване
на претенциите по сметки. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като им
присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В предмета на делото е включен иск за делба, предявен от Е.Б.Ф. и А.Б.Г. срещу М.Я.Д. на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор № 68134.4141.444.1, със застроена площ от 68 кв. м., състояща се от: сутеренен етаж, състоящ се две стаи, първи етаж, състоящ се от две стаи, кухненски бокс, тераса и баня, и тавански етаж, принадлежащ към сутерена и тавански етаж, построена в ПИ с идентификатор № 68134.4141.444, с площ от 576 кв.м., находящ се в гр. София,, кв. „Суходол“, ул. ********, при граници: поземлен имот с идентификатор №68134.4141.445, поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.2024, поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.443 и поземлен имот с идентификатор №68134.4141.446,при равни дялов – по 1/3 ид. ч. за всеки съделител, като съсобствеността е възникнала за ищците в резултат от наследяване, а за ответницата – по завещание на първия етаж.
С решение № ІІ-65-3809, постановено по гр. д. № 38606/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, е допуснато да се извърши съдебна делба между страните за процесния имот, при заявените в исковата молба делбени квоти.
В депозирания по делото на 01.10.2015 г. писмен
отговор от ответницата М.Я.Д. се съдържа изявление, че с цел да избегне
исканото от ищците обезщетение заявява, че те могат да ползват имота спрямо
правата си и никой до този момент не им
е пречил. В него се съдържа и искане за поставяне в дял на делбения имот.
Преди провеждане на първото редовно открито съдебно
заседание е депозирана молба от ищците, с която са отправили претенции по
сметки спрямо ответницата за заплащане на обезщетение в размер на 6 000
лв. за лишаване от ползване на делбения имот за периода 18.10.2011 г. –
07.11.2016 г.
С нотариална покана от 18.10.2011 г. ищците са
поканили ответницата, заради непредоставяне от нейна страна на достъп до
съсобствения недвижим имот в гр. София, кв. „Суходол“, ул. ********, да заплаща
обезщетение в размер на 200 евро за всяка от тях ежемесечно, считано от датата
на получаване на нотариалната покана. Същата е връчена чрез нотариус Весела
Ивчева, рег. № 271 на ответницата лично на 24.10.2011 г.
На 24.10.2015 г. е съставен констативен протокол от
ищците, както и от Ч.А.Г., А.Г.Т.и Г.Г.П., в който е посочено, че в 15.00 часа е
посетена къщата, предмет на съдебната делба и установили, че след като ищците
обяснили на ответницата, че идват по повод поканата, отправена до тях да се
настанят и за ползват имота си,
ответницата е заявила, че никой не ги е канил и ще се обади в полицията, защото
идват да я оберат, след което последвали крясъци. Представен е и констативен
протокол от 03.08.2016 г., изготвен от същите лица, в който е удостоверено, че
ответницата е заключила входната врата на къщата и ги наблюдавала права през
прозорците на втория етаж. На поканите им с махане с ръка да дойде при тях, тя
не е реагирала. Доколкото тези констативни протоколи по естеството си
съставляват писмени свидетелски показания, същите не могат да се ценят като
писмени доказателства, доколкото надлежният процесуален ред за събиране на свидетелски
показания е чрез провеждане на разпит. Ето защо същите се явяват процесуално
недопустими доказателства и въз основа на тях не могат да се градят
доказателствени изводи. С оглед на това поддържания от жалбоподателката довод в
тази насока се явява основателен.
В първото редовно открито съдебно заседание след
допускане на съдебната делба съдът е приел за съвместно разглеждане в рамките
на производството предявените от ищците срещу ответниците сметни претенции с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на суми от по 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване върху процесната жилищна
сграда за периода 18.10.2011 г. – 07.11.2016 г., като не е прието искането за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на дворното място.
С определение, постановено в проведеното на 10.04.2017
г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на размера на
предявените претенции по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, като същите
се считат предявени за сумата от по 4 236 лв. за всяка от ищците.
С нотариална покана от 14.11.2016 г. ответницата е
уведомила ищците, че никога не ги е лишавала от правото да ползват съсобствения
имот. Досега не са идвали да вземат ключ. По време на нощните им посещения е
била подложена на уплаха и стрес. Тогава групата им не искала ключ от имота, а
се правили опити да бъде принудена да продаде своята част от имота. Отправила е
покана да се явят в кантората на нотариус Т.А.с рег. № 272 и посочен адрес за
връчване на ключ от къщата на 28.11.2016 г. от 11 ч., макар, че къщата стои
незаключена, а се заключва само стаята, която ползва ответницата. Нотариус Т.А.е
удостоверила, че на 15.11.2016 г. на вратата на Адвокатска къща „В. и сие“ е
залепено уведомление. С препоръчано писмо с клеймо от 18.11.2016 г.
уведомлението е върнато с писмено изявление, озаглавено „Мнение“, в което е
посочено, че адв. П.В. – съдебен адрес по гр. д. № 38606/2013 г. по описа на
СРС, ГК, 65 състав, не е съгласен да му се връчи нотариалната покана, поради
което връща на нотариус Т.А.залепеното уведомление.
На 28.11.2016 г. е съставен констативен нотариален акт
от нотариус Татяна Александрова, в който е удостоверено, че в 11.00 ч. ищците
не са се явили въвръзка с отправената нотариална покана до тях от 14.11.2016 г.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка А.Г.М.се
установява, че познава страните по делото. Познава Е.Ф. от десетина години, тъй
като имали общо хоби – риболов, а А. познавала покрай Е.. М.Д. е виждала в
двора на къщата от 2015 г. Къщата се намирала в кв. „Суходол“. Била на два
етажа, с остър покрив, имала гараж, с прозорец на първия етаж и два прозореца
на втория етаж. Свидетелката не е влизала в къщата. Няколко пъти е ходила в къщата,
като последният път бил през м.08.2016 г. Имало желязна ограда с катинари, било
заключено. Свидетелката не знае дали ищците имат ключове от тази къща, но
ответницата не ги пуснала да влязат. Първия път отишли през м.10.2015 г. Тогава
ответницата била на втория етаж, зад прозореца. Е. й помахала да излезе, но
ответницата ту се показвала, ту се криела. Следващият път била на двора и
крещяла, че ищците нямат право да влизат и отново не ги пуснала. Обикновено
ходили следобед, не е било тъмно, но не помни точно в колко часа, около 16.00 –
17.00 ч. Ищците направили опит да влязат, но доколкото знаела, те нямали ключ.
От показанията на свидетеля Б.Б.Н.се установява, че
познава Е.Ф. повече от 4 години, тъй като са съседи в кв. „С.Р.“. Знае, че А. е
нейна сестра и са се виждали с нея. Не познава ответницата, само я е виждал в
къщата. Придружавал е Е. до къщата, която била двуетажна, с отделен гараж. Придружавал
я повече от 5 пъти, като последният път бил през м.08.2016 г. Били двамата с Е..
На място им бил отказан достъп до имота. Имало ограда със синя метална врата,
която била заключена. Тъй като Е. нямала ключ, помолила жената, която живее в
къщата, да отвори, но тя отказала. Това се случило през м.08.2016 г. И в
другите случаи им бил отказван достъп до имота. Свидетелят е ходил заедно и със
съпруга на Е. – Г., както и със съпруга на А. – Ч.. Ходили около обяд. Не знае
дали е имало уговорка с ответницата. На място били водени разговори. Входната
врата била заключена, имало куче. Не знае ищците да са ходили през нощта с
полиция.
От заключението на вещото лице Ю.П. по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че делбеният имот е
неподеляем, тъй като от терена не могат да се образуват два самостоятелни
парцела, които да отговарят на изискванията на ЗУТ, а в сградата е налице само
една кухня и няма нито един санитарен възел, а изискуемо за всяко жилище е да
има поне един. Средната пазарна стойност на имота е 80 181 лв. Размерът на
наема за исковия период възлиза на 12 708, 79 лв., а 1/3 от него възлиза
на 4 236, 26 лв. Стойността на дела на всеки един от съделителите възлиза
на 26 727 лв.
Във въззивното производство е допуснато изслушването
на допълнителна съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице
Ю.П. се установява, че е налице техническа възможност двата етажа – първия,
жилищен етаж и втория тавански етаж да бъдат обособени като самостоятелни
жилища, ако сградата бъде изпълнена съобразно одобрения проект от 1976 г. и се
одобрят и извършат допълнителни преустройства – просичане на отвори за врати и
затваряне на такива, с цел обособяването на помещенията пространствено като
функционално свързани в жилище. На
приземния етаж няма санитарен възел. На първия етаж помещението е изградено, но
няма изградена канализация, а единствено е прокарана тръба за студена вода. На
втория етаж може да се изгради помещение, но е необходимо прокарване на
водопровод и канализация, а отделно е необходимо и одобряване на инвестиционен проект, тъй като
изграденото, което съставлява недовършено строителство, се различава от одобрения
проект. Вещото лице приема, че е необходим цялостен проект за сградата, за да
може да обособят самостоятелни жилища в нея.
В проведеното на 09.02.2018 г. открито съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че проектът на жилищната сграда не е реализиран в
цялост, като последната покривна плоча не е изградена изцяло. Ако проектът се
приведе в изпълнение, тогава биха могли да се образуват три самостоятелни обекта
– гараж и две жилища с необходимост от дребни, незначителни преустройства, тъй
като по проект трети етаж се състои от три стаи, а там трябва да има кухня.
Налице е възможност с инвестиционен проект да се проектира и да се изгради
преустройството на едната стая в кухня и да се обособи санитарен възел, какъвто
е предвиден по проект. Вещото лице приема, че тези преустройства са значителни,
тъй като трябва да се изгради една цяла плоча на последния етаж. Към момента
последният етаж е таванско помещение. Необходимо е да се изградят стени. Може
да се обособят гараж, жилищен етаж и таван, но таванът не е самостоятелен обект
към момента, доколкото проектът не е реализиран в цялост. Към момента покривът
е по – нисък, а прозорците са на друго място.
От показанията на разпитаната във въззивното
производство свидетелка С.Л.Н.– внучка на жалбоподателката, се установи, че
ищците не са ходили при баба й, за да искат достъп до къщата и да живеят в нея.
Свидетелката се грижила за баба си и всеки ден се чували по телефона, виждали
се, помагала й. Не живеели заедно, но ежедневно се чували или виждали.
Свидетелката й помагала в ежедневието. Не й е известен случай, в който ищците
да са отивали в дома й. Един път са идвали и са заплашили баба й, че искат да
продадат къщата. Ако не се продаде къщата, тогава ще я съдят за заплащане на
пари. Това се случило през 2017 г. Жалбоподателката й обяснила, че се
страхувала, тъй като заедно с ищците имало още двама възрастни хора, които тя
не познавала. По никакъв повод ищците не са искали достъп до къщата и да живеят
в нея. Свидетелката живеела в кв. „Павлово“. Придружила е баба си при нотариус
във връзка с желанието й да даде ключ от къщата на ищците.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивнят установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
По релевираните доводите във въззивната жалба за
нарушение на материалния и процесуалния закон при избиране на способа за
извършване на съдебната делба:
Във втората фаза на съдебната делба следва да се
определи способа за ликвидиране на съсобствеността. Делбата се извършва в
рамките и обхвата на постановеното съдебно решение по допускането й. С
последното се установява със силата на пресъдено нещо между кои лица и за кои
имоти се извършва тя и какви са частите на всеки съделител.
В нормата на чл.203, ал.1 ЗУТ е регламентирано, че
съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само
ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по – големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи. Главният архитект на общината
(района) по предложение на съда и в определен от него срок одобрява
инвестиционен проект или издава мотивиран отказ. При наличие на техническа
възможност, доказана с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един
вариант за делба.
С решение № 233/12.05.2010 г. по гр. д. № 1065/2009 г.
на ВКС, І ГО, е разяснено, че значителни по смисъла на чл.39, ал.2 ЗС, респ. по
чл.203 ЗУТ са онези преустройства, които предвиждат сериозна промяна на
първоначалния архитектурен проект на жилището, като например промяна на
предназначението на обекта или на отделни негови помещения, премахване на
стени, прокарване на отоплителна или водопроводна инсталации, предполагащи
значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални
умения, които ги правят трудни за изпълнение. Под неудобства, по – големи от
обикновените, се имат предвид обикновените житейски неудобства, с оглед
жизнения стандарт за дадено време.
В разглеждания
случай двата самостоятелни етажа на допуснатата до делба жилищна сграда могат
да бъдат обособени като самостоятелни жилища. В доказателствена тежест на
жалбоподателката е да установи, че преустройствата не са значителни, а
неудобствата не са по – големи от обикновените. В случая от заключението на
вещото лице по изслушаната пред СРС и СГС съдебно – техническа експертиза, се
установи, че е необходимо да се завърши одобрения проект от 1976 г., да се
създадат отвори за врати и съответно да се затворят такива, за да може
помещенията да са функционално свързани в жилище. Вещото лице е установило, че
на първия етаж не е налице канализация, а единствено е прокарана тръба за
студена вода. На втория етаж също е необходимо прокарване на водопровод и
канализация, както и изготвянето на одобрен инвестиционен проект, тъй като
изграденото се различава от одобрения проект. Извън предмета на експертизата е
изготвянето на проект от вещото лице за обособяване на самостоятелните жилища и
определяне на разходите за преустройството, поради което такъв не е изготвен и
не са направени такива изчисления.
Също така жалбоподателката не е представила по делото
одобрен инвестиционен проект, за да може да се направи обоснован извод за
реална поделяемост на допуснатата до делба жилищна сграда. Следва да се
съобрази също така, че с решение № 102/19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на
ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, е разяснено, че ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове по приложението му не съдържат изрични
изисквания към обхвата на инвестиционните проекти по чл.203, ал.1 ЗУТ за
съдебна делба на сгради, жилища или други обекти. Доколкото разделянето е
обусловено и от изискването преустройството да не е значително и да не създава
неудобства, по – големи от обикновените, следва да се приеме, че одобреният
инвестиционен проект трябва да включва тези части, въз основа на които
обективно може да се направи преценка за съответствието на разделянето с
критериите на чл.203, ал.1 ЗУТ. Липсата на одобрен инвестиционен проект в
частите, необходими за изясняване вида, обема и стойността на всички
преустройства, които следва да бъдат извършени за разделяне на жилището на два
самостоятелни дяла, е достатъчно основание да се приеме за недоказано
твърдението на страната за поделяемост по смисъла на чл.203, ал.1 ЗУТ на
жилището.
По изложените съображения въззивният съд приема, че
жалбоподателката не е доказала по делото, че жилищната сграда е реално
поделяема, поради поддържания в тази насока довод е неоснователен.
Жалбоподателката релевира довод, че допуснатата до
делба жилищна сграда следва да й бъде възложена по реда на чл.349, ал.1 ГПК.
Основателно е оплакването на жалбоподателката, че още
с депозирания по реда на чл.131 ГПК писмен отговор е заявила претенция за
възлагане на делбения имот по посочения процесуален ред. Доколкото не е
заявила, че не поддържа това свое искане, следва да се приеме, че то е част от
спорния предмет на делото. Същото не е обсъдено от решаващия съд, но това не е
довело до неправилност на постановения съдебен акт.
В нормата на чл.349, ал.1 ГПК е регламентирано, че ако
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод и преживелият или бившият
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане
може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с
други имоти или с пари.
В разглеждания случай с постановеното влязло в сила
съдебно решение в първата фаза на съдебната делба е прието, че жилищната сграда
не е била в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена със
смъртта на единия съпруг, а е била изключителна собственост на наследодателя на
страните. Отделно от това жалбоподателката не е ангажирала доказателства и
относно обстоятелството, че няма собствено жилище. Ето защо възлагателната
претенция, направена с отговора на исковата молба, се явява неоснователна.
В първото редовно открито съдебно заседание след
влизане в сила на решението за допускане на делба – в рамките на преклузивния срок
по чл.349, ал.4 ГПК, ответницата е направила претенция за възлагане на първия
надпартерен етаж на основание чл.349, ал.2 ГПК. В посочената норма е
регламентирано, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия лял, като дяловете на останалите
съделители се уравняват с други имоти или с пари. По делото не се установи
първият надпартерен етаж да съставлява самостоятелен обект, предвид изложените
по – горе съображения във връзка с поделяемостта на имота и доколкото в
сградата няма нито един санитарен възел. При разпита на вещото лице във
въззивното производство е посочило, че в жилищния етаж са изградени стая,
дневна, кухня и помещение за санитарен възел, но вътре има само вода, но няма
канализация. Отделно от това по делото не са ангажирани доказателства дали към
момента на откриване на наследството жалбоподателката е живяла в делбения имот,
както и дали не притежава друго жилище. Това обуславя неоснователеност и на тази
възлагателна претенция, поради което изводът на СРС в тази насока е обоснован.
В нормата на чл.348 ГПК е регламентирано, че когато
някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът
постановява той да бъде изнесен на публична продан, като страните в делбата
могат да участват при наддаването в публичната продан. Тъй като допуснатият до
делба имот е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете поради липса на предпоставките за това,
единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е изнасяне на
делбения имот на публична продан.
По изложените съображения съдът счита, че релевираните
от жалбоподателката доводи относно избрания от решаващия съд способ за
ликвидиране на съсобствеността са неоснователни, поради което в тази му част
обжалваното решение следва да се потвърди.
В предмета на делото
са включени искания за сметки, направени от ищците по реда на чл.346 ГПК, в първото заседание след допускане на съдебната делба, които са приети за
съвместно разглеждане.
Жалбоподаелката релевира довод, че не дължи заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване на ищците след 01.10.2015 г., когато с
депозирания по делото отговор на исковата молба е направила изявление, че не
възразява същите да ползват имота, но те не са се възползвали от тази
възможност. В писмения отговор действително се съдържа такова изявление.
Вътрешните отношения между съсобствениците, които
възникват по повод използването на общата вещ, са регламентирани в нормата на
чл.31 ЗС. Същата установява правото на всеки съсобственик да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. В случай, че общата вещ се
ползва само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С оглед на това
основателността на предявеното искане за сметки се предпоставя от наличието на
следните елементи от правопораждащия фактически състав, които следва да
участват в условията на кумулативност: наличието на съсобственост; използване
на съсобствената вещ само от останалите съделители; изпращане на писмено искане
да си служи с вещта.
Наличието на съсобственост между страните е установено
с влязлото в сила съдебно решение, постановено в първата фаза на съдебната
делба, по допускането й. Също така ищците са отправили покана до ответницата с
нотариална покана от 18.10.2011 г., която е връчена лично на ответницата на
24.11.2011 г., за заплащане на месечно обезщетение в размер на по 200 евро за
всяка от тях, за притежаваните от тях идеална част от процесния имот.
Относно личното ползване на имота е формирана
задължителна съдебна практика. Съгласно ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на
чл.31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират. Забраната да не се пречи на
другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност
да ползва общата вещ заедно с него. Когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните
полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди
или потребности, той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ. С
посоченото тълкувателно решение е разяснено също така, че правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, но то не възниква,
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежелание да се ползва.
В разглеждания случай по делото не се спори,
че делбеният имот се ползва единствено от ответницата, в каквато насока са и
събраните гласни доказателства. Спори се дали жалбоподателката е предоставила
на насрещните страни реална възможност да ползват общата вещ с направеното в
писмения отговор на исковата молба изявление, че с цел да избегне искането от
ищците обезщетение, заявява, че те могат да ползват имота спрямо правата си.
Препис от писмения отговор на ответницата е надлежно връчен чрез пълномощника
им на 23.10.2015 г. От разпитаните пред СРС свидетели А.М.и Б.Н.се установи, че
ищците няколко пъти са ходили до делбения имот, но ответницата не ги пускала,
тъй като нямали право да влизат. Последното им посещение е било през м.08.2016
г. Също така вратата на двора била заключена, а ищците не разполагали с ключ.
Съдът възприема показанията на посочените свидетели, тъй като те са логични и
последователни, вътрешно непротиворечиви, както и отразяват лични впечатления
на свидетелите относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Същите не се
опровергават от показанията на разпитаната във въззивното производство
свидетелка С.Н.– внучка на ответницата, тъй като на същата не й е известно за
случай, в който ищците да са отивали на адреса, с изключение на едно посещение,
когато са искали да се продаде къщата. Показанията на свидетелката Н., че не
знае ищците да са идвали на адрес, не са свързани с лично възприети от нея
обстоятелства, поради което въз основа на тях не би могло да се приеме, че
ищците не са имали желание да ползват делбения имот, в каквато насока е и
изпратената нотариална покана.
Жалбоподателката не е доказала също така, че
реално е предоставила възможност на ищците да ползвал съсобствения имот
съобразно правата си. С изпратената от нея на 14.11.2016 г. нотариална покана е
определен ден – 28.11.2016 г., в 11.00 часа, в който ищците да се явяват в
посочена в поканата нотариална кантора, за връчване на ключ от същата. Тази
нотариална покана обаче е след исковия период, който обхваща 18.10.2011 г. –
07.11.2016 г., поради което няма отношение към претендираното от ищците
обезщетение за лишаване от ползване. Ето защо въпросът дали същата е надлежно
връчена чрез процесуалния представител на ищците не следва да се обсъжда. Правно
релевантно е обстоятелството, че жалбоподателката не доказа по делото, че е
направила други постъпки, освен изпратената нотариална покана, за предоставяне
на реална възможност на ищците да ползват съсобствения имот, от която те да са
се отказали. Ето защо се налага извода, че не е налице отказ от страна на
ищците да приемат предоставената им от ползващия съсобственик част от общата
вещ, съответстваща на дела им, респ. че им е дадена реална възможност да
ползват общата вещ заедно с нея. Липсата на реално предоставена възможност за
съвместно ползване на общата вещ не може да бъде заместена от отправеното
декларативно изявление с депозирания по делото писмен отговор на исковата
молба, че ответниците могат да ползват имота съобразно правата им.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че релевирания от ответницата довод, че от 01.10.2015 г. е предоставила
възможност на ищците да ползват имота е неоснователен.
Следва да се отбележи също така, че след
като ищците са отправили писмено искане да си служат с вещта, което е доведено
до знанието на ответницата посредством получената лично от нея нотариална
покана и последната не е ангажирала доказателства, че от този момент е
отстъпила на ищците частта, съответстваща на дела им, се налага извода, че
ответницата е започнала да пречи на ищците от момента на получаване на
нотариалната покана. С оглед на това е без значение обстоятелството, че
ангажираните гласни доказателства от ищците се отнасят за извършени посещения в
делбения имот през 2015 г. и 2016 г., а не за такива от 2011 г., след като
ответницата – жалбоподател не е изпълнила доказателствената си тежест да
проведе пълно и главно доказване, че от получаване на нотариалната покана е
предоставила реална възможност на останалите съсобственици да ползват делбения
имот съобразно правата си.
Основателен е поддържаният във въззивната
жалба довод, че неправилно е определен началния момент, от който дължи
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Съдът е определил дължимото
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС от момента на изпращане на нотариалната покана, а
същото се дължи от момента на нейното връчване – 24.10.2011 г., доколкото от
този момент е осъществен фактическия състав на разглежданата претенция. Вещото
лице е определило дължимото обезщетение за исковия период 18.10.2011 г. – 07.11.2016
г. Доколкото месечният наем възлиза на 200, 20 лв., съгласно експертното
заключение, а месец октомври има 31 дни, за периода 18.10.2011 г. – 23.10.2011
г. включително следва да се приспадне общо сумата от 39, 90 лв. С оглед на това
и доколкото притежаваните от ищците идеални части възлизат на по 1/3, от
присъденото с обжалваното решение обезщетение следва да се приспадне сумата от
13, 30 лв.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която на всяка от ищците е присъдено
обезщетение за сумата над 4 222, 70 лв. до 4 236 лв., като искът
следва да се отхвърли в тази му част и за периода 18.10.2011 г. – 23.10.2011 г.
включително.
По разноските по производството:
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателката следва да се възложат сторените от насрещната страна разноски
във въззивното производство по съразмерност. Съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 14.06.2017 г. уговореното между
ответниците по жалбата и представлявалия ги по делото адвокат възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство,
възлиза на 1 000 лв., като е удостоверено заплащането му. С оглед на това в
тежест на жалбоподателката следва да се възложи сумата от 997, 50 лв., по
съразмерност.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която в тежест на ответницата са възложени разноски за
сумата над 817, 72 лв. до 818, 88 лв.
Жалбоподателката не е отправила искане за присъждане
на разноски за настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 114881/10.05.2017 г., постановено по гр. д.
№ 38606/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
65 състав, В ЧАСТТА, с която М.Я.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на Е.Б.Ф., ЕГН ********** и
на А.Б.Г., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес *** – адв. П.П.В., на
основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата над 4 222, 70
(четири хиляди двеста двадесет и два лева и седемдесет стотинки) лв. до 4 236 (четири хиляди двеста
тридесет и шест) лв., на всяка една от
тях, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за
периода 18.10.2011 г. – 23.10.2011 г. включително, както и В ЧАСТТА, с която М.Я.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да
заплати на Е.Б.Ф., ЕГН ********** и на А.Б.Г., ЕГН ********** и двете със
съдебен адрес *** – адв. П.П.В., сумата над 817, 72 (осемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и две стотинки)
лв. до 818, 88 (осемстотин и
осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лв., представляваща разноски за исковете с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС, съразмерно в уважената част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от на Е.Б.Ф., ЕГН ********** и на А.Б.Г.,
ЕГН ********** и двете със съдебен адрес *** – адв. П.П.В., срещу М.Я.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, за сумата над 4 222, 70 (четири хиляди двеста двадесет и два лева и седемдесет
стотинки) лв. до 4 236 (четири
хиляди двеста тридесет и шест) лв., за
всяка една от тях, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за
периода 18.10.2011 г. – 23.10.2011 г. включително, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114881/10.05.2017 г., постановено по гр. д.
№ 38606/2014 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 65 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М.Я.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.Б.Ф.,
ЕГН ********** и А.Б.Г., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес *** – адв. П.П.В.,
сумата от 997, 50 (деветстотин
деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страните във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.