Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217 /06.08.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, търговско отделение, на четвърти юли през две хиляди и осемнадесетата година в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
И
при участието на секретаря Катя Кентова,като разгледа докладваното от съдията т.д.№201 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.629 ал.2 от ТЗ във връзка с чл.621 от ТЗ.
Образувано е по предявена молба от „БУЛГАРКОНФ" АД ,седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски" № 1 Д, ЕИК:
*********, представлявано от В.И.Й. - Изпълнителен директор и „ЕМ ДЖИ" АД,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Бояна, ул. „Акация" №
1,ЕИК: *********, представлявано от В.И.Й. - Изпълнителен директор за откриване
на производство по несъстоятелност на „ФИДА“ АД ,ЕИК112077920,седалище и адрес
на управление гр.Брацигово,обл.Пазарджик,ул.“Трети март“ №77 представлявано от
изпълнителния директор Н.Г.П..
Твърди
се,че между „БУЛГАРКОНФ" АД и ответника
са налице трайно установени търговски отношения във връзка с продажбата
на стоки, представляващи шивашки материали.
Съгласно постигнатите между страните договорености
„БУЛГАРКОНФ" АД е продало на ответника шивашки материали на стойност в общ
размер на 204 255.99 лева /двеста и четири хиляди двеста петдесет и пет лева и
деветдесет и девет стотинки/ с включен ДДС, като за цената на стоките във
връзка с извършените продажби дружеството е издало описани в молбата 36 броя
фактури.
Съгласно
споразумение за прихващане от 30.11.2015 г., подписано от страна на „БУЛГАРКОНФ"
АД и „ФИДА" АД, страните са прихванали свои насрещни задължения до сума в
размер на 5 000 ,00 лева.
Съгласно споразумение за прихващане от 05.01.2016 г.,
подписано от страна на „БУЛГАРКОНФ" АД и „ФИДА" АД, страните са
прихванали свои насрещни задължения до сума в размер на 5 000,00
лева.
Видно от цитираните споразумения за прихващане се
установява, че длъжникът „ФИДА" АД безспорно е потвърдил наличието на
своите задължения.Начисленият съгласно фактурите ДДС е включен в продажбите на
„БУЛГАРКОНФ" АД и е надлежно внесен от същия в държавния бюджет.
В съответствие с уговорките между страните,във връзка
с продажбата на стоките, дължимите за
тях суми следва да бъдат заплатени от страна на купувача „ФИДА" АД именно
в деня на издаване на съответна фактура от страна на продавача -
„БУЛГАРКОНФ" АД, като в конкретния случай, деня на издаване на съответната
фактура съответства с падежа на нейното плащане.
С оглед горното към настоящият момент вземанията на
молителя „БУЛГАРКОНФ" АД по
фактурите са ликвидни и изискуеми и са в
общ размер на 197 156,06 лева с ДДС.Независимо
от проведените многократни разговори между „БУЛГАРКОНФ" АД и дружеството
длъжник,последното не е изпълнило задължението си за заплащане на своите
парични задължения във връзка с издадените фактури.Поради настъпилата
изискуемост на описаните по - горе парични задължения, както и поради
обстоятелството, че „ФИДА" АД не е заплатило същите в срок,
„БУЛГАРКОНФ" АД е начислил лихва за забава за периода от датата на
издаване на всяка една от фактурите до датата на депозиране на настоящата
молба. Начислената лихва за забава по цитираните фактури възлиза в общ размер
на 129 752.82 лева . Общият размер на
дължимата и незаплатена от страна на „ФИДА" АД сума по посочените по -
горе фактури, заедно с начислената върху същата лихва за забава възлиза на 329
909.67 лева .
Вторият молител в настоящото производство - „ЕМ
ДЖИ" АД е акционер във „ФИДА" АД, притежаващ 2550 броя акции на
приносител с номинална стойност 10 /десет/ лева всяка, представляващи 51 %
/петдесет и един процента/ от капитала на дружеството.
Твърди се в исковата молба,че на 04.11.2016 г. и на 25.11.2016 г. „ЕМ ДЖИ"
АД, в качеството си на заемодател е предоставило на „ФИДА" АД, в
качеството си на заемател сума в общ размер на 151 000,00 лева,
представляваща заем.
Договорът за заем е регламентиран в чл.240 и сл. от ЗЗД, като по отношение на същия намират приложение и общите разпоредби на
закона. По правната си същност договорът е едностранен, реален и се счита
сключен с факта на предаване на парите.
В настоящия случай, видно от платежно нареждане от
04.11.2016 г. на „ЕМ ДЖИ" АД и от платежно нареждане от 25.11.2016 г. на
„ЕМ ДЖИ" АД, както и от банково извлечение на „ФИДА" АД за периода
03.11.2016 г. - 05.12.2016 г. безспорно се установява, че цитираната сума е
получена от страна на дружеството длъжник, като заемни средства.
С покана,получена от „ФИДА" АД на 31.03.2017 г.,
„ЕМ ДЖИ" АД е поканило заемателя да изпълни задълженията си,като върне на
заемодателя цитираната по - горе заета сума в срок до 30.04.2017 г.
Независимо от горното към настоящия момент „ФИДА"
АД не е заплатило своето задължение към „ЕМ ДЖИ" АД,представляващо
предоставен от последния заем в размер на 151 000,00лева.Поради
обстоятелството,че посоченото задължение не е заплатено от страна на
„ФИДА" АД, „ЕМ ДЖИ" АД е начислил законна лихва забава от 01.05.2017
г. до момента на депозиране на настоящата молба.Размера на посочената лихва
възлиза на 9018.06 лева .
Общият размер на задължението на „ФИДА" АД към
„ЕМ ДЖИ" АД възлиза на 160 018.06 лева .
С оглед посочените обстоятелства, цитираното вземане е
ликвидно и изискуемо, като същото не е заплатено от страна на „ФИДА"АД.
Молителите считат с оглед изложените по - горе
факти,че е от обективна страна може да се направи извод,че „ФИДА" АД е спряло плащанията
си към всички свои кредитори.Твърдят, че дружеството е в невъзможност да
обслужва своите задължения,като същото е в трайно състояние на неплатежоспособност,което
продължава и към настоящия момент.
Твърди се,че началната дата на състоянието на
неплатежоспособност на „ФИДА" АД е 31.07.2009г.,на която датата е настъпил
падежът на първата фактура, описана в
молбата,тъй като от този момент дружеството длъжник реално спира плащанията
си към „БУЛГАРКОНФ" АД.
С оглед горното, съдът е сезиран с искане да
установи,че търговско дружество „ФИДА" АД е неплатежоспособно по смисъла
на чл.608 ТЗ и е да открие производство по несъстоятелност с обявяване на начална
дата на неплатежоспособността 31.07.2009 г., и да прекрати дейността на ответното дружество едновременно
с решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Представени
са писмени доказателства и е формулирано
искане за изготвяне на съдебно – икономическа експертиза .
Депозиран
е отговор от ответната страна с изразено становище за неоснователност на
молбата,тъй като не е налице неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на
„Фида“ АД.По отношение на молителя „ЕМ ДЖИ“ АД се твърди,че молбата е
недопустима,тъй като същия се явява кредитор на дружеството с вземане,което не
произтича от търговска сделка по смисъла
и съгласно критериите на чл.286 от ТЗ.
Твърди
се,че вземането на „БУЛГАРКОНФ" АД не е изискуемо и не е установено по
основание.Такова задължение за длъжника не съществува. За същото задължение
„БУЛГАРКОНФ" АД е образувал т.д.№ 70/2017г. по описа на ОС
Пазарджик.Производството е висящо,с дата на с.з. 1б.01.2018г.с допуснати
счетоводна експертиза и графологическа експертиза.Обект на изследване на
графологическата експертиза са цитираните от молителят в настоящето
производство споразумения за прихващане с дати 30.11.2015г.и 05.01.2016г.,които се твърди,че
не са подписани от длъжника, поради
което вземанията на кредитора, които са с повече от пет години са погасени по
давност от една страна, а от друга-подправения подпис води до недействителност
на споразуменията.Съдът е открил производство по оспорването им.Такова изрично
искане е направено в процеса от страна на „ФИДА" АД.Обстоятелството,че
тези споразумения са неистински е установено по т.д. № 184/201 7г., 19 състав
по описа на ОС Пловдив.
Паричната претенция на „БУЛГАРКОНФ" АД е за
63755.85 лева. Това обстоятелство е видно от предоставената счетоводна справка
от „ФИДА" АД и приетата от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Твърди се,че „ФИДА" АД също има вземане към
„БУЛГАРКОНФ" АД, за което са образувани:
-
т.д. № 184/2017г.,19 състав но описа на ОС Пловдив. Делото е с
постановено решение в полза на „ФИДА" АД от 08.12.2017г., което не е
влязло в сила. „БУЛГАРКОНФ" АД е осъдено да заплати на „ФИДА" АД
сумата в размер на 49106.94 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
21.03.2017г., разноски в размер на 3657.55 лева. По това дело е приета от съда графологическа
експертиза, която установява, че горепосочените споразумения не са подписани от
„ФИДА" АД.
- гр.д. №
6114/2017г XX състав по описа на РС Пловдив. Делото е висящо с цена на иска
12990 лева, ведно с лихвата за забава,
В производствата по т.д.№70/2017г. по описа на ОС
Пазарджик и т.д. №184/2017г.,19 състав по описа на ОС Пловдив страните са
направили изрично искане за прихващане на взаимни задължения, предмет на всяко
едно от делата.
За вземането на „ЕМ ДЖИ" АД се твърди,че не
представлява търговска сделка,тъй като временната финансова помощ не попада
след сделките, изброени в чл. 286 ТЗ, поради което следва да се приеме, че не
отговаря на обективните критерий за квалификацията й като търговска
сделка.Вноската по чл. 134 ТЗ не попада след сделките, изброени в чл. 286 ТЗ,
поради което следва да се приеме, че не отговаря на обективните критерий за
квалификацията й като търговска сделка. Не е налице и допълнителния субективен
критерий на чл. 286 ТЗ-сделката да е част от упражняваната от търговеца дейност
по занятие.Няма доказателства, че страните са банкови и/или кредитни
институции, които упражняват по занятие такава дейност или пък предоставените
парични средства да са изразходвани за търговската дейност на длъжника, за да
се приеме, че сделката е търговска. В тази хипотеза е налице неустановено
основание за предоставяне на парични средства, респективно задължение за
тяхното връщане, което също не може да е материална предпоставка за обявяване
на неплатежоспособност.
Ответникът твърди,че не са налице предпоставките за
откриване на производството по несъстоятелност на „ФИДА" АД,тъй като
„ФИДА" АД не е неплатежоспособен
търговец.Дружеството е в състояние да изпълни претендираното от молителите
вземане, но същите не са установени по основание и не са изискуеми.Видно от счетоводния
отчет и баланс за 2015г.; 2016г. дружеството разполага с 1216000,00 лева
неразпределена печалба. Към настоящия момент дружеството работи с персонал от
51 човека, ежемесечно изплаща заплатите,заплаща си задълженията към бюджета и
трети лица контрагенти.Същото акумулира ежемесечни доходи. Дружеството функционира
нормално, осъществява своята дейност и акумулира печалба.Дружеството само за
декември 2017г. има да получава по договори за изработка 80 235,20 лева.
Твърди се,че второто основание за откриване на
производството е свръхзадълженост на търговеца също не е налице.
Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да
покрие паричните вземания (имуществените задължения). Дружеството длъжник
притежава и имущество от земя и сграден фонд в размер на 991 000 лева, от който
191 000 лева земя и 800 000 лева сграда по счетоводни записки. Реалната пазарна
стойност на имотите му е в размер на 1 396 000 лева,видно от оценка, изготвена
от лицензиран оценител. Дружеството развива значителна търговска
дейност.Притежава машини и съоръжения, свързани с дейността на стойност 456 000
лева.
Представя писмени
доказателства.
Оспорва представените 36 бр. фактури, както и
споразуменията за прихващане от 30.11.2015г. и 05.01.2016г.За Фактурите твърди,че
вземанията по тях са погасени по давност,а
подписа положен за „ФИДА" АД в споразуменията не е на изпълнителния директор .
Оспорва се покана за плащане от 29.03.2017г.като се
твърди,че същата не е стигала до знанието на „ФИДА" АД.
Формулирано е искане да бъдат задължени ищците да представят
всички доказателства в оригинал.
Във връзка с
оспорванията е формулирано искане
да бъде назначена съдебно-графологическа експертиза, която след като се
запознае с процесиите споразумения да даде заключение подписа в тях за
„ФИДА" АД положен ли е от Н.П..
Формулира искане да се изискат и приложат по делото
т.д. № 70/2017г. по описа на ОС Пазарджик; т.д. № 184/2017г.,19 състав по описа
на ОС Пловдив и гр.д. № 6114/2017г. XX състав по описа на РС Пловдив.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства ,анализирани поотделно и в
съвкупност и като съобрази доводите на страните ,за да се произнесе от
фактическа страна съдът прие за установено следното:
Така подадената молба е процесуално допустима като
подадена по реда на чл.625 от ТЗ .
Налице са и предпоставките за
разглеждането й визирани в разпоредбата на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е
подадена пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца.
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от
установения в разпоредбите на чл.608 във вр.с чл.607а от ТЗ ,а именно: молбата
да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице,ответникът
да е изпаднал в неплатежоспособност,т.е.да не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение,породено от или отнасящо се до търговска
сделка,включително нейната действителност,изпълнение,неизпълнение,
прекратяване,унищожаване и разваляне,или последиците от прекратяването й или
публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са
временни,а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно
състояние на търговеца и той да не разполага с имущество,достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които
хипотези законът дава алтернативно.
В конкретния случай, сезиралата съда молба е подадена
от две търговски дружества и е основана на твърдения,че ищците са кредитори на
дружеството – длъжник,въз основа на вземане,произтичащо от неизпълнение на
задължение за заплащане на стойността на вещи предмет на договор за продажба на
стоки за ищеца „БУЛГАРКОНФ“ АД и вземане произтичащо от неизпълнение на
задължение от страна на ответника за връщане на сума предоставена от втория
ищец „ЕМ ДЖИ“ АД по договор за заем.
По отношение на активната материална легитимация
на „БУЛГАРКОНФ“ АД,съдът приема,че
същата е налице.Ответникът не оспорва твърденията в исковата молба,че между
двете търговски дружества съществуват трайни търговски отношения за доставка на
шивашки материали.Не оспорва факта на доставка и получаване на стоките описани
в представените от ищеца като доказателство по делото 36 броя фактури.Не
твърди,че има плащане по фактурите.При това положение съдът приема,че ищецът
има вземане от ответника произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.286
ал.1 от ТЗ.
Правопогасяващото възражение на ответника се свежда до
формулирани в отговора на исковата молба твърдения за изтекла погасителна
давност и макар и неясно заявено възражение за упражнено от него право да иска
извършване на съдебно прихващане по т.д.
№184/2017г.,19 състав но описа на ОС Пловдив и т.д.№70/2017г. по описа на ОС Пазарджик.
Възражението за несъществуване на вземането на ищеца
заради извършено от ответника прихващане по посочените две дела е принципно
неоснователно,тъй като и по двете дела са постановени решения,които не са
влезли в законна сила,а по настоящето дело такова възражение не е
направено.Същото би могло да бъде разгледано поради липса на формирана сила на
присъдено нещо към настоящия момент с
влизане в сила на решенията постановени по цитираните по-горе две дела.
Възражението за изтекла погасителна давност на
вземането на ищеца е с правно основание чл.110 ал.1 от ЗЗД за главницата и
чл.111 б.“в“ от ЗЗД за лихвата за забава и е частично основателно.Съгласно
разпоредбата на чл.110 ал.1 от ЗЗД с петгодишна давност се погасяват всички
вземания,за погасяване на които закона не предвижда друг срок,а според
разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня,в който
вземането е станало изискуемо.Съдът приема,че вземанията на ищеца „БУЛГАРКОНФ“
АД по посочените в исковата молба
фактури е станало изискуемо в деня на издаването им,тъй като твърденията
в тази насока – за изискуемост на вземанията,считано от деня на издаване на
фактурата,изложени в исковата молба не са оспорени от ответника.При това
положение и при положение,че искането за откриване на производство по
несъстоятелност е заявено с депозиране на искова молба на 04.12.2017г.и същото
се основава на именно на тези вземания на кредитора,съдът приема вземанията с
падеж преди 04.12.2012г.са погасени по давност
с изключение на вземанията по първите седем фактури с падеж преди
04.12.2012г.от таблицата по т.3.3 от Заключението на в.л.Л.Я.-Т. от
16.01.2018г.на л.273 от делото,за които съдът приема,че давността е прекъсната
на основание чл.116 б.“б“ предл.2 от ЗЗД
с предявяване на иска по т.д.№70/2017г.на ПОС с искове молба от 27.04.2017г.
Несъстоятелно е твърдението на ищеца,че ответника е
признал вземанията предвид постигнатите две споразумения за прихващане
съответно от 25.10.2015г.и 05.01.2016г.и това признание следва да се счита за
факт ,който прекъсва давността при условията на чл.116 б.“а“ от ЗЗД.Установи се
от заключенията на допуснатата по искане на ответната страна Съдебно графологична експертиза,че двете споразумения не са подписани от
законния представител на ответното дружество.положения подпис не е на Н.Г.П..
По отношение на установяване на конкретния размер на
вземанията съдът взема предвид заключението на вещото лице Л.Я.-Т. и приема ,че
общия размер на вземането на „БУЛГАРКОНФ“ АД възлиза на 64047,87лв.Размера на
непогасените лихви за забава върху всяко едно от непогасените вземания по
отделните фактури,за периода три години преди предявяване на исковата молба ,по
която е образувано настоящето дело ,определени от съда на основание чл.162 от ГПК възлиза на общо 18720,66лв.за
периода от 04.12.2014 г. до 04.12.2017 г.
Поради горното
и съдът приема, че молителят е сред правоимащите по чл.625 ТЗ лица да инициират
производство по несъстоятелност-същият се легитимира като кредитор с установено
по основание и размер изискуемо вземане произтичащо от търговска сделка.
Налице е активна материално правна
легитимация и по отношение на ищеца „ЕМ ДЖИ“ АД.Съдът приема,че между посочения
ищец и дружеството ответник е сключен неформален по своя характер договор за
заем ,съгласно който ищеца е предал реално на ответника парична сума в размер
на 151000,00лв.,от която 150000,00лв.на 04.11.2016г.и 1000,00лв.на
25.11.2016г.Факта на предаването на парите е безспорно установен по делото на
база на представените като доказателства от ищеца платежни нареждания от 04.11.2016г.и
от 25.11.2016г.,както и от банково извлечение по партидата на „ФИДА" АД за периода
03.11.2016г. - 05.12.2016 г.,в което посочените два парични преводи са надлежно
отразени.
Съдът приема,че основанието за
предаването на посочената парична сума е именно сключен между страните договор
за заем,по силата на който е възникнало задължение на получателя да върне
получената сума при поискване от заемодателя.Факта на предаване на парите не се
оспорва от ответната страна.Оспорва се материалната легитимация на ищеца като
кредитор с вземане възникнало на основание търговска сделка.В същото време
обаче ответника не посочва на какво друго основание различно от соченото от
ищеца всъщност е получил процесната сума.При това положение съдът взема предвид
основанието посочено в двете платежни нареждания ,а именно „временна финансова
помощ“, или заем,и счетоводното отразяване на получаването на сумата от
ответното дружество – отново като временна финансова помощ,установено от
заключението на допуснатата съдебно икономическа експертиза.Сделката е
търговска по смисъла на чл.286 ал.1 и ал.3 от ТЗ,доколкото е свързана и цели
именно подпомагане и финансово обезпечаване на търговската дейност на ответното
дружество.В подкрепа на този извод на съда е и друг безспорно установен от
експертното заключение по делото факт,а именно,че през анализирания от
експертизата период от 2009г.до 31.03.2018г.,в т.ч.и към края на
2016г.ответното дружество не е разполагало с финансов ресурс – към края на
всеки един от годишните периоди дружеството е разполагало с минимални налични
парични средства,а финансовия резултат от предходната 2015г.е отрицателна
величина-финансовата година е приключила със загуба в размера на 23 хил.лв.
Вземането на кредитора „ЕМ ДЖИ“ АД е изискуемо,считано от 01.05.2017г. предвид изпратената от него до ответника покана за плащане на дълга в срок до 30.04.2017г.Поканата е получена от законния представител на дружеството Н.П. лично на 31.03.2017г.Ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си,че поканата не е получена от дружеството.
Поради горното и съдът приема, че молителят е сред
правоимащите по чл.625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност-същият
се легитимира като кредитор с установено по основание и размер изискуемо вземане
произтичащо от търговска сделка.
По отношение на предпоставките свързани с пасивната
материална легитимация на ответника съдът съобразява,че съгласно чл.608, ал. 1
от ТЗ неплатежоспособен е търговец,който не е в състояние да изпълни изискуемо
и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, парично задължение,породено или отнасящо се до
търговска сделка.
От анализа на правната норма следва,че първият признак
на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на
качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е
налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.
Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ
/изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 год./,неплатежоспособността се предполага,когато
длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма
спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори.Въведена е т.нар.„оборима презумция“,като се
акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него
права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да
плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори,като от значение
е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите
търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен
е обективният факт на неплатежоспособността,която представлява състояние на
обективна и трайна невъзможност на търговеца да изпълни определено конкретно
изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално
ликвидни активи.
Изводът на съда, че длъжникът не е изпълнил парично задължение по
търговска сделка поради състоянието си на неплатежоспособност /чл.608, ал.1 ТЗ/
изисква изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни
затруднения или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които
предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни.
От заключението на експертизата
изготвена от в.л.Л.Я.-Т.,основно и допълнителни към него,които съдът цени и
кредитира като доказателство по делото се установява,че коефициентите на
ликвидност ,отразяващи възможността на предприятието на ответника да покрива
краткосрочните си и текущи задължения,през целия изследван период от 2009г.до
31.03.2018г.са винаги и без изменение под единица.Това се отнася и за четирите
коефициента,съответно за обща,бърза ,незабавна и абсолютна ликвидност. Съдът
приема за водещи при определянето
платежоспособността,респ.неплатежоспособността на длъжника именно показателите
за ликвидност,тъй като съгласно константната съдебна практика и с оглед смисъла
на закона,неплатежоспособността се установява съобразно задълженията към всички
кредитори,като при преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за
покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите,следва
да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със
стойността на краткосрочните и текущи
задължения,т.е.от значение е имуществото,което е бързо ликвидно,а не
имуществото въобще.В настоящия казус ,предвид заключението на в.л.от
22.05.2018г.,в което данните от първото заключение от 16.01.2018г.са в известна
степен коригирани относно последната календарна година 2017г.поради факта,че
към м.януари експерта е обработвал оперативна счетоводна информация,а към м.май
вече е бил готова ГДД за 2017г.,се установява,че ответника към 31.03.2018г.има задължения
общо в размер на 545 хил.лв.,от които 86 хил.лв.публични задължения,87
хил.лв.към доставчици,задължения за заплащане на обезщетения на работници в
размер на 28 хил.лв.и задължения към акционери предоставили на дружеството
временна финансова помощ в размер на общо 324 хил.лв.Установява се,че дължимите
публични задължения са за данъци и осигуровки за периода от м.март 2017г.до
м.март 2018г.Експертизата установява,че през целия период обект на анализ ДМА
на дружеството представляват над 90% до около 95% от активите му като в тях се
включват 12 броя земеделски имоти в землището на гр.Брацигово и с.Розово на
обща площ 32,744дка и 9 броя сгради с производствено предназначение,осем от
които в гр.Брацигово и един производствен цех в с.Розово.Стойността на
машините,оборудването и апаратурата имат 22% дял от имуществото на
дружеството,а съоръженията /4 броя МПС/ - 2%.По баланса на дружеството към
31.12.2017г.са отразени разходи за придобиване на ДМА представляващи 24% от
имуществото равняващи се на 440 хил.лв.
Краткотрайните активи представляват
едва 4% ,а вземанията 3% от активите.Наличните парични средства в края на всяка
година са минимални,тъй като основната част от реализираните приходи са
разходвани за заплащане на текущите възнаграждения на персонала на
дружеството,който възлиза на 51 броя работници.
Ответното дружество има вземания от
ищеца „Булгарконф“ АД в по две фактури общо в размер на 63151,99лв.са
спорни –образувани са съдебни дела,а вземанията от „Италиан Фешион по две
фактури в размер общо на 5150,00лв.са трудно събираеми предвид ,че са
възникнали през 2013 и 2014г.
Относителния дял на получената от
дружеството временна финансова помощ в размер на 324 хил.лв.е 66% от общите
задължения на дружеството.
При тези данни коефициентите за обща ликвидност са
следните:за 2009г.-0,15, за 2010г.-0,25,за 2011г.-0,34,за 2012г.-0,61,за
2013г.-0,26,за 2014г.-0,24,за 2015г.-0,21 , за 2016г.-0,47, за 2017г.-0,36 и
към 31.03.2018г.-0,44.
Коефициентите за бърза ликвидност са следните:за
2009г.-0,10, за 2010г.-0,15,за 2011г.-0,22,за 2012г.-0,47,за 2013г.-0,13,за
2014г.-0,19,за 2015г.-0,19 , за 2016г.-0,39,
за 2017г.-0,32 и към 31.03.2018г.-0,40.Същите са и коефициентите за незабавна
ликвидност .
Коефициентите за абсолютна ликвидност са следните:за 2009г.-0,03, за
2010г.-0,06,за 2011г.-0,17,за 2012г.-0,04,за 2013г.-0,12,за 2014г.-0,10,за
2015г.-0,06 , за 2016г.-0,01, за 2017г.-0,00 и към 31.03.2018г.-0,07.
Съдът не кредитира заключението на експерта в частта,в
която са определени коефициентите за ликвидност за 2017г.и към края на м.март
2018г.по следните съображения.На първо място временната финансова помощ
неправилно е включена като част от собствения
капитал на дружеството,вместо към пасивите на дружеството.Тази интерпретация
всъщност променя и стойностите на показателите финансова автономност и
задлъжнялост на дружеството ,тъй като собствения капитал и пасива като величини
участват и в двете формули за определяне на тези показатели.Не това обаче е
най-същественото.По-важен от правна
страна е факта,че експерта не е третирал временната финансова помощ
предоставена от ищеца „ЕМ ДЖИ“ АД като краткосрочно,текущо задължение и то не е
намерило отражение при изчисляване на коефициентите за ликвидност.В баланса на
дружеството временната финансова помощ е отразена като дългосрочно
задължение.По делото обаче има данни ,действително само за вземането на ищеца
„ЕМ ДЖИ“ АД,че същото е станало изискуемо на 01.05.2017г.,т.е.същото е следва
да бъде включено като текущо задължение за финансовата 2017г.При това положение
се налага извода,че при определяне на коефициентите за ликвидност общите
задължения от 545 хил.лв.към края на 2017г.са намалени с 324хил.лв.и са
участвали задължения в размер на 221 хил.лв.За правилното изчисляване на
коефициентите за 2017г.към тази сума следва да са прибави и станалото изискуемо
през 2017г.вземане на ищеца „ЕМ ДЖИ“ АД
в размер на 151 хил.лв.,или общия размер на задълженията ,които следва да се
имат предвид възлиза на 372 хил.лв.Със съотношението 221/372 следва да се редуцират съответно
изчислените от в.л.коефициенти за ликвидност,или с коефициент 0,59,или следва
да се намалят приблизително наполовина.След тази корекция коефициентите за
2017г.биха добили следния вид:за обща ликвидност – 0,17,за бърза и незабавна – 0,15.Без изменение остава
коефициента за абсолютна ликвидност
,който е равен на 0.Същото намаление следва да се извърши и за коефициентите
към края на м.март 2018г.,но те не са от
съществено значение за определяне на икономическото състояние на длъжника,тъй
като са определени за един кратък период от време и без достатъчно обосновка на
предоставената счетоводна информация .
Съдът от правна страна при горните
констатации приема,че длъжника е неплатежоспособен-не е в състояние с
притежаваните от него краткотрайни и бързоликвидни активи да погасява
задълженията към кредиторите си.Горния основен извод на съда не се променя от
факта,че ответника разполага с недвижимо имущество - земеделска
земя,сгради-производствени мощности на значителна стойност надвишаващ около три
пъти общия размер на задълженията му.
Не са налице предпоставките за отхвърляне на молбата
за откриване на производство за несъстоятелност визирани в разпоредбата на
чл.631 от ТЗ ,тъй като предвид установеното състояние на дружеството от
2009г.насам затрудненията му не могат да се квалифицират като временни от една
страна,тъй като наличието на временни
затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от
стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции, което
състояние не е налице.
От друга имуществото ,с което разполага не може да се
приеме,че може да покрие задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите. Съобразно доктрината и
трайната съдебна практика /така, решение №72 по гр.дело №953/95 г. на ВКС,
решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение №
98810.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно
размера на имуществото на длъжника и
неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални
активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната
разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо от степента
им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска дейност и би
довела на практика до нейното преустановяване. Тяхната разпродажба също така на
практика съставлява ликвидационен способ
за осребряване на имущество и осигуряване на парични средства, с което се
постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по
осребряване на имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на
длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните
такива. А както съдът коментира по-горе същите не са недостатъчни за покриване
на задълженията на ответника. В допълнение следва да се посочи, че дори към
настоящия момент активите на дружеството да превишават задълженията му към
всички кредитори, това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не
е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е така, защото простото
превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е
критерий за установяване на качеството "платежоспособност".В случая недвижимото
имущество на дружеството представляващо ДМА е с дял от около 90-95% от цялото
имущество и е предимно с производствено предназначение и чрез него
предприятието осъществява дейността си.Отчуждаването на това имущество би довело
на практика до преустановяване на дейността на търговеца ,което е крайно
нежелателно.Отчуждаването на другата част от имуществото представляващо
земеделска земя с оглед нейния характер и местонахождение,не би могло да
гарантира постъпление на значителна парична сума.
По въпроса за начина на определяне на началната дата
на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС . Така например, в решения № 33 от 07.09.2010 г. по т.д.
№ 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г.,
ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и др. е
изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност,
разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да
погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608,ал.1 ТЗ с
наличните си краткотрайни активи,се определя от неговото цялостно икономическо
състояние,изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като
външен белег на неплатежоспособността. В междувременно постановеното от ВКС, І
т.о. решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. съдебният състав се е
произнесъл по въпроса за значението на коефициентите за ликвидност и останалите
финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната
дата на неплатежоспособност. Прието е, че от икономическите показатели водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения
на предприятието, както и, че по правило коефициентът на обща ликвидност е
основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му.Прието е също така, че липсва ликвидност,когато няма търсене на
пазара на конкретни материални запаси, съответно е налице несъбираемост на
краткосрочни вземания, в който случай водещ ще е този от другите показатели за
ликвидност, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните, съответно текущите си задължения.
В настоящия
случай се установи по безспорен и категоричен начин,че още към края на 2009г.
коефициентите на обща ликвидност, бърза ликвидност и незабавна ликвидност са
далеч под препоръчителните/нормални/стойности от 1, а коефициентът на абсолютна
ликвидност е под нормалната граница, варираща между 0.4 и 0.5. Налице е дълготрайната платежоспособност на
дружеството.
При определянето на най-ранната дата,от която е
настъпило състоянието на неплатежоспособност на длъжника съдът следва да
анализира, на база представените по делото доказателства и въз основа на
допуснати и приети икономически експертизи, дали предприятието има достатъчно
краткотрайни активи, за да може да изпълни краткосрочните си и текущите си
задължения към всички кредитори.
Не би могло да се възприеме становището на експерта,
че показателите на коефициента за обща ликвидност бележат тенденция за
завишаване към 31.03.2018г.в сравнение с 31.12.2017г., тъй като по делото
липсват доказателства за трайно установена такава тенденция към съответните
дати през разглеждания период от време,а и коефициентите незначителното си
нарастване остават на стойности доста под единица.
С оглед събрания по делото доказателствен материал
следва да се приеме,че най-ранният момент,към който е доказана
неплатежоспособността на дружеството – длъжник е 31.07.2009г. ,към която дата ищецът „Булгарконф“ АД има непогасено изискуемо
задължение по фактура №20000000260/31.07.2009г.в размер на 8606,36лв.Към 2009г.,редом
с това ,всички коефициенти на ликвидност са под нормалните/препоръчителни
стойности, като и през следващите периоди те не бележат трайна и стабилна
тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на
предприятието препоръчителни/нормални стойности.Без значение е твърдението на
ищеца,че задължението по тази фактура е частично погасено,чрез извършени
прихващания със споразумения от 30.11.2015г.и 05.01.2016г.,тъй като както се
установи цитираните споразумения не са подписани от законния представител на
дружеството ответник или от упълномощен негов представител.Без значение е и
факта,че това вземане на ищеца всъщност както се прие по-горе е погасено по
давност,тъй като това е факт с правно значение настъпил впоследствие .
Горните фактически и правни изводи налагат
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност като
се определи началната дата на неплатежоспособността-31.07.2009г.
Същото следва да бъде открито при условията на чл.630
ал.1 от ТЗ, като се назначи временен синдик и се предприемат действия,
подготвящи осребряването на вещите и имуществените права от масата на
несъстоятелността, с оглед удовлетворяването на кредиторите.
Ето защо и на основание чл.630 ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ФИДА“ АД
,ЕИК112077920,седалище и адрес на управление
гр.Брацигово,обл.Пазарджик,ул.“Трети март“ №77 представлявано от изпълнителния
директор Н.Г.П. като определя началната дата на
неплатежоспособността – 31.07.2009 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „ФИДА“ АД,ЕИК112077920 .
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на търговеца.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК Б.Л. Б., включен в одобрения списък на синдиците, с
адрес:гр. София,ул.”Христо Белчев“ № 8,ет.5,телефон:., като определя текущото
му месечно възнаграждение в размер на 800 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване в длъжност на временния синдик-
петдневен срок от вписване на решението в Търговски регистър, на основание
чл.656, ал.1 ТЗ.
На
основание чл.623 ТЗ името, телефонът, адресът и електронният адрес на временния
синдик да се впишат в Търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЯ ДАТА на първо събрание на кредиторите, което ще се проведе
на 05.09.2018 г. от 11.30 ч. в сградата на
Съдебна палата – гр.Пазарджик, при дневен ред:
1. Изслушване доклада на временния синдик
по чл.668 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и предложение
за назначаването му от съда, както и определяне на възнаграждението му
3. Избор на комитет на кредиторите.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ФИДА“ АД,ЕИК112077920 в 14-дневен срок от
откриване на производството по несъстоятелност на основание чл.640 ТЗ да
представи на съда и синдика необходимата информация във връзка с дейността на
предприятието и имуществото; списък на плащанията в брой или чрез банков
превод, надвишаващи 1200 лв. извършени в срок от 6 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността до датата на откриване на производството по
несъстоятелност; списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него
лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността;
нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени
права и вземания, имената и адресите на длъжниците си, както и да предаде на
синдика наличната счетоводна документация и търговски книги с оглед
осъществяване на правомощията на временния синдик по чл.668 ТЗ, КАТО
УКАЗВА на същия,че ако не стори това ще му бъде наложена глоба в
предвидените по чл.640 ал.З от ТЗ в размери.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписвания
- за вписване в
Търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и има действие по
отношение на всички.
Да се уведоми назначения временен синдик за задължението му да подготви провеждането на
първото събрание на кредиторите.
Решението подлежи на въззивно обжалване в едноседмичен срок от
вписването му в Търговския регистър пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: