Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.03.2019
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На двадесет и първи
февруари 2019 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 97 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.
82 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) ищецът твърди, че от 2012г. обработва описаните
земеделски земи на основание валиден договор за аренда от 27.03.2012г., с нот.заверка на подписите, вписан в СВп-Омуртаг
на 03.04.2012г., за срок от 7 г., считано от датата на подписване на договора.
Твърди, че ответникът неправомерно го е лишил да декларира, ползва, очертае и реализира
биологична продукция от био-културите, които ищцовото дружество произвежда, като сертифициран земеделски
производител, и фактически го е лишил от ползването на процесните
зем.земи, намиращи се в землището на с. И., общ. А.:
1) Имот № 046016, представляващ нива с площ от 9.999 дка, ІV категория, м.„Мешето“ по плана за земеразделяне на с.И., с ЕКАТТЕ:32473,
при граници: № 046017, нива, № 046015,нива, № 046027,полски път на Община А. и
2) Имот № 048017, представляващ нива с площ от 7.00 дка, седма категория/2.394/
и четвърта категория/4.606/ в м. „Мешето“, по плана
за земеразделяне на с.И., с ЕКАТТЕ:32473 при граници : № 048018,нива, №
048019,нива, № 048020,нива,№ 048016,нива, № 050026,полски път на Община А..
Упражнявайки неправомерно и недобросъвестно свои права по договора,
придобити чрез следващо встъпване в договора, ответникът, без налично правно
основание по чл.87 от ЗЗД и в очевидно нарушение на останалите разпоредби на
чл.87 от ЗЗД, направил волеизявление пред съдията по вписванията за заличаване
на договора относно горепосочените имоти и поискал от СлВп.-Омуртаг
заличаване вписването на договора, което било уважено. С решение №
2717/04.07.2016г. по гр.д.№14894/2015г. на РС-Варна, потвърдено с Решение по
В.Т.Д. № 1459/2016г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила, се установило
валидността и съществуването на наемното правоотношение, възникнало въз основа
на горепосочения договор, както и че заличаването на договора за аренда на
земеделска земя, поради едностранното му разваляне без законово основание,
съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство в имотния регистър и е
отменено извършеното вписване по имотна партида, извършено с акт №
54/15.04.2015г. на СВп.-Омуртаг, с предмет-
посочените зем.земи в общ размер от 16,999 дка.
Ищецът твърди още, че до влизане в сила на решението е бил лишен от
възможността да ползва имотите, предмет на договора, тъй като създаденият режим
по чл.37 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.70 и следващите от ППЗСПЗЗ не позволява да бъдат
заявени за обработване зем.площи, ако е заличено
вписването на договорите за аренда или наем, от които заявителят черпи правото
на земеделско земеползване, а ако бъдат заличени, не
се очертават и не се постановява заповед по чл.75а от ППЗСПЗЗ. Ищецът твърди,
че притежава сертификат за производство на биологични земеделски екологично
чисти култури, които култури за всяка година се проверяват и сертифицират от
лицензирана по правилата на ЕС за производство на екологична продукция фирма.
Поради умишлено създадените пречки от ответника за земеползването
на зем.земи, чрез привидно законно упражняване на
права, т.е.злоупотреба с права, ответникът го увредил. В резултат на
непроизвеждане на реколтата от горепосочените имоти, ищецът не изпълнил
договорните се задължения за доставка на екологични/биологични/ селскостопански
култури именно от тези имоти, предварително огледани, посочени и избрани на
място от съконтрагента по договор от 10.11.2014г., сключен в Алмирос, Р.Гърция, между ищеца и Х.К.-земеделски производител
на земеделска и животинска биологична /екологична/ продукция от Д., окр. Магнисиас, РГърция. В този договор била предвидена неустойка за
неизпълнение, която ищецът не бил в състояние да заплати, довело до снабдяване
на контрагента му по договора с Европейска заповед за плащане № А15/76 на
Районен съд гр.Волос, Република Гърция №48/2017г., с която ищцовото
дружество е осъдено да заплати сумата на договорената неустойка -110 000 евро;
за което ищецът получил известие, че кредиторът предприема принудително
изпълнение на вземането по заповедта.
С описаните действия, според ищеца, ответникът му е причинил преки вреди и
пропуснати ползи, лишавайки го от възможността да направи последните обработки
и да прибере реколта за стопанската 2014/2015г., както и от реалната възможност
да реализира приходи от арендуваната земеделска площ, които би получил, ако
обработва имота /пропуснати ползи за непроизведена и нереализирана продукция/ и
през стопанската 2015г./2016г.
Преките вреди, според ищеца са следните:
През 2014г. и 2015г. направил разходи по обработване на почвата и разходи,
свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране за люцерна от 16,999 дка от
двата имота (Имот № 046016 и Имот № 048017), многогодишна култура, засята в
началото на м.април 2014г. с очакване да я реализира до края на 2015 година.
Стойността на разходите твърди, че е в размер на 678.98 лв.
Сочи, че очевидно е налице сигурна възможност за увеличаване на имуществото
му, по подробно изложени доводи и съображения (земеделски производител е, обработва имоти в това
землище, реализира продукция от тях и при обичайно развитие на нещата- ако беше
обработвал имотите, беше ги заявил, очертал, произвел и реализирал продукция,
то в патримониума му щяла да настъпи положителна
промяна), поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
общо 38 142.34 лв., представляваща, предвид и депозираната молба-уточнение на
ИМ с вх. № 2892/27.07.2018 г.:
1/ 34 000 лв. – причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи -
стойността на неполучената и нереализирана био
продукция, представляваща нереализиран чист приход (стойност на
продукцията-разходите), след приспадане на разходите за производство, за
стопанските години 2014/2015г. и 2015г./2016г., за отделните култури, както
следва: 17 000 кг бали люцерна *1лв. или
17 000 лева за една стопанска година, а за две - 34 000 лева от процесните имоти:имот № 046016 -нива от 9.999 дка и Имот №
048017 - нива от 7.00 дка;
2/ 678,98 лв. или средно по 39,94лв./дка, представляващи преки вреди -
разходи за предварителните обработки на земята-предмет на договора и
сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване,
сеитба, валиране и посевен материал, относно горепосочените два имота, предмет
на договора за наем, свързани с
посочената био култура и сертифицирани
поземлени имоти за екологична продукция;
З/ 3 463,36 лв. - неполучени и неизплатени субсидии по мерки и схеми за
директни плащания, от които:
•по СЕПП - 16,57лв./дка+ зелени
плащания-13,10лв/дка = 29.67лв./ дка х 16,999 = 504,36 лв. за1 стоп.год., а за
две стоп.години- 2014/2015 и 2015/2016г.- 1008,72 лв.
•субсидии от „Мярка 11“ от ПРСР
съгласно НАРЕДБА 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
общо-717,35 лева за 2014/2015ст.г., а за две ст.г. 2014/2015 и 2015/2016ст.г.
сумата е в размер на 1 434.70лв.: -За имоти в период на преход засети с полски
фуражни култура- 7,000дк х 55,54 лв =388.78лв за 1
ст.г. х 2 ст.г. = 777.56лв: - за биологични площи (преминали периода на преход)
- 9,999 х 32,86лв= 328,57лв х 2 ст.г.= 657,14 лв;
•субсидия за протеинова култура СПК (люцерната) -16,999. X 30лв= 509.97лева
за една стопанска година, а за две 2014/2015 и 2015/2016ст.г. - 1019.94 лв.
Извършена е двойната размяна на книжа съгласно разпоредбата на чл.367 и сл.
от ГПК.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на ИМ, с който ответникът оспорва иска
като неоснователен и моли за отхвърлянето му, претендира разноски. Изложените
възражение: Ответникът не е извършил сеитба, последващи
обработки, жътва и прибиране на реколтата в процесните
имот. Към стопанската година 2014/2015 не е притежавал земеделска техника, не е
предприемал действия и създавал пречки на ищеца, относно отглеждането и
реализирането на земеделска продукция в пълен обем; не е подавал заявление за
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, нито е
препятствал ищеца да подаде такова.
Заявява, че по делото не е спорно обстоятелството кога е вписано
прекратяването на договора в имотния регистър. Това е датата 15.04.2015г.
Следователно договорът е бил действащ през по-голямата част на стопанската
година 2014/2015г., която съгласно § 2, т.З от ДРЗА е от 01.10.2014 г. до
01.10.2015 г. Периодът от средата на м.ІХ.2014 г. до м.април 2015 г., когато
прекратяването на договора не е било вписано в имотния регистър, е времето,
през което от агротехническа гледна точка е следвало да се извърши сеитба на
есенници или съответно на пролетници в процесните
имоти. Поради това ищецът не е бил препятстван да стори това. През този период
също така не е имало законова или фактическа пречка ищецът да подаде заявление
за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015.
Подаването на заявление за подпомагане за кампания 2015 и 2016, по никакъв
начин не гарантира извършването на плащане в неговият максимален размер от
страна на ДФ „Земеделие”. Извършването на плащане представлява едно бъдещо
несигурно събитие.
При положение, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015
г. процесният договор е бил действащ, то не е имало
пречка в този период ищецът да подаде заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, за
стопанската 2015/2016г. за участие в споразумение за ползване по чл. 37в от
ЗСПЗЗ, в срок до 31.07.2015г. От приложеното към ИМ заявление № 519/24.07.2015
г. на ОСЗ-А. по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с
чл.37б, ал.З от ЗСПЗЗ е видно, че описаните в исковата молба имоти не са
посочени в заявлението, при което ищецът сам се е поставил в позицията да бъде
лишен от възможността да ги обработва. Не е имало пречка ищецът да подаде
такова заявление и в периода след вписване
прекратяването на договора в имотния регистър, т.е. в периода
15.04.-31.07.2015г., защото в закона е посочен краен срок за подаване на
заявлението (31 юли), но не и начален.Заявление ищецът можел да подаде и след
вписване прекратяването на договора, като представи към него доказателства за
заведения иск по чл. 124 ГПК, удостоверяващо съществуващия между страните
правен спор; или пък да сезира комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ, че той, а не
ответникът е правоимащо лице.
Възразява се, че е завишено няколко пъти както евентуалното количество
земеделска продукция, която ищецът щял да добие, така и посочената цена на
единица продукция (на 1 кг), както и че не са представени доказателства относно
останалите претенции на ищеца -относно вида на продукцията, която е засял през
стопанската 2014/2015г., и на тази която е възнамерявал да засее през 2015/16г.
– относно нейното количество и цена. Представените към исковата молба документи
не установяват, че процесните имоти са били включени
в системата за контрол на биологично производство за целия период от две
стопански години (2014/2015 и 2015/2016/), за да се мотивира претенция за
обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализира биологична
продукция.
В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба (ДИМ) ищецът отново преповтаря изложените от него факти и
обстоятелства, доводи и съображения,както в исковата, така и в уточнителната молба, като изрично сочи, че „вредите са
реално настъпили - загуби и пропуснати ползи“, тъй като ответникът не е
изпълнил договорното си задължение за осигуряване земеползването
на зем.земи по договора. Конкретизирал е
агротехническите мероприятия, извършени от него в процесните
зем.земи.
Заявява и следното: През 2014г. и 2015г. е направил разходи по обработване
на почвата и разходи, свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в
оран, дискуване, сеитба и валиране на люцерната, т.е.
всички агротехнически обработки са били направени, но през м. юни 2015 ищецът
заварил площите разорани, с което е осуетена възможността му да прибере
реколтата за 2014/2015 г. и за 2015/2016 г. от 16.999 дка люцерна- биологично
сертифицирана продукция от имоти, включени в системата за контрол на
акредитиран контролен орган за сертификация на земеделски продукти „Кю Сертификейшън“ АД, която продукцията
трябвало да реализира по сключения договор с гръцкия земепроизводител.
Оспорил е твърденията на ответника в писмения отговор, че ищцовото дружество не е извършило посочените агротехнически
мероприятия. Посочил е, че „след разваляне на договора, неговото заличаване и
прекратяване, както в Агенцията по вписванията, така и в ОСЗ-А.“, ответникът
отдава имота под наем на трето лице, ЕООД, по силата на договор, с нот.заверка от 16.04.2015г., всички имоти с обща площ
353.180дка, между които и процесните, със срок 20
години. Ползвайки земите сам или отдавайки ги под наем на трети лица,
ответникът е възпрепятствал възможността ищецът да обработва земите и получава
добиви от тях, да ги заявява за отпускане на помощи и субсидии, тъй като за
всяка регистрация или заявление е необходимо да бъде представен договор за
наем/аренда. При вписано прекратяване на договора, ищецът не би могъл да
реализира своите права. Позовава се на разпоредбите на чл. 37б, ал.1, ал.3 и
чл. 37в от ЗСПЗЗ, чл. 70 ал.1 ЗСПЗЗ, чл. 41 ал. 2 т. 2 от ЗПЗП, чл. 69 и чл. 70
ППЗСПЗЗ.
В постъпилия в срока по чл. 373 ГПК
допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа
изцяло възраженията си в първоначалния отговор и доводите и съображенията си за
неоснователност на иска.
В о.с.з. страните, действащите чрез своите процесуални представители, поддържат
своите твърдения и възражения. И двете страни претендират разноски. В
последното с.з. по искане на ищеца, неоспорено от ответника, съдът е допуснал
изменение на исковата претенция, както следва:
-по пункт първи от исковата молба -НАМАЛЕНИЕ
на исковата претенция от 34 000 лева
на 33 658.02 лева, причинени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи-стойността на неполучената и нереализирана био
продукция, представляваща нереализиран чист приход /стойност на продукцията -
разходите/, след приспадане на разходите за производство, за стопанските години
2014 / 2015г. и 2015/ 2016г., за
отделните култури както следва: 16.999 тона - 0.99лв. или 16 829 лева за една
стопанска година, а за две стопански години - 33 658.02лв.
-по пункт втори от исковата молба -УВЕЛИЧЕНИЕ
на исковата претенция от предявените
678.98 лв. на 1241.00 лв.- преки вреди: разходи за предварителни обработки
на земята-предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран,
култивиране, дискуване, сеитба, валиране и посевен
материал, относно горепосочените два имота.
-по пункт трети от исковата молба -УВЕЛИЧЕНИЕ
на предявения иск от 3463.36 лева на
3782.15 лева, неполучени и неизплатени субсидии по мерки и схеми за
директни плащания,
ведно със законната лихва, върху горепосочените суми, считано от датата на
депозирането на исковата молба.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, приетите експертизи и становищата на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, установява се и от доказателствата по делото,
че между ищеца и В.Й.И. от гр. Омуртаг, е
бил сключен Договор за аренда от 27.03.2012г.,
с нот.заверка на подписите рег.№ 2681 от 27.03.12г. на
нотариус Е. Шидерова, рег.№ 128 на НК, вписан в СВп.-Омуртаг под вх.№ 1032, Акт № 45, том 3, на 03.04.2012г.,
със срок от 7 стоп.години, считано от датата на неговото подписване, за процесните земеделски земи, находящи
се в землището на с. И., общ.Омуртаг, а именно: имот № 046016- нива от 9,999дка,
и имот № 048017- нива от 7.00 дка. Договорът е
регистриран в ОСЗ-А. под № НА-03-1348/08.06.2012
г.
Видно от приложените към исковата молба нотариални актове, впоследствие процесните земеделски земи са придобити от ответника „И...“
ЕООД и това обстоятелство не се оспорва от страните.
От изисканата и предоставена от ОС“Земеделие“
гр. А. справка № АО-03-381/31.10.2018г.
(л. 361-362/ се установява, че: 1. И двата имота НЕ участват в споразумение за
разпределяне на масиви за ползване и няма подадени заявления за участие в споразумение за разпределяне на
масиви в землището на с. И. за стопанската 2014/2015г.; 2. За
стопанската 2015/2016г. и двата имота участват в споразумение за разпределяне
на масиви за ползване за стопанската 2015/2016 година, за имотите има подадена
декларация по чл. 69 ал. 1 от ППЗСПЗЗ от „И...“ ЕООД гр. Варна, с цел участие в
споразумение за разпределяне на масиви за ползване за стопанската 2015/2016
година; 3. На основание подадено заявление до ОСЗ гр. А. с вх. №
НА-01-544/13.05.2015г. от „И...“ ЕООД гр. Варна, с приложена Молба за
заличаване на Договор за аренда на зем.земя, вписан в
СлВп.-Омуртаг с Вх.рег.№1136/15.04.2015г., акт № 54,
е ЗАЛИЧЕНА регистрацията на Договор за аренда
от 27.03.2012г., със заверка на подписите рег.№ 2681 (процесният
договор); 4. На основание подаденото до ОСЗ-А. заявление с вх. № НА-01-254/30.07.2018г. от „Константинос
Ан.-98“ ЕООД с.Млекарево, общ. Н.Загора, с приложено решение № 2717/04.07.2016г.
на РС-Варна, вписан в СВп.-Омуртаг с вх.рег.№
1214/17.07.17г., акт № 14, т.2, е ВЪЗСТАНОВЕНА
регистрацията на Договор за аренда.
С решение № 2717/04.07.2016г. по гр.д. № 14894/2015г. на Варненския районен
съд, потвърдено с Решение по В.т.д. № 1459/2016г. на Варненски окръжен съд,
влязло в сила на 15.12.2017г. (л. 20), е прието за установено в отношенията
между страните по настоящото дело, че между тях СЪЩЕСТВУВА ПРАВООТНОШЕНИЕ по
валиден договор за аренда на земеделска земя от 27.02.2013г. за процесните две ниви. С решението е ОТМЕНЕНО извършеното с
Акт № 54, вх. № 1136/15.04.2015г. на АВп-Служба по
вписванията гр.Омуртаг (дв. вх.рег. № 1136), с което е ЗАЛИЧЕН договора за аренда
от 27.02.12г. на описаните две ниви.
По делото е приложен и приобщен към доказателствения
материал, по искане на ищеца, ЧАСТЕН ДОГОВОР, сключен между ИЩЕЦА и Х.К.К., земеделец, жител на Д., окр.Магнисиас, на 10.11.2014 г., съгласно който ищцовото дружество се е задължило да доставя на този
земеделски производител, всяка година, до 2022 година, двеста хиляди (200 000)
килограма фураж за животни, смески от зърно и люцерна, срещу договорена цена от
0,55 евро за килограм 1био фуражни култури, включващи фуражни зърнени култури и
суха люцерна, добити върху определени предварително от купувача площи, в които
се включват и процесиите имоти. Договорената цена на фуражните култури е
осреднена и е равна на 55 евроцента за килограм, платима 2 месеца след
доставката.по местоживеене на животновъда- втората страна по договора (Х.К..-бел.на
съда). Страните са договорили начина на определяне на имотите, с личното присъствие и проверка на гръцкия
контрагент на място – „същите се описват по местност, площ и номер на парцел,
със зърнени култури (ечемик, царевица и др.) и фуражни растения по екологичен
метод (люцерна)“.
От представените по делото доказателства и от заключението на
първоначалната и комплексната експертизи се установява, че ищцовото
дружество се занимава с био-производство. В подкрепа
на това си твърдение ищецът е представил заверен от сертифициращ орган „Кю Сертификейшън" АД гр.
Пловдив ДНЕВНИК за сертифицираните земеделски площи и видове култури,
отглеждани на тях. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели (св.
А. и св. Ан.) ищцовото дружество предлага за продажба,
основно на гръцкия пазар, смес от зърнени култури, като смесите се състоят от
различни видове зърнени култури и в различно съотношение на използваните
култури, според желанието на клиентите, като традиционната рецепта е смес от
пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, третикале,
овес, като съотношението между отделните компоненти е тайна на дружеството (св.
А.).
От служебна бележка изх. № 139049-2/18.07.2017г., издадена от „Кю Сертификейшън“ АД Пловдив, се
установява, че процесните имоти са включени в
системата за контрол на биологично производство, както следва:
-имот 046016 - от 27.12.2004 г. до 12.08.2015 г.
-имот 048017 – от 27.12.2004 г. до 12.08.2015 г..
Показанията на свидетелите
установяват, че процесните имоти са били засяти от ищеца с люцерна през пролетта на 2014 г. (към
края на м. март- св. Ан.), но дружеството не е прибрало реколтата от засятата култура. През стопанската 2014/2015г. дружеството е
ползвало и обработвало имотите до м. май-юни 2015г., а за стопанската
2015/2016г. не ги е ползвало реално (но ги е планувало за обработка), и за двете
стопански години не е получавало субсидии за подпомагане, не е реализирало
печалба от тях. Засяването се е осъществявало с био
семена, собствено производство (св. А.). И двамата свидетели свидетелстват за
личното посещение на гръцкия съконтрагент по
представения към исковата молба ЧАСТЕН ДОГОВОР
от 10.11.2014г. В подробности относно начина на проверка от страна на
сертифициращият орган „Кю Сертификейшън“ АД Пловдив на
сертифицираните био площи и продукция, са показанията
на св. А. (л. 611).
От показанията на двамата свидетели
по делото се установява още: че дружеството
е работило между 3000 и 4000 дка, всички сертифицирани; че земеделските земи,
описани в договора със земеделския производител от Република Гърция, възлизат на
над 400 декара, в които са включени и процесните две
ниви; че ищцовото дружество е извършило през
стопанската 2014/2015, разходи за предсеитбена обработка на почвата, сеитба и
обработка на културите, както и обстоятелството, че засятата люцерна в двете
ниви е била нормално поникнала и израсла през пролетта на 2015 г., но през м.
юни „е влязъл друг собственик в тях“, който косял люцерната (св. Ан. “…люцерната
не беше разорана, но съм виждал да я косят…“
Свидетелите установиха, че представител на ищеца е бил извикан в ОСЗ-гр. А.,
през м.май 2015г., когато е уведомен, че е отпаднало правното му основание за
ползване на процесните ниви, поради вписване в
службата по вписванията и в ОСЗГ-А. прекратяването на процесния
договор за аренда. Последните обстоятелства се установяват и от писмените
доказателства по делото- относно вписванията, респ. заличаването на договора за
аренда, както и от приложеното към делото заверено копие от влязлото в сила
решение на ВРС (цитирано по-горе).
От приложените по делото справки-писма, изискани от съда от ОСЗ гр.А. и
ДФ”Земеделие” при МЗГ, се установява, че стопанската 2015/2016г. процесните имоти са заявени за обработка от ответника и/или
от наемателя му „Ландком” ЕООД ( по договор за наем
от 16.04.2015г.). Данните от справките се потвърждават от заключението на
първоначалната агрономическа експертиза в частта относно получените от
ответника и „Ландком”ЕООД субсидии за процесните имоти . По искане на страните по делото са
назначени, изготвени и приети съдебно-агротехническа експертиза и комплексна
съдебно-агротехническа и икономическа експертиза, както и допълнителна съдебно-счетоводна
(по искане на ищеца).
Първата агротехническа експертиза
дава заключения по поставените въпроси от съда в следната насока: Общата
стойност на извършените агротехнически мероприятия (АТМ) за посяване на процесните имоти е в размер на общо 561лв.- стойността само
на мероприятията, като не е включена стойността на семената – 680лв. за двата имота
общо.
Евентуалните добиви от имотите за био
сертифицирани култури-люцерна от общо 16,999 дка са определени от вещото лице,
както следва:
-и за двата имота, засяти с люцерна: Среден добив 2014/2015 – 470 кг/дка суха
маса, съответно –добив от имотите общо -7,990 тона; Среден добив за 2015/2016 – 600 кг/дка суха маса, съответно
добив от имотите общо - 10,200 тона. Производствена себестойност: за първата
година- 2027,13 лв., за втората година – 2414,00 лв.Общо за двете стоп.години
пазарната стойност на добивите от реколтираните площи
е 4002лв.
Съгласно заключението на приетата комплексна експертиза, изследвайки
добивите на базата на информацията в Дневника за сертифицираните площи,
произведена био продукция, представените по делото
фактури от ищеца, и въз основа на изчисления добив, който е могъл да получи
ищеца, ако беше обработвал процесните земи, съгласно
договора, то печалбата, която би получил, предвид установените от вещите лица
общи средни пазарни цени по продажби в България и в Гърция, е както следва:
За 2014/2015г. и 2015/2016г. по продажби
в България средна пазарна цена е 0,25 лв./кг,
а по продажби в Европейски съюз-Гърция – 0,32 лв./кг.
Получените средни добиви за всяка
година са по 1000 кг/дка, т.е. добива от двата имота би бил 16,999 тона
За 2014/2015г. и 2015/2016г. пo продажби в България общата средна
пазарна цена е в размер на 4249,75 лв. Реализираният
чист приход от ищеца от продажбата на количеството продукция би бил в
размер на 2 719,84 лв. /две
хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 84 ст.)- за всяка година.
За 2014/2015г. и 2015/2016г. по продажби в Гърция общата средна пазарна цена е 5439,68
лв. Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на количеството продукция
би бил в размер на 3 909,77лв. за
всяка година.
В съдебната комплексната експертиза (СКЕ) вещите лица са посочили, че изчисленията са направени на база
отразените в регистъра технически мероприятия, проведени по култури, както и коситбата
и балирането на люцерната, след обстойно преглеждане на данните, касаещи
добивите и изчисляване съответния добив на дка. За отделните години в регистъра
били записани различен брой откоси,като
преди прекратяване на договора, запасите за добива са били на бали. След
2015/16г. освен бали на декар, са посочени и и общо получените килограми от
декар. На тази база е изчислен средния добив кг/дка. Получените средни добиви
от отглежданите площи с люцерна в землището на с. И. са съотнесени
съответно към площта на процесните имоти и е получен
средния добив, който би се получил от имотите.Експертизата е съобразила
приложените и приети по делото фактури. В изготвените в самото заключение
таблици са показани средните пазарни цени за био
продукция в Европейския съюз /Гърция/ и средни пазарни цени за био продукция в Европейския съюз и в България, както и е
показан чистия приход.
Приетата ДОПЪЛНИТЕЛНА ССЕ е дала заключение, че ако се има предвид
договора, сключен между ищеца и гръцкия земепроизводител
при цена 0.55евро ( 1.08лв.), предвид средния добив, съгласно приетата
комплексна експертиза от 1000кг/дка, отговорите на поставените по-горе въпроси
ще бъдат в следния вид:
Средна пазарна цена 1.08 лв.
За всяка една от двете стопански
години 2014/15г. и 2015/16г. общата средна пазарна цена е в размер на
18 358.92 лв.
За всяка една от двете стопански
години общо реализираният чист приход от ищеца от продажбата на количеството
продукция би бил в размер на 16 829,01
лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД.
Общ размер на исковата претенция –
38 681,17 лв., след изменението на иска в с.з. от 21.02.2019г.
В ИМ, уточнението и в допълнителната ИМ, ищецът е претендирал „преки вреди“,
определени като „стойността на извършените в процесните
имоти агротехнически мероприятия“. В същото време претендира за същия период и
пропусната полза, представляваща печалбата, която дружеството би реализирало от
произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за
произвеждане на тази продукция. Стойността на извършените агротехнически
мероприятия представлява разход за дружеството, който следва да се приспадне
при определяне на неговата печалба. Претенцията на ищеца за осъждане на ищцовото дружество за преките вреди (стойността на
извършените АТМ) подлежи на самостоятелно разглеждане, само ако бъде отхвърлена
претенцията за пропуснати ползи, която, дефинирана като печалба от реализация
на земеделска продукция, образно казано „поглъща“ претенцията за преките вреди.
Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна
търговска дейност. За да бъде определена чистата печалба от определена
търговска сделка, от получените, в резултат на сделката, приходи, следва да
бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на
реализацията й. Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като
рефлектират върху крайния положителен резултат от реализираните сделки.
Що се отнася до претендираната субсидия, за процесните две стопански години - предназначението на
същата е да подпомогне земеделските производители. Получените от ДФ „Земеделие“
средства, под формата на субсидии, земеделските производители влагат за закупуване на семена и
агротехнически мероприятия – т.е. използват ги за разходи по обработване на
земята и получаване на добиви от нея. Тези субсидии не представляват награда,
която се дължи на земеделските производители отделно от печалбата, която те
реализират. При така заявената от ищеца претенция за пропуснати ползи от
конкретните имоти, претенцията на ищеца за осъждане на ответника за неполучени
субсидии, не би могла да се разглежда отделно от претенцията за пропуснатите
ползи.
Предвид така изложените доводи, съдът
приема, че на първо място следва да обсъди въпроса за основателността на ищцовата претенция за пропуснати ползи, и в зависимост от
отговора на този въпрос, да се произнесе по останалите две претенции.
В случая безспорно е установено по делото, че вредата е настъпила при
неизпълнение на задължения по договор за аренда, поради което обезщетението за
изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно
основание. Това е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано
като неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не
се касае за неизпълнение на общото задължение произтичащо от закона да не се
вреди другиму, поради което отговорността е договорна, а не деликтна.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД,
регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно
неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност
на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според
посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два
вида – претърпяна загуба и пропусната полза.
Вредата, по силата на цитираната разпоредба, като засягане на правно
защитимо благо, обхваща имуществени щети и в двете им разновидности -
претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са всички разходи,
необходими за поправяне на последиците от неизпълнението, с извършването на
които се намалява имуществото на кредитора, а пропуснатата полза като вид
имуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на договорно
задължение, се изразява в невъзможността да бъде реализиран определен парично
оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да
настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от неизпълнението, съставлява
пропусната полза. Такава е както печалбата, която кредиторът е можел да получи
от изпълнението на договора, осуетен от поведението на длъжника, така и всяка
друга имуществена облага, която със сигурност
той би реализирал, ако неизпълнението не беше настъпило, респ. ако
договорът беше изпълнен точно.
Предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за вреди (под
формата на претърпяна загуба и пропусната полза) са основани на неправомерно
прекратяване от страна на ответника на договора за наем преди изтичането на
срока, за който е сключен.
Предметът на доказване в настоящото производство обхваща следните факти:
ищецът следва да докаже, че ответникът, чрез фактически или правни действия, в
нарушение на закона и действащия между страните договор, го е лишил от ползване
на процесните имоти, поради което са настъпили вреди
в патримониума на ищеца, описани в исковата молба и
уточнението й. Ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, действало в процесния
(исков) период, за който се претендира обезщетението; изправността му по
договора, съответно неправомерното прекратяване на договора от страна на
ответника; настъпилият вредоносен резултат по основание и размер;
причинно-следствената връзка между соченото неизпълнение на задълженията на
ответника (неправомерно прекратяване на договора) и претендирания
вредоносен резултат. Ответникът следва да докаже възраженията си, че е изправна
страна по договора за аренда, че ищецът е могъл да избегне претендираните
вреди, ако беше положил грижата на добър стопанин по заявяване на земите.
Както е установеното в приетата от съда фактическа обстановка, след
придобиване на процесните земи, на 15.04.2015г. ответникът
в качеството си на арендодател (встъпил в арендното правоотношение по силата на прехвърлителната
сделка –съгласно чл. 17 от ЗАЗ, предвид чл. 18 ал. 2 от договора от 27.03.2012 г.)
е заявил в Служба по вписванията ВПИСВАНЕ НА ЕДНОСТРАННО РАЗВАЛЯНЕ на договора
за наем, поради което и в периода от 15.04.2015г. до 17.07.2017г. (в Службата
по вписванията), съответно в периода от 13.05.2015г. до 30.07.2017г. (в
Общинска служба „Земеделие“ гр. А.) процесният
договор за аренда се е считал прекратен.
След узнаване на тези действия на ответника, ищецът е предявил иска за
съществуването на арендното правоотношение, който иск
е бил уважен, с цитираното по-горе в мотивите, решение на РС-Варна.
С оглед на горните разсъждения и разпределената доказателствена
тежест, съдът намира, че ищецът е доказал факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните, действало в процесния
период, за който се претендира обезщетение – стопанските 2014/2015 и 2015/2016
година; изправността си по договора; както и неправомерното прекратяване на
договора от страна на ответното дружество.
Основният въпрос в настоящото производство е претърпял ли е ищецът вреди
под формата на пропуснати ползи (печалба от реализирана земеделска продукция,
която ищецът би произвел от процесните имоти, ако
договорът не беше прекратен) и при положителен отговор – в какъв размер са тези
вреди.
В тази насока съдът се позовава на
принципните постановки и тълкувания, залегнали в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 година на ОСГТК по тълк.дело
№ 3/2012 г. на ВКС, съгласно които, в обобщение, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД
за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага.
В цитираното ТР, ВКС е приел следното: „Както в правната доктрина, така и в
съдебната практика, ПРОПУСНАТАТА ПОЛЗА се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза
се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора
би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено
с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на
длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната
целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените
от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника“.
Предвид възприетата фактическа обстановка, съдът приема за безспорно
установено в процеса, че през 2014 и пролетта на 2015 година ищцовото дружество е направило разходи по обработването на
почвата и разходи, свързани с извършените агротехнически мероприятия,
изразяващи се в оран, дискуване, сеитба, валиране и
посевен материал. В тази насока са и показанията на свидетелите А. и Ан..
След като ищецът е засял процесните култури,
нормално е да очаква да получи продукция от тези имоти в определен обем и да
реализира печалба от тях, доколкото не става въпрос за първа година на
обработка и прибиране на реколта.
При съвкупната преценка и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът намира за доказано и
установено в настоящия процес, че за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 година,
в резултат на неправомерните действия на ответното дружество, прекратило и
заявило за вписване прекратяването на процесния
договор за аренда, ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в нереализиране на печалба от продажбата на добитите земеделски
култури, в случая - люцерна.
Ищецът е земеделски производител от
2007 г. Видно от приетите по делото експертизи, през годините ищцовото дружество регулярно е реализирало и продавало люцерна,
и съответно е имало приходи от тази си дейност. Основната реализация на
продукцията на ищеца е била на пазара в Гърция. В подкрепа на това е и
приложения по делото договор, сключен между ищеца и цитирания по-горе в
мотивите гръцки земеделски производител и приложените по делото фактури. Видно
от клаузите на този договор ищецът се е задължил в рамките на 8 години да
доставя на гръцкия си съконтрагент смес от
произвежданите от него култури на посочена цена от 55 евроцента. Този договор
доказва, че ищецът е имал осигурен пазар за продажба на произвежданите от него
култури и то за един продължителен период от време, съответно – осигурена
печалба в дългосрочен план. Очевидни са сериозните намерения на страните по
този договор, след като преди сключването на договора гръцкият контрагент е
идвал на място, оглеждал е имотите/площите, в които е следвало да се сеят
съответните земеделски култури, предмет на сключения договор за продажба. В
тази насока са показанията на разпитаните свидетели, кореспондиращи се и със залегналите
в договора условия. Съвкупния анализ на тези доказателства води до извода за
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищцовото дружество.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ако беше
положил грижата на добър стопанин ищецът би могъл да си обработва имотите,
респ. би могъл да ги заяви за ползване по реда на чл. 69-71 ППЗСПЗЗ,
представяйки пред ОСЗ-А. доказателства за воденото между страните гр.дело.
Сочените разпоредби предвиждат съответен законов механизъм на заявяване и
проверка на обстоятелствата относно собствеността, съответно наличието на
валидни договори за наем/аренда, надлежно вписани в СлВп.
и в ОСЗ, обосноваващи съответно
законовото обработване на зем.земи, съответно
получаването на продукция от тях, както и субсидии.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е длъжен да положи
грижи на добър стопанин, за да избегне вредите. За да се реализира
отговорността на длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението на това законоустановено задължение. Не може да се приеме, че във
всички случаи и без оглед на останалите обстоятелства по делото, вредите винаги
ще се равняват на печалбата за целия исков период, тъй като това би означавало
да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе надлежни мерки за
защита на интереса си (а така и за ограничаване на вредите), бездейства в
течение на периода до изтичане срока на наемния договор и се надява да получи
житейски неоправдано обезщетение.
Чрез предприетите действия, изразяващи се в предявяване на иск за
установяване съществуването на наемно правоотношение, ищецът е доказал, че през
процесния период е положил усилия и е успял да
ограничи времетраенето, в което би могъл да търпи вреди от неизправното
поведение на ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът е доказал, че има право
на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи печалбата, която дружеството би реализирало от
произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за
произвеждане на тази продукция, за процесните две
стопански години.
За определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за
двете стопански години, съдът се позовава на приетата комплексна агротехническа
и счетоводна експертиза. Първоначалната агротехническа експертиза е принципна и
не отразява реално добивите, които би получило ищцовото
дружество, ако през двете стопански години стопанисваше въпросните имоти,
докато комплексната експертиза е работила, изследвайки добивите на
базата на информацията в ДНЕВНИКА на ищеца за сертифицираните площи,
произведена био продукция, представените по делото
фактури от ищеца, и въз основа на изчисления добив, който е могъл да получи
ищеца, ако беше обработвал процесните земи, предвид
установените от вещите лица общи средни пазарни цени по продажби в България и в
Гърция. В комплексната експертиза вещите лица са приспаднали
разходите, които са необходими за реализиране на въпросната продукция през
обсъжданите две години, като в същата подробно е разяснено от вещите лица
начинът на изчисление на добивите, на изчисление и приспадане на разходите, на
съобразяване с пазара и с приложените от ищеца фактури.
Съдът възприема заключение на комплексната експертиза във варианта, на
съобразяване на продажните цени в Гърция, защото, както се установява от
събраните доказателства (обсъдени по-горе), продукцията, добивана от ищеца,
основно е реализирана на гръцкия пазар.
Съобразявайки СКЕ съдът приема, че ищецът е доказал, че има право на
обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи печалбата /чист приход/, която дружеството би
реализирало от произведената продукция след приспадане на разходите, необходими
за произвеждане на тази продукция, за процесните две
стопански години в общ размер на по 3 909.77
лева за всяка стопанска година или общо 7 819.54
лв., в какъвто размер се явява основателен и доказан предявеният иск за
пропуснати ползи и следва да бъде уважен, ведно с лихва за забава, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. В останалата
част, до пълния размер, съгласно допуснатото в о.с.з. изменение -33 658,02
лв. искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до посочените в договора от 10.11.2014 г. цени от 0.55 евро на
килограм, видно е, че се касае за цени
на „фураж за животни, смески от зърно и
люцерна“ (втори абзац от Договора), т.е. това е предмет на договора, а
настоящата претенция е за пропуснати ползи от конкретно определени култури – в случая ЛЮЦЕРНА. Самите свидетели
на ищеца заявиха, че продаваните от тях смески са в състав от различни култури,
по желание на клиента, макар фирмата им да има своя традиционна рецепта, която
е фирмена тайна. Няма как, при така очертания предмет на договора – продажба/доставка на фураж/смески от зърно и
люцерна, чиято цена е определена на 0.55 евро, тази цена да бъде определена и
съобразена като цена на една от съставките на смеската. Освен това, съгласно
договора, цената е договорена, при доставка по местоживеене на животновъда
(гръцкия съконтрагент), което предполага още разходи
за доставка, намаляващи прихода, търсен под формата на пропусната полза в
настоящия процес. По изложените съображения съдът основава решението си
съгласно заключението на комплексната експертиза, а не на допълнителната ССЕ.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно това, че
ищецът не е имал право да произвежда и съответно продава био
сертифицирана продукция. Установява се от доказателствата, че процесните площи (ниви) са включени в системата за био сертифицирани площи, че са били предмет на проверка за процесните периоди от компетентен за това орган, ищецът е
реализирал такава продукция. Дали същият подлежи на административно наказание
или не на осн.чл. 29 ал. 4 от Наредба № 1 от
07.02.2013г. на МЗХ е от компетентността на съответните органи по контрол, но е
ирелевантно за настоящия спор.
По отношение на исковата претенция
за причинени „преки“ вреди в размер на 1241.00
лв.:
Както сам ищецът
посочва, тези вреди се изразяват, съответно са претендирани
като разходите, направени от него по обработката на процесните
площи – оран, дискуване, сеитба и валиране на
люцерната през стопанската 2014/2015 г. Именно тези разходи вещите лица са съобразили
при изчисленията си за „чистия приход“, претендиран
от ищеца като пропусната полза. Претенцията на ищеца за пропуснати ползи,
уважена от съда, е именно обезщетение/равностойността на онова, което би
получило ищцовото
дружество при евентуалната реализация на евентуално произведената от тези имоти
продукция от стопанската 2014/2015г., т.е. след приспадане от получената
пазарна цена на разходите, сторени от ищеца за получаването на тази продукция.
Предвид изложеното съдът намира тази искова претенция за изцяло
неоснователна, обуславящо отхвърлянето й.
Трета искова претенция от
3 782,15 лв. –неполучени субсидии (подробно описани от ищеца), за процесните 2 стоп.години, претендирани
като вреди под формата на пропуснати ползи.
Не е спорно, че за процесните имоти ищецът не е
получил субсидии по посочените схеми за подпомагане за процесните
две години.
За да се произнесе по тази претенция, съдът съобрази следното:
СЕПП е основна схема за подпомагане на земеделските стопани. Средствата по
тази схема се осигуряват от Европейския фонд за гарантиране в земеделието.
Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с
количеството продукция или броя на отглежданите животни. ДФ„Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители/. Разплащателната агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове. За изпълнението
на своите функции Разплащателната агенция следва да поддържа и използва
Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ на основание Регламент
/ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30
от ЗПЗП. ИСАК представлява комплексна автоматиризирана
система, която след приключването на всички етапи на обработка, през които
преминават заявленията за подпомагане и след съответните изчисления генерира
като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват
сумите по СЕПП или се намалява или отказва плащането им поради различни
причини, заложени в нормативната уредба на тази схема за подпомагане /късно
деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро
земеделско и екологично състояние на декларираните площи или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/.
Крайната оторизация на подадените от земеделските
стопани заявления за подпомагане по СЕПП
се извършва след преминала процедура по разрешаване на двойно заявените площи,
изтичане на крайния срок за подаване на възражения по слой „Допустими за
подпомагане площи“ и изготвен окончателен слой. Специализираният слой
„Допустими за подпомагане площи“ представлява геореферирана
графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната
кампания, изграден на база актуални ортофото и
сателитни изображения за територията на Република България за съответната
година.
Предвид гореизложеното се налага
извод, че само наличието на сключени
договори за наем или аренда на
земеделска земя не е достатъчно условие
и не може само по себе си да гарантира
на ползвателя сигурно получаване на директни плащания по СЕПП за тези
площи.
Установяването на пропуснатата
полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Това предположение обаче
трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, в каквато
насока съдът вече изложи доводи по-нагоре в изложението.
В случая съдът не приема, че претендираните от ищеца пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години представляват установени по делото реални
вреди. Позоваването на ищеца, че би получил субсидии за процесните
имоти за двете стопански години, поради това, че в предходни години е получавал
такива субсидии, не води до извода за сигурност в получаване на тези субсидии
през обсъждания период, поради което тази претенция се явява неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски. Ищецът е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК /1525,69лв.-д.такса; 1650.00- заплатено адв.възнаграждение, 350лв.+360лв.+120лв.+120лв. - депозит за вещи лица/. Ответникът е представил
списък за разноски в размер на 2180лв. /2000лв.-адв.възнаграждение.,
180.00лв.- депозит за в.л./. Страните са представили доказателства за
заплатените разноски, в т.ч. за адв.възнаграждения,
както и за внесените депозити за в.лица, с уточнението, че ищецът е внесъл за
вещи лица общо 650 лв. (350 + 180 + 120лв.), съгласно указанията на съда и
представените платежни документи от ищеца (л.360,л.584,л.622).
Общо направените от ищеца разноски са 3 825,68 лева, а от ответника –
2180.00лв.
Съобразно изхода на спора по предявените искове, съдът намира, че
основателно направените разноски от страна на ищеца са в размер на 773,38лв., а
от ответника - в размер на 1739,31 лв. Следователно по съразмерност и
компенсация ищецът следва да заплати на ответника ищеца сумата от 965,93лв.
– на осн.чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „И...” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Й.Г.Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** 8960, Стопански двор, представлявано от управителя К.А.Г., с
адрес за кореспонденция: с. И., общ.А., обл.
Търговище, ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, сумата от 7 819,54 лева (седем хиляди осемстотин
и деветнадесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение
за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био
продукция- люцерна, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда
от 27.03.2012 година, за имоти: 1.Имот №
046016, представляващ нива с площ от 9.999
дка, ІV категория, м.„Мешето“ по плана за
земеразделяне на с.И., с ЕКАТТЕ:32473, при граници: № 046017, нива № 046015, нива
№ 046027, полски път на Община А. и 2.
Имот № 048017, представляващ нива с площ от 7.00 дка, седма
категория/2.394/ и четвърта категория/4.606/ в м. „Мешето“,
по плана за земеразделяне на с.И., с ЕКАТТЕ:32473 при граници : № 048018,нива,
№ 048019,нива, № 048020,нива,№ 048016,нива, № 050026,полски път на Община А., по плана за земеразделяне на с. И.,
общ.А., равняващо се на пропусната възможност за реализация на печалба от тези
имоти, чрез засяването им с био люцерна, за
стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, на
основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска (11.07.2018г.)
до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до
пълния й предявен размер от 33 658,02 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК
*********, срещу „И...” ЕООД, ЕИК
*********, иск за сумата от 1 241,00
лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012 г., за Имот № 046016, представляващ нива с площ от 9.999 дка, ІV
категория, м.„Мешето“ по плана за земеразделяне на с.И.,
с ЕКАТТЕ:32473, и Имот № 048017, представляващ нива с площ от 7.00 дка, седма
категория/2.394/ и четвърта категория/4.606/ в м. „Мешето“,
по плана за земеразделяне на с.И., общ. А., равняващо се на стойността на разходи
за предварителните обработки на земята-предмет на договора и сертифицирана за
екологична продукция: оран, култивиране, дискуване,
сеитба, валиране и семена, за
стопанската 2014/2015 година, на осн.чл. 82 във
вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК *********, против „И...” ЕООД, ЕИК *********, иск за сумата от 3 782,15 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на
договор за аренда от 27.03.2013г., за Имот № 046016, представляващ нива с
площ от 9.999 дка, ІV категория, м.„Мешето“ по плана
за земеразделяне на с.И., с ЕКАТТЕ:32473, и
Имот № 048017, представляващ нива с площ от 7.00 дка, седма
категория/2.394/ и четвърта категория/4.606/ в м. „Мешето“,
по плана за земеразделяне на с.И., общ. А., равняващо се на пропусната
възможност за получаване на субсидии за тези имоти чрез засяването им с люцерна
за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години - неполучени субсидии по схеми и
мерки за директни плащания: 1.по СЕПП +зелени плащания; 2.по „Мярка 11“от ПРСР,
съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“, и 3.субсидия за протеинова култура по мярка СПК - на осн. чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** 8960, Стопански двор, представлявано от управителя К.А.Г.,
с адрес за кореспонденция: с. И., общ.А., обл.
Търговище, ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, ДА ЗАПЛАТИ на „И...” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя П.Й.Г.Г., сумата от 965,93 лв. - съдебни разноски
в производството по съразмерност и компенсация – на осн.чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: