Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.02.2016 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , III “Б” състав , в публично заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадеС.година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЛЮБОМИР В.
при секретар Н.С.
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №12385 по описа на 2015 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №12385/2015 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Х.Х.А. ЕГН ********** , Е.Х.А. ЕГН ********** и С.З.А. ***
срещу решение №I-25-49 от 28.05.2015 г постановено по
гр.д.№18211/13
г на СРС , 25 състав , с което е отхвърлен иска им с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу
Д.А.П. ЕГН ********** и В.П.Т. *** , че са собственици по покупка с
нотариален акт от 18.10.1995 г от А. З. П. и наследство на следния недвижим
имот : ДВОРНО
МЯСТО с площ от 660 кв.м в гр.Б. кв.М. ,
представляващо УПИ XIII-103 кв.15 по плана на кв.М. ; а по кадастралната карта поземлен имот с идентификатор
№02659.2192.277 с площ от 623 кв.м.; при съседи имот №02659.2192.688 ,
№02659.2192.144, №02659.2192.57 и №02659.2192.276.
Въззивниците
излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като са собственици на
имота и са го владяли и стопанисвали. Прилагат удостоверение от Служба по
вписванията , че нотар.акт №14 том 96 нотар.дело №19131/95 г е надлежно вписан .
Въззиваемите
страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима. Решението
на СРС е връчено на въззивниците
на 22.06.2015 г и е обжалвано в срок на 03.07.2015 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За
да отхвърли исковете на ищците СРС е приел , че независимо от грешния ЕГН в
нотариалния акт от 18.10.1995 г прехвърлителят е бил ясно индивидуализиран и
надлежно представляван . От друга страна , според справка за имот за периода
01.01.1992 г – 12.11.2012 г първото вписване по партидата №240165 от 29.10.2012
г за поземления имот в гр.********** е на нотариалния акт от 26.10.2012 г на
ответниците. Нотариалният акт от 18.10.1995 г не е бил вписан и по силата на
113 ЗС /оповестително-защитно действие/ е непротивопоставим на ноталиалния акт
на ответниците от 26.10.2012 г.
Решението на СРС е неправилно .
Ответниците
не твърдят в писмения си отговор , че нотариалният акт на наследодателя на
ищците не е вписан . Твърденията им са , че добросъвестно са купили имота ,
като СПОРЕД ПРЕДСТАВЕНИТЕ ИМ СПРАВКИ имотът не е бил отчужден или обременен.
Разликата е много съществена, като на практика СРС се е произнесъл
по довод , който не е бил заявен .
По
идентичността на имота няма спор между страните. СГЕ установява , че нотар.акт от 18.10.1995 г е подписан от П. П.
като пълномощник на А. П.. Възражение на ответниците , че П. П. не е имала представителна власт не е
заявено в отговора и е преклудирано. Същото освен това не е доказано , а самият
нотариален акт има обвързваща доказателстевна сила - решение №545 от 23.02.2011 г по гр.д. № 349/2010
г, ГК , ІІ ГО на ВКС и решение №209 от 16.10.2013 г
по гр.д. № 2591/2013 г, ГК , ІІ ГО на ВКС.
При
констатираното :
-
разминаване в ЕГН на продавача А. З. П.
в нотар.акт от 18.10.1995 г ;
-
отразяване върху акта на номер от
входящ регистър и номер от актова книга ;
-
промяна в номера , адреса и
индивидуализация на имота ;
-
издаване на нотар.акт от “държавен
нотариус” през 1995 г - преди влизане в сила на ЗННД ;
СРС е следвало да извърши задълбочена
проверка дали нотар.акт от 18.10.1995 г е бил вписан или не. Вписванията
на нотариални актове у нас се извършва служебно . Вероятността визирания нотариален акт да се издаде и да не бъде
вписан е минимална , а освен това:
- справката
, на която се позовава СРС е нечетлива и е издадена за имот с адрес гр.**********
;
-
такъв адрес не е залегнал при издаване на нотар.акт от 18.10.1995 г ; в който е
посочено , че имотът е в кв.М.;
-
по данни на “ГИС” София процесният имот е в гр.Б. на ъгъла на ул.Й.Й. и ул.Н.В.
, като адресът му всъщност е на ул.Н.В. №** ;
-
по правило системата на вписванията у нас е персонална и много по-точна за
случая би била справка по лице – за
продавача А. З. П. ; както
по вярно , така и по грешно ЕГН ;
-
дори персонална справка на името на праводателите на ответниците няма да е
точна , защото ЗКИР и ПВп не предвиждат отразяване на наследственото
правоприемство в имотния регистър ;
-
“заиграването” с различни адреси и индивидуализация на имот е класически пример на схема на имотна измама
. В такъв случай справката от “партидата по имот” се оказва неточна , като удостоверението за тежести излиза “чисто” ,
но с невярно съдържание .
За да се получи от електронна система правилен
отговор , страната и съдът трябва да й зададат правилния въпрос.
Изводът
е , че преди да приложи чл.113 ЗС районният съдия е следвало напълно да се увери , че първият нотариален акт въобще
не е бил вписан . При съвместяване на сегашните дейности на нотариус и
съдия по вписванията само от държавен нотариус - преди ЗННД – това е по-скоро учебникарски
пример за илюстриране на оповестително-защитно действие на вписването , отколкото
реална възможност .
В
случая според удостоверение №3240 от 25.06.2015 г на Служба по вписванията на
18.10.1995 г и според
изискана от настоящия съд справка от 13.10.2015 г на Служба по вписванията
–гр.София се констатира вписване
на нотар.акт №14 том №096 нотар.дело №19131/95 г за продажба
от А. З. П.. Следователно има основание за приложение на чл.113 ГПК , но в
полза на ищците , а не на ответниците. Наследодателят на ищците е придобил в
СИО собствеността върху имота с посочения нотариален акт.
С
оглед на изложеното трябва да се разгледа възражението на ответниците , че
праводателите им са придобили обратно имота по давност.
Според
разпитания пред СРС свидетел С.В. /непосредствен съсед по имот/ имотът е бил
посещаван от Х.А. , но не е бил поддържан от него , а от свидетеля. Имотът не е
ограден , а през 2012 г бил посетен от жена , която искала да го купи.
Според
разпитания пред СРС свидетел Ц.К. , същият бил брокер и участвал при
подготовката на сделката от 1995 г . Виждал ищците в имота , но рядко.
Според
разпитания пред СРС свидетел А.Г. същата водила строители на имота между 1995 г
– 1998 г . После през 2010 г ходила на имота
, както и през 2012 г . Имотът не бил ограден , а буренясал и изоставен.
Според
разпитания пред СРС свидетел Р.Ч. /или Ч./, същият се запознал с П. 2009 г или
2010 г . През 2010 г или 2011 г свидетелят ходил на имота , който представлявал
неоградено място. На място нямало никого и П. му казала , че ходи редовно .
Беряла и плодове.
Видно
е , че всички свидетели са единодушни , че процесният имот не е бил ограден ,
бил е изоставен и не е ползван . Най-достоверни и обективни са показанията на
св.В. , който е и непосредствен съсед на имота. От неговите показания се
установява , че праводателите на
ответниците не са установили явно и открито владение върху имота . Подготовката на документи и намерението
имотът да бъде повторно препродаден /показанията на св.Г. и Ч./ не са
равнозначни на владение, а и тези лица установяват факти от 2009 г или 2010 г ,
от когато до предявяване на иска не е изтекъл 10-годишен давностен срок. Св.Г.
твърди , че е водила строители в имот ,
но не става ясно дали това е бил процесния имот /А. П. е имал и други имоти в
района/ и дали е било преди или след сделката с праводателят на ищците.
Настоящият
съд счита , че има злоупотреба от лицето
П. П. , която е участвала и в двата нотариални акта. Очевидно същата е установила , че процесният
имот не се ползва редовно от Х.А.-баща и от наследниците му; и се е възползвала
от това положение , за да продаде повторно имота.
Налага
се изводът , че искът е основателен и след отмяна на решението на СРС трябва да
бъде уважен. С оглед
изхода на делото в тежест на ответниците са деловодните разноски за ищците пред
СРС и СГС.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№I-25-49 от 28.05.2015 г постановено по гр.д.№18211/13 г на
СРС , 25 състав , с което е отхвърлен иска на Х.Х.А. ЕГН ********** , Е.Х.А. ЕГН ********** и С.З.А. ***
с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу Д.А.П. ЕГН ********** и В.П.Т. *** ,че са
собственици по покупка с нотариален акт от 18.10.1995 г от А. З. П. и
наследство на следния недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО с
площ от 660 кв.м в гр.Б. кв.М. , представляващо УПИ XIII-103 кв.15 по плана на
кв.М. ; а по кадастралната карта поземлен
имот с идентификатор №02659.2192.277 с площ от 623 кв.м.; при съседи имот
№02659.2192.688 , №02659.2192.144, №02659.2192.57 и №02659.2192.276 ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Х.Х.А.
ЕГН ********** , Е.Х.А. ЕГН ********** и С.З.А. *** с правно основание чл.124
ал.1 ГПК срещу
Д.А.П. ЕГН ********** и В.П.Т. *** , че Х.Х.А. ЕГН ********** , Е.Х.А. ЕГН **********
и С.З.А. *** са собственици по покупка с нотариален акт от 18.10.1995 г от А. З.
П. и наследство на следния недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО с площ
от 660 кв.м в гр.Б. кв.М. , представляващо УПИ XIII-103 кв.15 по плана на кв.М.
; а по кадастралната карта поземлен имот
с идентификатор №02659.2192.277 с площ от 623 кв.м.; при съседи имот
№02659.2192.688 , №02659.2192.144, №02659.2192.57 и №02659.2192.276.
ОСЪЖДА Д.А.П. ЕГН ********** и В.П.Т. *** да заплатят на
Х.Х.А. ЕГН **********
, Е.Х.А. ЕГН ********** и С. З.А. *** сумата от 1488,68 лева деловодни разноски пред СРС и 990 лева
деловодни разноски пред СГС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.