Р Е
Ш Е Н
И Е № 260136
град
Пловдив, 27.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Мария ШИШКОВА
Миглена
МАРКОВА
при секретаря
Христина НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева ВНЧХД №1528 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по глава ХХІ от НПК.
С
присъда №22/01.07.2020 г., постановена по НЧХД №288/2019 г., Районен съд
Асеновград, ІІІ наказателен състав, е признал подсъдимата И.Й.И.
за
невинна за това, че в периода от 09.01.2019 г. до 27.03.2019 г. в гр.
Асеновград и гр. София, в условията на продължавано престъпление, е разгласила
позорно обстоятелство за К.Й.И. и му е приписала престъпление, като клеветите
са нанесени публично и разпространени чрез печатно произведение, като на
основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 33, ал. 1 от НК я е оправдал изцяло по
първоначално повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал.2, вр. ал. 1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК.
Подсъдимата И.Й.И.
е призната за невинна
и за това, че на 12.03.2019 г. в
откритото съдебно заседание по гр. дело №357/2019 година, проведено в зала 2 на
Районен съд- Асеновград, в присъствие на тъжителя К.Й.И., неговата съпруга М. И.
и непълнолетния му син Й. К. И., публично е казала нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя, като е заявила, че: “Съпругата на брат ми М. започва
сексуални отношения с него на 12-13 годишна възраст… По принцип те са с нисък
морал.“, като на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 33, ал. 1 от НК я е оправдал изцяло по първоначално повдигнатото
ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146,
ал.1 от НК.
Частният тъжител К.И.И. е осъден да заплати по сметка на РС - Асеновград сумата
от 818.80 лева, представляващи
разноски по водене на делото.
Срещу
постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител К.И., като се твърди
нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска отмяната ѝ.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК е депозирано допълнение към жалбата от И. чрез повереника му адв. Т., като
се излагат съображения, че, въпреки приетото, че подсъдимата не е наказателно
отговорна в съответствие с нормата на чл.33, ал.1 НК, в който случай
производството по делото следва да се прекрати, е постановена оправдателна
присъда, като разноските са възложени в тежест на частния тъжител. Иска се
отмяна на атакуваната присъда, производството да се прекрати на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, и разноските да не се възлагат на частния тъжител.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция повереникът адв. Т. поддържа жалбата и направеното с нея
искане. Твърди, че е нарушен основен принцип на наказателния процес –
наказателна отговорност се носи от лице, което е вменяемо.
Частният тъжител И. се
солидаризира с доводите на повереника си. Твърди, че причина за завеждане на
делото е нуждата на подсъдимата от лечение. Съдът служебно е назначил
експертиза, като разноските за нея не следва да се заплащат от тъжителя, а да
останат за сметка на съда.
От защитника адв. Т. се
излагат съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на съдебния
акт, като присъдата следва да се потвърди. Подсъдимата към инкриминирания
период – момента на извършване на деянията - не е могла да разбира свойството и
значението на постъпките си. Спрямо нея се води производство за задължително
лечение по Закона за здравето.
Подсъдимата И. не се яви и не
изрази становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и след
цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените основания, в
предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, прие за
установено следното:
Жалбата
срещу постановената от РС - Асеновград присъда е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество
е неоснователна.
Въз основа на събраните от
състава на районния съд доказателства е приета за установена следната
фактическа обстановка:
Частният тъжител К.И. е брат
на подс. И.И., а свидетелите Й. И. и Й. И. са техни
родители.
По време на раждането на
подсъдимата родителите ѝ били студенти. Поради на липса на възможност да я отглеждат, още от
20-я ден до навършване на пет години детето било поверено на грижите на родителите на бащата в ***. През този период Й.
и Й. И. сравнително рядко виждали детето си, като това довело до голямо
отчуждаване между тях.
Междувременно в семейството
на свидетелите И., през 1979 г., се родил и син – частният тъжител К.И..
Известно време след това възрастните хора, които отглеждали подсъдимата в ***,
починали и това станало причина тя да бъде прибрана в ***, където заживяла в
дома на биологичните си родители.
Въпреки полаганите спрямо И.И. грижи и създадени условия, отношенията, както се оказало
по-късно, не се развивали в необходимата положителна насока. Подсъдимата И.
растяла като затворен в себе си човек, не споделяла почти нищо с родителите си.
Сходни били отношенията и между подсъдимата и частния тъжител, като двамата,
въпреки че живеели заедно, не споделяли нищо помежду си.
Подс. И.И.
завършила средно образование, а по - късно и висше, специалност „Стоматология”.
Впоследствие започнала да търси начин да се реализира в чужбина, успяла да се
установи в Англия, където останала 11 години.
През 2010 г. родителите на
подсъдимата разбрали, че тя е бременна, но нямали никаква информация от нея
нито какво точно работи, нито с кого живее. На 16.11.2010 г. в ***, тя родила
момиче – Б.Й.И.. За раждането на детето подс. И. казала на своите родители едва
през 2011 г., като запазила мълчание относно името на бащата. На по - късен
етап те разбрали и това, че бащата не бил посочен в документите за раждане.
През следващите години подс. И.
продължила да отглежда сама дъщеря си. Свидетелите Й. И. и Й. И. разполагали с
оскъдна информация как точно се случва това. Двамата дори и не предполагали, че
подсъдимата има затруднения с грижите за детето, като в някои случаи Б. често
била оставяна за дълго сама.
През 2017 г. свидетелите Й. И.
и Й. И. разбрали, че в Семейния съд в *** има образувано дело за ограничаване
родителските права на подсъдимата. Производството по делото наложило да се защитят
правата на Б.Й.И., за което свидетелите Й. И. и Й. И. ангажирали адвокати,
които да ги представляват и подпомагат в процеса.
С решение № DE17C00032 от
30.08.2017 г. било постановено детето Б. Й.И. да живее със свидетелите Й.И. и Й.
И., като последните поели ангажимента да се грижат за нея поне до периода на
нейното израстване. Въз основа на това решение детето било предадено в *** на
двамата родителите на подс. И., а те, от своя страна, го придружили до България
и съответно - настанили за отглеждане в дома си в ***.
На Б. И. били създадени
необходимите условия за нормално развитие, като през месец септември 2017 г.
била записана да учи в първи клас в *** в ***. Момиченцето било добре прието и
в семейството на частния тъжител К.И., където общувала нормално с неговата
съпруга М. И. и двете им деца – Й.И. и В. И..
Известно време след това в ***
от *** се прибрала и подс. И.И.. Съгласно изготвения
план към решението от съда в ***, било препоръчано срещите между майката и Б.И.
да се осъществяват един път седмично. На по-късен етап това ставало в
присъствие на социален работник. Този режим на свиждания, както и факта, че Б. И.
живеела в дома на дядо си и баба си, не се нравели на подс. И.. Във връзка с
това тя подала искови молби до РС Асеновград за промяна на положението, като
искала отмяна и прекратяване на наложената от съда в *** мярка спрямо детето.
По искова молба, подадена от
подсъдимата, е образувано гражданско дело №2577/2017 г. по описа на РС
Асеновград, ІІ гр. състав. Същото приключило с решение №374/13.08.2018 г., с
което искането за прекратяване на настаняването на Б.Й.И., постановено от съда
в ***, е оставено без уважение.
Постановеното решение било
обжалвано, като с решение №1562/14.12.2018 г. по въззивно гр. дело №2332/2018
г. на ПдОС било потвърдено.
Производството по посоченото
дело и желанието на подс. И. да си върне изцяло родителските права над Б.И.
изострило много отношенията между подсъдимата и нейните родители, а и между нея
и членовете на семейството на частния тъжител К.И..
На 23.08.2018 г. подс. И. депозирала молба /сигнал/ до РПУ
Асеновград, в който изразила своите притеснения от отношението на баща си и
семейството на тъжителя към дъщеря ѝ Б. По случая е извършена проверка по
образуваната преписка № 239000-12311/2018г. по описа на РУ Асеновград,
приключила с докладна записка от 14.11.2018 г. Материалите били изпратени в РП
Асеновград. По същата с постановление от 17.12.2018 г. на прокурор от РП
Асеновград била възложена допълнителна проверка на основание чл.145, ал.1, т.3
от ЗСВ. След събиране на допълнителни материали от ДСП Асеновград, проверката
приключила с докладна записка от 05.02.2019 г. С постановление от 27.02.2019 г.
на прокурор при РП Асеновград е отказано образуване на досъдебно производство
по преписка №2518/2018 г. по описа на РП Асеновград /рег. № 239000-12311/2018
г. на РУ Асеновград/ поради липса на
данни за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК или друго от общ
характер.
Междувременно подс. И.И. подала нова искова молба до РС Асеновград, с която
искала отмяна и прекратяване на наложената от съда в *** мярка във връзка с
отглеждането на детето Б.. По тази молба било образувано гражданско дело
№210/2019 г. по описа на РС Асеновград. Едно от съдебните заседания по това
дело било проведено на 13.02.2019 г.
Подс. И.И.
*** и молба по ЗЗДН, като било образувано гражданско дело №435/2019 г. по описа
на РС Асеновград. Едно от съдебните заседания било проведено на 21.03.2019 г.
Свидетелите Й.И. и Й. И. също
подали молба срещу подс. И.И. по ЗЗДН, като е
образувано гражданско дело №356/2019 г. по описа на РС Асеновград. На
14.02.2019 г. по делото била издадена заповед за незабавна защита, с която, на
основание чл. 18, ал.1 от ЗЗДН, подс. И.И. била
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б.И.,
забранено ѝ е да се приближава на по-малко от 30 метра до пострадалото
лице Б.И., до жилището ѝ и местата за социални контакти и отдих на
същата, включително залата за йога.
Тъжителят К.И. и съпругата му
също подали молба срещу подс. И.И. по ЗЗДН, като е
образувано гражданско дело №357/2019 г. по описа на РС Асеновград. На
14.02.2019 г. по делото била издадена заповед за незабавна защита, с която, на
основание чл. 18, ал.1 от ЗЗДН, подс. И.И. била задължена да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Й.К.И. и В. К. И., както и да се приближава на
по-малко от 30 метра до пострадалите лица, до жилището им и местата за социални
контакти и отдих на същите, включително залата за йога. Съдебни заседания по
това дело са проведени на 12.02.2019 г., на 20.03.2019 г. и на 08.04.2019 г.
Междувременно частният
тъжител К.И. се запознал с приложените и представени от подс. И. по гражданските дела писмени материали и
констатирал, че в някои от тях се съдържат клеветнически за неговата
личност твърдения.
Установил, че по гр.дело №356/2019
г. на РС Асеновград е представена молба от подс. И.И.
с вх. № СЛ/Д-РВ-А/343-008 от 11.01.2019 г., адресирана до Дирекция „Социално
подпомагане”, Отдел „Закрила на детето” град Асеновград, с копие до Държавна
агенция „Закрила на детето” София, където било посочено, че племенницата на
тъжителя Б. е оставяна редовно през ваканции, празници, събота и неделя и „в
други дни я оставя да нощува и да живее седмици наред в чужда къща, където е
брат ми със семейството си”. В същата молба подс. И. била посочила, че „след
като пребивава в тази чужда къща, Б. е със синини по тялото и по лицето,
унижавана, все едно е дете без майка и без баща, държана без храна и без
течности, тя е изтощена и едва се движи”, като в заключение продължавала, че
детето е насила държано в дома на тъжителя, „насилвано, лишавано и малтретирано
и да се чувства нежелано и излишно, както често се случва...”.
По гр.дело №356/2019 г. на
АРС тъжителят И. установил, че е приложена от подсъдимата И. „Молба – оплакване“,
входирана на 04.02.2019 г. до РУ- Асеновград, в която тя изложила твърдения за
„физическа саморазправа”, която ѝ била упражнена „...от К. и М. И. на
30.01.2019 г., около 17.20-17.40 часа в близост до центъра на град Асеновград”,
и твърдения за тъжителя: „...К.И. започна да ме удря с ръце по гърдите, по
раменете, по ръцете... Аз тръгнах по пешеходния мост, а той продължаваше да ме
удря и заплашва”. “К.И. ми пречеше да се кача до вратата, буташе ме и ме удряше
по стълбите… Отидох до входа, там отново ме буташе и удряше... Моля да
отбележите, че К. е едър мъж, а М. е десетина килограма над моето тегло, затова
е трудно да си представя, че инициатор на подобна физическа саморазправа може
да е друг, освен тях, както се е случвало преди. Когато дъщеря ми е при тях, те
я малтретират и насилват, унижават детето ми, като смятат, че е нищожество без
баща и майка”.
Тъжителят К.И. установил, че
по граждански дела №210/2019 г. и
№356/2019 г., и двете по описа на АРС, била представена от подс. И.И. молба-оплакване до Държавна агенция „Закрила на детето”
град София, адресирана и входирана на 13.02.2019 г., с която е посочила:
„...майка ми Й. И. продължава да оставя дъщеря ми Б. И. в чужда къща, където тя
е малтретирана, лишавана и унижавана там и е опасно за нея. Там се неглижират
нуждите на детето... такива са и моите впечатления. На 30.01.2019 г. аз бях
нападната и малтретирана на публично место от К. и М. И....”.
По гражданско дело №357/2019
г. на АРС, тъжителят И. установил, че е приложена от подсъдимата И. ***, входирана под №СЛ-Д-РВ-А/343-024/21.03.2019 г., адресирана
до Директора, с която е приписала извършване престъпление на тъжителя чрез
думите: „На следващия ден, 30.01.2019 г., аз бях нападната в центъра на града
от брат ми и жена му, след което аз подадох жалба... Те, обаче, злоупотребиха
със ЗЗДН... в тяхното жилище, защото там те я измъчват, унижават и тя страда...
Тези хора си мислят, че Б. и аз им дължим заплащане, че тя пребивава у тях. К.
и М.И. следват финансовите си интереси, вкопчили са се в детето и биват
спонсорирани като силова групировка от бабата....”.
На 13.02.2019 г. от 13 часа в
проведеното първо съдебно заседание по гр. дело №210/2019 г. на РС Асеновград,
подс. И.И. е заявила устно пред съда и всички
присъстващи лица за Б., „... че е насилвана. Възможно е да е малтретирана и
сексуално от други хора....Детето казва, че я насилва някой да прави нещо,
насилва я да извършва сексуални действия. Много често има синини от пръсти от
стискане по краката и бедрата ѝ... Възможно е да е К.И., възможно е да е
някой от неговото семейство или приятели. ... То ми каза, че те са направили
синината – вуйчото и вуйната.”
На 12.03.2019 г. в откритото съдебно
заседание по гр. дело №357/2019 г., проведено в зала 2 на РС Асеновград, подс. И.И., в
присъствие на тъжителя К.И., неговата съпруга М. И. и непълнолетния му син Й.И.,
е заявила устно пред съда и всички присъстващи лица, че “...съпругата на брат
ми М., започва сексуални отношения с него на 12-13 годишна възраст. ... По
принцип те са с нисък морал.”.
Пак в това съдебно заседание подсъдимата
И. представила пред съда „Писмен отговор насрещна молба“, ведно с приложена
декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която се съдържали следните твърдения: В т. 1.
на същата: „...Б. ми каза, че вуйчо и вуйна я удряли, тормозели и обиждали, те
я наричали „ничия” и „бедна”, не ѝ позволявали да се храни заедно с тях,
а когато все пак ѝ позволявали, то било, след като станат от масата…
Детето също ми каза, че вуйчо ѝ К. я набил, след като му звъннала ... по
телефона… Дъщеря ми каза, че когато е в тяхното жилище, те я карали насила да
прави разни неща от сексуално естество, говорят ѝ за такива неща... Някой
мъж ѝ разкъсвал дрехите, унижавал я и я малтретирал, когато отказвала да
изпълнява желанията му. Този мъж питал многократно детето: ”Кой е собственик на
жилището? Да се подчиняваш!” ... Ако трябва да посоча точно кой мъж е, мисля,
че е К.И.”.
В т. 2 от декларацията: “На 30.01.2019
г. беше извършено насилие, около 17.20 часа…В следващия момент ме връхлетя К.И.,
който започна да ме удря с юмруци по гърдите, по раменете, по ръцете и викаше
нещо… той продължаваше да ме заплашва и удря. Брат ми и жена му се държаха
унизително с мен в присъствието на дъщеря ми. Бях стресната от наглото им,
хулиганско отношение. ...детето ми е споделяло, че вуйчо ѝ се е държал
лошо с нея много пъти преди. ...К. ми попречи да видя залата за тренировки,
като отново ме удряше и ме буташе по стълбите”.
В т. 3: „На 06.02.2019 г., 07.02.2019
г., и на 08.02.2019 г. в следобедните часове, след проведени телефонни
разговори с дъщеря ми Б., разбрах следното: че вуйчо ѝ К. и вуйна ѝ, също и техните деца, я
удряли по тялото и по главата, когато е у тях, викали ѝ, унижавали я,
наричали я „чужденка” и я питали „имаш ли нещо, имаш ли нещо”, питали за баща
ѝ... Също така някой мъж ѝ говорил за сексуални неща и показвал
половия си член, пипал ѝ гениталиите, като разбрах, че това се е случвало
в жилището на ответниците.”.
В т. 4: “На 09.02.2019 г., следобед, К.
и М. взели и скрили телефона на дъщеря ми Б.”.
Гражданско дело №435/2019 г. на АРС е
образувано по молба от 26 февруари 2019 г. на подсъдимата, адресирана до PC-
Асеновград /по повод на която е образувано производство по реда на ЗЗДН с ответници тъжителят К.И. и съпругата му/. Подсъдимата И.И. е посочила, че двамата „... Малтретират дъщеря ми,
обиждат я, държат се грубо с нея и я унижават, ограничават личната ѝ
свобода и общуването ѝ с родната ѝ майка. Те се държат с мен също
грубо, арогантно и неуважително, включително и в присъствието на детето ми... В
много от случаите К. ми заповядва да напусна жилището на родителите ни и ме
заплашва с физическа саморазправа, като казва „махай се оттук...”. Дърпат
детето ми силно за ръката... детето ми желае да се вижда и да общува с майка
си, но е възпрепятствана и ограничавана
от тях.”. Освен това е посочила по отношение на тъжителя и неговото семейство,
че: т.1. „Б. ми каза, че вуйчо ѝ и вуйна ѝ я удряли, тормозели и
обиждали... те я наричали „ничия” и „бедна”, не ѝ позволявали да се храни
заедно с тях, а когато все пак ѝ позволявали, това било след като другите
станат от масата… Детето също ми каза, че вуйчо ѝ К. я набил, след като
му звъннала веднъж по телефона... Дъщеря ми каза, че когато е в жилището на ответниците К. и М., те я карали насила да прави разни неща
от сексуално естество.”. т.2. „В следващия момент дойде и брат ми К., който
започна да ме удря с юмруци по гърдите, по раменете, по ръцете, и викаше нещо…
той ...продължаваше да ме заплашва и удря…от наглото и хулиганско отношение на
брат ми и съпругата му... Двамата ответници се държаха унизително с мен в
присъствието на дъщеря ми… К. ми попречи да отида там, като отново ме удряше и
ме буташе по стълбите....Дъщеря ми е споделяла, че и с нея се държат грубо и
унизително”; т. 3. „На 06.02.2019 г., 07.02.2019 г., и на 08.02.2019 г.,...
след проведени телефонни разговори с дъщеря си Б., разбрах..., че вуйчо ѝ
К. и вуйна ѝ, също и техните деца я удряли по тялото и по главата, когато
е у тях, викали ѝ, унижавали я, наричали я „чужденка”, и я питали „имаш
ли нещо” и питат за баща ѝ. Също така някой мъж ѝ говори за
сексуални неща и показвал половия си член, пипал ѝ гениталиите, като
разбрах, че това се е случвало в жилището на ответниците”, както и е посочила,
че “Ответниците
К. и М. И. възпитават децата си Й. и В. И. по такъв начин, че те оказват върху
дъщеря ми Б. И. физическо и психическо насилие и емоционална вреда, като я
удрят, викат ѝ, наричат я с обидни думи, “ничия”, казват ѝ, че не е
като тях, че е по-различна, че е без баща и без майка, вследствие на което
детето ми се натъжава и депресира”.
В проведеното на 21.03.2019 г. съдебно
заседание по гр.д. №435/2019 г. на РС Асеновград подсъдимата /ищца по делото/ е
заявила, че посочва за лице – извършител на деянието по т.3 от посочената молба
частния тъжител.
От заключението на комплексната съдебна
психолого – психиатрична експертиза, изготвената от психиатъра д-р М. П. и
психолога А. Д., изследвала подс. И.И., както и от
разпита на вещите лица, проведен в хода на съдебното следствие, се установява, че към момента на изготвяне на
заключението, подсъдимата не се е водила на диспансерно наблюдение в Център за
психично здраве - Пловдив и не е получавала психиатрична помощ в заведението.
Посочено
е, че се касае за жена в зряла възраст, чието биологично развитие в детството и
юношеството е протичало без съществени отклонения. Няма обективни данни за
личностовата ѝ структура и особености преди обсъжданото събитие и
посочените груби поведенчески отклонения. Не е съобщено и няма приложена
медицинска документация за хронични соматични заболявания, преценени от
лекарска комисия със степен на нетрудоспособност, които да налагат лечение и от
които биха били изводими нарушения в психичното здраве. Събраните данни от
показанията на нейните родители дават основание да се заключи, че при нея се
очертава картината на болестно психично разстройство с маркирано начало след
дипломиране с висше образование. Оттогава са данните за прояви на дезадаптивност.
По това време близките са интерпретирали особеностите в поведението като лична
преценка и избор.
От събраните доказателства, според вещите лица, се установява, че подс. И. не е
отглеждала детето си нормално, нещо повече, създала е риск за сигурността му и
е била лишена от родителските си права по законов път. Понастоящем подсъдимата
получава помощ за отглеждането, като вместо нея семейството ѝ е поело
ангажимента за детето ѝ. И при тази екстремална причина, по делото не е установено,
най-близкото обкръжение на подс. И. да е обезпокоено за нейното психично
здраве. Грижите към нея включват да получава разбиране и да има достъп до
детето си, над предвидения. Налице е несъобразяване и доказва неглижиране на
необходимостта от приложените административни мерки. Към момента на изготвяне
на експертизата подс. И. проявява некритичност за собственото поведение,
преживява се като ощетена и се бори активно за своята истина, като ползва
институции. От другата страна са най-близките ѝ хора, които разкриват
себе си обидени, злепоставени и търсят правата си. Тълкуват поведението на
подекспертната като неприемливо, но липсва обезпокоеност, че има вероятност то
да е болестно мотивирано. Респективно - няма данни да са предприели мерки за
изясняване и евентуално лечение. При проведения продължителен разговор с подс. И.,
вещите лица са установили, че мисловния процес при нея се наблюдава като
паралогичен, подчертано обстоятелствен, с резоньорски тенденции и параноялни
интерпретации, като се е разкрила и повишена действена активност, на фона на
мисли за повишени възможности. Удълженото време на отговор на поставените
въпроси, както затруднената концентрация, са оставили впечатление за възможни
слухови сетивни измами, както и завладяност от неразколебими убеждения. Подс. И.
не е показала критичност за състоянието и поведението си, както и желание да
търси евентуално медицинска помощ за преценка и подход. Според анализа на
наличните данни, така проявените във времето и наблюдавани личностови особености,
не може категорично да се прецени дали се дължат на протичащия болестен процес
или са преморбидно заложени. Действията и твърденията на И. по време на
изследването по отношение на произтичащите събития - процесуални действия,
освидетелстване - я представят с нарушена способност да възприема фактите и
събитията по определени теми. Поведението ѝ е афективно повлияно, често
дава отговори встрани, в посока на нейната значимост и на лицата, към които тя
се е фиксирала. Продължаващата конфликтна за нея ситуация касае предходни
нагласи, които са над реалните междуличностови отношения. Това не позволява
стихването на афективното напрежение и дезактуализиране на изживяванията.
Поддържа се склонността за неадекватна преценка на собствена значимост и конкурентна
нагласа. Наблюдаваното състояние по време на изследването е съотносимо към
описаното поведение за обсъжданото време. Оттогава поведението ѝ е
насочено за доказване на собствената ѝ правота, неуморно и непрекъснато
търсене на съдействие от инстанции, отправяне на упреци при неудовлетвореност.
Експертите не изключват вероятност състоянието на подекспертната да е наложило
и предходна преценка на психичното ѝ състояние по време на пребиваването
в друга страна. Има се предвид дестабилизиращото въздействие на културалния шок
и други неизбежни обстоятелства. При обсъждане на състоянието ѝ, поради
липса на обективна последователна медицинска документация, не могат да се
правят категорични изводи за наличие на ендогенен процес. Липсват данни за
маркирани психотични пристъпи или основание за непрекъснато протичаща психоза
по критерии. Психозата остава като вероятност в диференциално диагностичен
план. Установява се, обаче, че във времето е имала особености в поведението,
изводими от афективна и параноидна симптоматика. То е било ръководено от
нереалистични изживявания, възприемала по абнормен начин реалността и не е
осмисляла фактите и обстоятелствата, което касае и обсъждания период. По тази
причина не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките
си и не е могла да ги ръководи. Установената симптоматика за обсъжданото време,
продължителен период от време преди това и понастоящем по своята специфика
налага на този етап, с наличните данни при освидетелстването, да се приеме от
вещите лица, че при подс. И. е налице личностово разстройство - Параноялно
/кверулантно/ личностово разстройство - патохарактерологично развитие.
Личностовото разстройство се характеризира с подчертано дисхармонични нагласи и
поведение, обхващащи сфери на функциониране - емоционална сфера, начин на
възприемане и мислене, стил на отношение към другите. Абнормният стил на
поведение е траен, засяга цялостното поведение. Параноялното личностово
разстройство е психопатологично състояние, изградено от съчетание на стройно изградена
система с обстоятелственост на мисленето, жива емоционалност и повишена
действена активност на фона на ясно съзнание и запазени интелектуално -
паметови възможности. Характеризира се с прекомерна сензитивност към
преживяване на неудачи и неуспехи, злопаметност по отношение на възприети обиди
и оскърбления, борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено
с реалната ситуация и страст за защита на правата чрез различни официални
средства, склонност за преживяване на изключителна собствена значимост.
Експертизата счита, че е нужно организиране на контрол и проследяване на
състоянието ѝ за определен период от време, както и преценка за
медикаментозна намеса. Непровеждането на лечение крие риск от задълбочаване на
болестното състояние, както и поддържане на нарушено качество на живот.
Крайното
заключение на вещите лица е, че при подс. И. е налице Параноялно
/кверулантно/ личностово разстройство. В диференциално диагностичен план е
ендогенен процес - психоза. Според тях към инкриминирания с тъжбата период,
подс. И. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи за постъпките си. Към момента на изготвяне на експертизата, И. не може
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Поведението е ръководено от нереалистични изживявания, възприема по абнормен
начин реалността и не осмисля фактите и обстоятелствата - понастоящем и към
обсъждания период. Не е в състояние да дава достоверни показания относно
фактите, имащи значение за делото, не може да участва в етапите на наказателния
процес. Към настоящия момент са актуални нереалистични изживявания, както и
възприемането по абнормен начин на реалността. Личностовото разстройство при
подекспертната е проявено с продължителни декомпенсации, качествено нарушени
психични функции. Началото не може да се прецени, но обхваща период от време
преди обсъжданото, по време на обсъжданото и понастоящем.
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно възприета, подкрепя се
от събраните по делото доказателства. Пред настоящата инстанция се представи
постановление от 23.04.2019 г. на прокурор от РП Асеновград, с което е отказано
да се образува досъдебно производство по преписка №726/19 г. по описа на същата
прокуратура и е прекратена същата, като е отказано да се внесе искане до РС
Асеновград за задължително настаняване и лечение на подсъдимата по реда на
чл.156, ал.1 от Закона за здравето. Преписката е била образувана по молба на
частния тъжител, родителите и съпругата му. Това обаче не води до промяна в
установеното, като се възприеха именно така приетите от районния съд факти.
Според въззивния състав е
нужно да се отбележи, че от показанията на разпитаните пред първата инстанция
свидетели Т., И., И., Ш. и М. се установява, че
частният тъжител и семейството му полагат грижи за Б., не я делят от децата си.
Св. Т. и М. посочват и, че К.И. се е запознал със съпругата си, когато тя е
била в десети клас.
Правилно, за да приеме фактическата обстановка, съдът се е
позовал на показанията на свидетелите К. Т., А. Ш., Е. Я., Й. И., Й. И. и Е. М.,
на заключението на КСППЕ и приложените по делото писмени доказателства.
От състава на първостепенния съд е
направен изключително подробен, обоснован и законосъобразен анализ на
свидетелските показания. Изложени са логични съображения защо се доверява на
свидетелските показания, включително и на родителите на страните по делото, като
доводите напълно се споделят и не следва да се преповтарят.
Относно заключението на експертизата -
същото е компетентно изготвено, с необходимите знания и опит в съответната
област, вещите лица подробно и изчерпателно са изложили съображения как и защо са
достигнали до изводите си, съобразени са при изготвянето събраните по делото
доказателства, извършен е и личен преглед на подсъдимата, като правилно същото
е възприето и ценено от решаващия съдебен състав. Нещо повече – заключението не
се оспорва и от страните по делото.
Обясненията на подсъдимата са
изключително кратки, като И. се признава за виновна, декларира съжаление за
извършеното, но не допринасят за изясняване на правнорелевантни факти. С оглед
заключението на експертизата обаче, извода на първостепенния съд, че не следва
да се кредитират, се възприема.
По делото не съществува спор между
страните по фактите, а по правото.
Правилно при така установените факти първостепенният съд е
приел, че формално от подс. И.Й.И. с деянията са осъществени обективните
признаци на клевета и обида в квалифицираните им състави.
Според съдебната практика, предмет на клевета могат да
бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство, време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде
позорно, т. е. недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и
да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност - да
представлява приписване на престъпление. Тези факти трябва обективно да бъдат
съобщени, а не - да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации
или други форми на субективна психическа дейност.
Безспорно по делото е установено, че подсъдимата е
разпространила твърдения с конкретно съдържание до различни институции –
Дирекция „Социално подпомагане” Асеновград, Държавна агенция „Закрила на
детето” София, РУ на МВР Асеновград, Районен съд Асеновград, като по този начин
е разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител, а с част от твърденията
си му е приписала и престъпления и нарушения – че малтретира физически,
психически и сексуално малолетната си племенница, че я обижда, държи я без
храна и течности, че на самата нея е нанесъл побои, че злоупотребява със ЗЗДН,
че използва детето ѝ като източник на средства. Част от клеветите са
изречени публично – в съдебни заседания. Не се възприема обаче виждането, че
същите са извършени чрез печатно произведение, тъй като самото написване на
молба, мнение, жалба не ги прави печатни произведения. Под такива законът е
визирал произведения, които достигат до широк кръг лица.
Мнението, ако не
е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния
състав на обидата, а представлява упражняване на гарантирано от Конституцията
на РБ право /чл. 39, ал. 1 - всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово/. Това право не е абсолютно - то не може да се
използва за накърняване на доброто име на другиго. В този смисъл изразеното от
подсъдимата мнение в съдебно заседание на 12.03.2019 г., че частният тъжител и
съпругата му са с нисък морал, безспорно е унизително за честта и достойнството
му и е изречено в негово присъствие, публично, в съдебно заседание.
За да бъде едно
деяние престъпление, следва да е извършено виновно. Вината е психическото
отношение на дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на
извършване на деянието, като изводите на съда следва да се основават на
обективните данни по делото. За да има вина, следва лицето да е вменяемо – да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Както правилно е
отбелязал и съставът на районния съд, подс. И. не може да е субект на
престъпленията, тъй като не е наказателноотговорна, поради това, че е
невменяема по смисъла на чл.33, ал.1 от НК. Вменяемостта предполага кумулативна
даденост на две психически способности на дееца – да може да разбира свойството
и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си.
От заключението
на експертизата се установява, че подсъдимата страда от заболяване, имащо
характер на продължително разстройство на съзнанието, като е налице медицинския
критерий за невменяемост. Поведението ѝ е ръководено от нереалистични
изживявания, възприема по абнормен начин реалността и не осмисля фактите и
обстоятелствата понастоящем и към обсъждания период. Не е в състояние да дава
достоверни показания относно фактите, имащи значение за делото, не може да
участва в етапите на наказателния процес. Налице са и актуални нереалистични
изживявания, както и възприемането по абнормен начин на реалността. Въз основа
на изложеното в тази насока от експертите правилен е извода на съда, че
заболяването на И.И. води до сериозно отклонение от
нормалната психична дейност, като не може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Невменяемостта на подсъдимата и
невъзможността да носи наказателна отговорност не се оспорват от частния
тъжител. Възражението, което се прави в хода на първоинстанционното
производство, а и пред настоящата инстанция, е, че не следва той да заплаща
направените по делото разноски. Респективно – иска се прекратяване на
производството, като присъдата се отмени.
Действително, налице е съдебна практика,
че целите на наказателния процес и на наказанието не могат да се реализират
спрямо наказателно неотговорни лица, като спрямо тях не следва да се
постановява присъда, включително и оправдателна.
В по – новата практика обаче се приема,
че, независимо от невменяемостта, следва да се постанови оправдателна присъда,
а не да се прекрати производството. От една страна това гарантира защита в най
– пълен обем на правата на подсъдимия, доколкото се прилага принципа ne bis in
idem, като отговорността му не може да се ангажира в по – късен момент за
деяние, което не е извършил виновно, т.е. което не е съставомерно, респективно
- не е престъпление.
Настоящият състав споделя второто
становище. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение. Законосъобразно и правилно
първоинстанционния съд е постановил присъда, като се е произнесъл по въпросите,
с които е бил сезиран от частния тъжител, като жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Необходимо е да се отбележи, че дори и
при прекратяване на производството, задължението на частния тъжител за заплащане
на разноски не отпада. Наказателното производство е образувано по негова
инициатива. Съгласно чл.144, ал.2 от НПК съдът е бил длъжен да назначи
експертиза, която да установи въпроси от съществено значение за процеса –
способността на подсъдимата правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях, а и да събере всички
доказателства за обективно, всестранно и пълно изясняване на обективната истина
по чл.13 НПК, като е изпълнил и задълженията си. Правилно в съответствие с
чл.190, ал.1 от НПК разноските са възложени в тежест на частния тъжител. Същият
би бил резултата и при прекратяване на производството, тъй като нормата е
императивна – при прекратяване на наказателното производство разноските,
образувани по тъжба на пострадалия до съда се възлагат на частния тъжител.
Разноски
не са поискани пред въззивната инстанция, като не следва да се присъждат.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК
въззивният съд намира, че не са налице основания за изменяване или
отмяна на съдебния акт, поради което и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№22/01.07.2020 г., постановена по НЧХД
№288/2019 година на Асеновградски районен съд, трети наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Да се изпрати съобщение по
чл. 340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: