Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1503 Година 04.11.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти
състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1649 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от
Й.П.Т. с ЕГН ********** с адрес *** против решение № 91/08.07.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 203/2020г. по описа на Районен съд Айтос. Счита, че решението е неправилно. Възразява,
че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, касаещи индивидуализирането на управляваното от него
ППС. Твърди, че са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното
решение и на потвърденото наказателно постановление. Представя писмени бележки.
Ответникът – Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна и дава становище за оставяне в сила на
съдебния акт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно
решение.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Айтос е потвърдил наказателно
постановление № 007420/19.02.2020г. издадено от началника на Отдел „Контрол и
Правоприлагане“ в Национално ТОЛ Управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
с което на Й.Т., на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП /ДВ,бр.60 от
2019г., в сила от 16.08.2019г./ е наложена глоба в размер на 2 000 лева, за
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в сроковете по чл.34
от ЗАНН и в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е
обоснован извод за съставомерност на деянието и предвид това, че за
управляваният от Т. товарен
автомобил няма платена пътна такса, която да му позволява да се движи по
републиканската пътна мрежа, то правилно е ангажирана отговорността му на соченото
основание. Съдът е преценил наложеното административно наказание за правилно
определено по вид и размер, като е намерил, че не са налице предпоставки за
квалифициране на нарушението по чл.28 от ЗАНН и е потвърдил издаденото
наказателно постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Решението
е правилно.
Касаторът Й.Т. е наказан затова, че на 11.09.2019г., около 15:25
часа, в качеството си на водач управлявал пътно превозно средство с рег.№ А0201НА,
вид влекач, марка „Волво“, модел „ФХ 42Т“, с обща техническа допустима
максимална маса 20 500кг. по републикански път І-6, на пътен участък гр.Айтос-гр.Бургас,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС-то не е била заплатена
винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата, който правнозначим факт не се оспорва от него.
Прието е, че е нарушена нормата на чл.139, ал.6 от ЗДвП и на водача е наложена глоба
в размер на 2 000 лева, на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП.
Съгласно чл.139, ал.6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство
е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1
от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
С изменението на чл.179, ал.3 от ЗДвП (ДВ, бр.105/2018г., в сила
по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона от 16.08.2019г.), е предвидено, че водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП се
наказва с глоба в размер 300 лв. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 вр. чл.10а, ал.7 от
ЗП, винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа е дължима
единствено за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса до или равна на 3,5 тона. За превозните средства с техническа допустима
максимална маса над 3,5 тона се дължи такса за изминато разстояние – тол, такса
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при неплащането на която санкционните
последици са различни по арг. от чл.179, ал.3 от б.а-ж ЗДвП. С изменение на Закона за пътищата (ДВ.,
бр. 60 от 2019г.) е създаден § 21б, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.105 от
2018г.), предвиждащ, че разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП не се прилага за
пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП водач,
който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, се
наказва с глоба 2000 лева.
В случая, управлявания от лицето автомобил е с максимално
допустима маса 20 500 кг, за който автомобил не е била заплатена дължимата
винетна такса на 11.09.2019г., около 15,25ч., когато е установено управлението
му по път от републиканската пътна мрежа, поради което правилно на Й.Т., като
водач на автомобила е наложено административното наказание предвидено в нормата
на § 21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на касатора, за допуснати съществени
процесуални нарушение при постановяване на обжалваното решение, които да са
довели до нарушаване правото му на защита. Действително, съдът не е изложил
мотиви по отношение на разминаването между посочения в АУАН модел на влекача и
този посочен в наказателното постановление, но това не е съществено процесуално
нарушение, доколкото посоченото несъответствие не води до незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление. Наличието на разминаване в изписването
на модела на влекача по своята същност представлява техническа грешка, която не
води до незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото превозното
средство е надлежно индивидуализирано посредством регистрационния му номер,
който буквено-цифров код е
основният идентификатор на моторните превозни средства в системата за идентификация администрирана от органите
на полицията и разминаването в модела на влекача не води до неясното по
отношение на превозното средство което е управлявано от касатора.
Правилно районният съд е приел, че
в случая не са налице и основания за квалифициране на установеното нарушение
като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани
доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е
с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно наказващия орган и
първоинстанционния съд не са приложили
тази разпоредба.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 91/08.07.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 203/2020г. по описа на Районен съд Айтос.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.