РЕШЕНИЕ
№ 1509
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502095 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №1905 от 30.05.2022г. на ПРС, постановено
по гр.д.№3876/2021г., дванадесети гр.с., с което са отхвърлени исковете на
П. И. Б., ЕГН **********, от Пловдив, ул. ***, да се признае за установено по
отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 ,
сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанията по
чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 146 от Закона за защита на
потребителите или чл. 26 от ЗЗД, договор между страните № ***, сключен на
дата ***г. С постановеният съдебен акт в полза на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, е присъдена сумата от 150 лева разноски по
производството – възнаграждение на юрисконсулт. Отхвърлени са исковете
на П. И. Б., ЕГН **********, от, да се признае за установено по отношение на
ответника „Файненшъл България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър
Център“, ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанията по чл. 26 от ЗЗД и
146 от Закона за защита на потребителите договор за поръчителство договор
1
между страните № ***, сключен на дата ***г. В полза „Файненшъл
България„ ЕООД, ЕИК ********* с постановеният съдебен акт е присъдена
сумата от 150 лева разноски по производството – възнаграждение на
юрисконсулт.
Жалбоподателят П. И. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. Е. И. обжалва решението на първоинстанционния съд,
като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете като
основателни. Претендира разноски съгласно представения списък с
направени такива.
Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
чрез процесуалния представител юрисконсулт М. К. оспорва жалбата като
неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен
и законосъобразен. Претендират се разноски – юрисконсулско
възнаграждение в размер на 360лв.
Въззиваемата страна „Файненшъл България„ ЕООД, ЕИК *********,
чрез процесуалния представител старши юрисконсулт М. К. оспорва жалбата
като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като
правилен и законосъобразен. Претендират се разноски – юрисконсулско
възнаграждение в размер на 360лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е
приел, че формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК, поради
което нищожност на договора за кредит основанието по чл. 22 от ЗПК не
може да бъде установена.
2
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката
им намира наведените в жалбата оплаквания за основателни по следните
съображения:
Установява се от събраните по делото доказателства, че с договор за
паричен заем № ***/***гг., сключен между страните, на ищеца е
предоставен кредит в размер на 1 900лева, при следните условия: срок за
връщане- 12 месеца, на 12 месечни вноски, всяка по 189.93 лева, при
фиксиран ГЛП по заема- 35 %, срещу задължението за връщане на
посочената сума, ведно с възнаградителна лихва и уговорен годишен
процент на разходите от 41.88 %. В договора е уговорено и задължението за
заплащане на неустойка, дължима от заемателя на заемодателя в случай на
неизпълнение на задължението на длъжника за представяне на посочено в
същия обезпечение. Размерът на договорената неустойка е 1 704.84лв, която
се заплаща от заемателя заедно със всяка погасителна вноска, към която се
прибавя сумата от 142.07лв.
Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК, както и че на самостоятелно основание са
недействителни отделни негови клаузи. Твърди, че уговорката за заплащане
3
на възнаградителната лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като същата е прекомерна поради надвишаване трикратния размер
на законната лихва, като не е посочен размерът й и начинът на нейното
прилагане. В нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК в договора не е посочен
начин на изчисляване на ГПР, както и начинът, по който е формиран и каква
би била общата дължима сума. Твърди, че в него не е включено скрито
оскъпяване на кредита поради задължение за заплащане на неустойка,
уговорката за която също била нищожна, като ако същата беше включена в
ГПР, той би надвишил 50 %. Ищецът признава, че е усвоил заетата сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства; ищецът е физическо лице, при което страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Спорни по делото са въпросите, въведени и като оплаквания във
въззивната жалба, а именно: дали са нарушени предвидените в чл. 22 от ЗПК
императивни изисквания, при сключването на потребителския договор, при
което последният следва да бъде обявен за недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от
договора за паричен заем, в чл.4, т.2 от същия, страните са уговорили, че
дължимата се от заемателя неустойка в размер на 1704.84 лв. се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка една от
тях се добавя сумата от 142.07 лв. Включването на задължението за
неустойка в погасителните вноски, води до скрито оскъпяване на кредита и
се явява добавък към възнаградителната лихва, като по този начин
представлява сигурна печалба за заемодателя. Тази уговорка не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
4
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. В тази връзка съдът констатира, че определеният в
посочения договор ГПР е в размер на 41.88 %, но в този размер не са
включени разходите за неустойка. Съгласно заключението на вещото лице
Ст. Кючуков, по допуснатата и приета пред първата инстанция ССЕ, която
съдът кредитира като обективна и безпристрастно изготвена, ако в размерът
на приложения в правоотношението ГПР се включи и неустойката в
размер на 1 704.84лв, то ГПР е в размер на 369.27%, който размер на
съответства на посочения такъв от 41.88%.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че с
клаузата за заплащане на неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР до пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите включва
лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва
да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. В
случая обаче разходът за неустойка, с уговорката същият да се заплаща на
равни месечни вноски и представляващ допълнително оскъпяване на кредите
не е включен в ГПР. Предвид констатациите да не са спазени изискванията на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се явява недействителен.
За прецизност отделно от изложеното следва да бъде отбелязано, че
настоящият съдебен състав приема за нищожна клаузата, предвиждаща
задължение на заемополучателя за заплащане на неустойка, доколкото
уговорената в договора неустойка не обезпечава вземане на кредитора за
вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на
задължението на ответника да представи обезпечение; че неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, повече от
три четвърти части от главницата. Плащането на сумата по тази неустойка е
самоцелно, поради което тази клауза противоречи на добрите нрави, както и
5
че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите, тъй като води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и
нееквивалентно кредитора по договора. Отделно от това тази клауза не е
индивидуално договорена, поради което е нищожна и на основанието по чл.
146 от ЗЗП.
Мотивиран от гореизложеното настоящият съдебен състав, приема, че е
налице нарушение на императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
с оглед на което процесният договор се явява е нищожен на основание чл.
22 ЗПК. Ето защо предявения иск против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ,
следва да бъде уважен като основателен.
Предвид нищожността на договора за кредит, основателен се явява и
иска за прогласяване нищожността на договора поръчителство, предвид
акцесорния му характер.
Предвид основателността на въззивната жалба въззиваемата страна
следва да заплати на жалбоподателя направените разноски пред въззивната
инстанция, възлизащи на 79.68 лв. за внесената държавна такса за обжалване
и 300 лв. в полза на адвокат Е. И. - възнаграждение по чл.38 ЗА за
процесуално представителство на жалбоподателя пред въззивната инстанция,
съгласно приложения списък, както и направени разноски пред първата
инстанция в размер на: държавна такса в размер на 159.36лв и депозит за
вещо лице в размер на 120лв, както и сумата от 689лв в полза на адвокат Е.
И.а -възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство на ищеца
пред първата инстанция, съгласно приложения списък,
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1905 от 30.05.2022г. на ПРС, постановено по
гр.д.№3876/2021г., дванадесети гр.с,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40
-46, нищожността на сключения между П. И. Б., ЕГН ********** и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, Договор за паричен заем №
***/***г., на основание по чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Файненшъл
България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40
-46, нищожността на сключения между П. И. Б., ЕГН ********** и
„Файненшъл България„ ЕООД, ЕИК *********, Договор за
предоставяне на поръчителство № ***/***г.,
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф.
40-46 и „Файненшъл България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър
Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплатят на адв.Е. И., АК-Пловдив, със
служебен адрес – гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 300 лв / триста лева/–
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. И. Б. в
производството пред въззивната инстанция и сумата от
689.00лв /шестстотин осемдесет и девет лева/ адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. И. Б. в
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф.
40-46 и „Файненшъл България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър
Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплатят на П. И. Б. с ЕГН-**********, от
гр.Пловдив, ул.*** направени разноски пред въззивната инстанция,
възлизащи на 79.68 лв. / седемдесет и девет лева, и шестдесет и
осем стотинки/ за внесената държавна такса за обжалването, както и сумата
7
от 159.36лв/ сто петдесет и девет лева, и тридесет и шест стотинки /
направени разноски пред първата инстанция, представляващи държавна
такса и сумата от 120.00лв / сто и двадесет лева/, представляващи внесен
депозит за вещо лице.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8