Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261095 / 26.03.2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХІІІ – ти състав, в
публично заседание, проведено на 26.02.2021г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13245
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищецът
М.Н.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв.Вл.Й., АК-Варна ,
срещу ответника
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище: гр. София, бул. ***, осъдителен
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който след уточнение на основание чл.143, ал.2 от ГПК и прекратяване по
реда на чл.233 ГПК, поради заявен частичен отказ от ищцовата страна, е за
осъждането на ответника да заплати на ищеца, както следва:
- сумата от 10 000,00лв./десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания и дискомфорт – изпитани наскърбление, унижение, отчаяние и
съкрушение, унижаващо и оскърбително отношение, резултат на привличането й
като обвиняем за тежко умишлено престъпление, както и предаването й на съд,
съответно действията по протестиране на оправдателната присъда на
първоинстанционния съд, които оказали силно въздействие върху общественото мнение
и повлияли върху нейното психическо и морално състояние, които са пряка и непосредствена
последица от несправедливо водено наказателно преследване по ДП № 511/2018г. по описа
на V-то РУП
на ОДМВР-Варна, прокурорска преписка № 12707/ 2018г.
по описа на Варненска районна прокуратура, срещу М.Н.К. за престъпление по 195, ал.1, т.3 пр.2-ро от НК, във вр. с чл.194, ал.1
от НК,
приключило
с оправдателна присъда по нохд №
3126/2019г. на РС-Варна, 13-ти състав, потвърдена с Решение по внохд №500/2020г.
по описа на ОС-Варна, ведно със
законната лихва за причинените неимуществени вреди, считано от предявяване на
иска – 02.07.2020г., датата следваща
влизането в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на обезщетението.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се от ищцата, че през на ОД МВР
Варна, пр.пр. 12707/2018г на РП Варна, за тежко умишлено престъпление по чл.195
ал. 1 т.3 пр.2 във вр.с чл. 194ал.1 от НК.
Била й е взета мярка за неотклонение "Подписка".
Наказателното производство, продължило до 25.06.2020г., когато
с Решение по в.н.о.х.д. № 500/2020г. по описа на ОС Варна е била потвърдена
оправдателната присъда № 21/05.02.2020г.по
н.о.х.д.3126/2019г.на PC Варна 13с. През целия период, до постановяване на
Решение по в.н.о.х.д. № 500/2020г. по описа на ОС Варна, ищцата сочи, че е
трябвало да се явява пред разследващите органи и съда. Извършвани са били
множество процесуални действия, които наранили дълбоко душевното й равновесие.
Сочи се от ищцата, че винаги е твърдяла, че е невинна и няма нищо общо с престъплението,
за което е била привлечена като обвиняема, а после и предадена на съд, но
отново и отново е била призовавана, разпитвана и тормозена.
В пределите на своята компетентност, се сочи, че съдът е положил
усилия за разкриване на обективната истина и установил безспорно и несъмнено,
че деянието не е извършено от ищцата, както и, че тя няма вина, съответно че не
е извършила престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във вр.с чл. 194, ал.1 от НК., поради което с присъда № 21/05.02.2020г.по н.о.х.д.3126/2019г. по описа на
PC Варна 13 с., ищцата сочи, че е била призната за невинна и оправдана.
Излага, че учудващо е било упорството на Прокуратурата, която
въпреки безспорното и несъмнено установяване, че деянието не е извършено от ищцата
е протестирало оправдателната присъда на ВРС.
Сочи се от ищцата, че в продължение на близо две години година е била
подложена на ужасяващ психически тормоз, въпреки че е била невинна.
Сочи се, че привличането й като обвиняем за извършване на
тежко умишлено престъпление, и предаването й на съд, протестирането на
оправдателната присъда на първоинстанционния съд, воденото срещу нея незаконно
наказателно производство за един продължителен период от време, са я
наскърбили, унизили, отчаяли и съкрушили. Всичко това, се сочи, че е пречело на
усилията на ищцата да започне работа. Тези позорни обстоятелства, според ищцата
са въздействали силно върху семейството й, общественото мнение, върху нейното психическо и морално състояние. Ищцата сочи,
че още се чувства унижена, объркана, нестабилна, психично неуверена.
С оглед на изложеното, отправя искане да се приеме, че исковата
претенция е основателна и доказана, съответно да се
осъди ответникът да заплати на
ищцата, препендираната сума, ведно със законната лихва за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в публичното приписване на извършено тежко
умишлено престъпление, в унижаващото и оскърбително отношение, от което за ищцата
, като човек и гражданин са настъпили тежки последици.
Ответната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София,
бул. ***, в срока по чл. 131
от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва исковата претенция
както по основание, така и по размер.
Счита се от ответникът, че
така подадената искова молба е неоснователна, както по основание, така и по
размер, поради следните съображения.
На първо място, се сочи, че
с исковата молба ищцата не е ангажирала доказателства за датата на влизане в
сила на оправдателната присъда, на която се е позовала.
На
следващо място, в исковата молба липсват конкретни доказателства за възникнали
по отношение на ищцата неимуществени вреди, които да са произтекли от
поведението на ответника, а само общо и декларативно се заявяват такива
твърдения като наскърбяване, унизяване, настъпило отчаяние и др. В тежест на
ищеца, се настоява, че е да докаже наличието на твърдените вреди,
непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както
и техния размер, а такива доказателства не са ангажирани.
Сочи
се, че не са представени доказателства за твърдението на ищцата, че
наказателното производство възпрепятствало усилията й за започване на работа.
Напротив, към периода, в който се е провеждало наказателното производство,
ищцата е била осъждана за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и
изпитателният срок на определеното й наказание все още не е бил изтекъл.
Започването на работа, се сочи, че всякога е свързано с представянето пред
работодател на справка за съдимост, а една справка, удостоверяваща необременено съдебно минало, би
се ползвала с много по-голямо доверие, отколкото такава, в която е отразена
престъпна дейност. Поради това твърдението, че ищцата не можела да си намери
работа, според ответника, очевидно е свързано не с воденото срещу нея
наказателно производство, завършило с оправдателна присъда, а с нейната
предходна съдимост. В тази връзка, с писмения
отговор, се представя, и се моли да се приеме като доказателство справка за
съдимост на ищцата от 16.11.2020г., от която се установява, че с влязла в сила
присъда от 10.05.2017г. по НОХД №5219/2016г. по описа на PC-Варна, тя е била
осъдена за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като й е било наложено
наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено
с тригодишен изпитателен срок.
Твърдението,
че наказателното производство се отразило при формирането на общественото
мнение върху ищцата, според ответната страна, се явява голословно и то не се
подкрепя от обективно установения факт, че ищцата е била осъждана с
горепосочената присъда по НОХД №5219/2016г. по описа на PC-Варна. Поради това,
се счита, че именно осъждането е имало решаващо значение за формирането на общественото
мнение относно личността на ищцата, а не воденото срещу нея наказателно
производство, по което се претендира обезвреждане, тъй като всяко осъждане
безспорно свидетелства пред обществеността за извършена и наказана
противозаконна проява. От друга страна, се сочи, че не са налице доказателства
ответникът да е правил официални изявления пред обществеността по повод
воденото срещу ищцата наказателно производство, което е приключило с
оправдателна присъда, а в същото време неоснователно се твърди от ищцата, че то
рефлектирало върху общественото мнение за нея.
Според
ответната страна, наложената на ищцата, в хода на наказателното производство мярка
за неотклонение подписка, не е доказателство за възникнали вреди, а в случая
липсват каквито и да било доказателства тази най-лека по своето естество мярка
за неотклонение, да е засегнала ежедневния ритъм на живот на ищцата.
Освен,
че предявената претенция за неимуществени вреди, е неоснователна по същество, с
оглед изложените съображения, ответникът настоява, че и претендираният размер на обезщетение, е прекомерен и не отговоря на обстоятелствата
по случая, не е съответен на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и със съдебната
практика в аналогични случаи, както и на икономическия стандарт на живот в
страната. Първоначално поисканата сума от 25 000 лева, е посочено, че се
равнява на близо 25 средни работни заплати, и тя по никакъв начин не
съответства на обстоятелството, че наказателното производство е проведено в
разумен срок, при което досъдебното производство е приключило за година, а
ищцата е имала качеството на обвиняема за малко повече от четири месеца, тъй
като е привлечена на 04.06.2019г., а обвинителния акт, с който материалите по
делото са били внесени за разглеждане в съда, е бил изготвен на 23.10.2019г. От
друга страна ответникът се настоява, че не може да носи отговорност за целия
период на наказателното производство, тъй като след приключване на досъдебното
производство и внасяне на материалите в съда, друг вече е ръководно-решаващият
орган и от неговите действия, както и от процесуалното поведение на другите
участници в процеса, зависи до голяма степен неговата продължителност.
Претендираната сума от 25 000 лева,
според ответникът, не съответства и на обстоятелството, че на ищцата е
била взета най-леката мярка за неотклонение, за която липсват доказателства
реално да е рефлектирала върху нейните права. Не съответства и на
обстоятелството, че ищцата, оставяйки своя дактилоскопна следа на
местопроизшествието, сама е дала повод за проведеното срещу нея наказателно
производство.
В
контекста на така посоченото, се сочи, че съгласно съдебната практика на ВКС,
Решение №832/10.12.2010г. по н.д.№593/20Юг., моралните вреди са индивидуално
определими, и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото
за преодоляването им, но не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта, определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото
за обезщетяване на претърпените вреди.
Прави
се искане да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищцата е
допринесла за увреждането, оставяйки дактилоскопните си следи на
местопроизшествието, давайки по този начин повод за провеждане на наказателно
производство срещу нея.
Настоява
се, че психичното и морално състояние на ищцата по време на воденото
наказателно производство. не се доказва със свидетелски показания, а с
медицински документи, а моралното състояние е индивидуална субективна оценка и
като такава същата няма каквато и да било процесуална релевантност в исковия
процес, който борави единствено с факти.
Въз
основа на всички изложени по-горе съображения, исковата молба се счита, за
неоснователна и неподкрепена с доказателства, като се възразява изцяло срещу
нея и се моли съдът да я остави без уважение. В условията на алтернативност, в
случай че искът бъде уважен, се възразява срещу размера на претендираното
обезщетение поради изложените по-горе съображения.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по
делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
материалите по ДП № 511/2018г. по описа на V-то
РУП – Варна, същото е образувано на основание чл.212, ал.2 НПК, с оглед
на местопроизшествие и разпит на свидетел,
на дата 18.09.2018г. за престъпление квалифицирана кражба по чл.195,
ал.1, т.3 от НК – отнемане на движими вещи от владението на лицето Д.Р.Р.ЕГН **********.
С
постановление от 04.06.2019г., М.Н. К. ЕГН **********, е привлечена в
качеството на обвиняем по горецитираното досъдебно производство, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.ІІ-ро във вр. с чл.194, ал.1 от НК,
извършено в периода от 14.09.2018г. до 15.09.2018г. - отнемане на движими вещи
от владението на лицето Д.Р.Р.ЕГН **********.
Разследването
по ДП № 511/2018г. по описа на V-то РУП – Варна, е предявено на обвиняемото лице М.Н.
К. ЕГН **********, с протокол за предявяване от 10.06.2019г., изготвен от
гл.разследващ полицай при V-то РУП –
Варна, в присъствие на защитник адв.Д.Ванчева.
На
05.07.2019г., въз основа на внесен обвинителен акт по преписка вх.№
12707/2018г. по описа на Варненска районна прокуратура, по ДП № 511/2018г. по
описа на V-то РУП – Варна, е образувано НОХД № 3126/2019г. по описа на
Варненски районен съд, 13-ти състав.
Посоченото НОХД № 3126/2019г., е приключено на 05.02.2020г. с присъда №21 от
същата дата, с която подсъдимата М.Н. К. ЕГН **********, е призната за невиновна в престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.ІІ-ро във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено в периода
от 14.09.2018г. до 15.09.2018г. - отнемане на движими вещи от владението на
лицето Д.Р.Р.ЕГН **********, за което е била предадена на съд с внесен
обвинителен акт по преписка вх.№ 12707/2018г. по описа на Варненска районна
прокуратура, по ДП № 511/2018г. по описа на V-то РУП – Варна.
С
определение на съда от 05.02.2020г. , съдът на основание чл.309, ал.1 от НПК е
отменил взетата по отношение на подсъдимата мярка за неотклонение „Подписка“.
На
05.02.2020г., е изготвен протест от Районна прокуратура гр.Варна, срещу
присъдата по НОХД № 3126/2019г. по описа на Варненски районен съд, 13-ти
състав.
На
28.05.2020г., образуваното пред Окръжен съд-Варна ВНОХД №500/2020г., е
разпределено на съдия от този съд.
С решение
от 01.07.2020г., постановено по ВНОХД №500/2020г. по описа на Окръжен
съд-Варна, е потвърдена присъда №21 от 05.02.2020г. по НОХД №3126/2019г. по
описа на Варненски районен съд, 13-ти състав, като е приел че липсват
доказателства подсъдимата да е извършила престъплението, за което е предадена
на съд.
По искане
на ищецът, в производството са събрани гласни доказателства за установяване
претърпените неимуществени вреди, посредством разпита в качеството на свидетел
на А.В.К.ЕГН **********/съпруг на ищцата/, чиито показания съдът цени при
условията на чл.172 ГПК, който на въпроси на пълномощника на ищцата адв.Ю.Г., сочи следното: „В РПУ Златни пясъци, е водено дело срещу съпругата ми. Знам от самото
начало, съпругата ми ми каза. Познат от 5 РПУ, се обади по телефона и ми каза, че негови колеги
искат да говорят с М.. Тя отиде, не
помня кой ден беше, бях на работа. В един момент ми се обажда по
телефона, разплакана и ми казва, че искат да я задържат за
24 часа, защото не искала да подпише
това което те й дават да подпише. След работа, около 23 часа,
отидох до вкъщи взех й метадона, занесах й го и на другия ден тя се върна. Беше отчаяна, като
пребита, нормално да се чувства така. Впоследствие
имаше обиск вкъщи, което я срина
психически. Дойдоха да търсят
някакви вещи, които тя била
откраднала. Нищо не намериха. За свидетел на
тараша, са хванали един комшия. Живеем в „Добрева чешма“. Всички се
знаем, всичко се разбра. Говореха че имала проблеми с
дрогата, набедиха я, че краде. Там, където живеем, в „Добрева
чешма“, стават много кражби.
Комшиите започнаха да ни гледат, все едно ние сме ги ограбили. Това
срина М.. Обхвана я неспокойствие,
не беше на себе си. Този тормоз продължи сигурно
повече от година, докато тя не получи оправдателна присъда. Много се зарадва, нещата сякаш потръгнаха. Като разбрахме,
че има протест от прокуратурата, тя се почувства притисната, от това че има
минало, още по-зле станаха
нещата, до момента, в който
наистина не я оправдаха. При протеста до ВОС тя не
беше на себе си, не беше спокойна, не беше сигурна за утре, какво ще става с
нея, с условната й присъда. Тя загуби съня си за
много дълго време. Беше много тежко. Преди това излизахме на улицата, поздравявахме се със съседите,
след това те започнаха да странят от нас. Всичко това се отрази и на
детето, което допълнително срина М.. След присъдата й за наркотици и задържането й, съпругата ми търсеше
работа. Тя
дълго време работеше като домашна помощница. Хората
трябва да имат доверие в нея. Няма как да е крадла и
домашна помощница. За това започна да си търси друга работа, но навсякъде това беше
спънка. После
се появи Ковида и стана съвсем трудно да си намери работа. След окончателното
оправдаване от ВОС, тя още е лабилна, много лабилна. Все
още посещава метадонова програма.
По моему, това което стана утежни нещата, не само защото
е вземала дрога. Сега тя не може да пристъпи към окончателно спиране на метадона,
това я срина. Не зная дали е била взета мярка за неотклонение. За двете
дела е нямало мярка в съда.“ …. „Познават ни, защото живеем на „Добрева чешма“ и за М. Виница е
действително най-удобното място за започване на работа. Затова търси
работа там, а там работят хора, които ни познават, и които
знаят за обвинението за кражбата.“
Същият
свидетел на въпроси на прокурор М.Т., сочи: „От 2004
година познавам М.. Брак имаме от 2007 г. Откакто сме се
видели за първи път, живеем
заедно, от 2004-та. Известно ми е, че е била осъждана преди това. Не мога да кажа, как се е чувствала тогава, не съм я познавал, но е дало отражение
върху нея. Проблемите й с наркотиците са доста
отдавна, от преди да се познаваме. Като се запознахме
започна метадонова програма. Почти беше излязла от
програмата, когато отново се подхлъзна и така. Придружавах
я, като си търсеше работа.
Последно си подаде молбата в „Дом Майка и дете“,
и тогава я придружавах. Когато си подаде молбата за работа там, като чистачка, комшийка, която също работи там, също
като чистачка, казала, че тя има проблеми, че е крадла и това попречи на
започването й на работа, така смятам аз.
Не мога да кажа дали на работодателите е станал известен
факта за воденото досъдебно производство. Нали като подаваш документи за работа даваш и
свидетелството за съдимост. Аз не съм го гледал това
свидетелство, но тя още имаше условна присъда за наркотици. Знам че М. е била
задържана в структурите на МВР и по други поводи. Била
е задържана за опит за кражба, за притежание на наркотици, за проституция също,
само че това е преди 2004 г.
Разпитан
по делото, също по искане на ищцовата страна е и св.В.Й.Й., ЕГН **********/без родство и дела със страните/, който на
въпроси на процесуалния
предсавител на ищцата адв. Ю.Г., сочи
следното: „Познавам К., тя е мой клиент.
Аз съм адвокат,
и тя ме ангажира по нейното наказателно производство. Беше с обвинение за извършване на кражба. Делото във ВРС № 3126/2019, но вече не помня номера на дознанието. Като К. дойде при мен, не беше задържана вече. Тя ми каза, че имало полицейско
задържане при самото стартиране на наказателното производство, досъдебното
производство, мисля че каза в Пето РПУ на Златни пясъци. То се проточи. Когато дойде при мен, разговаряхме и
изяснихме какъв е въпроса. Аз я питах извършила ли е това деяние, в което е обвинена, с оглед да
предприемем съответните процесуални стъпки за съкратена процедура или
евентуално споразумение. Питах я дали преди това е
осъждана, тя каза че е осъждана. Така протичаше. Тя твърдеше през цялото
време, че не е извършила престъплението, в което е обвинена. Аз й обяснявах, че ще
бъде трудна нашата задача, тъй като има предходни осъждания. Но в крайна сметка, запознавайки се с материалите по делото,
досъдебното производство, после и при разпита на свидетелите в съдебната фаза,
се оказа че тя не е извършила това престъпление. Не
бяха намерени никакви вещи от тия, които бяха инкриминирани. Не съм присъствал на обиска.
Имаше материали, че е извършен, протоколи, и че нищо ,за което я обвиняват не е
било открито в дома й. Обвинителната теза се крепеше на това, че беше намерен
дактилоскопен отпечатък в
пострадалия. Сега не мога точно да си спомня, на някакъв
предмет, и там имаше спор
дали този предмет е бил в жилището му или е бил навън. Доколкото си спомням
имаше „подписка“, това беше мярката й за неотклонение. Във връзка с тази мярка е споделяла, че има трудности, че не може
да си намери работа като цяло, тъй като станало публично известно, че срещу нея
се води наказателно производство за извършено престъпление кражба. Казваше, че знаели съседите й, където живеели. Бързо се разпространило това обстоятелство. Оплакваше се, че търсеше работа тогава, мисля че във Виница, защото
те живеят някъде, на вилен имот и там търсеше работа, в магазин нещо. В магазин Макао, а после в някаква пекарна. Споделяше, че поради тази причина, не може да си намери работа, тъй като знанието на общността за
това я възпрепятствало. Питали я кога ще свърши
наказателното производство и за това не я приемали на работа. По делото за кражбата се стигна до
окончателен съд акт и тя беше оправдана категорично, че не е автор на претендираното
в обвинителния акт престъпление, обаче прокуратурата, учудващо за мене,
упорстваше и протестира тази оправдателна присъда пред ВОС, и се наложи и там да се защитава. Оправдателната
присъда беше потвърдена. Повторното разглеждане на делото допълнително емоционално я
натовари, тя буквално рухна. Нямаше вече вяра. Беше обезверена, тревожна. Страхуваше се от
неизвестността, че не се знаеше какъв ще бъде изхода на втората инстанция,
нали. Аз я уверявах, нали, че най-вероятно ще бъде
потвърдена оправдателната присъда, но разбира се и аз не съм давал 100%
сигурност. Ставало е въпрос и
за последиците от условната й присъда за наркотици. При
евентуалното осъждане по делото за кражба, че ще трябва да изтърпи и това
наказание по условната присъда за наркотици. Присъединяване
и на това наказание. Плачеше. Някой път идваше и със съпруга си. Тя е емоционално нестабилна, както споменах. Идваше със съпруга си,
и той ме караше да я уверя, че няма да се случи нищо лошо, да бъде осъдена, тъй
като пък вкъщи не можела да спи, имала неприятности с близките му. Те я смятат за извършител на това престъпление, в което е обвинена. Имали негативно отношение към нея. Защото
делото се й проточи във
времето, допълнително и Ковида удължи самото гледане на делото, и така се удължи възможността за
решаването му. Това допълнително натоварваше душевно М.К., което създаваше
стресове в нея, които тя изживяваше през това време.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Според
чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата, е обективният факт, че спрямо
ищцата е образувано наказателно производство за тежко умишлено престъпление, тя
е привлечена в качеството на обвиняем за същото, впоследствие е предадена на
съд с внесен обвинителен акт за това престъпление, квалифицирано като кражба по
чл.195, ал.1, т.3 НК, като наказателното производство е приключено с оправдателна присъда на ВРС, която след
протестирането й от Варненска районна прокуратура е потвърдена с решение на
въззивна инстанция - от 01.07.2020г., постановено по ВНОХД №500/2020г. по описа
на Окръжен съд-Варна. Посоченото решение
е окончателно и влиза в сила в деня на постановяването му – 01.07.2020г.
Оправдаването на подсъдимата,
съобразно мотивите на ВОС, е поради липсата на безспорни доказателства същата
да е осъществила престъпното деяние по чл.195, ал.1, т.3 от НК, за което е
предадена на съд.
Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В
настоящия случай, са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на
действията на правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление и приключване на образуваното наказателно
производство с оправдателна присъда.
Съдът не
споделя доводите на ответната страна по делото, за ненадлежно доказване на твърдените неимуществени вреди и връзката
им с повдигнатото обвинение.
Прокурорът е държавният
орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде
правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране
на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от тези доказателства, и отстоява обвинението в процеса. Ето защо,
обвинението в престъпление, се явява неоснователно, винаги когато впоследствие
се е стигнало до прекратяването му, посредством постановяване на оправдателна
присъда. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между
действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от
общите правила на чл.
51 от ЗЗД и чл.4
от ЗОДОВ. Съгласно чл.
51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Не са
нужни специални знания, а и от събраните в производството гласни доказателства
се доказа, че ищцата е изживяла
негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено
са пряка и непосредствена последица от обвинението.
Св.К., съпруг на ищцата, чиито
показания, съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК, предвид не само факта,
че е пряк очевидец на състоянието на ищцата по време на водене на наказателното
преследване спрямо нея за процесното престъпление по чл.195 ал.1, т.3 НК, но и
предвид обстоятелството, че тези му показания кореспондират с дадените
показания от св.Владимир Йорданов, който свидетел е без родствени връзки с
ищцата. По несъмнен начин тези показания
установяват, че след повдигане на обвинението за посоченото престъпление,
ищцата е била съкрушена, отчаяна и много притеснена. По повод на извършен обиск
в дома й, същата се сринала психически. И макар този обиск да не завършил с
откриване на крадени вещи в дома й, факта, че за свидетел при това процесуално
действие е присъствал съсед на ищцата от местността, в която тя и съпруга й
живеят – м-ст„Добрева чешма“, този факт
и разнасянето на мълвата за извършената кражба, довело допълнително до нови
душевни страдания на ищцата, с оглед
оскърбителото отношение, което съседите проявявали към нея, като я набедили за
крадец, и подозирали като имаща отношение и към всички други кражби, извършвани
в района. Всички тези негативни душевни
преживявания на ищцата, според разпитаните по делото свидетели, утежнили стреса
и повлияли отрицателно и на крехката психическа
стабилност на ищцата, породена от факта, че последната в този период е участвала в програма за
лечение от наркотична зависимост. Свидетелите сочат, че повторното разглеждане
на наказателното дело, след протест на оправдателната присъда на ВРС,
допълнително емоционално е натоварило ищцата, и допринесло за по-големия
психически срив на същата. За това й състояние повлияли както невъзможността да
си намери работа, така и опасността при възможно осъдително решение на въззивна инстанция от
последващо ефективно изтърпяване на предходно наложено й с осъдителна присъда наказание „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване е било отложено условно. За емоционалните тревоги и дискомфорт на
ищцата, са допринесли и близките на съпруга й, които според показанията на
св.Йорданов също са я считали за извършител на престъплението, за което е
обвинена. Извън обичайните неимуществени вреди, за които и двамата разпитани по
делото свидетели разказват, повдигнатото обвинение спрямо ищцата, я е лишило и
от възможността да си намери работа. Конкретно се сочи от св.Каджабашев, съпруг
на ищцата, че в „Дом майка и дете“ в кв.“Виница“, където последната е подала
документите си за работа, е била разпозната от тяхна съседка, работеща на
същото място като чистачка, която я нарекла „крадла“ и по този начин попречила
за приемането й на работа. Разпространението сред хората от квартала им, на
факта за повдигнато срещу ищцата
обвинение в кражба, безспорно се възприема като пречка за възможността й да
започне работа, вкл. и като домашна помощница.
При изложеното, твърдените неимуществени вреди и
връзката им с повдигнатото обвинение, като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, се явяват
доказани по безспорен начин, а според
съдебната практика, фактът на незаконното обвинение в извършване на престъпление,
образуваното за което наказателно производство е прекратено, вкл. чрез
постановяване на оправдателна присъда, поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, е достатъчен да индицира, че подсъдимата е претърпяла вреди,
рефлектиращи върху нейните чест и достойнство, като тогава дори не са нужни формални, външни доказателства
за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат
от наказателното производство.
Това е така, според утвърдената
съдебна практика /Решение № 457 от 25.06.2010г. по гр.д.№1506/2009г. на ГО на
ВКС, решение № 427 от 16.06.2010г. по гр.д.№273/2009г. на ІІІ-то ГО на ВКС,
Решение № 480 он 23.04.2013г. по гр.д.№ 85/2012г. на ІV-то ГО на ВКС, Решение
№165 от 16.06.2015г. по гр.д.№288/2015г. на ІІІ-то ГО на ВКС/, съгласно която
нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и
личния живот на ищеца. В този
случай, според цитираната съдебна практика, ищецът може дори да претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без дори и да ги
описва подробно в исковата молба.
Ето защо,
следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, е доказан по основание.
Безспорно е налице
правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и
увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.
4 от ЗОДОВ. Доказани се явяват и твърденията за уронване името на ищцата, и възприемането й като крадец сред обществеността, сред
която живее. Не се твърди по делото наличие на
публикации в пресата, с източник ответната страна досежно воденото спрямо ищцата досъдебно, а впоследствие и съдебно
наказателно производство, но несъмнено
образуваното досъдебно наказателно производство за кражба, е станало достояние
на широк кръг от обществеността в района на местоживеене на ищцата, предвид
факта, че за поемно лице при извършено претърсване в дома й е присъствал неин
съсед. Изложеното несъмнено е допринесло
за известяване и разпространяване действията на разследващите органи и
конкретно подозрението за извършена кражба, насочено към ищцата.
Воден от горното, съдът
намира, че прокуратурата дължи обезщетение на ищеца, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт - стрес, безпокойство и негативни емоции,
като при определяне размера на същото следва да се изхожда, както
от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по
справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите,
"които са пряка и непосредствена последица от увреждането".
Определената сума пари, в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В този смисъл е Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В
настоящата хипотеза, съдът съобразява продължителността на воденото наказателно
производство срещу ищцата в негово присъствие –
близо две години/образувано 18.09.2018г. и окончателно оправдаване с
присъда по ВНОХД №500/2020г. по описа на ВОС на 01.07.2020г./; предвиденото
наказание за престъплението, в което е бил обвинен – от една до десет години лишаване от
свобода; вида на търпените от него психически страдания - душевни страдания и дискомфорт - стрес,
безпокойство и негативни емоции, изпитани
наскърбление, унижение, отчаяние и съкрушение, унижаващо и
оскърбително отношение от съседи и близки, при което намира, че сумата от 10000,00лева
справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди.
Безспорно върху
емоционалното състояние на ищцата, негативно влияние е оказал и факта на
предходното й осъждане, и най-вече обстоятелството, че процесното обвинение за
кражба, попада като период на извършване в изпитателния срок по предходна нейна
присъда за престъпление по чл.354а от НК, за държане на наркотици. Но негативните изживявания, свързани с повдигнатото
обвинение за кражба, поради този факт на предходно осъждане, не могат да се
приемат, че са в по-малка степен. С ангажираните от ищеца гласни доказателства,
се установи пряка причинна връзка между привличането й като обвиняема, а
впоследствие и предаването й на съд за процесното престъпление по чл.195 НК, и
твърдяното влошено емоционално и психическо състояние. Установи се, че както
досъдебното, така и воденото след това съдебно наказателно преследване, се отразило
отрицателно върху живота на ищцата - семейство, професионална реализация,
обществен отзвук. Няма как
настоящия състав на съда да не приеме, че наказателно производство не е
ограничавало ищеца с твърдяните негативни психични изживявания - стрес и страх
от повдигнатото обвинение в тежко престъпление.
С
оглед на съдебната практика и установените факти, съда намира, че предявеният
иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в намаления
му размер след заявен отказ по реда на чл.233 ГПК, т.е. в размер на 10 000.00лв., тъй като в този
размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на
справедливост по чл.
52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищцата силен
психо-емоционален стрес, унижение, притеснение, чувство на безпомощност и обреченост,
злепоставяне през близки и съседи; притеснение, тревожност.
Предвид
уважаване на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се следва и
основателността на предявената към нея акцесорна претенция за присъждане на
лихва, от датата следваща влизане в сила на оправдателната присъда 02.07.2020г.
до окончателно изплащане на присъденото
обезщетение.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на поискани и доказани
разноски съобразно уважената част от исковите претенции и представен списък по
чл.80 ГПК/л.27/, в размер на 830.00лв. за адв.възнаграждение и 10.00лв. за
държавна такса.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М.Н.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 10
000.00лв./десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания
и дискомфорт – изпитани
наскърбление, унижение, отчаяние и съкрушение, унижаващо и
оскърбително отношение, резултат на привличането й като обвиняем за тежко умишлено престъпление,
както и предаването й на съд, съответно действията по протестиране на
оправдателната присъда на първоинстанционния съд, които оказали силно
въздействие върху общественото мнение и повлияли върху нейното психическо и
морално състояние, които са пряка и непосредствена последица от
несправедливо водено наказателно преследване по ДП № 511/2018г. по описа
на V-то РУП на ОДМВР-Варна, прокурорска преписка № 12707/ 2018г.
по описа на Варненска районна прокуратура, срещу М.Н.К. за престъпление по 195, ал.1, т.3 пр.2-ро от НК във вр. с чл.194, ал.1
от НК,
приключило
с оправдателна присъда по нохд №
3126/2019г. на РС-Варна, 13-ти състав, потвърдена с Решение по внохд №500/2020г.
по описа на ОС-Варна, ведно със
законната лихва за причинените неимуществени вреди, считано от предявяване на
иска – 02.07.2020г., датата следваща
влизането в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ,
с адрес: гр.София, бул. *** , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М.Н.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 840,00лв.,
представляваща сбор от сторени в производството съдебно-деловодни разноски:
830.00лв., за адвокатско възнаграждение по уважената искова претенция с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
10.00лв., за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: