№ 8592
гр. ............, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110159330 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД от „............" ЕАД срещу Д. Г. К. и И. В. Д..
В исковата молба са изложени доводи, че ответниците К. и Д. са потребители на
топлинна енергия за топлоснабден имот, ............., с абонатен № ..........., и се явяват
задължени при условията на солидарна отговорност да заплащат цената на топлинна
енергия, на основание чл. 32 СК. Сочи се, че за процесния период цената на доставена
топлинна енергия не е заплатена, като предвид липсата на плащане в срок, освен
главница се претендира и мораторна лихва за забава. Съобразно изложеното е
направено искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца,
при условията на солидарност, следните суми: 2892,25 лева – главница за топлинна
енергия за периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г., 404,68 лева – мораторна лихва за
периода 14.09.2016 г. до 11.04.2019 г., 41,26 лева – сума за дялово разпределение и 7,24
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение м.05.2015 г. до м.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответниците, с който е заявено становище за неоснователност предявените
искове. Оспорено е качеството на им на потребители на топлинна енергия. При
условията на евентуалност е заявено възражение за изтекла погасителна давност за
част от претендираните суми. Съобразно изложеното е направено искане предявените
искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Третото лице помагач „.............." ЕООД намира исковата претенция за доказана
по основание и по размер.
1
С решение от 11.08.2020 г. по гр.д. № ........... г. по описа на Софийски районен
съд, Първо Гражданско отделение, ........., съдът е признал за установено, на основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на ответниците, че
съществува вземане на „............" ЕАД за следните суми: 2 855,42 лева – главница за
топлинна енергия по общи фактури от 31.07.2016 г.,31.07.2017 г. и 31.07.2018 г., 41,26
лева сума за дялово разпределение, 403,70 лева - мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия, 7,24 лева - мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на
23.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ........ г., като е отхвърлил иска в частта за
разликата над 2 855,42 лева до пълния претендиран размер от 2 892,25 лева главница, в
частта за разликата над 403,70 лева до пълния претендиран размер от 404,68 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия.
Срещу решението в частта, в която частично са уважени предявените от ищеца
искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците, във връзка с която с решение
11.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2520/2022 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 3. Въззивен състав, решението е обезсилено в обжалваната
част и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав на Софийски районен
съд.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в законна сила, т.е.
предмет на настоящото производство е частта от исковете, по която към момента
липсва произнасяне с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № .............. г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ........., в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в хипотезата на депозирани възражения от длъжниците.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на
извършена услуга „дялово разпределение”:
За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за
процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответниците
е да установят релевираните възражения в депозирания писмен отговор.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковата
претенция за главница за неплатена цена за топлинна енергия е частично основателна,
като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
2
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и от изслушаното по делото заключение на съдебно-
техническа експертиза по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
От представените по делото писмени доказателства – заявление-декларация от Д.
Калинова до ищеца за открИ.е на партида на нейно има за процесния топлоснабден
имот от 27.11.2007 г. /л. 26/ съдът приема за установено, че именно тя има качеството
на потребител за топлинна енергия за процесните период и имот. Изводът в тази
насока се подкрепя и от представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено право на ползване от 18.03.2016 г. /л. 29 и сл./, по силата
на който ответниците са дарили на сина си Витор Д. процесния недвижим имот, като
са запазили заедно и поотделно вещно право на ползване върху същия. При така
установените факти, съдът намира, че макар да няма качеството на собственик на
имота за целия процесен период, ответницата дължи цената на неплатената топлинна
3
енергия, доставена в същия, тъй като партидата за имота е открита на нейно име – по
изрично нейно заявление, т.е. съдът намира, че именно тя, а не ответника И. Д., има
качеството на клиент на топлинна енергия.
В обобщение, съдът намира, че процесните искове следва да бъдат отхвърлени
спрямо ответника Д., доколкото не се установи да е възникнало облигационно
правоотношение между него и ищеца по повод плащането на процесните суми.
Исковите претенции спрямо ответницата Д. К., следва да бъдат уважени,
доколкото се установи, че същата има качеството на клиент за топлинна енергия за
процесните период и имот. Количеството реално доставена топлинна енергия в имота,
цената на същата и размера на неплатените суми за главница съдът приема за
установени по делото от приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза /л. 107 и сл./, което кредитира, като обективно и компетентно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че дължимата сума за топлинна енергия за
процесния период е в размер на 2 855,42 лв. Установено, че за процесния период
отчитането на топлинна енергия и разпределението й в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, е извършвано в съответствие с изискванията на действащата
нормативна уредба. С оглед данните на заключението на съдебно-техническата
експертиза, вещото лице по която е работило и с документите, касаещи данните от
топломера в абонатната станция в процесната сграда, акта за разпределение на
кубатурата, изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение, отчетните
документи и документи, касещи изправността на измервателните уреди, съдът намира,
че предявения иск за главница за неплатена цена за топлинна енергия следва да бъде
уважен за сума в размер на посочената от вещото лице за дължима – 2 855,42 лв.
Относно релевираното възражение на ответника за погасяване по давност на
част от претендираното задължение за главница за неплатена цена на топлинна
енергия:
По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая за част от периода са
приложими общите условия, в сила от 12.03.2014 г., а за друга част – тези, в сила в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 12.03.2014 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача, а според
сходната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. И в двата случая задълженията за заплащане
на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това /30, респективно 45 дни след това/.
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1
ГПК искът се счита предявен на датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.04.2019 г. Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна,
считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да
е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се
4
обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е
настъпила преди 23.04.2016 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е
настъпила след тази дата. В случая погасени по давност са вземанията за периода от м.
05.2015 г. до м.02.2016 г. Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на
съда за определяне размера на основателната част от иска и с помощта на
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в която е посочен
размер на вземането за всеки месец, обхванат от исковия период /л. 113/, съдът намира,
че погасената по давност част от главницата за доставена топлинна енергия е в размер
на 149,90 лв. Следователно, искът срещу ответницата К. следва да бъде уважен за сума
в размер на 2 705, 52 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сума в размер на
41,26 лв. – главница за цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за процесния
период, размера и основанието на която са доказани по делото от изслушаното
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като обективно
и компетентно изготвено, както и от част от представените по делото писмени
доказателства – договор между „.............." ЕООД и етажните собственици в бл. 881 на
ж.к. „Люлин", договор, сключен между „............" ЕАД и „.............."ЕООД ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Вземането за плащане на цена за
услугата „дялово разпределение“ не е периодично, поради което и спрямо него не е
приложима тригодишната погасителна давност.
С оглед частичната основателност на исковата претенция за главница за
неплатена цена за топлинна енергия, частично основателна е и исковата претенция за
мораторна лихва, начислена върху непогасените по давност вземания в общ размер на
2 705,52 лв. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на лихвен калкулатор,
дължимата лихва върху претендиранaтa главницa zа неплатена цена на топлинна
енергия за процесния период възлиза на 200,06 лв.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски имат и двете страни.
От процесуалния представител на ответниците е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство и са представени договори за правна защита и съдействие, с които е
уговорено. С оглед данните по делото, съдът намира искането за основателно и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определя възнаграждение в полза на адв. И. Д. – АК .........
в размер на 400 лв.
С оглед размера на уважените искове ответникът Д. К., следва да бъде осъдена да
плати на ищеца разноски в размер на 623,92 лв. и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в размер на 89,29 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 104,38 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: град .........., дължи на
„............“ ЕАД, ЕИК: ............, със седалище в град .............., следните суми:
5
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 2 705, 52 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот с абонатен № ..........., находящ се на адрес: град ..........., за периода
от м.03.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва от 23.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния претендиран от 2 855,42 лв. и за периода м. 05.2015 г. до
м.02.2016 г., като неоснователен;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 200,06 лева – мораторна лихва,
начислена върху присъдената главница в размер на 2 705, 52 лв., за периода 14.09.2016
г. 11.04.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
претендирания от 403,70 лева;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 41,26 лева –
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.05.2015 г. – м.04.2018 г.,
ведно със законна лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
горепосочения недвижим имот с абонатен № ..........., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2019 г. по ч. гр. д. №
.............. г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ..........
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............“ ЕАД, ЕИК: ............, със седалище в град
.............., срещу И. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: град .........., по реда на
чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищеца следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 2 855,42 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот с абонатен № ..........., находящ се на адрес: град ..........., за периода
от м. 05.2015 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва от 23.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 403,70 лева – мораторна лихва,
начислена върху претендираната главница, за периода 14.09.2016 г. 11.04.2019 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 41,26 лева –
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.05.2015 г. – м.04.2018 г.,
ведно със законна лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
горепосочения недвижим имот с абонатен № ..........., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2019 г. по ч. гр. д. №
.............. г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ..........
ОСЪЖДА, на основание чл. 32, ал. 2 ЗАдв., „............“ ЕАД, ЕИК: ............, със
седалище в град .............., да заплати на адвокат И. Д. – АК ........., със съдебен адрес:
град ............, .........., сума в размер на 400 лв., представляваща възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство по делото на ответниците.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: град .........., да плати на „............“ ЕАД, ЕИК: ............, със седалище в град
.............., разноски в размер на 623,92 лв. и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в размер на 89,29 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 104,38 лв., съразмерно с размера на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „..............“ ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7