Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 21.02.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 25.01.2024г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4763 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „К.И.“ЕООД с ЕИК:******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу Р.С.П., заместен по реда на чл.227 ГПК от сина си С.Р.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. последно от ЗЗД, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати на основание развален предварителен договор от 23.05.2018г. следните суми:
-сумата от 40 000лв., представляваща платена гаранция по т.1.9 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 05.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 29 400лв., представляваща платени на основание т.5.4 от договора на проектанта „ВВ.“ЕООД за изготвяне на проект за пететажна сграда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 05.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 262,98лв., представляващи разходи за нотариална заверка на процесния договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 05.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 23.05.2018г. е сключил с Р.С.П., ЕГН **********, „Предварителен договор за реализация на УПИ и учредяване на право на строеж, срещу задължение за построяване на жилищна сграда и обезщетение с недвижими имоти". В хода на процеса първоначалният ответник Р.П. е починал на 04.10.2020г., като е заместен по реда на чл.227 ГПК от единствения си наследник- С.Р.П.. Имотът, за който е сключен процесния договор се индивидуализира както следва: УПИ II-267, в кв. 237 в местността „Подуяне- Редута", район Слатина, гр. София, с адрес: гр. София, ул,"Поп *********заснет с идентификатор 68134.702.1267 по КККР на гр. София, с площ от 536 кв. м.
Съгласно клаузите на Договора ищецът се задължава възмездно да проектира и построи в имота, собственост на ответника, жилищна сграда, при определени между страните проценти от правото на строеж върху бъдещата сграда, които следва да бъдат прехвърлени с един бъдещ договор за учредяване на право на строеж.
Съгласно чл. 1.9 от Договора е уговорено задължение в тежест на ищеца да преведе по банков път по сметка на собственика на недвижимия имот парична гаранция в размер на 40 000 лева. Сумата е заплатена своевременно.
Съгласно чл. 2.4 от Договора ищецът се задължава да проектира за своя сметка бъдещата сграда в имота на ответника, като задължението му става изискуемо след наличието на следните три кумулативно определени условия -1.Избиране на вариант за площоразпределение и проектиране 2. Получаване на виза за проучване и проектиране и 3. Изготвяне и подписване на техническо задание за проучване и проектиране. От тези условия е изпълнено само второто - ответникът е предоставил при подписване на договора виза за проектиране. От това следва, че за ищеца уговореният тримесечен срок по,чл. 2.4 не е започнал да тече, доколкото останалите две условия не са били изпълнени от ответника. Същевременно ответникът самостоятелно и без да потърси съгласие -от ищеца дава задание на арх. В. да се изработи ПУП ИПЗ и РУП за имота, с цел да се увеличат показателите на застрояване на собственият му имот. Така лятото на 2018 г. арх. В. реално не проектира жилищна сграда на пет етажа, както страните са уговорили по Договора, а изработва ПУП - ИПЗ и РУП, който ПУП - ИПЗ и РУП се обективират чрез Заповед на СО - Район Слатина от 24.10.2018г., която впоследствие е обявена по реда на ЗУТ на заинтересованите лица.
Същевременно с писмо на Р.П., получено от ищеца на 29.01.2019г., последният е уведомен, че сроковете по чл. 2. 4 от Договора са сериозно просрочени, изпратеното разпределение на обектите в бъдещата сграда не е в съзвучие с уговореното, поради което учредителят счита договора за прекратен поради вина на ищеца.
С писмо от 06.02.2019г. ищецът връща отговор на ответника, в който възразява срещу твърдяното от насрещната страна неизпълнение на задължения по дотговора, като същевременно уведомява ответника, че Договорът се разваля поради вина на г-н П.. В писмото са посочени и основанията за това: намеса от страна на ответника в работата на посочения от самия него арх. В. и останалите от екипа му проектанти, която намеса е продиктувана от желанието на г-н П. да увеличи показателите на застрояване на собствения му имот, в сравнение с тези, по които е подписан предварителния договор между страните, с което г-н П. е целял да увеличи размера на обезщетението си при учредяване на право на строеж за същата, като по този начин той компрометира целия процес по проектиране.
Със същото писмо ответникът е поканен да възстанови на ищеца сумите, които са предмет на настоящето производство.
В законоустановения срок ответникът Р.С.П. е подал отговор, с който е завил, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът твърди, че единствената причина за развалянето на процесния договор е неизпълнение задълженията на ищеца, който се явява неизправна страна по договора и следва да понесе всички негативни последици от това. Твърди, че процесният договор не му вменява процесните три задължения, посочени от ищеца в исковата молба. Твърди, че именно ищецът е искал промяна в ПУП с цел увеличение на РЗП на бъдещата сграда, като ответникът няма сключен договор с проектантското бюро на арх.В..
Ищецът и неговият пълномощник укриват от СГС безспорни факти и обстоятелства, че от 21.06.2018г. страните са водили многократни разговори за излизане от ситуацията на закъснение по договора и разрешаване на всички проблеми на ищеца.
Освен претендираните суми в настоящето производство, които следва да останат изцяло за сметка на ищеца, последният следва да заплати на ответника и неустойки за сериозното си забавяне.
Ответникът е предявил срещу ищеца и насрещни искове, изменени в о.с.з. на СГС от 26.10.2023г., с които се иска осъждане на ответника да заплати на С.Р.П. следните суми:
- иска в размер на 30 320 лв. /с равностойност в евро по фиксинга на БНБ в размер на 15 502 евро/, представляващ частичен иск от пълния размер на иска от 25 500 евро /с равностойност в лева в размер на 49 873,66 лева, представляваща неплатена неустойка за закъснение по т.2.4 от договор от 21.05.2018г. за периода 21.08.2018г. до 06.02.2019г.
-за сумата от 1 179 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатена неустойка за периода от 29.01.2019г. – датата, на която Дружеството- ищец получава покана от ответника за плащане на неустойка /съгласно представени в открито съдебно заседание от 08.06.2023г. писмени доказателства/ до 17.06.2019г. – дата, на която е заведена исковата молба.
Ответникът по насрещните искове „К.И.“ЕООД е подал отговор, с който е оспорил същите като недопустими, като при условията на евентуалност оспорва същите по основание и размер. Възразява, че процесната неустойка има мораторен, а не компенсаторен характер, т.е. е дължима е за забавено, а не за пълно неизпълнение. Обезщетението за забава е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението, което следва от правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, според който в случай на неизпълнение „кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение". В случай на развален договор кредиторът може да иска обезщетение за вредите т.е. за пълно неизпълнение, но не и обезщетение за забавата в допълнение към компенсаторното обезщетение. При неоснователност на претенцията за неустойка, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна лихва.
По
допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Не се спори по делото, че в хода на делото първоначалният ответник Р.П. е починал на 04.10.2020г., като е заместен по реда на чл.227 ГПК от единствения си наследник- С.Р.П..
Безспорно е, че „К.И.“ЕООД и Р.П. са сключили „Предварителен договор за реализация на УПИ и учредяване на право на строеж, срещу задължение за построяване на жилищна сграда и обезщетение с недвижими имоти", който е със заверка на подписите на страните от 23.05.2018г., извършена от нотариус К..Б.. Имотът, за който е сключен процесния договор се индивидуализира както следва: УПИ II-267, в кв. 237 в местността „Подуяне- Редута", район Слатина, гр. София, с адрес: гр. София, ул,"Поп *********заснет с идентификатор 68134.702.1267 по КККР на гр. София, с площ от 536 кв. м.
В титулната част на същия договор е постигнато и съгласие, че всички права и задължения по Договора ще бъдат поети от едно ново дружество, което ще се представлява от управителя на юридическото лице- поемател - К.или от сина му Д.К.. Ищецът твърди, че в изпълнение на това задължение е регистрирано „К.Б." ООД на 06.06.2018г.
Съгласно клаузите на договора Учредителят се задължава да учреди в полза на приемателя срочно вещно право на строеж за срок от 14 месеца, считано от издаване на протокол за строителна линия и ниво. Дружеството- ищец е поело задължение да проектира, построи и въведе в експлоатация жилищна сграда в имота, в срок от 30 месеца, считано от датата на сключване на предварителния договор /21.05.2018г./.
Съгласно т.1.9 от Договора ищецът „К.и."ЕООД се задължава да внесе по сметка на Р.П. парична гаранция в размер на 100 000 лева, като гаранция за изпълнение на задълженията по този договор, по следния начин: 40 000 лева, платими при подписването на договора, и 60 000 лева, платими до 10 работни дни след деня на сключване на окончателен договор за учредяване на вещно право на строеж и вписването му в Службата по вписванията. Паричната гаранция се връща обратно на приемателя в едномесечен срок от издаване на Акт- образец 15, при невиновност от негова страна.
Съгласно чл. 2.1 от Договора този договор влиза в сила от момента на подписването му за срок от 30 месеца.
Съгласно чл. 2.4 от Договора ищецът се задължава да проектира за своя сметка бъдещата сграда в имота на ответника, като задължението му става изискуемо след наличието на следните три кумулативно определени условия -1.Избиране на вариант за площоразпределение и проектиране 2. Получаване на виза за проучване и проектиране и 3. Изготвяне и подписване на техническо задание за проучване и проектиране. Ищецът признава, че ответникът му е предоставил при подписване на договора виза за проектиране.
Съгласно т.2.7. от договора страните се задължават в седмодневен срок от одобряване на технически проект да изготвят „Разпределителен протокол“, съгласно условията на предварителния договор и съобразно обектите и процентите за разпределение, като индивидуализират обектите с всички елементи, необходими за изповядване на сделката.
Съгласно т.2.8 от договора учредителят се задължава в 15- дневен срок от одобряване на технически проект да учреди в полза на приемателя право на строеж за процесния имот по условията на предварителния договор.
Съгласно т.5.4 в случай, че учредителят се откаже от задълженията си по т.2.7 и 2.8 от договора и/или виновно не изпълни същите, при невиновност и изправност от страна на приемателя, то учредителят дължи на приемателя връщане на паричната гаранция по т.1.9 от договора, направените от него разходи за предпроектни проучвания, изготвяне и съгласуване на проекти и документация, както и всички други разходи, направени от приемателя по договора.
Според т. 5.8. от договора „В случай че някоя от страните виновно просрочи и/или не изпълни свое задължение по този договор и/или наруши условие от него, то неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 5000 EUR/месец/пет хиляди евро на месец/, за периода на просрочие до прекратяване на неизпълнението и/или нарушението, заедно със законната лихва върху тази сума от деня на просрочието/неизпълнението или нарушението до окончателното й изплащане, но задължително еднократно за конкретен случай в посочения размер."
По делото е приет като доказателство Договор за проектно-проучвателни работи от 06.06.2018г, с който „К.Б." ООД е възложило на „ВВ." ЕООД проектно- проучвателни работи (ППР), като цената за изпълнение на ППР да бъде в размер на 24,50 лева за 1 кв.м. РЗП без ДДС. Прогнозната цена е 49 000 лева без ДДС при прогнозна РЗП - 2000 кв.м. (т.5.1).
Видно от заключението по ССЕ по банковата сметка на Р.С.П. в „СИБанк"АД („ОББ" АД) с IBAN: ***, през 2018г. са извършени плащания от ищеца „К.и." ЕООД на сумата от 40 000 лева, и два превода от „К.Б." ООД общо в размер на 6 000 лв.
Видно от заключението по ССЕ „К.Б." ООД е заплатило на „ВВ." ЕООД за проектиране по договор за ППР за „Жилищна сграда на пет ет. УПИ 11-267, кв.237, м. "Подуене-Редута”, р-н Слатина с адм. адрес ул. "*********общо суми в размер на 29 400 лева.
Видно от копие на сметка/фактура от 23.05.2018г. на нотариус К.Б./л. 24 от делото/ ищецът е заплатил сумата от 262,98лв., представляващи разходи за нотариална заверка на процесния договор.
Видно от показанията на свидетеля архитект В.Г.В., който към 06.06.2018г. е бил управител и представител на „ВВ." ЕООД, и като такъв е сключил Договор за проектно-проучвателни работи от 06.06.2018г. с „К.Б." ООД. Същият се е задължил да изготви пълна проектна документация, необходима за издаване на разрешение на строеж на процесната сграда. Видно от същите показания свидетелят познава Р.П. много преди сключване на процесния договор по повод на интерес на предходен инвеститор към процесния имот. Същият свидетел е имал изготвен инвестиционен проект за процесния имот, изготвен две- три години преди процесното възлагане, който проект само е адаптиран за нуждите на страните. Междувременно обаче е настъпило затягане на режима на контролните органи и е било необходимо изменение в ПУП, което е влязло в сила на 28.12.2018г. Свидетелят твърди, че инвестиционният проект е бил изготвен преди изменението на ПУП, но е бил съобразен с изменението, което е одобрено след това. Изменението в ПУП е в интерес и на двете страни по договора, тъй като дава възможност да се вмъкне още един подпокривен етаж и се увеличава РЗП на бъдещата сграда, като се съобразяват и странични отстояния. И двете страни са били недоволни от закъснението, но са били наясно, че причините са свързани с одобряването на ПУП. За извършената от свидетеля работа двете страни са заплатили равни суми, като са изчистили задълженията си към свидетеля.
Видно от Заповед от 24.10.2018г. на гл. архитект на СО- район „Слатина“, е открита процедура по изменение на ПУП в частта, касаеща процесния имот, по заявление на В.В., действащ като пълномощник на Р.П..
Заповедта за изменение на ПУП влиза в сила на 28.12.2018г., като Р.П. е заплатил дължимата такса /л.31 от делото/.
Не се спори, че с писмо на Р.П., получено от ищеца на 29.01.2019г., последният е уведомен, че сроковете по чл. 2. 4 от Договора са сериозно просрочени, изпратеното разпределение на обектите в бъдещата сграда не е в съзвучие с уговореното, поради което учредителят счита договора за прекратен поради вина на ищеца.
С писмо от 06.02.2019г. ищецът е върнал отговор на ответника, в който възразява срещу твърдяното от насрещната страна неизпълнение на задължения по договора, като същевременно уведомява ответника, че Договорът се разваля поради вина на г-н П.. В писмото са посочени и основанията за това: намеса от страна на ответника в работата на посочения от самия него арх. В. и останалите от екипа му проектанти, която намеса е продиктувана от желанието на г-н П. да увеличи показателите на застрояване на собствения му имот, в сравнение с тези, по които е подписан предварителния договор между страните, с което г-н П. е целял да увеличи размера на обезщетението си при учредяване на право на строеж за същата, като по този начин той компрометира целия процес по проектиране. Със същото писмо ответникът е поканен да възстанови на ищеца сумите, които са предмет на настоящето производство.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице на правно основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане на основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже плащането към момента на сключване на процесния договор от 23.05.2018г., както и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото. Ищецът следва да докаже, че са налице основанията за разваляне на процесния договор по чл.87 ЗЗД, както и надлежното му разваляне.
По делото няма спор, че страните са били обвързани от валиден предварителен договор от 23.05.2018г., както и че първоначалният ответник Р.П. е предоставил при подписване на договора виза за проектиране. Безспорно установен факт е и плащането от ищеца „К.и." ЕООД на сумата от 40 000 лева в полза на Р.П. като гаранция по чл.1-9 от Договора.
Спорен по делото е въпроса за разваляне на договора, като всяка от двете страни твърди, че именно нейна е инициативата за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задължения на насрещната страна по договора.
Видно от показанията на свидетеля архитект В.Г.В. същият познава Р.П. много преди сключване на процесния договор по повод на интерес на предходен инвеститор към процесния имот. Същият свидетел е имал изготвен инвестиционен проект за процесния имот, изготвен две- три години преди процесното възлагане, който проект само е адаптиран за нуждите на страните. Свидетелят твърди, че инвестиционният проект е бил изготвен преди изменението на ПУП, но е бил съобразен с изменението, което е в интерес и на двете страни по договора, тъй като се вмъква още един подпокривен етаж и се увеличава РЗП на бъдещата сграда, като се съобразяват и странични отстояния. И двете страни са били недоволни от закъснението, но са били наясно, че причините са свързани с одобряването на ПУП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесният инвестиционен проект е бил готов още към момента на подписване на процесния предварителен договор, като страните са били наясно с това. Параметрите в инвестиционния проект не са променяни и впоследствие, когато е издадена визата въз основа на измененията в ПУП-а. На практика заложеното техническо задание в предварителния договор е било изпълнено още към момента на подписването му и страните са адаптирали и приели инвестиционен проект, въз основа на който впоследствие е изменен и ПУП, в съответствие с проекта.
Следователно към 28.12.2018г., когато е влязло в сила изменението на ПУП, страните са разполагали с инвестиционен проект.
Съдът намира, че съгласно клаузата на т.2.7. от процесния договор страните се задължават в седмодневен срок от одобряване на технически проект да изготвят „Разпределителен протокол“, който да отговаря на изискванията на договора, включително като обекти и проценти на разпределение. Съдът намира, че клаузата на т.2.7 от процесния договор установява съществено задължение и за двете страни по същия, тъй като е необходимо съвпадение на насрещните волеизявления на страните- ищецът е длъжен да предложи площоразпределение, което отговаря на предварителния договор, а ответникът да го приеме. Съгласието на страните по площоразпределянето в бъдещата сграда обуславя изпълнението на задължението на учредителя по т.2.8 от договора да учреди в полза на приемателя право на строеж за процесния имот по условията на предварителния договор, като определя и интереса за последния от изпълнението на процесния договор.
В настоящето производство ищецът не е представил проект за площоразпределение, отговарящ на изискванията на договора, който да е предложен на учредителя и който да е отхвърлен от последния. От писмо на Р.П., получено от ищеца на 29.01.2019г., /л.32 от делото/ последният е уведомен, че учредителят не е съгласен с предлаганият анекс към процесния предварителен договор, тъй като разпределението на обектите в бъдещата сграда е изцяло невярно и противоречи на правата на учредителя. Твърди, че има определени обекти за учредителя- жилища и гараж, които не съответстват на процента на обезщетение по договора. В настоящето производство не е представен предлаганият на ответната страна анекс, нито друг документ, от който да е видно, че ищецът е изпълнил задължението си по процесния договор, като е предложил на ответника вариант за площоразпределение в бъдещата сграда, отговарящ на постигнатите договорености с процесния предварителен договор.
В постоянната си практика ВКС приема, че правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или, ал. 1 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като действието на развалянето обаче ще настъпи само ако страната е дала допълнителен срок за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане, договорът ще се счита за развален. Изключение от това правило са хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 75/01.07.2014 г. по т.д. № 3723/2013 на ВКС, ІІ т.о ТК, Решение № 186/15.07.2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр. д. 6836/2013г., Решение № 235/13.01.2016г. по гр.д.№ 490/2015г. на ВКС, ІІІ г.о и др.
Предвид горецитираната практика съдът намира, че ищецът не е доказал, че е изправна страна по договора. Не са представени доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си по процесния договор, като е предложил на ответника вариант за площоразпределение в бъдещата сграда, отговарящ на постигнатите договорености с процесния предварителен договор. Ищецът не е дал на насрещната страна и допълнителен срок за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане, договорът ще се счита за развален.
С оглед на изложеното, ищецът не е упражнил валидно правото си на разваляне на договора. Като последица от това за него не е възникнало правото да иска връщане на сумите по т.5.4 от договора. Съгласно последната клауза на процесния предварителен договор учредителят би дължал процесните суми само в случай, че се откаже от задълженията си по т.2.7 и 2.8 от договора и/или виновно не изпълни същите, какъвто не е процесния случай. Следва да се отбележи, че клаузата на т.5.4 от договора изисква приемателят да е изправна страна, което не е доказано в процесния случай.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че сумата от 29 400лв., представляваща платени на основание т.5.4 от договора на проектанта „ВВ.“ЕООД за изготвяне на проект за пететажна сграда, е платена от трето за настоящето производство лице- „К.Б." ООД, а не от ищеца.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че писмото на Р.П., получено от ищеца на 29.01.2019г., с което учредителят е уведомил приемателя, че счита договора за прекратен поради вина на ищеца, също не съставлява валидно волеизявление за прекратяване на договора, тъй като със същото не е даден допълнителен срок за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане, договорът ще се счита за развален.
Съдът намира, че процесният предварителен договор от 23.05.2018г. е прекратен с изтичането на срока по т. 2.1 от Договора, съгласно който този договор влиза в сила от момента на подписването му за срок от 30 месеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките на фактическия състав на по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По насрещните искове:
Съгласно т. 5.8. от договора „В случай че някоя от страните виновно просрочи и/или не изпълни свое задължение по този договор и/или наруши условие от него, то неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 5000 EUR/месец/пет хиляди евро на месец/, за периода на просрочие до прекратяване на неизпълнението и/или нарушението, заедно със законната лихва върху тази сума от деня на просрочието/неизпълнението или нарушението до окончателното й изплащане, но задължително еднократно за конкретен случай в посочения размер."
Съдът намира, че процесната неустойка има мораторен, а не компенсаторен характер, т.е. е дължима е за забавено, а не за пълно неизпълнение.
Съгласно ТР № 7/13.11.2014г. по тълк. д. № 7/2013 г. ОСГТК на ВКС не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
В процесния случай договорът не е за продължително или периодично изпълнение, като неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението му поради разваляне в същия не е уговорена. В т. 5.8. от договора е постигнато съгласие единствено за заплащане на неустойка поради забавено изпълнение, която би била дължима, ако поетите от приемателя задължения са изпълнени, макар и след уговорения срок, и това изпълнение е било прието от учредителя.
Предвид гореизложеното насрещните искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждане на направените по делото разноски, за които са представили списъци по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1752лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение по насрещните искове.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 4460лв., от които сумата от 3200лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 1260лв. за държавна такса по насрещните искове. Доколкото в адвокатското пълномощно няма разграничение на заплатените суми по първоначално и насрещно съединените искове, то и съдът намира, че платената сума е за всички искове, които са пет, от които три отхвърлени. Поради което и следва да се вземе предвид сумата от 1280лв. в съответствие с отхвърлените три първоначално съединени иска. В заключение в полза на ответника следва да се присъди сумата от 2540лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 1260лв. за държавна такса за насрещен иск и сумата от 1280лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от „К.И.“ЕООД с ЕИК:******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу Р.С.П., заместен по реда на чл.227 ГПК от сина си С.Р.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. последно от ЗЗД, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати на основание развален предварителен договор от 23.05.2018г. следните суми:
-сумата от 40 000лв., представляваща платена гаранция по т.1.9 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 05.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 29 400лв., представляваща платени на основание т.5.4 от договора на проектанта „ВВ.“ЕООД за изготвяне на проект за пететажна сграда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 05.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 262,98лв., представляващи разходи за нотариална заверка на процесния договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 05.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ насрещните исковете, предявени от Р.С.П., заместен по реда на чл.227 ГПК от сина си С.Р.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу „К.И.“ЕООД с ЕИК:******** и със седалище и адрес на управление ***, с които на основание чл.92 ЗЗД се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сумата в размер на 30 320 лв. /с равностойност в евро по фиксинга на БНБ в размер на 15 502 евро/, представляващ частичен иск от пълния размер на иска от 25 500 евро /с равностойност в лева в размер на 49 873,66 лева/, представляваща неплатена неустойка за закъснение по т.2.4 от предварителен договор от 21.05.2018г. за периода 21.08.2018г. до 06.02.2019г.
-за сумата от 1 179 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатена неустойка за периода от 29.01.2019г. – датата, на която Дружеството- ищец получава покана от ответника за плащане на неустойка до 17.06.2019г. – дата, на която е заведена исковата молба.
ОСЪЖДА С.Р.П., с ЕГН:********** и адрес:г*** да заплати на „К.И.“ЕООД с ЕИК:******** и със седалище и адрес на управление ***, 1752лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение по насрещните искове.
ОСЪЖДА „К.И.“ЕООД с ЕИК:******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Р.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 2540лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 1260лв. за държавна такса за насрещен иск и сумата от 1280лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: