№ 193
гр. Велико Търново , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101698 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че срещу него има
издаден изпълнителен лист от 09.05.2011г. по влязла в сила заповед за изпълнение №
548/11.03.2011г. по ч.гр.д. № 836/2011г. на ВТРС за сумата от 1937 лв. – главница по
договор за кредит от 04.11.2008г., за сумата от 890, 21 лв. – договорна лихва за периода
20.05.2009г. – 20.07.2011г., за сумата от 356, 12 лв. – лихва за забава за времето от
19.06.2009г. до 18.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2011г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 163, 67 лв. – разноски
в заповедното производство. Ищецът сочи, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп. дело № 782/2011г. по описа на ЧСИ *** и че впоследствие
първоначалният взискател и кредитор на вземанията ги е прехвърлил на ответника по
делото с договор за цесия от 15.05.2015г. Ищецът смята, че вземанията, за които е
издаден процесния изпълнителен лист, имат характера на периодични платежи и се
погасяват с тригодишна давност по чл. 111 б. „в” ЗЗД. Изтъква, че влязлата в сила на
15.04.2011г. заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а само с
изпълнителна сила. Смята, че започналата да тече давност по отношение на процесните
вземания от падежа на всяка месечна вноска не е прекъсната нито с подаване на
заявление за издаване на заповедта за изпълнение, нито с издаването на изпълнителния
лист. Твърди, че същата е изтекла на 04.11.2011г. преди взискателят да е подал на
1
09.11.2011г. молба за образуване на изп. дело № 782/2011г. по описа на ЧСИ ***,
поради което вземанята по изпълнителния лист от 09.05.2011г. се явява погасени по
давност. На следващо място ищецът твърди, че давностния срок по отношения на
вземанията е изтекъл след образуване на изпълнителното производство, тъй като не е
прекъсван с предприемането на валидни изпълнителни действия, считано от
налагането на запор върху трудовото му възнаграждение със запорно съобщение от
30.01.2012г. Ищецът смята, че давността не е прекъсната с насрочените на
28.11.2013г., 17.09.2015г. и 05.06.2017г. описи на движимо имущество, тъй като те не
са извършени, поради което на 30.01.2014г. е настъпила перемпция на изп.дело на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В тази връзка изтъква, че предприетите след това
изпълнителни действия по налагане на запори върху банковите му сметки и трудовото
му възнаграждение, извършени със запорни съобщения от 03.12.2018г., от 04.12.2018г.
и от 05.12.2018г. са невалидни и не могат да прекъснат давността, поради което
процесните вземания се явява изсрочени по давност. Предвид на изложеното ищецът
отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му
дължи горепосочените суми по изпълнителния лист от 09.05.2011г. издаден въз основа
на заповед за изпълнение № 548/11.03.2011г. по ч.гр.д. № 836/2011г. на ВТРС, поради
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен.
Оспорва твърденията на ищеца, че вземанията по договора за кредит имат характер на
периодични плащания и че се погасяват с кратката тригодишна давност, като излага
аргументи, че спрямо тях се прилага общия петгодишен давностен срок. Ответникът
смята, че с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда е прекъсната давността на
процесните вземания, като новия срок е започнал да тече от издаването на
изпълнителния лист на 09.05.2011г. Твърди, че същият е бил прекъснат с молбата на
взискателя от 09.11.2011г. за образуване на изпълнителното дело, с която на съдебния
изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и с предприетите в хода
му изпълнителни действия – налагането на запори със запорни съобщения от
30.01.2012г., 03.12.2018г., 04.12.2018г., 05.12.2018г., 02.04.2019г. и 23.01.2020г. и описи
на движимо имущество от 28.11.2013г., 17.09.2015г. и 05.06.2017г. По отношение на
последните ответникът изтъква, че изпълнителното действие прекъсва давността с
предприемането му от съдебния изпълнител, като е без значение дали то ще бъде
извършено или не, поради неоткриване на длъжника. Отделно от това, позовавайки се
на практика на ВКС и на ЕСПЧ, ответникът смята, че за времето от образуване на изп.
дело № 782/2011г. на ЧСИ *** до 26.06.2015г., когато е прието ТР № 2/2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК, по отношение на процесните вземания давност не е
текла, а започналият да тече след този момент нов давностен срок многократно е
прекъсван с предприетите по изп. дело принудителни действия. По изложените
съображения ответникът смята, че процесните вземания, прехвърлени му от
2
първоначалния кредитор с договор за цесия от 15.05.2015г., за която ищецът е
надлежно уведомен по см. на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, не са изсрочени по давност. В тази
връзка моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
По ч.гр.д. № 836/2011г. по описа на ВТРС е издадена заповед за изпълнение №
548 от 11.03.2011г., с която е разпоредено ищецът в качеството на длъжник да заплати
на кредитора сумата от 1937 лв. – главница по договор за кредит от 04.11.2008г.,
сумата от 890, 21 лв. – договорна лихва за периода 20.05.2009г. – 20.07.2011г., сумата
от 356, 12 лв. – лихва за забава за времето от 19.06.2009г. до 18.02.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2011г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 163, 67 лв. – разноски в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.04.2011г. и въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист от 09.05.2011г. На 09.11.2011г. кредиторът е подал молба до ЧСИ
*** за образуване на изпълнително производство, като му е възложил всички действия
по чл. 18 ЗЧСИ. Въз основа на молба е образувано изп. дело № 782/2011г. по описа на
ЧСИ, като на 15.11.2011г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която не му е връчена, тъй като пратката не е потърсена /листи 11 – 13 от изп. дело/. На
23.01.2012г. до ищеца е изправена нова покана за доброволно изпълнение, която е
връчена на 29.01.2012г. на лице от домашните /неговия брат/, в която е посочено, че е
наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Последното е наложено със
запорно съобщение от 30.01.2012г., получено от работодателя на ищеца на 02.02.2012г.
/лист 17 и 39 от изп. дело/. По разпореждане на ЧСИ от 13.02.2012г. държавата е
присъединена като взискател по изп. производство за дължими от ищеца публични
държавния вземания /лист 25 от изп. дело/. От протокол за опис на движимо имущество
от 28.11.2013г. е видно, че такъв не извършен от съдебния изпълнител, тъй като на
адреса на длъжника не са открити лица. Ответникът по делото, в качеството си на
цесионер на процесните вземания, на основание договор за цесия от 15.05.2015г., на
31.08.2015г. е подал молба за конституирането му като взискател по изп. дело. Със
същата молба е овластил съдебния изпълнител с действията по чл. 18 ЗЧСИ. Към
молбата са представени доказателства за уведомяване на ищеца за извършеното
прехвърляне на вземания /лист 61 от изп. делото/, поради което ответникът е
конституиран като взискател с постановление на ЧСИ от 23.10.2015г. От протокол за
опис на движимо имущество от 17.09.2015г. е видно, че такъв не извършен от съдебния
изпълнител, тъй като на адреса на длъжника не се е явил той или негов представител.
Опис на движимо имущество не е извършен и на 05.06.2017г., тъй като ЧСИ е нямал
достъп до имота /лист 64 от изп. дело/. До длъжника са изпратени две призовки за
принудително изпълнение от 29.11.2019г. и от 18.01.2020г. за насрочен опис съответно
3
за 11.01.2019г. и 27.02.2020г., но същите не са връчени на длъжника и на адреса му не
е извършван насрочения опис. Със запорни съобщения от 06.12.2018г., от 07.12.2018г.,
от 27.01.2020г. и от 28.01.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца и върху банковите му сметки в три кредитни
институции. Въз основа на тези изпълнителни действия от длъжника е събрана и
изплатена на взискателя сумата посочена на обратната страна на изп. лист от
09.05.2011г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на вземания за главница и лихви по договор за кредит от 04.11.2008г., за
които е издаден изпълнителен лист от 09.05.2011г. въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр.д № 836/2011г. на ВТРС, като погасени по давност. Предоставената на
длъжника защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК се реализира по исков ред и следва да
е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение
се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл.
439 ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда. От друга
страна това означава, че изпълнението на вземанията по влязлата в сила заповед за
изпълнение е недопустимо да се оспорва с аргументи и възражения, които са се
осъществили и са могли да се релевират в срока за възражение по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Предвид на това и по арг. от чл. 439 ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението само с възражения за настъпили след влизането в сила на заповедта за
изпълнение факти. В тази връзка доводите на ищеца за погасяване по давност на
задълженията му по процесния договор за кредит, поради изтекъл давностен срок от
падежа на всяка месечна вноска по погасителния план до влизане на заповедта за
изпълнение в сила не могат да се съобразяват в настоящото производство.
Следователно единствено фактите случили се след влизане в сила на заповедта за
изпълнение са относими към искането на ищеца за съдебно отричане на дължимостта
на сумите по изпълнителния лист. Когато последното се основа на изтекъл давностен
срок, периода от време, с който закона свързва настъпването на погасителната давност,
следва да се е осъществил след влизане в сила на заповедта на изпълнение. Този
давностен срок е петгодишен /арг. чл. 117 ал. 2 ГПК/, доколкото влязлата в сила
заповед за изпълнение, поради неоспорването й от длъжника в срока по чл. 414 ГПК,
води до безспорност на вземането по нея и предвид на това, че последното може да се
оспори по реда на чл. 424 ГПК само въз основа на новонастъпили след този момент
4
факти. В този смисъл Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
ВКС, IV г. о., Определение № 628/11.11.2019г. по т.д. № 1075/2019г. на II т.о., Решение
№ 6/21.01.2016г. по т.д. № 1562/2015г. на I т.о./.
По тези съображения, когато ищецът оспорва ответника да притежава право на
принудително изпълнение за процесните суми, поради изсрочването им по давност,
последният следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване
на тази давност. Съгласно чл. 116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117 ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок. Съгласно
задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г.
ОСГТК давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. От друга страна се посочиха действията, който не
могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността -
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отделно
от това се прие, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата
за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес, поради което
ППВС № 3/1980г. се обяви за изгубило сила. Даде се задължително за съдилищата
разяснение, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на
взискателя към нов изпълнителен способ и че новата погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. В тази връзка редовната молба на взискателя за образуване на
изпълнителното производство, в която се сочат определени изпълнителни способи,
включително и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ прекъсва давността и от този
момент започва да тече нов давностен срок.
В случая давността за вземанията по издадения в полза на ответника
изпълнителен лист от 09.05.2011г. започнала да тече на 15.04.2011г. /датата на влизане
в сила на заповед за изпълнение № 548/11.03.2011г. по ч.гр.д. № 836/2011г. на ВТРС/ е
5
прекъсната на 09.11.2011г. с подаване на молбата на кредитора за образуване на изп.
дело № 782/2011г. на ЧСИ ***, тъй като съдържа овластяване по чл. 18 ЧСИ за
предприемане на изпълнителни действия. Впоследствие на основание чл. 116 б. „в”
ЗЗД давността е прекъсната с наложения запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца на 02.02.2012г. и присъединяването на държавата като взискател на 13.02.2012г.
Противно на твърденията на ответника, настоящият състав намира, че започналият да
тече след 13.02.2012г. давностен срок не е прекъснат на 28.11.2013г., 17.09.2015г. и
05.06.2017г. На тези дати няма надлежно предприети и извършени от съдебния
изпълнител изпълнителни действия – описи на движимо имущество, изграждащи
изпълнителния способ – изпълнение върху движими вещи. И без нарочна молба от
взискателя, на основание овластяването си по чл. 18 ЗЧСИ, съдебният изпълнител
може да пристъпи към опис на длъжниковото имущество. Провеждането на описа
всякога обаче следва да е предшествано от разпореждане на ЧСИ за насрочването му, в
което да са посочени място, дата и час на провеждане, за които обстоятелства страните
по изпълнението следва да са призовани. Тяхното присъствие не е условие за
провеждане на описа, но за него те следва да са уведомени. Именно последното дава
възможност на съдебния изпълнител да прибегне до съдействието на органите на
полицията или на други представители на местната и централната власт /арг. чл. 431
ал. 2 ГПК/, за да осъществи предприетото от него изпълнително действие. В случая,
както правилно отбелязва ищеца, в кориците на изпълнителното дело липсват
доказателства, че съдебният изпълнител е насрочил опис на горепосочените три дати и
че е призовал страните по изпълнението за извършването му. В тази връзка не може да
се направи извод, че непровеждането на описа на адреса на длъжника, поради
неоткриването му в посочения в протоколите час респ. поради неосигурен достъп, се
дължи на негово недобросъвестно поведение. Само в последния случай, в какъвто
смисъл е посочената от ответника съдебна практика, предприетото, но неуспешно
извършено действие на процесуална принуда, води до прекъсване на давността. С
оглед на това не може да се приеме, че на дати 28.11.2013г., 17.09.2015г. и 05.06.2017г.
е налице надлежно предприето от ЧСИ изпълнително действие, което да е останало
безрезултатно, поради създадени от страна на длъжника пречки. Следователно
съставянето на протоколи за опис на движими вещи на горепосочените дати, без
реално такъв да е провеждан респ. без да са налице и доказателства за надлежното му
насрочване, съобразно гореизложеното, води до извод, че на 28.11.2013г., 17.09.2015г.
и 05.06.2017г. не са предприети изпълнителни действия по смисъла на чл. 116 б. „в”
ЗЗД, който да прекъснат започналия да тече на 13.02.2012г. давностен срок.
Подаването на молбата на ответника за конституирането му като взискател по изп.
дело от 31.08.2015г., също не е прекъсващо давността изпълнително действие, тъй като
не е налице фигурата на присъединен нов взискател с ново вземане, различно от това,
което първоначално е било предмет на принудително изпълнение /арг. чл. 456 и сл.
6
ГПК/. Същински изпълнителни действия, които по правило прекъсват давността са
предприети едва на 06.12.2018г. и на 07.12.2018г., с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца респ. на вземанията му по банкови сметки към
посочените кредитни институции. Към него момент обаче от извършването на
последното валидно изпълнително действие /13.02.2012г/. са изминали повече от две
години, поради което изпълнителното производство се явява прекратено поради
настъпила перемпция по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. За да се проявят нейните
последици не е необходимо да е налице произнасяне на съдебния изпълнител с
нарочен акт. Перемираното принудително изпълнение се прекратява по силата на
закона и в случая това прекратяване е настъпило на 13.02.2014г. В тази хипотеза
новата давност за погасяване на вземането е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие /т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК/. По вече изложените съображения давността на
процесните вземания е петгодишна и се е явява изтекла на 13.02.2017г. В рамките на
този давностен срок не са предприемани надлежни изпълнителни действия, които да го
прекъснат. При съобразяване на гореизложеното съставения протокол за опис на
движими вещи от 28.11.2013г. не съставлява надлежно предприето изпълнително
действие, а след 13.02.2014г., всички предприети действия не са процесуално валидни,
тъй като са извършени по вече прекратено по право изпълнително дело. В този смисъл
Решение № 42/26.02.2016г. по гр.д. № 1812/2015г. на IV г.о., ВКС. Следователно към
датата на сезиране на съда с настоящият иск погасителната давност се явява изтекла и
изпълнението е станало материалноправно незаконосъобразно.
Дори да се съобрази посочената от ответника съдебна практика за момента на
действие на новите задължителни разяснения по ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. ОСГТК, крайния изход на спора няма да е различен. Съгласно тази практика,
ако изп. процес е перемиран преди влизане на горепосоченото тълкувателно решение
приложение намира ППВС № 3/1980г., според което давностният срок тече не от
момента на последното валидно предприето изпълнително действие, а от момента на
прекратяване на изп. дело по право. В тази връзка, в случая давността би започнала да
тече на 13.02.2014г. и се явява изтекла на 13.02.2019г., което е отново преди завеждане
на исковата молба, което сочи на основателност на иска. По вече изложените
аргументи, след перемиране на изп. дело, дори да са предприеми изпълнителни
действия те не са процесуално законосъобразни, тъй като са осъществени по вече едно
прекратено изпълнително производство.
Мотивиран от всичко изложено настоящият състав на ВТРС намира, че
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 вр. чл.
124 ГПК за недължимост на сумата от 1937 лв. – главница по договор за кредит от
04.11.2008г., сумата от 890, 21 лв. – договорна лихва за периода 20.05.2009г. –
7
20.07.2011г., сумата от 356, 12 лв. – лихва за забава за времето от 19.06.2009г. до
18.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2011г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 163, 67 лв. – разноски в заповедното
производство, поради изтекла погасителна давност на вземанията, се явява основателен
и следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото претенцията на ищцовата страна за присъждане на
разноски се явява основателна в пълен размер от 683, 88 лв., така както е поискано.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. В. А., ЕГН:
********** от *** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. „П.
Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6” ет. 2, на основание чл. 439 ал. 1 ГПК,
СУМАТА от 1937 лв. /хиляда деветстотин тридесет и седем лева/ – главница по
договор за кредит от 04.11.2008г., СУМАТА от 890, 21 лв. /осемстотин и деветдесет
лева и 21 стотинки/ – договорна лихва за периода 20.05.2009г. – 20.07.2011г.,
СУМАТА от 356, 12 лв. /триста петдесет и шест лева и 12 стотинки/ – лихва за забава
за времето от 19.06.2009г. до 18.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 163, 67 лв. –
разноски в заповедното производство, за които суми има издаден изпълнителен лист от
09.05.2011г. по ч.гр.д. № 836/2011г. на ВТРС, поради изтекла погасителна давност на
вземанията.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. „П. Владигеров” № 21,
Бизнес център „Люлин 6” ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. А., ЕГН: ********** от ***
СУМАТА от 683, 88 лв. /шестстотин осемдесет и три лева и 88 стотинки/,
представляваща разноски за платена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8