Р Е Ш Е Н И Е
№ 638
гр.Пловдив, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 09.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 378/2020г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от И.Г.Г. против решение № 4548/28.11.2019г. на ПдРС, ІV бр.с., в частта,
с която размерът на дължимата от жалбоподателя издръжка в полза на дъщеря му М.И.Г.
е изменен, като е увеличен от 130 лева месечно на 220 лева месечно, считано от
20.05.2019г.. Решението в тази му част се обжалва частично до размер от 180
лева, които жалбоподателят счита, че може и следва да заплаща. Във въззивната
жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като РС погрешно не е разпределил издръжката, от която
се нуждае М.Г., поравно между двамата родители. Сочи се също така, че с оглед
установения размер на доходите на жалбоподателя, той нямал възможност да
изплаща издръжка в размер от 220 лева месечно. Иска се решението да бъде
отменено за разликата между 180 лева и 220 лева месечно.
От въззиваемата М.И.Г., действаща лично и със
съгласието на своята майка Г.С.К., е подаден отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно. Въззиваемата се позовава на Постановление на Пленума на ВС №
5/1970 г., съгласно което, при определяне на участието на всеки от родителите в
издръжката, следва да бъдат отчетени полаганите грижи от родителя, на когото са
предоставени родителските права за детето. Изложени са подробни доводи за това,
че жалбоподателят има възможност и по всяка вероятност реализира доход в значително
по-висок размер от този, за който е представил доказателства. Сочи се също
така, че бащата е в трудоспособна възраст, има съответната професионална
квалификация и опит и действително може да реализира такива доходи, които да му
позволяват да заплаща издръжка в размер от 220 лева.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е
образувано по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от непълнолетната М.Г., действаща лично и със съгласието на своята майка Г.К. против
нейния баща И.Г.. В исковата молба се сочи,
че с решение по гр.д.№ 549/2012 г. по описа на ПРС, III
бр.с. бракът между родителите на ищцата е прекратен, като упражняването на
родителските права е предоставено на майката, а ответникът е осъден да заплаща на
дъщеря си месечна издръжка в размер от 130 лева. От постановяване на решението
били изминали повече от 7 години. Определената месечната издръжка вече била
крайно недостатъчна. През последните години И.Г. заплащал по 150 лева издръжка,
но и тя не била достатъчна. Ищцата била ученичка в X клас на ****"- гр.****.
Тренирала ****. Разходите й във връзка с обучението и упражнявания спорт били
високи. Разходите за учебници и учебни пособия през годината били около 250 лева.
Купувала употребявани учебници, защото били по-евтини. Ползвала карта за
градския транспорт на стойност 16 лева месечно. Налагало се често да сменя
дрехи и спортни екипи- дрехите поради израстването й, а екипите поради
износването им. Тренирала усилено, поради което имала разходи за хранителни
добавки, ел- карнетин, витамини, които се предписвали от треньорката й, но се
закупували от трениращите. Плащала и месечна такса за тренировките в размер от
10 лева. Преди година се наложило трениращите да си купуват ****, с които
тренирали. Едно **** струвало над 700 лева. Майка й успяла да купи **** втора
употреба за 350 лева. М.Г. участвала в турнири, състезания, като някои били
извън гр.****, което налагало допълнителни разходи за транспорт, храна и
нощуване. Пълната й месечна издръжка често надхвърляла 600 лева. Майката
на ищцата работела като **** в колектив,
а не на самостоятелна практика. Брутното и трудово възнаграждение било в размер
от около 600 лева месечно. Ответникът нямал друго семейство и задължения към
друго дете. Работел и получавал добри доходи. Възможностите му да участва в
издръжката на ищцата били много по-големи от участието му досега, както и от
възможностите на майката.
С подадения от И.Г. отговор на исковата молба
предявеният против него иск се оспорва по отношение на неговия размер. Претендираната издръжка в размер
от 280 лева месечно била непосилна за ответника, с оглед на неговите доходи и
имуществено състояние. Той работел по трудово правоотношение с „****“ООД на
длъжност „****" при брутна месечна заплата в размер от 510 лева. От
брутното му трудово възнаграждение се извършвали удръжки за държавно обществено
осигуряване, както и за наложен запор от частен съдебен изпълнител. По причина
на това нетното му трудово възнаграждение възлизало на 369,42 лева. От тази
сума- 369,42 лева, ответникът изплащал доброволно и редовно месечна издръжка в
размер от по 150 лева месечно. Освен това при осъществяване на личните си контакти с дъщеря
си И.Г. й купувал вещи, от които имала нужда, и й предоставял допълнително
парични средства извън изплащаната издръжка. С отговора се оспорва
необходимостта от закупуване на ****, доколкото самото дете било споделяло с
баща си, че вече не се занимава активно с гребане поради проблем със
ставите.
Между страните не е налице спор, а и от приетия по
първоинстанционното дело удостоверение за раждане се установява, че Въззиваемата М.Г. е
дъщеря на жалбоподателя И.Г.. С решение № 1278/27.03.2012г. по гр.д. №
549/2012г. на ПдРС гражданският брак между родителите е прекратен, упражняването
на родителските права спрямо дъщеря им е предоставено на майката Г.К., а бащата
се е задължил да заплаща на М.Г. месечна издръжка в размер от 130 лева. По
първоинстанционното дело е приета служебна бележка от работодателя на майката «****»
ЕООД, от която е видно, че за периода м.10. 2018г.- м. 03.2019г. същата е
реализирала брутен доход в размер от 2856,70 лева или средномесечно по 476
лева. От представената с исковата молба служебна бележка от ****- гр.****, се потвърждава обстоятелството, че М.Г. учи
в същото в редовна форма на обучение и през учебната 2018г.-2019г. е била
ученичка в Х клас. Относно доходите на жалбоподателя е прието удостоверение от
работодателя му- „****“ ООД, в което е отразено, че за периода от м. декември
2018г. до м. май 2019г. същият е получил нетно възнаграждение от 2141,28 лева
или средномесечно по 356,88 лева. Безспорно е, че той е заплащал на дъщеря си
по 150 лева месечно издръжка. Приета е и справка от ТД на НАП– гр. ****, видно
от която жалбоподателят И.Г. работи по трудово правоотношение с „****“ ООД,
като за периода от м. януари 2019г. до
м. юни 2019г. е реализирал осигурителен доход в размер от 613 лева. Съгласно
същата справка, майката на въззиваемата работи по трудово правоотношение с „****
ООД, като реализира осигурителен доход в размер от 603,60 лева месечно.
По първоинстанционното дело е приет социален доклад, в
който е отразено, че М.Г. живее при майка си. Последната получавала помощ и
подкрепа от родителите си и от настоящия си партньор – П. П.
Разпитана е свидетелката М. К., баба на въззиваемата
по майчина линия. Същата, към датата на разпита й- 03.09.2019г., е заявила, че
внучката й учи в XI клас в **** в гр.****. Тя имала разходи за помагала и учебници. Учебниците
майка й ги купувала на старо. Картата й за градския транспорт струвала 16 лева
месечно. Въззиваемата тренирала гребане. Сутрин ходела на училище, а следобед
тренирала. Имала нужда от летни и зимни екипи. Около 100 лева месечно били
разходите й за дрехи. Имала много успехи в гребането. Откакто тренирала винаги била
републикански шампион. Само на републиканското първенство през 2019г. заела
второ място. За класиранията си получавала медали, но не и парични награди.
Майка ѝ всеки ден ѝ давала джобни пари- от 5 до 10 лева, защото тя
целия ден била ангажирана извън дома си. Отделно във връзка с тренировките било
наложително закупуването на определени хранителни добавки-„Л- Карнитин“ и
витамини за мускулатурата. По 50- 60 лева месечно били разходите за тях. Два
пъти в годината ходели на лагери, като цената била 300 лева, от които 150 лева
били доплащани от майката на въззиваемата. Тя се виждала с баща си много рядко-
по два- три пъти в годината. Виждали се в с.****. Когато се виждали баща й й давал
по десетина лева. Той работел в „****“. Станал поръчител по договор за кредит, и
се наложило да изплаща задължението на лицето, за което поръчителствал.
Жалбоподателят бил любител на риболова. Ходел по състезания и изпращал снимки
на дъщеря си. Случвало се тя да го пита, дали може да отиде с него, а той й
отговарял, че въдиците му са много и едвам намира място за тях в автомобила си.
Между страните по настоящето дело не налице спор
относно констатацията на първоинстанционния съд, че въззиваемата се нужда е от
издръжка в размер от поне 360 лева месечно. По преценка на настоящият състав на
съда необходимата издръжка е в значително по- висок размер, защото от тези 360
лева се падат по приблизително 12 лева на ден, от които следва да се заделят
средства за поне едно хранене извън дома, за учебни помагала, за дрехи, за
необходимите във връзка с тренировките хранителни добавки, екипи и тренировъчни
лагери. При всяко положение обаче не би могло да се приеме, че необходимата
месечна издръжка е в размер под посочените 360 лева. Настоящият състав на ПОС
намира за неоснователен доводът на жалбоподателя, че необходимата за
въззиваемата издръжка следва да бъде поделена по равно между него и бившата му
съпруга. Както се сочи и в т.7 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на
ВС „Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето“. От показанията на
свидетелката К., които не са оспорени от жалбоподателя, става ясно, че през
процесния период с начален от 20.05.2019г. той не е полагал никакви лични грижи
за дъщеря си. Не е участвал в констатираните по- горе, а и безспорни нейни
нужди, освен с предоставяната издръжка от 150 лева и спорадично с някои по-
дребни суми. Освен личните грижи, следва да бъдат отчетени и правените от
майката разходи по отглеждането на дъщеря й- режийни разходи за жилището, в
което живеят, разходи за храна и др.. При сравнително равни материални
възможности на двамата родители, е налице пълно основание по- голяма част от
издръжката да бъде поета от родителя, който не полага лични грижи за детето.
Разликата от 80 лева между издръжката в тежест на единия и на другия родител е
в съответствие с полаганите от майката на въззиваемата лични грижи. Ето защо,
решението на ПдРС в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4548/28.11.2019г. по гр.д.№ 7884/2019г. на ПдРС, ІV бр.с., в
частта, с която размерът на дължимата от жалбоподателя И.Г.Г. издръжка в полза
на дъщеря му М.И.Г. е изменен, като е увеличен от 130 лева месечно на 220 лева
месечно, считано от 20.05.2019г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: