№ 182
гр. Русе, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20234500100657 по описа за 2023 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на
М. Г. Н. против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, в която са изложени обстоятелства, че
на 25.05.2023 г. в гр. Русе по ул. „Чипровци“ е претърпяла ПТП като
пешеходец. Виновен водач, предизвикал ПТП според твърденията в молбата,
е водачът на лек автомобил „Мицубиши“, модел „Паджеро Пинин“ с рег. № Р
*** А. В. П., който не е съобразил поведението си на пътя и е нарушил
разпоредбите на ЗДвП, като не спрял на пешеходната пътека, за да пропусне
пресичащата правомерно на нея от дясно на ляво ищца, реализирал ПТП с л.
а. „Ауди“, модел „ТТ“ с рег. № ***, който е спрял на пешеходната пътека,
блъска ищцата, отскача и удря паркиран в дясно товарен автомобил.
За извършеното ПТП е съставен Констативен протокол № 396/127 от
25.05.2023 г., в който младши автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“
Русе е описал причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента, както
и участниците в него, като е образувано и досъдебно производство.
Вследствие на ПТП ищцата твърди, че е претърпяла увреждания,
изразяващи се в множествени счупвания на ребра, а именно фрактура на
2,3,4,5,6,7 и 8-мо ребра в дясно, вследствие на което е проведена
консервативна терапия с медикаментозни средства и е била на стационарно
лечение до 29.05.2023 г. На пострадалата са издадени два болнични листа от
25.05.2023 г. до 18.07.2023 г. общо за 55 дни. Получените травматични
увреждания са й причинили болки и страдания със значителен интензитет
през първите месец – месец и половина от възстановителния период и не е
могла да посреща със собствени сили обикновените битовите потребности, за
които е получавала помощ от близки. Изпитвала е силни и непрестанни
болки, усилващи се и при най-лекото движение – помръдване, кашляне и
1
трудно са се повлиявали от обезболяващи. Ищцата е водела активен за
годините си начин на живот, а последиците от ПТП са довели до промяна в
нормалното протичане на ежедневието, ограничаване на социалната, семейна
и трудова ангажираност. В резултат на ПТП станала тревожна и неспокойна,
загубила здравия си сън, чувствала се безпомощна и в тежест на близките си,
изживения стрес и душевни страдания щели да я съпътстват до края на
живота.
Тъй като виновният за ПТП водач има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, ищцата
насочва претенцията си към него и счита, че претърпените от нея болки и
страдания следва да бъдат репарирани със сумата от 40 000 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 06.07.2023 г., която е датата на
сезиране на застрахователя, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноски.
В отговор на исковата молба ответникът възразява против предявения
иск, като първо възражение навежда липсата на доказателства за механизма
на ПТП. Възразява, че виновният водач не е посочен от ищцата. Възразява, че
е налице съпричиняване от страна на М. Н., която е излязла внезапно на
пътното платно без да съобрази поведението си с правилата на ЗДвП.
Възразява и против размера на иска за неимуществените вреди. Счита, че
същият не отговаря на критериите за справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва и предявения иск за законна лихва, тъй като счита, че приложение
следва да намери чл. 497 от КЗ и не е налице забава на кредитора.
Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
недоказана, както и претендира присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
В Районна прокуратура Русе е образувано ДП № 2862/2023 г. във връзка
с процесното ПТП, по което до приключване на устните състезания по
настоящото дело няма лице, привлечено към наказателна отговорност за това,
че на 25.05.2023 г., около 17:56 часа в гр. Русе, на ул. „Чипровци“ в района на
бл. „Българка“ срещу вх. Ж, водачът на лек автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро Пинин“ с рег. № Р *** не спира на пешеходна пътека и
реализира ПТП с л. а. „Ауди“, модел „ТТ“ с рег. № ***, който е спрял пред
пешеходната пътека, за да пропусне пресичащия от дясно на ляво спрямо
посоката му на движение пешеходец – ищцата, вследствие на което я блъска и
тя получава телесни увреждания, изразяващи се в множествени счупвания на
ребра, а именно фрактура на 2,3,4,5,6,7 и 8-мо ребра в дясно.
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
№ 396/127 от 25.05.2023 г. е видно, че към момента на настъпване на ПТП
процесният автомобил е собственост и управляван от А. В. П. и към тази дата
е бил с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, с полица № BG/03/123000369038/01,
2
със срок на действие от 06.02.2023 г. до 05.02.2024 г.
От представените писмени доказателства – епикриза И. З. № 10935 и
болнични листи се установява, че на датата на инцидента М. Г. Н. е постъпила
в отделение „Обща, гнойно-септична, детска и еднодневна хирургия“ към
УМБАЛ „Канев“ гр. Русе след претърпяно ПТП с оплаквания от болка и
дискомфорт в дясна гръдна половина. Назначени са множество изследвания,
проведено е консервативно лечение с диета и назначената терапия в
болничното заведение, последвано от домашно амбулаторно лечение,
предписани са медикаменти и спазване на хигиенно-хранителен режим.
От медицинската документация е видно, че след изписването от
болничното заведение на 29.05.2023 г., М. Н. постъпва на 11.07.2023 г. в
отделение „Хирургия“ към УМБАЛ „Канев“ гр. Русе с диагноза Паралитичен
илеус. Извършените изследвания установяват Хепатомегалия, Чернодробна
стеатоза. Проведено е консервативно лечение с диета и назначената терапия.
Горните обстоятелства се потвърждават и от назначената по делото и
приета съдебномедицинска експертиза. Според заключението на вещото лице
М. Н. е получила увреждания, изразяващи се в счупвания на 2-8-мо ребра в
дясно, които са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата за
срок повече от тридесет дни. След инцидента Н. е била приета в УМБАЛ
„Канев“ Русе като по време на болничния престой са проведени диагностични
изследвания (клиничен преглед, лабораторни и образни изследвания) и
медикаментозно лечение. Според вещото лице при установените на ищцата
увреждания болките обикновено са най-силни непосредствено след
получаването им, след което постепенно намаляват, особено след прилагане
на обезболяващи средства. Значителни по интензитет болки се усещат и при
рязко или значително движение на снагата, както и при дълбоко дишане.
Болките в гръдния кош при такива увреждания продължават от няколко
седмици до няколко месеца с по-нисък интензитет, но с продължителен
характер, като могат да се усещат и в продължение на месеци и години при
физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. В конкретния
случай около три месеца след ПТП, при личния преглед от вещото лице, М.
Н. съобщава за болки в гръдния кош. Установените счупвания на ребра са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
при ПTП на 25.05.2023 г. При счупвания на ребра обикновено настъпва
срастване, което води до пълно функционално възстановяване, като по
ребрата остават белези, които са видни за цял живот. Тези промени могат да
доведат до болкови усещания за дълъг период от време – месеци и години,
особено при промяна в атмосферните условия и физически натоварвания.
Установеното счупване на ребра е довело до трайно затрудняване на
движенията на снагата за срок около 1-2 месеца.
От съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на
настъпване на процесното ПТП – на 25.05.2023 г. около 17:53 ч в гр. Русе, по
ул. „Чипровци“ към мястото на ПTП се движи л. а. „Мицубиши Паджеро
3
Пинин“, с рег. № P ***, управляван от А. В. П. със скорост около 59 км/час. B
същото време пред пешеходната пътека срещу вх. ,,Ж“ на бл. ,,Българка“ е
спрял л. а. „Ауди ТТ“ с рег. № ***, управляван от С. Г., който пропуска
движещия се пешеходец на пешеходната пътека М. Н.. Водачът на л. а.
„Мицубиши Паджеро Пинин“ не възприема пешеходката и не спира зад
спрелия пред пешеходната пътека автомобил, като се блъска челно в задната
му част. B момента на удара пешеходката се намира пред спрелия автомобил,
като пресича отдясно наляво пътното платно на пешеходната пътека със
спокоен темп на движение със скорост, определена от вещото лице, около
1,25 м/сек. B резултат на удара, л. а. „Ауди ТТ“ блъска пешеходката, отскача
напред и удря паркирания в дясно т. а. „Фолксваген Кади“ с рег. № ***. Няма
данни за внезапно навлизане на пешеходката на пътното платно, тъй като
отстоянието на пешеходката от автомобила при навлизането й на
пешеходната пътека е около 39,60 м. Независимо от това, пешеходката не е в
полезрението на водача и има данни за частично ограничаване на видимостта
между двамата участника в ПTП от паркирания автомобил. При движение по
описания начин автомобилът и пешеходецът се движат напред до момента на
удара между двата автомобила и след това с пешеходеца. Тъй като водачът на
л. а. ,,Мицубиши Паджеро Пинин“ преди удара в предния автомобил и
навлизане на ищцата на пешеходната пътека, е с поглед напред, той би
трябвало да възприеме спрелия автомобил и пешеходката на пешеходната
пътека, като опасност за движението, но няма време за реакция и пълно
спиране на автомобила, поради което се блъска с предната част на автомобила
си в задната част на л. а. „Ауди TT“. B резултат на произшествието,
пешеходката е получила травматичните увреждания, подробно описани в
СМЕ по делото. Според вещото лице причините за настъпване на ПТП са
изцяло от субективен характер и зависят от действията на водача на л. а.
,,Мицубиши Паджеро“, който е управлявал автомобила с несъобразена
скорост (около 59 км/час), късно е възприел пешеходката и така не й е
осигурил възможност да пресече на обозначената пешеходна пътека. От
заключението на вещото лице се установява, че М. Н. е пресичала пътното
платно на процесната пешеходна пътека и в момента на удара се е намирала
около средата на същата, като преди да започне да пресича тя е спряла и се е
огледала за автомобили, при което л. а. „Ауди TT“ е спрял и дал предимство.
Според вещото лице пешеходката не е имала пълна видимост към л. а.
,,Мицубиши Паджеро Пинин“ и не е имала техническа възможност да
прецени скоростта му на движение, действията на водача и възможността за
безопасно пресичане на улицата по пешеходната пътека. Преди да навлезе на
пешеходната пътека, Н. е имала неограничена видимост само към спрения
пред пешеходната пътека л. а. „Ауди TT“ и не е очаквала действията на
водача на л. а. ,,Мицубиши Паджеро“. След навлизане на пешеходната
пътека, тя не е имала възможност да спре и да предотврати ПТП. Видимостта
на водача на л. а. ,,Мицубиши Паджеро“ към пешеходката преди тя да излезе
на пешеходната пътека и след това, е била частично ограничена от
4
паркирания пред пешеходната пътека бус, но е могъл да възприеме пътния
знак за пешеходна пътека, както и спиращия пред нея л. а. „Ауди TT“.
Отстоянието на пешеходката върху пешеходната пътека до л. а. ,,Мицубиши
Паджеро“ е било 39.60 м, при скорост на движение на последния 59 км/ч, а до
спрения л. а. „Ауди TT“ – 3 м. При това положение водачът на л. а.
,,Мицубиши Паджеро“ не е имал техническа възможност да предотврати ПТП
чрез спиране при установената скорост за движение, тъй като не е възприел
пешеходката като опасност, но е възприемал пътния знак за пешеходна
пътека и спрелия пред пътеката л. а. „Ауди TT“. При създалата се пътно-
транспортна ситуация, водачът на л. а. „Ауди TT“ също не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП. В съдебното заседание вещото лице
пояснява, че средната скорост на движение на л. а. ,,Мицубиши Паджеро“,
която е засякъл хронометрично до мястото на удара, е 47 км/ч, но в момента
на удара автомобилът е завишил скоростта си с около 10 км/ч и това било
видно от записа на видеокамерата. Според вещото лице това вероятно се
дължи на някаква техническа повреда или шофьорът се е уплашил, при което
е възможно вместо да натисне спирачката да е натиснал газта.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица
по назначените и изготвени СТЕ и СМЕ като компетентни, пълни и
обективни.
Относно обстоятелствата около настъпване на пътния инцидент и
претърпените от пострадалата неимуществени вреди, в настоящото
производство са разпитани свидетелите А. В. П. и Валери Недков Недков. Св.
П. е водач на л. а. ,,Мицубиши Паджеро“ и очевидец на инцидента. От
неговите показания се установява, че е участвал в процесното ПТП на
25.05.2023 г. като неволен причинител. Било в час пик на ул. „Чипровци“ в гр.
Русе, идвал от международното в посока Кауфланд, когато забелязал, че
движението на автомобили и хора е голямо. Пред него, на пешеходна пътека
имало спрял автомобил „Ауди“, заради пресичаща жена. Когато за първи път
видял Аудито, свидетелят бил на около 50 метра зад него и се движел със
скорост около 45 км/ч. Свидетелят твърди, че веднага скочил на спирачките,
но се случило нещо необичайно – автомобилът рязко ускорил вместо да спре,
нямало спирачен път, не се задействала спирачката. Заради интензивното
движение улицата изглеждала по-тясна, отколкото е в действителност, а
участъкът, в който се случило събитието било по надолнище и това скъсявало
още повече времето за реакция. Опитвайки по някакъв начин да отбие удара,
ударил с левия край багажника на Аудито и то завило вдясно, като не видял
как пешеходката се е прехвърлила през левия фар на Аудито. Слязъл и
отишъл да помогне, както и да види състоянието на пострадалата, след което
излязъл и шофьорът на Аудито. Дошли медиците, както и коли на КАТ,
служителите разгледали документите, уточнили ситуацията на пациента.
Свидетелят бил доктор и в колите на Спешна помощ видял свои познати.
Попитал ги как е пациентката, защото имал впечатлението, че тя била по-
пострадала от всички. Казали му, че на пръв поглед при прегледа изглежда в
5
добро състояние и я закарали в Спешна помощ за пълни изследвания. След
два дни свидетелят я посетил в болница „Канев“, като й занесъл гел и се
погрижил за подобряване на ситуацията.
Св. Недков е съпруг на пострадалата и от неговите показания се
установява, че в резултат на причинените от ПТП увреждания имала 6 или 7
счупени ребра. Първите впечатления за състоянието на съпругата му били от
болницата, където я видял след инцидента, тя пищяла и виела от болка. В
бързината ударил болничната количка в касата на вратата и тя започна още
по-силно да реве. Приели я в хирургията и след около два часа разбрал, че
има счупени ребра. Пет дни била в болницата, а когато отишъл да я прибере,
тя изпитвала силни болки и се наложило 3-4 пъти да спира автомобила,
докато стигнат до вкъщи, защото трудно дишала. Ангажиментите към М.
продължили около месец. Ситуацията била много сериозна – сутрин ставал,
вдигал я от леглото и я мажел с обезболяващи кремове. От спалнята до
дневната имало 7-8 стъпала затова я смъквал в дневната и отивал на работа.
М. се движела трудно, подпирайки се на стол или на маса, вечерта като се
приберял от работа я изкъпвал, грижел се за пране и за други неща, защото тя
не можела да вдига тежко. Спяла трудно, особено, ако се закашля изпитвала
големи болки и до настоящия момент не вдигала тежко. Жена му започнала
да работи два месеца след инцидента, първоначално на половин ден, на
повикване, като временната работа продължила около 2-3 седмици. Работела
в шивашка фирма и управителят казал на колежките й да не вдига тежко и да
й помагат. Шефът й я вземал от вкъщи и после я връщал у дома. След
инцидента имала подобрение, вече се движела по-нормално, но дори и сега,
когато кашляла или кихала, имала болки.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите като
безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от останалите
доказателства.
По делото е установено, че с претенция за изплащане на обезщетение с
вх. № 1792/06.07.2023 г. на основание чл. 380 от КЗ пострадалата е отправила
искане за обезщетение на неимуществените вреди до ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
придружена с копия на констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
епикриза, болнични листи, справка от информационната система на ГФ,
пълномощно и бА.ата сметка, по която да се извърши плащането, но липсват
данни застрахователната компания да е изплатила обезщетение. Видно от
писмо № 927/04.10.2023 г., ответникът е уведомил ищцата, че на основание
чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и б. „в“ от КЗ закрива преписката.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са
6
налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им. Съдът счита, че са доказани всички елементи от състава на
непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД. Писмените и гласните
доказателства по делото и заключенията по приетите съдебно-медицинска и
съдебна автотехническа експертизи потвърждават наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното деяние на деликвента и
настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалата. В тази
връзка, неоснователни са наведените в отговора на исковата молба
възражения за липса на еднозначни и конкретни доказателства за
местонахождението на пострадалата пешеходка на пътното платно
непосредствено преди ПТП, за поведението й на пътя, както и за механизма
на настъпване на ПТП, поведението и участието на всички водачи на МПС
непосредствено преди ПТП. Въз основа на констатациите на вещите лица по
СМЕ и СТЕ, съдът намира за недоказани твърденията на ответника за
невъзможността да се установи каква точно е фактическата обстановка и
установяване на безспорно виновно поведение или нарушаване правилата за
движение на водача А. П., управлявал л. а. ,,Мицубиши Паджеро“,
ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя.
Видно от писмените доказателства по делото ищецът е изпълнил
процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена
застрахователна претенция на 06.07.2023 г., придружена със съответните
писмени доказателства, но ответното дружество не е изплатило обезщетение
на пострадалата.
Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено
увреждане вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с прекия причинител на вредата към
датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл. 380 от КЗ и
неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на ответното
дружество в нормативно установения срок, съдът счита, че за ищцата в
качеството й на пострадал от ПТП е възникнало правото да получи
обезщетение от застрахователя на деликвента за претърпените вреди от
деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, предявеният
иск се явява доказан по основанието си. Размерът на конкретното
обезщетение следва да се определи от съда по справедливост съгласно
принципа на чл. 52 от ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са
7
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки, страдания и душевни преживявания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
От събраните и обсъдени по делото доказателства се установи, че
вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на 2-8-мо ребра в дясно, които са довели до трайно
затрудняване движенията на снагата за срок повече от тридесет дни. По време
на болничния престой в УМБАЛ „Канев“ Русе след инцидента на Н. са
проведени диагностични изследвания (клиничен преглед, лабораторни и
образни изследвания) и медикаментозно лечение. При увреждания като тези,
установени на ищцата, болките са най-силни непосредствено след
получаването им, след което постепенно намаляват, като се повлияват от
прилаганите обезболяващи средства. Вещото лице сочи, че в тези случаи
болките в гръдния кош могат да продължат от няколко седмици до няколко
месеца с по-нисък интензитет, но с продължителен характер и да се усещат в
продължение на месеци и години при физически натоварвания и при промяна
в атмосферните условия. Ищцата е изпитвала значителни по интензитет болки
при рязко или значително движение на тялото, както и при дълбоко дишане, а
при личния преглед от вещото лице около три месеца след ПТП, съобщава за
болки в гръдния кош. Въпреки пълното функционално възстановяване, което
обикновено настъпва при счупените ребра, по тях остават белези, които са
видни за цял живот и тези промени водят до болкови усещания за дълъг
период от време. Установеното при ищцата счупване на ребра е довело до
трайно затрудняване на движенията на снагата за срок около 1-2 месеца.
Безспорно след инцидента се установява подобрение в състоянието, но при
кашляне или кихане, има болки. По време на оздравителния период Н. се
нуждаела от непрекъснати грижи – съпругът й сутрин я вдигал от леглото и я
мажел с обезболяващи кремове. Преди да отиде на работа я смъквал в
дневната, заради наличието на стъпала до там, а М. трудно се движела, като
се подпирала на стол или на маса. Вечерта отново съпругът й я къпел, грижел
се за прането и за други домакински дейности, защото тя не можела да вдига
тежко, включително и до настоящия момент. Два месеца след инцидента
ищцата започнала работа, първоначално за около 2-3 седмици на половин ден
или на повикване. Въз основа на свидетелските показания и СМЕ съдът
приема за доказани претърпените от М. Н. болки, страдания и неудобства
вследствие на настъпилото ПТП. Експертното заключение по приетата СМЕ
удостоверява продължителност на оздравителния процес, както и
настъпилите последици от счупване на ребрата.
С оглед гореизложеното, предвид възрастта на пострадалата – жена в
трудоспособна възраст, характера и вида на травматичните увреждания,
установените болки и страдания, които е преживяла, обстоятелствата,
8
свързани с протичането на възстановителния процес, съдът счита, че
претърпените от нея неимуществени вреди следва да се репарират със сумата
от 30 000 лева, който размер според съда съответства на критерия за
справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Над този размер претенцията
следва да се отхвърли.
Спорен момент по делото е възражението, наведено от ответника, за
съществено съпричиняване от страна на пострадалата, която вероятно
неочаквано за водача се е намирала на пътното платно в непосредствена
близост до автомобила, при евентуално ограничена видимост за водача.
Съгласно решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., т.к., II т.о. на
ВКС, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
не може да почива на предположения. Намаляването на претендираното с
иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за вреди от деликт на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Такива не се установиха по делото и съдът приема, че
не е налице съпричиняване, обосноваващо извод за намаляване на така
определеното обезщетение. Обстоятелствата относно неочаквано поведение
на ищцата се опровергават от заключението на автотехническата експертиза.
Експертът посочва, че при наличието на паркиран автомобил от дясната
страна, който ограничава видимостта на водача на л. а. ,,Мицубиши
Паджеро“, същият възприема както пътния знак за пешеходна пътека, така и
спрелия пред него на пешеходната пътека автомобил. Вещото лице
установява още, че Н. е пресичала пътното платно именно на процесната
пешеходна пътека и в момента на удара се е намирала около средата на
същата, като преди да започне да пресича тя е спряла и се е огледала за
автомобили, като водачът на л. а. „Ауди TT“ е спрял и е дал предимство.
Върху главницата от 30 000 лв. се дължи законна лихва до
окончателното изплащане, като съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ
застрахователят е в забава от 06.10.2023 г., поради което искането за лихва,
считано от 06.07.2023 г. – датата на сезиране на застрахователя, следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответното
дружество следва да заплати на пълномощника на ищцата сумата 3 050 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от иска, съгласно представения списък. От общия сбор на
разноските – 1 111 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, му се дължат
277.75 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователното дружество следва
да заплати по сметка на ОС Русе дължимата държавна такса в размер на 1 200
9
лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори
Н.Ч. и И.Г., да заплати на М. Г. Н. с ЕГН **********, адрес гр. Русе, ***,
сумата от 30 000 лева, обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, причинено на 25.05.2023 г. в гр. Русе от А. В.
П. при управление на лек автомобил „Мицубиши“, модел „Паджеро Пинин“ с
рег. № Р ***, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована в ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в размера над 30 000 лв. до 40 000 лв., ведно със
законната лихва върху отхвърлената част, както и искането за законна лихва
върху главницата за периода от 06.07.2023 г. до 06.10.2023 г.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, да заплати на адвокат Я. Д. от АК София,
възнаграждение за процесуално представителство на М. Г. Н. на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 3 050 лева.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, да заплати по сметка на Окръжен съд Русе
държавна такса в размер на 1 200 лева.
ОСЪЖДА М. Г. Н. с ЕГН ********** да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, *** сумата от
277.75 лева – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10