Р Е Ш Е Н И Е  № 1

гр. Сливен, 12.01.2022  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публичното заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:  

                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                      СТЕЛА ДИНЧЕВА          

 

при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора Красимир Маринов                                                        като разгледа  докладваното от съдия Драгоманска административно дело № 397 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба  от Ф. „Г.", ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от Г.И.Й., чрез адв. И.Г. *** срещу  Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с  увреждания на територията на Община Котел, приета с Решение № 330 от 28.08.2013 г. на Общински съвет Котел, с искане да бъде отменена, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при нейното приемане. Поддържа се, че ф. има правен интерес от обжалване на нормативния административен акт, признат по силата на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, с оглед на това, че дейността й се изразява в предоставяне на правна помощ на хора с увреждания и защита на правата и интересите на последните с всички допустими от закона средства, в цялата страна, като овластяването за изпълнението на тази "застъпническа роля" е по силата на закона. По същество се поддържа, че Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Котел е нормативен акт, свързан с хората с увреждания, поради което съобразно изискването на действалия към датата на приемана на наредбата чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) проектът на същата е следвало задължително да бъде съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и в случая е следвало да даде задължително становище по проекта на Наредбата. Това според жалбоподателя в случая не е сторено. Искането е оспорената наредба да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

Оспорващият – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. В представена писмена молба поддържа жалбата и излага съображения по същество на правния спор. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по делото – Общински съвет Котел – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен в съдебно заседание дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.07.2013 г. на сайта на Общински съвет Котел е публикуван проект на Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Котел, ведно с мотивиран доклад към проекта. Предложението внесено от Кмета на община Котел е разгледано на заседания на постоянните комисии към Общински съвет Котел на проведени заседания на 19.08.2013 г.  Председателят на Общински съвет Котел с покана изх. № 94-22-7 от 19.08.2013 г. на основание чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗМСМА и чл.47, ал. 1, т. 1 от Правилника за организация и дейността на Общински съвет – Котел свиква заседание, в чийто дневен ред по т. едно е предложение за приемане на Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Котел.

На 28.08.2013 г. е проведено редовно заседание на Общински съвет – Котел, в дневния ред на което в т. 1, е включено за разглеждане Предложението на Кмета на Община Котел за приемане на Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Котел. След разисквания по предложението, е прието Решение № 330, с което Общински съвет – Котел, основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и във вр. чл. 99а от ЗДвП приема Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Котел. Решението е прието с 17 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „Въздържал се”, при общ брой на общинските съветници в ОС – 21.

Във връзка с дадените от съда указания и осигурена процесуална възможност, по делото се представиха доказателства за публикуване на проекта за нормативния акт заедно мотивите /доклада/ от съставителя на проекта на интернет страницата на общински съвет Котел. Не се представиха доказателства относно участие или даване на становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта за процесната наредба.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Според чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконовите нормативни актове имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, създаден въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като ф., която осъществява дейност в ч. п. С оглед на това той има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК.

В съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., правният интерес на юридическите лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.

Като цели на ф. е посочено следното: "Ф. се създава и ще осъществява дейност като "организация за хора с увреждания" по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, и целта й е да предостави правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им. "

За средства за постигане на целите е предвидено: "1. мониторинг върху действащата нормативна уредба - отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с увреждания. ".

Засягането на права или законни интереси при юридически лица с нестопанска цел, е обусловено от непосредствената връзка между сферата на обществени отношения, уредена с нормативния акт и предмета на дейност и целите на учредяването на оспорващия правен субект.

Целите на ф. - жалбоподател, така както са формулирани и регистрираните начини за постигането им, са пряко свързани със съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с увреждания, които от друга страна са адресати на оспорения подзаконов нормативен акт. От това следва, че без правото на жалба против незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, постигането на целите на ф. за предоставяне на правна помощ на хората с увреждания и защита на правата им, е сериозно ограничено. Именно общата формулировка на поставените цели на ф. и средствата за постигането им, дава основание да се заключи, че тя има правен интерес да оспори процесната наредба.

С оглед изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице имащо правен интерес от оспорването, по смисъла на чл. 186, ал. 2 от АПК и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е издадена на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА във вр. чл. 99а от ЗДвП. С оглед изложеното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Общински съвет – Котел е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да урежда нормативно обществените отношения от местно значение, респективно да издава подзаконов нормативен акт със съдържание като процесния и за регламентация на съответната материя.

В случая, при приемането на разглеждания нормативен административен акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които сами по себе си са самостоятелно основание за отмяна на оспорената наредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ред. ДВ, бр. 46 от 2007 г.), приложима в настоящото производството по препращане от чл. 80 от АПК, според която преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. С оглед представените доказателства, тези изисквания на закона са били спазени. Съставителят на проекта на нормативния акт е публикувал на интернет страницата на Общински съвет Котел заедно с доклада, като е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, касаят разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА, според която, в приложимата редакция, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

Според чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище.

Според чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – действал към момента на приемане на Наредбата), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания.

Съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Според  чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, Агенцията за хората с увреждания: участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях.

В чл. 51, ал. 3 от Конституцията е установен принципа, според който, старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Въз основа на възведеното в Основния закон правило, както отмененият Закона за интеграция на хората с увреждания, така и действащият понастоящем Закон за хората с увреждания, уреждат като основна функция на Агенцията за хората с увреждания - изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания.

В рамките на така установената в закона компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.); и  чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, установяват конкретно правомощие за Агенцията, да участва и да дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания. Несъмнено е, че и двете норми, както на отменения, така и на действащия закон са императивни, следователно становището на Агенцията по конкретния проект за нормативен акт е задължително, независимо от това, че в действащия понастоящем закон, то не е изрично определено като такова. Това разбиране се основава и на текста на чл. 26, ал. 1 от ЗАН, в който "съгласуваността" е възведена, като принцип в процеса на изработването на проект на нормативен акт.

В този смисъл, националното законодателство е съответно на изискванията на чл. 4, § 1, б. "а" от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), според който, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция.

Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. В контекста на това разбиране, невземането на становище от Агенцията за хората с увреждания по проекта за Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Котел, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, защото всички норми в оспорената наредба имат за адресат хората с увреждания.

С оглед посочените обстоятелства изискването и даването на становище от Агенцията за хората с увреждания към момента на приемане на наредбата е било задължително. Неспазването на това императивно изискване води до опорочаване на процедурата по издаване на акта и накърняване на правата на адресатите на наредбата. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, с оглед възможността становището на заинтересованото ведомство да доведе до различно съдържание на нормативния административен акт. В този смисъл е Решение № 3914 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12728/2020 г., VI о.

Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Котел, е приета при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което от своя страна е основание за нейната отмяна съобразно чл. 146, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 196 от АПК.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. По делото е представен списък на разноските /л. 10/ по делото в общ размер на 630 /шестстотин и тридесет лева/, от които 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв. ДТ и 20 лв. такса за публикуване на обявление в Държавен вестник.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Котел, приета с Решение № 330 от 28.08.2013 г. на Общински съвет Котел.

ОСЪЖДА Общински съвет Котел да заплати на Ф. „Г.", ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от Г.И.Й., направените по делото разноски в размер на 630  (шестстотин и тридесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: