№ 125
гр. Оряхово, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20251460100330 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Електрохолд
Продажби“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес управление в гр. София
1784, Район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от законните си представители Видьо Иванов Терзиев,
Даниела Колева Димитрова и Карел Крал, действащо чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова, чрез адв. Ц. К.
от САК, с искане да се признае за установено, че П. А. Р., ЕГН ********** от
гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Петко Банков“ № 1, ет. 5, ап. 504
дължи на ищеца сумите от 1782,13 лв. за ползвана и незаплатена ел. енергия и
мрежови услуги за периода от 03.08.2021 г. до 01.04.2023 г. и 353,15 лв.
мораторна лихва за периода от 25.09.2021 г. до 28.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.09.2024 г. до окончателното й погасяване. За тези суми
е издадена Заповед № 561/18.11.2024 г. по ч. гр. дело № 867/2024 г. по описа
на РС Оряхово.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 107 от ЗЕ, вр. чл. 98а
от ЗЕ, вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
От името на ищеца се твърди, че между страните са налице
облигационни отношения, във връзка с открита партида при ищеца с
клиентски номер 300236143427 за имот в гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца,
ул. „Петко Банков“ № 1, ет. 5, ап. 504, на който адрес е доставяна ел. енергия
за процесния период от 03.08.2021 г. до 01.04.2023 г. Сочи се, че регулярно са
заплащани дължими суми, но за посочения период са останали незаплатени
сумите от 1782,13 лв. главница за ползвана и незаплатена ел. енергия и
мрежови услуги и 353,15 лв. мораторна лихва по подробно описани 20 броя
фактури, приложени към исковата молба.
1
При горните аргументи е заявено искане спрямо ответницата да бъде
признато за установено, че дължи на ищцовото дружество подробно
посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №
561/18.11.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 867/2024 г., като се
претендират и разноски по заповедното производство и по настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от П. А. Р., ЕГН **********,
действаща чрез пълномощника си адв. Б. Б. Б. от САК, с който исковете се
оспорват като неоснователни и е направено възражение за изтекла
погасителна давност на търсените суми. Не се оспорва размера на
претенциите и техническата изправност на измервателното устройство, а
единствено се оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
Претендират се разноски в производството.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предвид разпределената доказателствена тежест и представените по
делото писмени доказателства - 20 броя фактури, справка за консумирана ел.
енергия, справка извлечение за начислени задължения и плащания и общи
условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа
съдът намира, предявените искове за неоснователни, по следните
съображения:
На първо място шщцовото дружество не ангажира каквито и да било
доказателства, че между него и ответницата е налице облигационна връзка за
доставяне на ел. енергия и мрежови услуги. Изрично е указано на ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдението си,
че ответницата е потребител на ел. енергия за имот в гр. Мизия, общ. Мизия,
обл. Враца, ул. „Петко Банков“ № 1, ет. 5, ап. 504 по силата на сключен между
страните Договор за продажба на ел. енергия. В този смисъл в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил електрическа
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, а според ал. 4 публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Съгласно т.
2а от §. 1 от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Дефиницията за клиент съгласно чл. 4, ал. 2 от приложените по
делото Общи условия на договорите за ел. енергия на „Електрохолд
Продажби“ АД включва понятието „потребител на електрическа енергия за
битови нужди" - физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Това качество се придобива при подаване на писмено
2
заявление за продажба на ел. енергия, като потребителят е длъжен да приложи
всички документи, удостоверяващи основанието, на което ще ползва ел.
енергия в имота – т.е прилага документ за собственост на имота или
декларация за съгласието на собственика, в случай, че не е собственик на
имота. Следователно облигационната връзка възниква с лице, което има
качеството на собственик или ползвател в имота. Договорната свобода,
предвидена в чл. 9 от ЗЗД допуска при това правоотношение клиент на
доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот (в този смисъл Решение №
205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК). Тази
възможност е предвидена и в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Общите условия
на ищеца, съгласно която правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при
условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на
имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или
пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител
на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът
или титулярят на вещното право на ползване е солидарно отговорен за
задълженията към продавача заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде
потребител на електрическа енергия и продавачът има право да иска
изпълнение на задълженията на потребител както от собственика или титуляря
на вещното право на ползване на имота, така и от лицето, за което
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е дал
съгласие да бъде потребител на електрическата енергия. В настоящия случай
и при изрично възражение от страна на ответницата, ищецът не е доказал
съгласно указаната му доказателствена тежест при условията на пълно
доказване, че ответницата е потребител на електрическа енергия, доставяна до
процесния имот, находящ се на адрес в гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул.
„Петко Банков“ № 1, ет. 5, ап. 504. В конкретния случай ищецът не доказа
наличието на облигационна връзка с ответницата по сключен договор за
доставка на ел енергия за процесния имот, респ. не бяха ангажирани никакви
доказателства, от които може да се направи извод, че ответницата е
собственик или вещен ползвател на процесния електроснабден имот.
На второ място – приложените по делото 20 броя фактури и справка за
задължения и плащания не удостоверяват качеството на ответницата като
„потребител на електрическа енергия за битови нужди" в процесния период от
03.08.2021 г. до 01.04.2023 г., в който са издадени приложените фактури на
база налична партида, с клиентски номер 300236143427. Едва след
установяването на облигационна връзка между страните, ищецът следваше да
установи основанието, изискуемостта и размерът на претендираните
задължения към ответницата - сумите от 1782,13 лв. за ползвана и незаплатена
ел. енергия и мрежови услуги за периода от 03.08.2021 г. до 01.04.2023 г. и
353,15 лв. мораторна лихва за периода от 25.09.2021 г. до 28.08.2024 г.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че предявените искове се
явяват недоказани, респ. неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а на
ответницата да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от Закона за адвокатурата.
3
В тази връзка с оглед отчетения и положен от пълномощника труд, който в
случая е минимален и се свежда до подаване на отговор на исковата молба и
едно становища по хода на делото, респ. съдебното производство се е развило
в едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални
представители не са присъствали лично и не са извършвали процесуални
действия по събиране на доказателства, съдът намира, че справедливо и
разумно е възнаграждението да се определи от съда в размер на 400 лв. При
определянето на този размер съдът отчита и постановките в Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22, което е
задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633
ГПК, респ. намира, че не е налице пречка адвокатското възнаграждение да се
формира в по-нисък размер от определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.,
предвид цената на предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес управление в гр. София 1784, Район Младост,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от законните си представители Видьо Иванов Терзиев,
Даниела Колева Димитрова и Карел Крал, действащо чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова, чрез адв. Ц. К.
от САК, установителни искове срещу П. А. Р., ЕГН ********** от гр.
Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Петко Банков“ № 1, ет. 5, ап. 504 за това,
че същата дължи сумите от 1782,13 лв. за ползвана и незаплатена ел. енергия
и мрежови услуги за периода от 03.08.2021 г. до 01.04.2023 г. и 353,15 лв.
мораторна лихва за периода от 25.09.2021 г. до 28.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2024 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена Заповед № 561/18.11.2024 г. по ч. гр.
дело № 867/2024 г. по описа на РС Оряхово, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Електрохолд Продажби“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес управление в гр. София 1784, Район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от законните си представители Видьо Иванов Терзиев,
Даниела Колева Димитрова и Карел Крал, действащо чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова, чрез адв. Ц. К.
от САК ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б. Б. Б. от САК, с личен номер ********** и
адрес в гр. Перник, п.к. 2300, ул. „Найчо Цанов“ № 34, ет. 3, офис 6 сумата от
400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4