Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2020 г.
СГС, VI – 4 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч. гр. дело №
1100/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2,
т.6 ГПК.
СГС е сезиран с жалба от Р.В. К., която е
длъжник по изп.дело N 20197900401931 на ЧСИ Р.В., срещу отказ от 03.12.2019 г. на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Според жалбоподателя отказът
на съдебния изпълнител е незаконосъобразен, защото от представените квитанции
от пощенски станции за плащане се установява, че претендираната
от взискателя сума е платена преди образуване на изп.дело. Сочи се, че пощенските записи не са били
потърсени от взискателя с цел да се образува изп.дело, както и че от датата на нареждането следва да се
счита, че длъжникът е предложил изпълнение, а от момента на изпращането на
паричната сума същата е на разположение на получателя. Поддържа се, че
кредиторът неоправдано не е приел предложеното изпълнение. Иска се от
жалбоподателя да се отмени отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението.
С.И.И., който е законен
представител на малолетните деца И.С.И.и Г.С.И., които са взискатели
по изпълнението, е подал възражение, с което оспорва жалбата с довода, че пощенските
записи не са стигнали до неговото знание и че не са получени дължимите суми за
издръжка на децата. Поддържа се, че внасянето на сумата по сметка на пощенската
станция и нареждането за плащане няма погасителен ефект.
ЧСИ Р.В. е представила мотиви.
Жалбата
е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Изп.дело N на 20197900401931 на ЧСИ Р.В. е
образувано по молба на С.И.И., който е законен представител на малолетните деца И.С.И.и
Г.С.И., въз основа на изп.лист от 12.12.2018 г. на СРС, 89 с-в, по гр.дело N 555754/18 г., с който Р.В. К. е осъдена
да заплаща на малолетното си дете И.С.И.издръжка от 200 лв. на месец, както и
на малолетното си дете Г.С.И. издръжка от 170 лв. В молбата от 15.10.2019 г. се
признава, че за два месеца от издаване на изп.лист са
платени сумите - претендира за останалите 9 месеца.
Представени са касови бонове от 17.06.2019
г., 30.08.2019 г., 23.10.2019 г., 18.02.2019 г., 29.03.2019 г., 16.11.2019 г. и
от 20.12.2019 г., в които се сочи, че Р.В. К. е предала на „Български пощи“ ЕАД
суми за изплащане на месечна издръжка от по 370 лв. на месец на двете деца,
които суми е следвало да изплащат на С.И.И..
Представено е писмо изх.N 94-Р-14/17.01.2020 г. на
„Български пощи“ ЕАД, в което се сочи, че жалбоподателят К. е подател на
паричен превод от 18.02.2019 г. за сумата от 1100 лв., на паричен превод от
29.03.2019 г. на сумата от 370 лв., на паричен превод от 03.05.2019 г. на сума
от 370 лв., на паричен превод от 17.06.2019 г. на сума от 740 лв., на паричен
превод от 30.08.2019 г. на сума от 740 лв. и на паричен превод от 23.10.2019 г.
на сума от 740 лв., а получател на сумите за изплащане на издръжка на И.и Г.е С.И.И.. Сочи се, че сумите не са изплатени.
Представено е преводно нареждане за
кредитен превод от 01.11.2018 г., в което се сочи, че по нареждане на Р.В. К. е
преведена по сметка на С.И.И. сумата от 600 лв. –
издръжка за м.11.2018 г. на деца И.и Г..
С обжалваното
постановление от 03.12.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати
принудителното изпълнение.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред
съда е постановлението от 03.12.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал
да прекрати принудителното изпълнение.
Според съда обжалваното постановлението
на съдебния изпълнител, е законосъобразно.
Нормата на чл.433 ал.1, т.1 ГПК предвижда, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя,
надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от
банка, от които се вижда,
че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. Фактическото
основание за прекратяване на изпълнителното производство е погасяването на
дълга по изпълнителния лист, което да е осъществено преди подаване на молбата
за образуване на изпълнителното дело. Това е така, защото производството по
принудително изпълнение има за цел да доведе до удовлетворяване по принудителен
начин на вземането на взискателя и е сурогат на
доброволното изпълнение, поради което погасяването на дълга преди подаване на
молбата за образуване на изпълнението обезсмисля провеждане на принудителното
изпълнение.
От представените по делото касови
бонове и писмо изх.N 94-Р-14/17.01.2020 г. на „Български пощи“ ЕАД се установява, че длъжникът по
изпълнението К. е наредила извършването на пощенски преводи и е предала на
пощенската станция парични суми, които са предназначени за получаване от С.И.И., който е законен представител на малолетните деца И.С.И.и
Г.С.И.. В случая длъжникът е ползвал неуниверсалната пощенска услуга по чл.38,
т.4 Закон за пощенските услуги, но за погасяване на дълга по изпълнителния лист
не е достатъчно сумите да са предадени на пощенския оператор с нареждане за
плащане в полза на определен получател, а е необходимо и да са получени реално
от получателя. Именно за това в нормата на чл.433 ал.1, т.1 ГПК посочено, че е
необходимо да се представи от длъжника квитанция от пощенската
станция, от която да се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена на взискателя. По делото не са
представени квитанции, които да удостоверяват, че наредените от длъжника с
пощенските преводи суми са реално получени, поради което съдът намира, че
натрупаният до подаването на молбата по чл.426 ал.1 ГПК дълг не е погасен.
Дългът по изпълнителния лист би
могло да се погаси и чрез внасяне на сумите по банкова сметка ***, в който
случай с факта на внасяне длъжникът се освобождава от задължението, което се
погасява, дори и взискателят да не е изтеглил сумите
от банковата сметка. Когато обаче сумите са наредени за плащане чрез пощенски превод,
за да настъпи погасяването на дълга, е необходимо реалното им получаване, което
се удостоверява с квитанция от пощенската станция.
Нарежданета на сума
с пощенски превод изисква съдействие
на кредитора, който следва да
се яви в пощенска станция за получаване на
сумата. В случая
законният представител на взискателите не се е явил в
пощенската станция, но няма и данни да е бил уведомен за пощенските преводи,
поради което не може да се приеме, че не е оказал необходимото съдействие по
смисъла на чл.95 ЗЗД и че е налице забава на кредитора. Следва да се спомене,
че дори и да бе налице хипотезата на чл.95 ЗЗД, в която задължението не е
погасено поради неоказано съдействие на кредитора, забавата на кредитора не
води до освобождаване на длъжника от задължението, а единствено го освобождава
от последиците на неговата забава. При забава на кредитора, който не оказва
съдействие на длъжника да изпълни парично задължение, за да се освободи
длъжникът от своето задължение, е необходимо да внесе сумата по банкова сметка
– ***.97 ал.1 ЗЗД.
В случая въпреки неполучаване на
пощенските преводи от законния представител на взискателите,
длъжникът не е превел сумите по банкова сметка ***.97 ал.1 ЗЗД, поради което и
натрупаният дълг до 15.10.2019 г. не погасен.
Важно е да се отбележи, че на
длъжника е известна банковата сметка на законния представител на взискателите, защото от преводно нареждане за кредитен
превод от 01.11.2018 г. се установява, че по нареждане на Р.В. К. е преведена
по сметка на С.И.И. сумата от 600 лв. – издръжка за
м.11.2018 г. на децата И.и Г.. Следователно дори и да бе доказано, че законният
представител на взискателите е бил уведомен за
пощенските преводи, но не се е явил в пощенската станция за реалното
получаване, длъжникът е могъл да внесе сумите по известната му банкова сметка, ***,
но не го е сторил. Следователно случаят не попада в хипотезата на чл.97 ЗЗД.
При тези факти съдът намира, че
натрупаното задължение за издръжка до подаване на молбата за образуване на
изпълнение не е било погасено, поради което отказът на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен.
Като краен извод – длъжникът е
ползвал неуниверсалната пощенска услуга по чл.38, т.4 Закон за пощенските услуги и е предоставил на „Български
пощи“ ЕАД парични суми, които е наредил чрез пощенски паричен превод да се
изплатят на законния представител на взискателите. По
делото обаче не са представени квитанции, които да удостоверяват, че сумите по
пощенските преводи са изплатени на посочения в пощенския превод получател, за
който са предназначени. В този случай дългът по изпълнителния лист не е
погасен, защото предаването от длъжника на парична сума в брой на пощенския оператор и нареждането сумата да бъде
изплатена чрез пощенски
превод на определен получател не е равнозначно на реалното изплащане и получаване на
сумите от законния представител на взискателите.
Дългът се счита за погасен, когато сумата е внесена по банкова сметка, ***, е
необходимо не само предаване на сумата в пощенската станция, но и изплащане на
сумата на получателя, което се удостоверява с квитанции, каквито не са
представени.
С оглед на изложеното съдът намира,
че жалбата следва да се остави без уважение. Жалбоподателят е станал причина за
образуване на делото, поради което в негова тежест следва да се възложат
разноските.
Мотивиран
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.В. К. срещу постановление от
03.12.2019 г. на ЧСИ Р.В. по изп.дело N 20197900401931, с което е
отказано да се прекрати принудителното изпълнение.
ОСЪЖДА Р.В. К. ЕГН **********,
да заплати на малолетните деца И.С.И.ЕГН ********** и Г.С.И. ЕГН **********,
чрез техния баща и законен представител С.И.И. ЕГН **********,
съдебни разноски от 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.