№ 70
гр. С., 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500053 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 954/14.12.2023г. постановено по гр.дело
№20232230103235 по описа за 2023 година на Районен съд С., с което е
отхвърлен предявеният от „Вакуум ел систем“ ООД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Я., ул. Я. * срещу К. С. П., ЕГН ********** от с. Т.,
общ. С., ул. С.Д. * осъдителен частичен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,
за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща причинени щети на
Вакуум ел систем ООД от К. С. П. , като целият иск е за сумата от 6600 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба 9.06.2023 г. до окончателно плащане на главницата, като неоснователен
и недоказан.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по
пълномощие, в която се поддържа, че така постановеното решение е
неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Съдът отказал да допусне допустими и относими с оглед
предмета на повдигнатия правен спор доказателства, а именно отказал да
изиска досието на ответника при новия му работодател. Като не допуснал
събиране на посоченото доказателство съда не позволил да бъдат доказани по
1
делото факти и обстоятелства от значение за правния спор. Счита, че в
разглеждания казус при заявено от ищеца оспорване на наличието на
основанието на прекратяване на трудовия договор от страна на ответника -
чл. 327, ал.1 т.9 ог КТ доказателствената тежест за установяване на всички
факти и обстоятелства доказващи наличието на хипотезата на чл. 327, ал.1, т.9
о г КТ - постъпване на държавна служба било на ответника. Счита, че в
производство по иск с основание чл. 45, от ЗЗД не е нужно да се доказва
умисъл за незаконосъобразното прекратяване на трудовия договор, тъй като
чл. 45, ал.2 от ЗЗД изрично регламентира, че в случаите на предходната
алинея, вината се предполага до доказване на противното. Поради посочено
счита, че умисълът, като форма на вина в производство по иск с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, не следва да се доказва, още по-малко формата
на вината. При постановяване на обжалваното решение съдът е коментирал
единствено свидетелските показания на водените от ответника свидетели,
свързани с намаления обект работа при ищеца. Дали и доколко е бил
натоварен производствения процес на работодателя е обстоятелство
абсолютно ирелевантно към повдигнатия правен спор, а съдът е му е обърнал
особено внимание и е мотивирал с него решението си, В същото време
напълно е игнорирал представените от ищеца писмени доказателства -
протокол от проведено 3 дневно обучение за работа с процесната машина на
ответника К. С. и колегата му И.С., справка за работниците заемали
длъжността на ответника преди и след прекратяване на трудовия му договор.
При така извършената преценка на събрания по делото доказателствен
материал съда е постановил неправилно съдебно решение при неизяснена
фактическа обстановка. Посоченото представлява нарушение на основните
начала на гражданския процес и води до неправилен и необоснован съдебен
акт. Категоричен е текста на Кодекса на труда и постановената съдебна
практика по приложението на чл. 327, ал.1 от КТ, че при прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, ал.1 от Кодекса на труда, какъвто е
разглеждания случай прекратяването настъпва по силата на едностранното
изявление на работника, като работодателя няма право да преценява
наличието на посоченото в молбата му основание. В случай не
незаконосъобразно упражняване на това право работодателят има право
единствено да търси обезщетение за нанесените му вреди. При постановяване
на обжалваното решение първоинстанционния съд не е обсъдил всички
заявени в исковата молба доводи и възражения, които отново се излагат. В
обобщение се иска да се отмени изцяло решението и да се постанови друго, с
което да се уважи изцяло предявеният иск.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в
който се твърди, че е неоснователна.Излагат се подробни контрааргументи на
изложените и се поддържа, че те не са убедителни и са лишени от убедителни
доказателства. Решението няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът е обсъдил всички заявени в исковата молба
доводи и възражения, както и тези заявени в проведеното открито съдебно
2
заседание и представените по делото писмени бележки. Подробно анализира
наведените в жалбата оплаквания, като ги счита за неоснователни.Съгласието
на работодателя е правилно дадено за прекратяване на трудовия договор и по-
късно е променен извода му, че това не го освобождава от последиците за
обезщетение. Но логиката на законодателя е, че когато се преминава към
правоотношение за военна служба не може да се търси обезщетение за
предсрочно прекратяване на трудовият договор на това основание.
Съгласието на работодателя да не се отработва предизвестието е
доказателство, че той е приел прекратяването. Особеното при това исково
производство, че ищецът не можа да докаже претендираните вреди, които е
претърпял от предсрочното прекратяване на договора. Ищцовото дружество
само се дистанцира от този процес за доказване размера на нанесените щети.
Съдът предоставил възможност, но ищецът сам се дезинтересирал от
събирането на писмените и гласни доказателства, свързани с обучението на
работника. Ответникът е инструктиран за работа на сложната машина, но не
са правени допълнителни разходи за обучение и квалификация и за това не са
представени разноски и документи. В обобщение се иска да се потвърди
решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или
процесуални искания, а и двете страни са претендирали разноски.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие. С писмена
защита излага съображения за основателността на предявения иск.
В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба. С писмена защита излага
подробни съображения за правилността на обжалваното решение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
3
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Претенцията се основава на искане за незаконосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение от работника като работникът е причинил на
ищцовото дружество вреда в размер на 3 месечни брутни работни заплати.
Въззиваемият подал до дружеството въззивник заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие поради постъпване на държавна
служба във Военно формирование 24350 К., но в дружеството не са
представени доказателства за наличието на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение - постъпване на държавна служба.
Безспорно е, че на 30.03.2023 г. К. С. П. е подал заявление за
прекратяване едностранно на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т.
9 от КТ, поради постъпване на държавна служба във Военно формирование
24350-К.. На 30.03.2023 г. е издадена заповед от управителя на Вакуум ел
систем ООД, с която по повод постъпилото заявление от К. С. П. е посочено,
че се прекратява, считано от 30.03.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1 т. 9 от
КТ трудовият договор, сключен между Вакуум ел систем ООД и К. С. П.. На
3.04.2023 г. К. С. П. е сключил договор с Министъра на отбраната, по силата
на който е заел длъжността автоматчик във второ охранително отделение в
охранителен взвод Складов район О. във Военно формирование 24350- К.. За
да подаде молбата за прекратяване на трудовото правоотношение
въззивникът е представил служебна бележка от 17.03.2023 г., издадена от
Военно формирование 24350, Складов район - О., в която е посочено, че К. С.
П. е спечелил конкурс за приемане на военна служба и служебната бележка се
издава на основание чл. 327, ал. 1, т. 9 от КТ, за да послужи, където е
необходимо.
При тази ясна и безспорна фактология изложените в жалбата
твърдения са несподелими.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 от КТ за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или
увреждане на здравето на работника или служителя, както и по
имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя,
се прилага гражданският закон. В случая съдът е дал правилна квалификация
на иска по чл.45 от ЗЗД.
Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор
писмено, без предизвестие, когато постъпва на държавна служба – чл.327 ал.1
4
т.9 от КТ. С разпоредбата на чл. 133 ал.1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България е уредено, че военната служба е
държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване
на въоръжена защита на страната. Гражданите, приети на военна служба, са
военнослужещи. В случая е несъмнено, че въззиваемият е сключил договор с
Министъра на отбраната, по силата на който е заел длъжността автоматчик
във второ охранително отделение в охранителен взвод Складов район О. във
Военно формирование 24350- К..
Съставът на деликта изисква противоправно действие и/или
бездействие, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване
на противното. В случая обаче не е налице противоправно поведение от
страна на въззиваемият. За да прекрати трудовия договор без предизвестие
той се е позовал на разпоредбата на чл.327 ал.1 т.9 от КТ, като е представил
доказателства за наличието на твърдените обстоятелства. Поради това и
предявеният иск се явява неоснователен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 480 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 954/14.12.2023г. постановено по гр.дело
№20232230103235 по описа за 2023 година на Районен съд С.
5
ОСЪЖДА „Вакуум ел систем“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Я., ул. Я. * да заплати на К. С. П., ЕГН ********** от с. Т.,
общ. С., ул. С.Д. * сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6