Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 867
28.11.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1149 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
на Н.М.М. ***, подадена чрез адв. С.Й.Й., против Решение №373/10.09.2019г., издадено от Директор на ТД на НАП –
Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба вх.
№С190026-000-0445267/28.08.2019г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, офис
Хасково /вх. №94-00-5391/29.08.2019г. в гр. П./, подадена от Н.М.М. срещу
Разпореждане с изх. №С190026-137-0007761/23.08.2019г., издадено от Я. Д. на
длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в
частта му, в която е отказано прекратяване на събирането поради изтекла
погасителна давност на следните вземания: глоба в размер на 10.00 лв. по фиш
№А1695064/24.09.2011г. на ОД на МВР
Хасково, глоба в размер на 150.00 лв. по НП №1924/31.08.2012г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №1825/14.09.2010г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв.
по НП №2849/27.10.2010г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по
НП №3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция Национална полиция, глоба в размер на
10.00 лв. по НП №2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на
400.00 лв. по НП №2937/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на
10.00 лв. НП №2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00
лв. по НП №7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, глоба в размер на 250.00 лв.
по НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 200.00 лв. по
изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково.
Жалбоподателят изразява несъгласия с мотивите на
териториалния директор, който изложил аргументи за извършени от публичния
изпълнител действия по принудително събиране, с които се прекъсва и спира
давността, съответно за прилагане разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК, вземанията от наказателни
постановления били публични вземания. Събирането на публични вземания, като
процедура и давностни срокове било регламентирано в ДОПК. По отношение обаче на
наказателните постановления била налице и норма в специалния закон – ЗАНН,
която уреждала предпоставките за приложение на погасителната давност (давност
за изпълнение на наложените административни наказания) – чл.82 от ЗАНН. Тази
норма била специална по отношение на общата – чл.171 от ДОПК и затова относно
наказателните постановления следвало да се прилага давността, регламентирана в
ЗАНН. Именно ЗАНН, като законодателен акт, кодифициращ материята относно
установяването на административното нарушение и налагане на съответното
административно наказание, както и неговото изпълнение, бил специалният закон, който
изключвал приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на
погасителната давност. Цитират се разпоредбите на чл.82, ал.1, б.“а“, ал.2,
ал.3, ал.4 от ЗАНН и се твърди, че нормата на ал.4 изключвала приложението
единствено и само на абсолютна погасителна давност, предмет на регламентация на
предходната алинея – ал.3 на чл.82 ЗАНН и по никакъв начин не обосновавала
извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал.1 на чл.82 ЗАНН, от тази дата насетне приложим е институтът на общата погасителна давност,
уредена в чл.171 от ДОПК. Напротив, по аргумент от ал.2 на чл.82 ЗАНН (чието
приложение не било изключено от разпоредбата на ал.4, която била категорична,
че не се прилага единствено предходната алинея, а не целият текст на чл.82 от ЗАНН), от тази дата давността била прекъсната и започвала да тече нова давност,
без съмнение се касаело за сроковете по ал.1 на чл.82 от ЗАНН.
Отделно от това, цитира приетото с Тълкувателно
решение №2/12.04.2017г. на ВАС, че след прекъсване на давността в хипотезата на
чл.82, ал.2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“ се
прилага давностният срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН.
При очертаната правна уредба, съотнесена към конкретиката
на настоящия казус, се моли да се приеме от настоящият съдебен състав че след
постъпване на процесните вземания от наложени с НП глоби, за събиране в НАП на
съответните дати давността е била прекъсната, като започнала да тече нова
двегодишна давност. Тази давност била прекъсната впоследствие с
присъединяването им към изпълнителното дело, от когато започнала да тече и нова
двегодишна давност. Издадено било постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. №1924/2009/000006/09.05.2013г., връчено на лицето на 13.05.2013г., с
което давността още веднъж била прекъсната и започнала да тече нова двегодишна
давност, която поради липса на други предприети
действия по обезпечаване и събиране на задължението в този период, изтекла
през 2015г. Без правно значение били предприетите след това действия –
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№С180026-022-0003132/30.01.2018г., защото към този момент вземанията, вече били
погасени по давност. Като аргумент за последното твърдение се сочи, че прекъсване
на давностен срок може да е налице само когато към момента на предприемане на
действията по принудително изпълнение този срок не е бил изтекъл. В конкретната
ситуация давностния срок са събиране на вземането, вече е бил изтекъл преди
издаване на второто постановление за налагане на обезпечителни мерки от
30.01.2018г. Обръща се внимание и на обстоятелството, че не са налице твърдения
от страна на административния орган ПНОМ от 30.01.2018г. да е връчено на длъжника
и следователно той не е узнал за налагането им.
По отношение на
вземането за глоба в размер на 200 лв. по изпълнителен лист от 07.01.2011г. по
НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково, с дата на влизане на съдебното
решение в сила – 12.11.2010г., се моли съдът да приеме че приложима е изпълнителската давност по
чл.82 от НК, който изключвал приложението на общия режим на погасителната
давност по ДОПК, в какъвто смисъл била и разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК. Като
неправилно се сочи прилагането от
приходната администрация на общите правила за давността по чл.171 и сл. от ДОПК, зачитайки по – дългата погасителна давност от 5 години и квалифицирайки
налагането на обезпечителни мерки, като основание за спиране на давността по
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, вместо като основание за прекъсване на давността по
чл.82, ал.3 от НК. Погасителната давност по отношение на процесното публично
вземане за глоба започнала да тече от влизане в сила на съдебния акт на
12.11.2010г., прекъсната с постъпване в НАП на 14.01.2011г. и от този момент
започнала да тече нова 2 годишна давност. Тази давност била прекъсната с
присъединяването към изпълнителното дело на 13.05.2011г., от когато започнала
да тече и нова двегодишна давност. Издадено било постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №1924/2009/000006/09.05.2013г., връчено на лицето на
13.05.2013г., след което започнала да тече нова двегодишна давност, която
поради липса на други предприети действия по обезпечаване и събиране на
задължението в този период изтекла през 2015г. Без правно значение били
предприетите след това действия – постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. №С180026-022-0003132/30.01.2018г., защото към този момент вземането
вече било погасено по давност. Можело да се прекъсне само давностен срок, който
към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение не бил
изтекъл. В случая давността по чл. 82, ал1 от ЗАНН била изтекла преди издаване
на второто постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.01.2018г.,
като заслужавал да се отбележи и факта, че дори не се твърдяло същото да било
връчено на длъжника и следователно той не бил узнал за налагането им. Моли се за
отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП -
Пловдив, в представено чрез процесуален представител писмено становище моли жалбата
да бъде отхвърлена, като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
осъществената юрисконсултска защита.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните
не е спорно, че срещу жалбоподателят, са били издадени фиш №А1695064/24.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, НП
№1924/31.08.2012г. на ОД на МВР Хасково, НП №1825/14.09.2010г. на ОД на МВР
Хасково, НП №2849/27.10.2010г.
на ОД на МВР Хасково, НП
№3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция Национална полиция, НП №2469/18.11.2011г. на ОД на МВР
Хасково, НП №2937/09.09.2011г. на ОД
на МВР Хасково, НП №2936/09.09.2011г.
на ОД на МВР Хасково, НП
№7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, с които са
му наложени съответните глоби, както и че същите са
влезли в сила. Не
се спори, че е налице издаден и изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд –
Хасково, както и че решението по делото, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 200 лв. е влязло в сила на 12.11.2010г.
Със Съобщение за доброволно изпълнение на основание
чл.221 от ДОПК с изх. №1924/2009/000003/04.04.2012, адресирано до Н.М.М.
(получено на 09.04.2012г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 00BG38 S), /л.27/ лицето
е уведомено, че е образувано
изпълнително дело за неплатени публични вземания в ТД на НАП гр. Пловдив,
офис гр. Хасково, под №1924/2009, като
задължението с лихвите и разноските до 04.04.2012г. е: по Наказателно
постановление №804/2009 на ТМУ Свиленград на Митническа администрация Главница:
0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 232.50 лв.; по Наказателно
постановление №801/2009 на ТМУ Свиленград на Митническа администрация Главница:
0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 1000.00 лв.; по Наказателно
постановление №517/2009 на Митница Свиленград на Митническа администрация
Главница: 0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 1165.50 лв.; по Наказателно
постановление №1256/2009 на Митница Свиленград на Митническа администрация
Главница: 0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 1795.00 лв.; по Изпълнителен лист № НАХД№1333/2010 на РС –
Хасково на Съдилища Главница: 5.00 лв., Лихва: 0.72 лв., Нелихв. част:
200.00 лв. или общо задължение: Главница: 5.00 лв., Лихва: 0.72 лв., Нелихв.
част: 4393.00 лв.
С постановление за налагане
на обезпечителни мерки (ПНОМ) Изх. № 1924/2009/000006/09.05.2013г., за събиране на изискуеми публични вземания
както следва глоба в
размер на 10.00 лв. по фиш №А1695064/24.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 150.00 лв. по НП
№1924/31.08.2012г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП
№1825/14.09.2010г. на ОД на МВР Хасково,
глоба в размер на 10.00 лв. по НП №2849/27.10.2010г. на ОД на МВР Хасково,
глоба в размер на 400.00 лв. по НП №3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция
Национална полиция, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №2469/18.11.2011г. на ОД
на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №2937/09.09.2011г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. НП №2936/09.09.2011г. на ОД на МВР
Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №7893/20.06.2011г. на ОД на МВР
Пловдив, глоба в размер на 250.00 лв. по НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР
Хасково, глоба в размер на 200.00 лв. по изпълнителен лист от 07.01.2011г. по
НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково, е бил наложен запор върху движими вещи на Н.М.М. – два броя леки автомобили. Видно от приложеното известие за доставяне (л. 58),
ПНОМ е било получено от М. на 13.05.2013г.
На 20.08.2014г., видно от съобщение за доставяне
/л.36/, на жалбоподателя е съобщено за Разпореждане за присъединяване с изх.
№1924/2009/000011/15.08.2014 /л.34/ по ИД №1924/2009 по описа на ТД гр. Пловдив
офис Хасково. С това разпореждане към ИД №1924/2009 се присъединяват и
процесните вземания.
С постановление за налагане
на обезпечителни мерки (ПНОМ) Изх. № С 180026-022-0003132/30.01.2018г., за събиране на изискуеми публични вземания по ИД № 1924/2009 по описа на ТД НАП Пловдив –
офис Хасково е наложен
запор върху движими вещи на Н.М.М. – 1 брой лек автомобили. От приложеното известие за доставяне (л. 32), не се установява ПНОМ да е
връчена на М.. Други доказателства в тази насока не се представят.
С Възражение с вх. №С190026-000-0434999/22.08.2019г.
по изп. д. №26090001924/2009г., адресирано до Директора на ТД на НАП Пловдив,
офис гр. Хасково /л.37/, Н.М.М. е посочил, че на основание чл.171 от ДОПК,
посочените във възражението по основание и размер задължения /включващи и
процесните/ са погасени по давност. Посочил също, че при справка с ПИК се
установило, че задълженията произтичат от глоби и такси по наказателни постановления
и изпълнителни листи по влезли в сила съдебни решения.
За първата група задължения, които произлизат от
наказателни постановления, подробно описани във възражението от т.1 до т.37,посочил
като приложима по-кратката давност по чл.82, ал.1 от ЗАНН.
Изложил твърдения, че относно втората група
задължения, подробно описани във възражението от т.1 до т.5 и касаещи глоби
наложени по реда на НК, с влезли в сила съдебни решения, също била приложима изпълнителската
давност по чл.82 от НК.
С възражението М.
е направил искане да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка посочените
задължения, ведно с акцесорните задължения за лихви за забава, както и да бъде
уведомен за извършените действия по
отписване на основание чл.173 от ДОПК.
Възражението е разгледано от публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, като с Разпореждане с изх.
№С190026-137-0007761/23.08.2019г., на основание чл.225, ал.1, т.7, във връзка с
чл.168, т.3 и чл.171, ал.2 от ДОПК, е прекратено поради изтекла погасителна
давност събирането на публични вземания по ИД №26090001924/2009г., подробно
описани в табличен вид, като е посочено, че погасените по давност задължения се
отписват на основание чл.173 от ДОПК; на основание чл.225, ал.1, т.7 във връзка
с чл.168, т.3 и чл.82, ал.1 от ЗАНН
Наред с това по
отношение на задълженията, описани в текстовата част на разпореждането от точка
29 до 43 (описани в таблица в разпоредителната част и включващи процесните) се
отказва прекратяване по давност на ИД №26090001924/2009г. и не се прекратява
поради изтекла погасителна давност събирането на тези вземания. Посочено е, че
след прекъсването на давността при присъединяване към ИД има наложен запор на
МПС на 09.05.2013г. и 30.01.2018г., което е действие по спиране на давностния срок,
поради което възражението за давност е неоснователно.
Разпореждане с изх. №С190026-137-0007761/23.08.2019г.
е връчено на Н.М.М. на 27.08.2019г.,
видно от приложената разписка №С190026-РЗЛ-0011141/27.08.2019г.
С жалба вх. №С190026-000-0445267/28.08.2019г., М. е
обжалвал пред Директора на ТД на НАП – Пловдив разпореждането в частта, с която
е оставено без уважение, като неоснователно, възражението му за погасяване по
давност на следните задължения: 1. НП/Фиш №А1695064/24.09.2011г. – глоба; 2. НП
№1924/31.08.2012г. – глоба; 3. НП № 1825/14.09.2010г. – глоба; 4. НП №
2849/27.10.2010г. – глоба; 5. НП №3347/21.10.2011г. – глоба; 6. НП № 2469/18.11.2011г.
– глоба; 7. НП № 2937/09.09.2011г. – глоба; 8. НП № 2936/09.09.2011г. – глоба;
9. НП №7893/20.06.2011г. – глоба; 10. НП № 389/22.07.2009г. – глоба; 11.
Изпълнителен лист по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – гр. Хасково – глоба.
С Решение № 373/10.09.2019г., издадено от Директор на ТД на НАП
гр. Пловдив, е оставена без уважение
като неоснователна, жалба вх. №С190026-000-0445267/28.08.2019г. по
регистъра на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково /вх. №94-00-5391/29.08.2019г. в
гр. Пловдив/, подадена от Н.М.М. срещу Разпореждане с изх.
№С190026-137-0007761/23.08.2019г., издадено от Я. Д. на длъжност публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в частта му, в която е отказано прекратяване на събирането поради
изтекла погасителна давност на следните вземания: глоба в размер на 10.00
лв. по фиш №А1695064/24.09.2011г. на ОД на МВР
Хасково, глоба в размер на 150.00 лв. по НП №1924/31.08.2012г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №1825/14.09.2010г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП
№2849/27.10.2010г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП
№3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция Национална полиция, глоба в размер на
10.00 лв. по НП №2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на
400.00 лв. по НП №2937/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на
10.00 лв. НП №2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00
лв. по НП №7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, глоба в размер на 250.00 лв.
по НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 200.00 лв. по
изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково.
Решение № 373/10.09.2019г. е изпратено за съобщаване
на М., чрез пълномощника му адв. Й., с писмо изх. №94-00-5391/10.09.2019г.,
като по делото липсват (не са представени) данни относно датата на получаване
на писмото.
Жалбата е подадена на 19.09.2019г. чрез ТД на НАП
Пловдив, офис Хасково.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Жалбата, предвид липсата на доказателства
за датата на която е била съобщена на жалбоподателя, се приема от съда като
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу подлежащ на
оспорване акт, предвид което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение изхожда от компетентен
орган, обективирано е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и
правни основания за издаването му. Не се установява при издаването му да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
такива не се твърдят.
При преценка относно съответствието на оспорения акт с материалния закон
съдът намира следното:
За да отхвърли жалбата срещу разпореждането на
публичния изпълнител, с което е отказано прекратяване принудителното събиране
на публични вземания, както
следват: глоба в размер на 10.00 лв. по фиш №А1695064/24.09.2011г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 150.00
лв. по НП №1924/31.08.2012г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв.
по НП №1825/14.09.2010г. на ОД на МВР
Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №2849/27.10.2010г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №3347/21.10.2011г. на Главна
Дирекция Национална полиция, глоба в размер на 10.00 лв. по НП
№2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП
№2937/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. НП
№2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП
№7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, глоба в размер на 250.00 лв. по НП
№389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 200.00 лв. по
изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково, поради изтекла погасителна давност, административният орган е отчел е, че
за глобата съгласно чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН е предвидена
по-кратка обща изпълнителска давност от две години. Приел е също, че
абсолютната тригодишна давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН е приложима само и
единствено до образуване на изпълнително производство в срока на общата
двугодишна давност, след което е приложима 10-годишната абсолютна давност по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която към момента не е изтекла.
Предвид
последното е счел, че е необходимо да се изследва общата изпълнителска давност
по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, нейното прекъсване до образуване на
изпълнителното производство, както и прекъсването и спирането на същата
съгласно чл. 172 от ДОПК след предаването на вземанията за събиране от публичен
изпълнител.
Органа е
приел, че след като вземанията са присъединени по ИД №1924/2009 по описа на
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив- офис Хасково в срока по чл. 82,
ал.1., б. „а“ от ЗАНН, последното обстоятелство дерогира приложението на
абсолютната тригодишна давност по ЗАНН, а по аргумент от разпоредбата на чл.
82, ал.4 от ЗАНН, общата погасителна давност не била тази по чл. 82, ал.3 от ЗАНН, а посочената в чл. 172, ал. 1 от ДОПК- 10 годишна давност.
Цитирал
нормата на чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК, съгласно която давността се спира с
налагане на обезпечителни мерки доколкото в ЗАНН липсвало специална разпоредба
регламентираща спирането на давността. При това посочил, че налагането на
обезпечителни мерки с постановление изх.№1924/2009/000006/09.05.2013г. и
последващо постановление изх. № 0003132/30.01.2018г. имало за правна
последица,спиране на давността, предвид което процесните вземанията за глоби не били погасени по давност и не били налице предпоставките по чл. 173 вр. чл. 171 от ДОПК за отписване на
задълженията.
Административният орган е изложил съображения по отношение на всяко едно от процесните вземания, като е
визирал, че двугодишна давност по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН за всяко
от тях била неколкократно прекъсвана, като след прекъсването е
започвала да тече нова двугодишна давност. Изброил е действията, водещи до
прекъсването, съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, а иемнно - с действието на
административнонаказаващия орган по изпращането на НП на публичния изпълнител
за принудителното им изпълнение; с присъединяване на вземанията към изпълнителното дело, след който
момент посочил като неприложима абсолютната
тригодишна давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН; с издаване на основание чл. 221,
ал. 1 от ДОПК на съобщение до длъжника за доброволно изпълнение. Позовал се е
също и на спиране на давността, настъпило след издаване на ПНОМ от 09.05.2013г. и ПНОМ от 30.01.2018г., като е приел, че с оглед действащата обезпечителна мярка, давност не
тече.
Съдът не споделя становището на административния орган като счита, че
решението в оспорената му част е издадено в противоречие с материалния закон.
Институтът на давността във връзка с изпълнение
на административните наказания е изрично уреден в ЗАНН. Съгласно разпоредбата
на чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва
да тече давността за изпълнение на административното наказание, вкл. когато тя
е прекъсната. Ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН визира абсолютна погасителна давност за
изпълнение на административното наказание, настъпваща при изтичане на срок,
надвишаващ с една втора срока по ал. 1, независимо от спирането или
прекъсването. От своя страна чл. 82, ал. 4 от ЗАНН предвижда неприложимост на
ал. 3 по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е
образувано изпълнително производство.
В случая
няма спор, че процесните
изпълнителни титули, касаят вземания от глоби наложени на жалбоподателя по
административен ред и че същите са влезли в сила на твърдяната от органа дата, от който момент съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН е започнал да тече
двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН за
изпълнение на наложеното наказание "глоба".
Настоящият
състав споделя становището на админисатративния орган, че по отношение на всяко
едно от процесните задължения е неприложим института на абсолютната давност
установен с нормата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН, доколкото видно от разпореждане за
присъединяване с изх. № 1924/2009/000011/15.08.2014г. вземанията са били
присъединени към ИД 1924/2009г. по описа на ТД НАП Пловдив- офис Хасково. Това
разпореждане е било връчено на жалбоподателя на 20.08.2014г. и след този момент
института на абсолютната давност по ЗАНН е неприложим. След тази дата като
приложима по отношение на абсолютната давност се явява разпоредбата на чл. 171,
ал.2 от ДОПК. Дали до 20.08.2014г. давността по чл. 82, ал.3 от ЗАНН е била
изтекла по отношение на някое от тези вземания , не следва да се анализира от
настоящият състав, доколкото такова възражение не се прави от жалбоподателя, а
и същият не оспорва изложените от органа аргументи за прекъсване на давността
по чл. 82 от ЗАНН до момента на налагане на обезпечителни мерки с постановление
изх.№1924/2009/000006/09.05.2013г. Съдът споделя изложената в оспорения акт
фактология по отношение на всяко едно от процесните вземания, обосноваваща
изискуемостта на вземанията към 09.05.2013г.
В тази връзка спора между страните се очертава
по отношение на това следва ли да се счита действието по налагане на обезпечителни
мерки с постановление изх.№1924/2009/000006/09.05.2013г., като такова спиращо
давността или последното води до нейното прекъсване, след което по правилата на
чл. 82, ал.2 от ЗАНН тече нова двегодишна давност.
По отношение
на последното обстоятелство органа е изложил аргументи, че налагането на
обезпечителните мерки има за последица спиране на давността, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК, приложима в конкретния случай,
доколкото нормата на чл. 82 от ЗАНН не предвиждала изричен ред за спиране на
давността.
Така изложеното от органа не се споделя от
съда. Актът, кодифициращ материята относно установяването на административното
нарушение и налагане на съответното административно наказание, както и неговото
изпълнение, е ЗАНН и той е специалният закон, който изключва приложението на
нормите на ДОПК, включително и тези относно погасителната давност. В тази
връзка следва да се съобрази изложеното в ТР № 2/12.04.2017г на ВАС, според
което след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при
изпълнение на административното наказание "глоба", се прилага
давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Изрично в
него е подчертано, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес
следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният
характер на публично вземане.
Следва да се има предвид, че чл. 79, ал. 1 от ЗАНН препраща към ДОПК само
относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания. В тази връзка разпоредбата на чл. 172 от ДОПК, уреждаща хипотезите на
спиране и прекъсване на давността се явява неприложима, доколкото давността е институт
на материалното право, а не на процесуалното. В случая нормата на чл. 82, ал.2
от ЗАНН е категорична, че давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието, както и че след завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. Последното води на извод за наличие на
изрична регламентация относно прекъсване на давността в ЗАНН, който закон е
специален по отношение на ДОПК и следва да се съблюдава именно този ред.
Предвид гореизложеното, с налагането налагане на обезпечителни мерки с
постановление изх.№1924/2009/000006/09.05.2013г., изпълнителската
давност по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН не е спряна, а е прекъсната.
Считано от 13.05.2013г. /датата на
връчване на ПНОМ/ е започнала да тече нова двугодишна давност
като не се установява в срока на същата, изтекъл на 13.05.2015г., от
публичния изпълнител да са предприети действия по изпълнение на вземането. Издаването на
ПНОМ изх. №С180026-022-0003132/30.01.2018 г., е извършено след изтичането на давността по
чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, поради което няма как да
доведе до нейното
прекъсване, а още по- малко спиране.
Горните
съображения са изцяло относими и за вземанията по изпълнителен лист от 07.01.2011г. по
НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково.
Изпълнителската давност по отношение на процесните вземания е изтекла към 13.05.2015г., след която
дата отпада възможността за
принудително изпълнение. Предвид изрично направеното от
жалбоподателя възражение за погасяване на тези вземания по давност за публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че
съгласно разпоредбата на чл. 168, т. 3 от ДОПК, публичните вземания по
посочените НП са погасени по давност и следва да се отпишат съобразно
императивното правило на чл. 173 от ДОПК.
В тази връзка той следва да приложи и нормата
на чл. 225, ал. 1 от ДОПК, като прекрати производството по принудително
изпълнение в частта му, касаеща публичните вземания по фиш №А1695064/24.09.2011г. на ОД на
МВР Хасково, НП №1924/31.08.2012г. на ОД
на МВР Хасково, НП №1825/14.09.2010г. на ОД на МВР Хасково, НП №2849/27.10.2010г. на ОД на МВР
Хасково, НП №3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция Национална полиция, НП
№2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, НП №2937/09.09.2011г. на ОД на МВР
Хасково, НП №2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, НП №7893/20.06.2011г. на
ОД на МВР Пловдив, НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково и
изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд –
Хасково.
Предвид гореизложеното, решението на Директора
на ТД на НАП-Пловдив в оспорената му част, следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени и
разпореждането на публичния изпълнител в тази му част. На основание чл. 160,
ал. 3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител при ТД
на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по молба/възражение вх. № С190026-000-0434999/22.08.2018 г. по
описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, при съблюдаване на дадените с
настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закона.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №373/10.09.2019г., издадено
от Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна,
жалба вх. №С190026-000-0445267/28.08.2019г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково /вх. №94-00-5391/29.08.2019г. в гр. Пловдив/, подадена от Н.М.М.
срещу Разпореждане с изх. №С190026-137-0007761/23.08.2019г., издадено от Я. Д.на
длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в
частта му, в която е отказано прекратяване на събирането поради изтекла
погасителна давност на следните вземания: глоба в размер на 10.00 лв. по фиш
№А1695064/24.09.2011г. на ОД на МВР
Хасково, глоба в размер на 150.00 лв. по НП №1924/31.08.2012г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №1825/14.09.2010г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв.
по НП №2849/27.10.2010г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по
НП №3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция Национална полиция, глоба в размер на
10.00 лв. по НП №2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на
400.00 лв. по НП №2937/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на
10.00 лв. НП №2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00
лв. по НП №7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, глоба в размер на 250.00 лв.
по НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 200.00 лв. по
изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково, като вместо него
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. №С190026-137-0007761/23.08.2019г., издадено от Я. Д. на длъжност
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в частта му, в
която е отказано прекратяване на събирането поради изтекла погасителна давност
на следните вземания: глоба в размер на 10.00 лв. по фиш №А1695064/24.09.2011г.
на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на
150.00 лв. по НП №1924/31.08.2012г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на
10.00 лв. по НП №1825/14.09.2010г. на ОД на МВР
Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №2849/27.10.2010г. на ОД на
МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №3347/21.10.2011г. на Главна
Дирекция Национална полиция, глоба в размер на 10.00 лв. по НП
№2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП
№2937/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. НП
№2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП
№7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, глоба в размер на 250.00 лв. по НП
№389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 200.00 лв. по
изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково.
ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, за произнасяне по възражение вх. № С 190026-000-0434999/22.08.2019г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, при съблюдаване на дадените
с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
Съдия: