Р
Е Ш Е Н И Е
№439
Гр.
Перник, 08.10.2020 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 327 по описа на Административен съд
– Перник за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
118, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от Кодекса
за социално подпомагане (КСО).
Образувано е по жалба на В.Й.П. с ЕГН ********** *** против Решение № 1041-01-69 от 13.04.2020
година, издадено от Директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е отхвърлена
жалба вх. № 1012-01-149 от 11.03.2020 година срещу Разпореждане № РВ-03-01-00725734
от 24.02.2020 година, с което на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е
разпоредено настоящият жалбоподател да възстанови добросъвестно получено
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 03.01.2018 година до 02.04.2018
година в общ размер на 706.62 (седемстотин
и шест лева и шестдесет и две стотинки) по три броя болнични листове.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, както
и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли
съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП Благоевград на НОИ.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2020 година жалбоподателят В.Й.П., редовно призован, не се явява и
не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2020 година ответникът – директорът на ТП на НОИ Благоевград, редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено
становище вх.
№2783/25.09.2020 година, в което процесуалния представител на ответника по
жалбата – юрисконсулт С.М., изразява становище по съществото на делото. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт,
при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен
контрол решение на директора на ТП на НОИ Благоевград, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред
административния орган е започнало по повод жалба вх. №1012-01-149 от 11.03.2020
година, подадена от В.Й.П. против Разпореждане №РВ-3-01-00725734 от 24.02.2020
година, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП
Благоевград, с което на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредено
на В.Й.П. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 706.62 лева, поради неоснователно подадени данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 03.01.2018 година до 02.04.2018
година. Разпореждането е обжалвано в законоустановения срок и Директорът на ТП на
НОИ Благоевград се е произнесъл с Решение № 1040-01-69 на 13.04.2020 година,
което е и предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство.
По делото е приложено известие за
доставяне с дата на печата 15.04.2020 година, от което е видно че
жалбоподателят П. лично е уведомен за решението на директора на ТП Благоевград
към НОИ.
Видно от обжалваното решение
дължимата за възстановяване сума в размер на 706.62 лева е изплатена от НОИ по издадени
три болнични листа с № Е20171368568 за периода от 03.01.2018 година до
01.02.2018 година; № Е20171368716 за периода от 02.02.2018 година до 03.03.2018
година и болничен лист № Е20171368838 за периода от 04.03.2018 година до
02.04.2018 година.
По делото не се спори, че по така
издадените болнични листове на В.Й.П. са изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност за периода от 03.01.2018 година до 02.04.2018 година в общ
размер на 706.62 лева.
В ТП Благоевград е получено писмо
от ТП Перник към НОИ с вх. №1030-01-506 от 04.12.2019 година, с което последното
е уведомено, че при извършена проверка от органите на ТП Перник на НОИ в „***“
ЕООД ЕИК ********* е установено възникнало основание за осигуряване на тридесет
и три лица, между които и настоящият жалбоподател В.Й.П., като неоснователно
подадените данни са взети предвид при изчисляването на паричните обезщетения за
временна неработоспособност, начислени и изплатени на лицето.
В преписката е приложено обяснение
от Б.С.Д.с ЕГН ********** (лист 34 от делото) и декларация от същия с
обозначена дата 10.06.2019 година (лист 36 от делото), в които заявява, че като
управител на „***“ ЕООД никога не е работил с дружеството, не е назначавал лица
на трудов договор и не е чел документите, които подписва, предоставени му от
трето непознато лица във връзка с дружеството.
Във връзка с установеното на „***“
ЕООД са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-13-00576924 от 10.06.2019 година
за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на лицата, в това
число фигурира и настоящия жалбоподател. Предписанията са връчени на управителя
на дружеството на 10.06.2019 година (лист 44 от делото). Видно от докладна
записка вх. №1130-13-106#17
от 17.10.2019 година на началник отдел КПК Анета Данаилова, задължителните
предписания не са изпълнени (лист 38 от делото), съответно не са обжалвани и са
влезли в сила 10.09.2019 година, отправено е предложение за служебно заличаване
на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.
На основание чл. 3, ал. 13 от Наредба
№ Н-8 от 29.09.2005 година на 17.10.2019 година до Директора на ТП на НАП
София, Офис Перник е изпратено придружително писмо № 1130-13-106#18 от 17.10.2019 година към
декларация Образец № 1 за заличаване на подадените данни от фирма с ЕИК
********* (л. 39 от делото).
По делото е приложено писмо изх.
№1043-13-161#1 от 03.12.2019 година с приложено
заверено копие на задължителните предписания от 10.06.2019 година, изпратено до
ТП Благоевград към НОИ, с което поделението е уведомено, че неоснователно
подадените данни от „***“ ЕООД са взети предвид при изчисляване на паричните обезщетения
по представени от ТП на НОИ Благоевград удостоверения, относно правото на
парично обезщетение на В.Й.П. с ЕГН **********.
Неоснователно подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени за периода от 02.10.2017 г. до 29.11.2017
година.
По делото е приложено писмо,
изпратено до ТП Благоевград на НОИ с изх. № 1130-13-219#36 от 15.01.2020 година (лист 25 от делото), с което ТП е
уведомено от ТП Перник, че при извършена проверка, завършила с Констативен
протокол (КП) № КП-5-13-00660160 от 09.10.2019 година категорично е установено,
че за жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване при осигурителя „***“
ЕООД с ЕИК***, като в Решение № 1040-01-69 от 13.04.2020 година на директора на
ТП Благоевград към НОИ е цитирано, че управителят на дружеството М.Г.М.е
попълнил собственоръчно декларация, в която декларира, че не извършва търговска дейност,
не е назначавал лица по трудови или облигационни отношения и няма налични
документи на дружеството.
Издадени са Задължителни
предписания № ЗД-1-13-00660311 от 09.10.2019 година на „***“ ЕООД с ЕИК*** за
заличаване на подадените по чл. 5, ал. 4 от КСО лица по приложен списък, в
който фигурира и името на В.Й.П., като същите са връчени на управителя на
дружеството на 16.10.2019 година (лист 26 от делото). Видно от докладна записка
вх. № 1130-13-219#27/26.11.2019
година (лист
29 от делото), дадените на „***“ ЕООД задължителни предписания не са изпълнени,
не са обжалвани и са влезли в сила на 31.10.2019 година.
С придружително писмо изх. №1130-13-219#28 от 28.11.2019 година (лист 30
от делото), адресирано до Директора на ТД на НАП София, Офис Перник, на
основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година, ТП Перник към НОИ е
изпратил Декларация образец № 1, за заличаване на данни, подадени от фирма с
ЕИК ***. Неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода
от 8.03.2017 година до 28.09.2017 година са заличени.
След изплащане на обезщетението на
настоящия жалбоподател и в следствие на извършените проверки на осигурителите „***“
ЕООД и „***“ ЕООД се установява, че за жалбоподателя П. не е възникнало
основание за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 и на §1 от ДР на КСО и
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са заличени. Новооткритите данни са
станали причина за коригиране на неправилното изчисляване и съответно изплащане
в по – голям размер на паричните обезщетения за неработоспособност на В.Й.П. за
периода от 03.01.2018 година до 02.04.2018 година. В тази връзка е издадено и Разпореждане
№ РВ-03.01.00725734 от 24.02.2020 година (лист 22 от делото), с което на В.Й.П.
е съобщено, че на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО следва да внесе по
сметката на ТП на НОИ Благоевград неоснователно изплатената сума в размер на 706.62
лева, представляваща корекция на парично обезщетение за временна
неработоспособност. Срещу горецитираното разпореждане в законоустановения срок
на 11.03.2020 година В.П. е подал жалба вх. № 1012-01-150.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
директорът на ТП на НОИ Благоевград, се е произнесъл с Решение № 1040-0-69 от 13.04.2020
година, с което оспорването е отхвърлено, като неоснователно. Това решение на
директора на ТП на НОИ Благоевград, е предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното обжалване не
се събраха нови доказателства и не са установиха факти, различни от възприетите
от административния орган и отразени в оспореното решение.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Перник, прави
следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № № 1012-01-150 от 11.03.2020
година по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО – директорът на ТП на НОИ Благоевград. Обективирано е в
предписаната в същата разпоредба писмена форма и е със съдържанието,
регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е и органът, който го е издал. Отразени
са направените при осъществената от горестоящия административен орган контролна
дейност фактически и правни изводи. От обстоятелствената част на оспорения
административен акт недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на първоначално постановения
административен акт за наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО
за възстановяване получена сума за осигурителни плащания – обезщетение за
ползван отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване.
Формулиран е и ясен диспозитив. Актът съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който същият подлежи на обжалване. Решението е датирано и
подписано.
В производството по издаване на
оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за
отмяната му.
Въз основа на изложеното не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението е съответно и на
материалния закон.
Директорът на ТП на НОИ Благоевград,
правилно е приел, че разпореждането, предмет на горестоящ административен
контрол, е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал.
3 от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ издава
разпореждане за възстановяване на сумите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 114 от КСО. В
настоящия случай Разпореждане № РВ-3-01-00725734/24.02.2020 година е издадено
от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Благоевград,
който именно е материално и териториално компетентният административен орган да
стори това, съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Първоначалният административен акт е
издаден след проверка, извършена по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са
издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените
по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителите „***“
ЕООД и „***” ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13
от Наредба № Н-8/29.12.2005 година, при наличие на предвидените в същата норма
предпоставки – неизпълнение на предписанието от неговия адресат в указания му
срок. Поради неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на В.Й.П.
неправилно са изчислени и изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност за периода от 03.01.2018 година до 02.04.2018 година по
издадени три болнични листа с № Е20171368568 за периода от 03.01.2018 година до
01.02.2018 година; № Е20171368716 за периода от 02.02.2018 година до 03.03.2018
година и болничен лист № Е20171368838 за периода от 04.03.2018 година до
02.04.2018 година.
Съгласно § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й.
В хода на извършената съвместна
проверка от контролни органи на ТП на НОИ Благоевград и ТП на НОИ Перник са
събрани доказателства, че през периода от 02.10.2017 година до 29.11.2017
година жалбоподателят не е работил по трудово правоотношение в „***” ЕООД и съответно
за периода от 28.03.2017 година до 28.09.2017 година не е престирал работна
сила „***“ ЕООД, респективно не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КСО, тъй като за него осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО не е
възникнало предвид факта, че не е доказано упражняването на трудова дейност. В
настоящия случай, при извършена проверка от ДИТ Перник е установено, че не е
възниквало трудово правоотношение между жалбоподателя и горецитираните
търговски дружества, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ регистрираните
трудови договори са заличени. Лице, което не е доказало, че е извършвало
трудова дейност, не може да има и качеството на осигурено лице.
Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице
(Решение № 2 524 от 18.02.2020 година, постановено по адм. дело № 12 220/2019
година по описа на Върховния административен съд). Жалбоподателят не успя да
обори констатациите на контролните органи, че не е осъществявал трудова дейност
при въпросните осигурители, респективно, че за него не е възникнало задължение
за осигуряване, т. е. че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО
и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. За правна пълнота на съдебния акт ще се посочи,
че наличието на трудов договор не би било достатъчно условие за възникване
правото на парично обезщетение, вместо възнаграждение, за времето на отпуск за
временна неработоспособност поради общо заболяване. Необходимо е освен това
лицето и реално да е осъществявало трудова дейност (в този смисъл е Решение № 8
872 от 12.06.2019 година, постановено по адм. дело № 15 543/2018 година по
описа на Върховния административен съд). В хода на административното
производство пред ТП на НОИ Благоевград, както и по настоящото дело, В.Й.П. не
установи и доказа какви трудови функции е осъществявал в „***” ЕООД и в „***“
ЕООД. Предмет на защита са само реално възникнали трудови, респ. осигурителни
права. Затова и подадените за жалбоподателя данни и по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в случая служебно. Заличените данни касаят период, предходен
на периода на ползвания болничен отпуск за временна нетрудоспособност от 03.01.2018
година до 02.04.2018 година, но засягат неговите здравноосигурителни права и
съответно се отразяват върху начисленията за изплащане на сумите за временна
неработоспособност.
Изложеното налага извод, че е
осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на
разпореждане за възстановяване на получените от жалбоподателя суми за
обезщетение за временната неработоспособност поради общо заболяване по
издадените болнични листове и за посочения период. Към момента на изплащане на
паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били налице
предпоставките за изплащането им в размерът, в който са начислени и заплатени,
тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове за жалбоподателя
не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 и на §1 от
ДР на КСО и подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са заличени. Затова е
законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент
жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1
от КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 40, ал.
1 от КСО. Изплатеното му такова е получено без основание, което е установено
при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба
основание за възстановяване на добросъвестно получени суми е представяне след
изплащането им на нови документи или данни, които имат значение за определяне
на правото, размера и срока на изплащане. Поради това настоящият съдебен състав
намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при
наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на
относимите правни норми. При осъществения съдебен контрол не се констатираха
отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП), жалбоподателят В.Й.П. с
ЕГН ********** от гр. Перник, ул. „***“ № 31 следва да заплати на ТП Благоевград
на НОИ сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.П. с ЕГН **********
*** против Решение № 1040-01-69/13.04.2020 година на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Благоевград, с което е
отхвърлена жалбата на В.Й.П. срещу Разпореждане № РВ-3-01-00725734 от 24.02.2020
година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Благоевград,
с което е разпоредено възстановяване от В.Й.П. на получено обезщетение поради
общо заболяване за периода от 03.01.2018 година до 02.04.2018 година в общ
размер на 706.62 (седемстотин и шест лева и шестдесет и две стотинки), като
неоснователна.
ОСЪЖДА В.Й.П. с ЕГН ********** от гр.
Перник, ул. „***“ № 31 да заплати на Териториално поделение Благоевград на
Националния осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 119 от КСО не
подлежи на обжалване.
Съдия:/п /