РЕШЕНИЕ
№ 689
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330207037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4170611 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на Д. Б. К., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Л. К.“ № ** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от
повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище от юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 13.11.2020г. около 13.47ч автомобил с рег. № *******, марка
„Хонда”, модел „Сивик”, собственост на жалбоподателя, се движел от
гр.Пловдив по път І-8. При километър 213+230метра скоростта му била 102
км/ч, при ограничение за движение с нарочен знак „В-26“ до 60 км/ч. Горното
било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол ARH CAM S1 №
11743ca. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на
разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че
неправилно е санкциониран по данни на мобилно АТСС. На първо място
следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на
посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата
предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е
извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично
е управлявал посоченото МПС. Не е основателно възражението, че фиша бил
издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4
ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата
на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се
утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.
Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление само приравнява правните последици на електронния фиш
към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към
идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им.
Ето защо фишът напрактика не представлява нито АУАН, нито НП и
обратното твърдение не намира опора в закона. На следващо място законът
изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не
нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са
приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на
техническото средство. Приложени са снимка от разположение на уреда,
2
както и от автомобила собственост на жалбоподателя, поради което и тези
възражения не са основателни. Действително в протокола по чл.10 от
Наредбата не е попълнен контролиран участък, но това е нужно само ако
контрола се осъществява в движение от полицейските служители. В случая е
посочено , че техническото средство не е било монтирано в автомобил и
ползвано при движението му като е отбелязана графа С - стационарен. Това
сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо
средство и при спазване изискванията на закона. Техническото средство има
номер и той е 11743са. Последното позволява неговата индивидуализация.
Същия е посочен и във фотоснимката изготвена при констатиране на
нарушението. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.5 от
ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 42 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-
висока – 105 км/ч и превишение 45 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП се изразило в
неспазване на отклонението от общите правила на последната норма, която
регламентира скорости на движение според типа МПС и пътя ,на който се
намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“ субсумира
нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН като е направено своевременно
искане. Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за
съответно на извършеното по делото.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4170611 издаден от ОДМВР
3
-гр.Пловдив, с който на Д. Б. К., с ЕГН ********** от гр.П, ул.“Л. К.“ № ** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП .
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Б. К., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Л. К.“
№ ** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4