РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Видин, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №
20231300500071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГДП – МВР със седалище и
адрес на управление: *******************, против Решение №*** от 03.12.2022г. постановено по
гр.д.№***/****г. по описа на РСБ.
С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Т. В. Н. с ЕГН
********** от гр. Б.********** сумата от 548,81 лв. - неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд с пр. осн чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187 ЗМВР и
*** лв. - мораторни лихви на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.07.2022 г. до окончателното и изплащане. С решението жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., а на РС - Б. сумата
от 100.00 лева - държавна такса, сумата от 90.00 лева - разноски за вещо лице и по 5лв.- държ.
такса в случай на служебно издаване на изп. лист в полза на съда и в полза на ищеца.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон.
Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР, който закон е специален и в него няма препращаща норма към КТ и издадените към него
подзаконови нормативни актове. Не е налице празнота в нормативната уредба в ЗМВР и РС-Б.
неправилно е приел, че субсидиарно следва да се приложат ЗДСл, КТ и чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, съгласно който продължителността на
нощния труд е 7 часа, според който е предвидено нощните часове да се превръщат с коефициент-
1.143 в дневни, като навежда доводи в тази насока.
Излага се още, че разликата в допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР – 8ч. и работниците по трудово правоотношение – 7ч, предвидена с
разпоредбите на ЗМВР и съответно КТ, не е несъответствие в законодателството.
1
Продължителността на нощния труд от 8ч за служители на МВР е съобразена с характера на
дейността им, поради което в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове са предвидени различни
права (привилегии) за служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация,
поради което не е налице положен от ищеца извънреден труд
Поддържа се, че поради това РС-Б. неправилно е приел, че за процесния период на ищеца
се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ,
която не може да намери приложение в настоящия случай. Поради недължимост на сумата по
главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за лихви. След като е приел обратното ВРС е
постановил незаконосъобразно решение, за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме,
че предявените искове са неоснователни.
Поддържа се, че решението на БРС е неправилно и в частта за присъдените на ищеца
разноски. Размерът от 700 лв. присъдено адвокатско възнаграждение е прекомерно от
предвиденото в Наредба№ 1/2004 г. МРАБ, в редакцията преди изменението й с ДВ бр. 88 от 4
ноември 2022 г., когато е осъществена правната помощ.
Неправилно било допуснатото предварително изпълнение в частта за присъденото
възнаграждение за работа, с оглед на Разпореждане от 26.02.2020 г. за образуване на тълк. д. №
1/2020 г., ОСГК НА ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Иска
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за двете
инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т.
В. Н. с ЕГН ************** от гр. Б., обл. В., ул..“*** чрез адв.-пълномощник В. М. от АК-П., с
който се оспорва изцяло въззивната жалба и се навеждат подробни доводи в насока
законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска се от съда да потвърди
решението на РСБ и да присъди разноски за въззивното производство. Не представя доказателства
и не прави доказателствени искания.
ОСВ, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната
по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР, вр. с
чл. 150, във вр. чл. 140 КТ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът, след направеното изменение на размера на иска
и оттегляне на иска за част от периода, претендира за допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2019г. до 31.12.2020г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно определен
коефициент, общо в размер на 548,81 лева и обезщетение за забава в размер на 123.29 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който се поддържа, че исковете са
неоснователни и недоказани по размер, тъй като ищеца работи по служебно правоотношение,
същият не е положил извънреден труд и не е работил извън установеното работно време, а
осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици. Оспорил е приложимостта на
разпоредбите на КТ, ЗДС и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР, като развил доводи в
насока, че не е налице празнота в ЗМВР. Статутът на служителите по служебно правоотношение,
включително и на ищеца се урежда единствено в ЗМВР, където е регламентирано, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както е
регламентирано и заплащането им.
Между страните по делото не е спорно, че: страните се намират в служебно
правоотношение по силата на което ищецът заема при ответника ГД „ПБЗН”-МВР длъжността
“ВСА, той и пожарникар втора степен” в РС ПБЗН-Б.; за исковия период от 01.10.2019г. до
31.12.2020г. ищецът е работил на сменен режим със смени от 24 часа по график, респективно е
полагал и нощен труд, при сумарно отчитане на отработеното време.
От заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за
2
процесния период ищецът е полагал труд при ответника на посочената длъжност в РС ПБЗН-Б. и
работил на сменен режим –с продължителност 24 часа, включващи и нощен труд от 22 ч. до 6 ч., и
сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период. Съгласно експертизата за
исковия период ищецът е отработил 456 часа нощен труд, за които ищецът му е заплатил добавка
от 0.25лв. за всеки отработен час.
Съгласно поставената задача, вещото лице е изчислило паричната стойност на получения
като извънреден труд чрез преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен труд с
коефициент 1.143 за исковия период от 01.10.2019г. до 31.12.2020г., която възлиза на сумата от
******лв. Обезщетението за забава на плащането на така изчислената главница по периоди на
възникване е в размер на **** лева.
Съдът кредитира приетата по делото експертиза, като законосъобразна и обоснована.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства и по същество не се оспорва от страните нито пред
първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция .
За да уважи предявените искове РС-Б. е приел, че съобразно чл. 31, и чл.34 от Наредба №
8***з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00
ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
БРС е приел, че в последващите приети наредби по чл. 187, ал.9 ЗМВР, изброени от съда,
включително и действащите за процесния период нормативни актове, издадени от министъра на
МВР: Наредба № 8***з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г. г., в сила от 2.08.2016
г.), Наредба № 8***з-36 от 07.01.2020 г., не съдържат правна уредба, аналогична на отменената
Наредба № 8***з-407/11.08.2014 г., поради което е налице празнота в специалния закон - ЗМВР и
подзаконовите актове, уреждащи статута ни ищеца, и следва да се приложат субсидиарно
разпоредбите на ЗДСл, КТ и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143.
БРС е обосновал субсидиарното прилагане на НСОРЗ с недопускането на различни
системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение, неравностойното им третиране и недопускане на дискриминация.
При така установената фактическа обстановка ОСВ приема за установено от правна страна
следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния
закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните
права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен
съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г.
по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само
по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение, а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на
3
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата
и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Съдът след като съобрази редакцията на ЗМВР към исковия период приема, че
предявените искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 6 от ЗМВР - за
заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд,
изчислен по правилото на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът работи на длъжността “ВСА,той и пожарникар втора степен” в РС“ПБЗН“-Б. към
ответната дирекция – ГД“ПБЗН“-МВР и е държавен служител по смисъла на чл.142, ал. 1, т. 1
ЗМВР, то приложимият закон, уреждащ процесните отношения е ЗМВР. През исковия период е
работил на сменен режим със смени от 24 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за
тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма
на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. Съгласно чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6 извънредният труд по
ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9
от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от 16.08.2019г. до
10.07.2020г. това е Наредба № 8***з-776/29.07.2016 г., /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. отм., бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г./ и Наредба № 8***з- 36 от 07.01.2020г./ обн., ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г. и отм., бр. 93 от 30.10.2020 г./. В тези наредби е предвидено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22ч и 6 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Продължителността на нощния труд от 8 часа
за служителите в МВР е предвидена и в чл. 187 от ЗМВР.
По въпроса дали нощният труд на служителите от МВР следва да се заплаща след
преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно КТ (в който е предвидена нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа) и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, или следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове е налице тълкувателно решение
№1/15.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, задължително
4
за съдилищата, като с решението и мотивите към него е даден положителен отговор на наведените
с въззивната жалба възражения за постановено неправилно решение от първоинстанционния съд,
поради нарушение на материалния закон.
Съгласно посоченото тълкувателно решение, при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно мотивите на тълкувателното решение, ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
поради което не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА, за да се приложи правна
уредба по аналогия в случая КТ и НСОРЗ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и
предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187,
ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през
нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа.
Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите
на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл.
187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане
на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове
– наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване
на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46,
ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено
към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване
на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на
НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел
доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8
часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през
деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред
закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се
компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189,
ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по
– благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване
право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/
и др.
Посочено е още, че даденото разрешение съответствува и на правото на ЕС, като с
решението по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз,образувано по направено запитване
от български съд, се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или
съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност
на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този
вид труд. Член 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
5
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Европейският съд е приел,че
чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в
публичния сектор, вкл.за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т.80/.
Предвид изложеното и установената по делото фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав приема, че не е налице извънреден труд при работата през нощта на ищеца за
процесния период, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на
утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му
време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл. 179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и
незаплатен извънреден труд няма, поради което липсва основание за присъждане на допълнително
възнаграждение по чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Съдът намира за неоснователен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на главницата поради обусловеността му от главния иск.
Достигайки до обратен извод РСБ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен и вместо него постановено решение за отхвърляне на исковете. Решението следва да
бъде отменено и в частта за разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 250. 00 лева, съгласно списък по чл. 80
ГПК, включващи платена държавна такса за обжалване- 50лева и определено юрисконсултско
възнаграждение от по 100 лева за всяка инстанция, на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП и чл. 23, т. 1 Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № *** от 03.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 313/2022г. по
описа на РСБ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. В. Н. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. В. ************
срещу ГДП – МВР със седалище и адрес на управление: *******************, искове за
заплащане на сумата 548,81 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.10.2019г. до 31.12.2020г. с пр. осн чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 6 от ЗМВР,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 123.29 лв. - мораторни лихви на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Т. В. Н. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. В., ул.“**********“ №**, да заплати на
ГДП – МВР със седалище и адрес на управление: *******************, разноски по делото за
двете инстанции в общ размер на 250. 00 лева (двеста и петдесет лева).
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7