О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 237 08.07.2020г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІІ
състав, в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия ЯНКОВА
административно
дело № 294 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.
157 ДОПК.
Образувано
е по искане на „Мини Марица-Изток” ЕАД гр.Раднево, със седалище и адрес на
управление: гр.Раднево, ул.“Георги Димитров“ № 13, представлявано от А.П.А., изпълнителен
директор за спиране изпълнението на Ревизионен акт /РА/ № Р-29002918007831-091-01
от 18.12.2019г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители” гр. София.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С
РА № 29002918007831-091-01 от 18.12.2019г., издаден от органи по приходите на
ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители” гр. София са установени
задължения на „ Мини Марица – Изток” ЕАД гр. Раднево в общ размер от
3 824 006,98 лева, в това число главница 2 402 830,71 лева
по ЗДДФЛ и прилежащи лихви за забава в размер на 1 421 176,27 лева.
Ревизионният
акт е бил обжалван по реда на чл.152 във вр. с чл.149, ал.5 от ДОПК пред
Директора на ОДОП – София, с искане да бъде отменен като незаконосъобразен.
С
Решение № 414/16.03.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.София при ЦУ на НАП е отхвърлена жалбата на дружеството.
Представени
са в съдебно заседание доказателства относно налагането на предварителни
обезпечителни мерки, изпращане на запорни съобщения, въз основа на които съдът
приема за безспорно установено, че с Постановление изх.№ С200029-9022-0033531/04.04.200
година са наложени запори върху земеделска
и горска техника, индивидуализирана в постановленията, с обща стойност 1 795 400 лева.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Искането
е подадено от надлежна страна и е процесуално допустимо, тъй като се отнася за
спиране изпълнението на РА, който е обжалван пред съд, съгласно изискването на чл.
157, ал. 2 от ДОПК.
Разгледано
по същество, същото е основателно.
Съгласно чл.
157, ал. 1 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионните актове
обжалването им по съдебен ред не спира
тяхното изпълнение. В чл.
157, ал. 2 - ал.
4 от ДОПК са предвидени редът и условията за допускане спиране на изпълнението на РА от съда, като
чрез препращане към нормите на чл.
153, ал. 3 - ал.
5 от ДОПК, са установени материалноправните предпоставки, при наличието на
които административният съд може да постанови спиране
на изпълнението на обжалван по съдебен ред ревизионен акт. Съобразно посочените
текстове, задълженото лице трябва да представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, като обезпечението, независимо
от кой вид е, следва да е в размера по чл.
157, ал. 3 от ДОПК, т.е. в размера на главницата и лихвите по обжалваната
част от РА, включително и лихвите до датата на подаване на искането. Когато се
предлага друг вид обезпечение, съдът извършва преценка дали е налице основание
за спиране изпълнението на РА, съобразно
представеното, съответно предложеното обезпечение.
В конкретния случай няма
представено или наложено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа и по силата на чл.
153, ал. 5, вр. чл.
157, ал. 3 от ДОПК, съдът извършва преценка съобразно наложените
обезпечения – запори както и съобразно останалите установяващи се във връзка с
искането обстоятелства.. Същевременно при отчитане спецификата на вече
наложените обезпечения - съдът намира, че същите представляват ликвидни активи,
които могат в разумен времеви период да бъдат продадени за цената, за която са
закупени или поне относително близка до нея, /съответно до тази, която се сочи
като балансова стойност/.
Предвид изложеното по-горе, при зачитане на принципа на съразмерност на обезпечението и обезпечаваното вземане и годността на обезпечението да гарантира събирането на вземането съдът намира, че вече наложените върху имущество на жалбоподателя запори, представляват годно обезпечение, гарантиращо събирането на вземането по ревизионния акт и от там - основание за спиране на предварителното изпълнение на същия. Видът на обезпечителните мерки и имуществото, по отношение на което са наложени, са от естество да обезпечат последващото ефективно принудително изпълнение върху същото. С оглед на това съдът счита, че следва изпълнението на обжалваната част на Ревизионен акт № Р-29002918007831-091-01 от 18.12.2019г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители” гр. София да се спре, тъй като евентуалното принудително събиране на установеното публично задължение за данъци е гарантирано.
Водим от горното и на основание
чл.
153, ал. 7 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на Ревизионен акт
№ Р- 29002918007831-091-01 от 18.12.2019г., издаден от органи по
приходите на ТД на НАП „ Големи данъкоплатци и осигурители” гр. София, потвърден с Решение № 414/16.03.2020г.
на директора на Дирекция "ОДОП", град София при ЦУ на НАП
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: