Решение по дело №2758/2020 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

260274/20.10.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 30.09.2020 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 2758 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

.

В жалбата си до съда А.С.Н. излага, че с НП № 19-0442-001612/ 06.01.2020 г. на Началник сектор към ОД на МВР - гр. Варна 4 РПУ, му е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000,00 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП. В жалбата, жалбоподателят оспорва констатациите в акта за нарушение, както и навежда възражения за допуснати процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител и които моли процесното НП да бъде потвърдено.

Въззивникът редовно призован се явява и се представлява от процесуален представител, които подържа жалбата на посочените в нея основания.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 20.12.2019 г. в гр.Варна жалбоподателят управлявал МПС л.а. с ДК №*в гр.В*, кв.А*в района на плажната алея. Около 0.35 часа полицейските свид.К. и Д. при изпълнение на служебните си задължения със служебен автомобил извършили обход на плажната алея в кв.А*. Преминавайки в близост до намиращото се там питейно заведение в непосредствена близост се разминали с автомобил, чийто водач видимо бил употребил алкохол и това ги накарало да му извършат проверка. За това със служебния автомобил полицейските служители  тръгнали след него. Изминали след автомобила около 300 метра, за да го достигнат, като при приближаването му до ул.“Първи май“ подали звуков и светлинен сигнал. Автомобилът спрял и в него като водач бил установен въз.Н.. полицейските служители поискали документите му за проверка, но той нямал в себе си никакви документи, нито за управление на МПС, нито за самоличност. Поради това за установяване на самоличност бил отведен до 4 РПУ Варна. След установяване на самоличността му бил извикан екип на КАТ за извършване на проверка за алкохол. В екипа влизал свид. А.. Въз.Н. категорично отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство Алкотест. На направеното искане от страна на полицейските служители въз.Н. категорично отказал.

Отказът да бъде тестван на место с техническо средство за наличие на алкохол било било основание да се издаде на въззивника талон за изпращане на медицинско изследване, като и било разяснено, че следва да се яви в ВМА Варна" за кръвна проба. Въз.Н. отказал да подпише представения му талон за кръвна проба, което било удостоверено с подпис на свидетел. В указания срок жалбоподателят отказал да посети медицинското заведение за вземане на кръвна проба. За констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил предявен, но неподписан от въззивника. За отказа му да подпише АУАН отново било удостоверено с подпис на свидетел.

Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е негова.

Фактическата обстановка се потвърждава от разпитания в съдебно заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.

              За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон.

             По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.

             Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

 Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е наложил наказание за всяко едно извършено нарушение във фиксираният размер определен в санкцията на закона. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.

Изпълнителното деяние,  „управление на МПС”  включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини,  независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е управлявал лек автомобил. Той е оказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за управление под въздействие на алкохол и това е обективирано в издаденият АУАН и този факт не е спорен между страните. Спор между страните по обстоятелството управлявал ли е въззивника автомобил има като в жалбата се твърди, че въззивника само е сменял гумата на автомобила и не го е управлявал. Този факт е оборен от свид. Д. и К., които са категорични в показанията си дадени пред съда, че са възприели управлението на автомобила от въззивика, изминаването на значително разстояние преди да бъде спрян за проверка. Тези факти не са оборени от въззивната страна.

Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по делото.

Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията на реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни административни нарушения. От диспозицията на цитираната правна норма следва еднозначен извод, че всеки отказ на водача да бъде тестван с техническо средство съставлява административно нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не изпълни предписание за медицинско изследване, то при условията на реална съвкупност ще извърши и второ административно нарушение.

В процесния случай, АУАН е съставен в момента на извършване на проверката като от съдържанието му еднозначно се установява вмененото от фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол. По същият начин е описано и вмененото на въззивника административно нарушение.

В НП е цитирана, и възпроизведена санкционната част на, нормата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на МПС с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Двете хипотези на  чл.174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и това деяние правилно е квалифицирано по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, който му е бил връчен с удостоверяване, че е известен затова, че трябва да се яви в МБАЛ Св.Анна гр.Варна за даване на кръв. Не се твърди, че това е станало и че му е било извършено такова. При тези данни, законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за нарушение по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което е извършено при наличието, на която и да е от двете хипотези – отказ да бъде изпробван водача с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта ИЛИ неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Законосъобразно са били наложени и административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 год.

Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни, доколкото от една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът няма основание да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото. Видно от показанията въззивника е отказал да бъде тестван с техническото средство, като също така е отказал за бъде отведен до болница за вземане на кръвна проба. Издаденият талон от проверяващите съдържа необходимите реквизити посочени в чл. 3, ал. 3 от Наредба 30 / 2001 г. и е надлежно предявен на жалбоподателя. Вярно е, че не е вменено задължението да предостави кръвна проба. Това е видно от разпоредбата на чл. 2 от Наредба 30 за реда на установяване на употреба на алкохол на водачите на МПС, който гласи, че "само в случаите на оспорване констатациите на техническото средство или по искане на водача, употребата на алкохол се установява с лабораторно изследване. В този смисъл е и нормата на чл. 1, ал. 2 от Наредба 30 която сочи, че "употребата на алкохол се установява с техническо средство и / или чрез медицинско изследване" само в посочения по-горе случай. От горното следва извода, че въззивника сам се поставил в невъзможност да установи лисата на алкохол в кръвта си.

Дали изобщо е употребил алкохол или не е факт без значение след като изобщо е отказал да бъде тестван  с техническо средство, с което е осъществил посоченото от закона деяние. Освен това съда следва да посочи, че дали лицето е повлияно от алкохол или не, след като е шофирало автомобил е без значение, след като е отказал да бъде тестван.

             Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е наложил наказание за всяко едно извършено нарушение във фиксираният размер определен в санкцията на закона. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.

Поради горно съдът намира, че наказващият орган правилно е възприел фактическата обстановка и е наложил наказание за извършеното деяние в предвидения в закона размер.

 

                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0442-001612/16.01.2020г. на Началник сектор  към ОД на МВР - гр. Варна, 4 РПУ, с което на А.С.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000,00 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание  чл.174, ал. 3 от ЗДвП, като законосъобразно.

 

              ОСЪЖДА А.С.Н.  ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Варна,   сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: