Определение по дело №315/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260493
Дата: 22 февруари 2021 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20215300500315
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260493

 

                                        22.02.2021г.,гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                   Председател: Виолета Шипоклиева

                                               Членове: Фаня Рабчева

                                                                       Костадин Иванов

Като разгледа докладваното от с.Рабчева в.ч.гр.д.№ 315/ 2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.278, ал.1 и сл ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от Н.Д.К., М.А.К., Г.А. Д., Н.В. Т.-И., М.И. Т., М.Н.П., Т.З.Г., З.Г.З., П.Р.П., Б.П.П., М.П.М., подадена от упълномощен адв.Б.М. с посочен адрес: ***, т.14 против Определение № 260483/ 19.01.2021г. по гр.д.№ 15287/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХIV гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателите с вх.№ 28075/ 18.01.2020г. в частта относно предявения при условията на евентуалност осъдителен иск и прекратено производството по делото.

                         Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        С предявената от жалбоподателите искова молба против ответника А. С. К. се претендира осъждане на ответника заплащане на сумата от 23 090 лв, представляваща направени разноски от ищците за довършителни работи на изградена до етап груб строеж  жилищна сграда и въвеждането й в експлоатация, за което било постигнато съгласие с ответника, а при условията на евентуалност като неоснователно обогатяване, като СМР били извършени от ищците както в своя полза , така и в полза на ответника. С изложението на исковата молба и  последващи уточнителни молби е посочено, че ищецът е взел участие в първото общо събрание , при което платил сумата от 5000 лева, но впоследствие ответникът не участвал в множеството последващи общи събрания и не внесъл допълнителни средства. С оглед на заявените обстоятелства, че първоначално ищците считали , че е било постигнато съгласие с ответника за довършване на сградата, но поради последващото неучастие на същия в общите събрания е счетено, че довършването на сградата е извършване на чужда работа без пълномощие, но без противопоставяне на ответника. При тези твърдения и обстоятелства е предявено главно искане за осъждане ответника на основание чл.61, ал.2 ЗЗД и евентуално такова за осъждане ответника на основание чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване.

                                   При изложените факти на ищците в исковата молба и последващите уточнения , районният съд е приел наличието на предявена една претенция с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД, поради което  и при липса на различно от въведеното по главния иск основание, предявеният евентуален  иск се явява недопустим.

                                   С частната жалба се поддържа основното възражение въз основа на обстоятелството, че двата иска не са на едно и също основание и дори и да произтичат от един и същи факт, тяхното основание е различно. 

                                   Възражението е неоснователно. Нормата на чл.61, ал.2 ЗЗД урежда специален фактически състав относно отговорността на заинтересования до размера на обогатяването му спрямо гестора, когато последният е действал не само в интерес на заинтересования, но и в свой интерес, която специална уредба на института водене на чужда работа без пълномощие се основава на общия принцип на неоснователното обогатяване, въведен с разпоредбата на чл.59 ЗЗД. В случая разходите за извършването на довършителни СМР в жилищната сграда съставляват полезни разноски, поради това, че увеличават стойността на сградата и имат характер на подобрения. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това решение на общото събрание има значение на правно основание на базата на което следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение.Претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение на лицето , в чийто интерес е предприета  работа , отношенията следва да се уредят съгласно чл.62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение на общото събрание съгласно чл.61, ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл.59 ЗЗД, които съвпадат с тези по чл.61, ал.2 ЗЗД. / Така Решение № 85/ 24.06.2014г по гр.д.№ 1157/ 2014г на ВКС – II ГО, по чл.290 ГПК/.

             Следователно следва да се приеме, че при така изложените идентични фактически обстоятелства за реализиране на отговорността по чл.61, ал.2 ЗЗД спрямо ответника, се касае за  прилагане правилата по специалния състав на тази отговорност на посоченото правно основание, идентични на приложимите правила на общия състав на отговорността по чл.59 ЗЗД, което прави недопустимо предявяването на осъдителния иск и на това основание при условията на евентуалност. С оглед на това частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение подлежи на потвърждаване.

 

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА  Определение № 260483/ 19.01.2021г. по гр.д.№ 15287/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХIV гр.с., с което е върната исковата молба на Н.Д.К., М.А.К., Г.А. Д., Н.В. Т.-И., М.И. Т., М.Н.П., Т.З.Г., З.Г.З., П.Р.П., Б.П.П., М.П.М., подадена от упълномощен адв.Б.М. с посочен адрес: ***№ 28075/ 18.01.2020г. в частта относно предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.59 ЗЗД и прекратено производството по делото.

                        Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето пред ВКС на РБ.

 

            Председател:                                 Членове: