№ 121
гр. Велико Търново , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
при участието на секретаря К.а П. Борисова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500183 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269-273 ГПК.
С решение № 260305/23.12.2020 г. по гр. д. № 813/2020 г. на Великотърновския
районен съд (ВТРС) е осъдил ЗД „..“ АД, ЕИК: .., гр. .., бул. „..“ .., да заплати на С. Д. Я.,
ЕГН: **********, гр. .., ул. „..“ .., сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които се изразявали в претърпени от ищцата болки и страдания,
вследствие на настъпилото на 04.10.2019 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП), ведно
със законната лихва от 15.02.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Първоинстанционният съд обаче е отхвърлил иска за обезщетение за сумата над 4 000 лв. до
пълния предявен размер от 8 000 лв., както и иска за законна лихва от 14.011.2019 г. до
15.02.2020 г., като неоснователни и недоказани. Със същото решение районният съд се е
произнесъл и по разноските, възлагайки ги на двете страни, съразмерно с уважените и
отхвърлените искове.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от С. Д. Я., гр. .., в частта, с която е
отхвърлен искът за застрахователно обезщетение на неимуществените вреди за сумата над
4 000 лв. до 6 000 лв. Навеждат се доводи, че неправилно ВТРС е приел, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, поради което е намалил с 1/3 обезщетението за
неимуществени вреди от 6 000 лв. на 4 000 лв. Това било така, защото .. Д. Я. нямала
какъвто и да било принос (субективен или обективен) при настъпването на вредоносния
резултат: тя просто се е била возила с предпазен колан в л. а. с рег. № .., който е претърпял
ПТП. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да отмени решението на ВТРС в
обжалваната му част, като постанови ново, с което да осъди ЗД „..“ АД да заплати на .. Д. Я.
сумата над 4 000 лв. до 6 000 лв. Претендират се и разноски.
В отговор на въззивната жалба от ЗД „..“ АД, гр. .., се навеждат доводи за нейната
1
неоснователност. Това било така, понеже водачът на л. а., в който се е возила С. Д. Я., е
имал принос за настъпването на ПТП: той не бил осигурил достатъчна дистанция, което
допринесло в значителна степен за настъпването на вредите. Моли ВТОС да остави жалбата
без уважение.
Срещу решението на първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба от ЗД „..“
АД, гр. ... Актът се атакува в неговата осъдителна част, с която на .. Д. Я. са присъдени
сумата от 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
15.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, които
застрахователят е осъден да плати на пострадалата. На първо място, съществено
процесуално нарушение било допуснато от районния съд, поради това че бил кредитирал
показанията на св. Д.Д. (баща на пострадалата) и на св. К. Я. (съпруг на пострадалата), без
съдът да е бил обсъдил разпоредбата на чл. 172 ГПК. На второ място, било допуснато
съществено процесуално нарушение от ВТРС, защото бил кредитирал съдебно-
психиатричната експертиза (СПЕ) на вещото лице (ВЛ) д-р Калин Грозев, който бил
извършил консултация на С. Д. Я.. На трето място, неимуществените вреди, които С. Д. Я.
твърди, че е понесла, не били надлежно доказани. Те се обосновавали само с заключението
на СПЕ, която пък стъпвала на „становището“ на психолога Т.Й.Е.. На последно място,
размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД бил силно завишен, а и не съответствал със
съдебната практика по сходни случай. Моли ВТОС да отхвърли изцяло предявения иск от ..
Д. Я. срещу застрахователното дружество в уважителната му част. Претендират се разноски
в двете съдебни инстанции.
С. Д. Я., гр. .. не е упражнила правото си да подаде отговор на въззивната жалба на
ЗД „..“ АД.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, което
обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност.
Постъпилите въззивни жалби са редовни, съдържат законоустановените реквизити по чл.
260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадени са в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирани страни срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същите се явяват и процесуално допустими. Отговорът на
въззивната жалба на С. Д. Я. от на ЗД „..“ АД е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава
необходимото съдържание по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по
смисъла на чл. 261 ГПК.
По фактите:
Безспорно по делото е обстоятелството, че на 04.10.2019 г. на ПП I-5, км. 227, В.Г.Й.
управлявал л. а. „..“, рег. № .., след употреба на алкохол 2.23 ‰, установена с дрегер. Няма
2
спор и че същият л. а. е бил застрахован срещу „гражданска отговорност“ при ЗД „..“ АД.
От протокол № 1723781/04.10.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор Х.Н.Х. и подписан
участниците в ПТП (л. 6 от п. д.) и АУАН № 63886/04.10.2019 г. (л. 7 от п. д.), подписан от
мл. автоконтрольор Д.Д.Д. към ОД на МВР, гр. Стара Загора, се установява, че: В.Г.Й. се
движил с несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокра настилка), изгубил контрол
над л. а., отклонил се наляво по посоката на движение и навлязъл в насрещната пътна лента,
блъскайки л. а. „..“, рег. № .., след което се блъснал и в л. а. „..“, рег. № .., който пък от удара
се завъртял на ляво и се блъснал в движещия се зад него л. а. „..“, рег. № .., управляван от К.
Я.. За това с НП № 198-1228-002579/08.11.2019 г. на водача на л. а. „..“ е наложена глоба в
общ размер от 220 лв. (л. 8 от п. д.).
От съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) от 03.11.2020 г. (л. 142 и сл. от п. д.)
се установя, че при настъпване на ПТП автомобилите са се движили в колона един след друг
на дистанция от 10-12 м., а с оглед на обилния дъжд, при който е реализирано ПТП,
безопасна би била дистанция от 25-30 м. Първостепенната причината за ПТП според ВЛ е
управлението на л. а. „..“ след употреба на алкохол, движението на останалите л. а. на по-
малка от безопасната дистанция. Експертът сочи, че второстепенна причина за възникване
на местопроизшествието е и движението на по-малко от необходимата дистанция при
конкретните метрологични условия на останалите МПС, в т. ч. и на „..“. Предвид
неадекватните действия на водача под въздействие на алкохол обаче не може да се даде
конкретен отговор дали би било предотвратимо настъпването на ПТП при движение на по-
голяма дистанция от останалите л. а.
Опасната зона за спиране от страна на водача на л. а. „..“ съгласно заключението на
експертът е била от 35.6 до 41.3 м. при скорост до 55 км/ч. Възможността за предотвратяване
на ПТП от страна на водача на л. а. „..“ е била налична само ако се е движил на дистанция
по-голяма от 41.25 м. Скоростта на л. а. „..“ в момента на удара е била 82.56 км/ч.
Обективните данни, че С.Я. е участвала в процесното ПТП, изтъкнати от ВЛ, са, че
обаждането на тел. № 112 на ПТП е било от нея чрез личния телефон. В разговора си тя е
описала мястото, участниците в ПТП, както и че е била пътник в л. а. „..“. ВТОС кредитира
САТЕ, понеже същата е логична, последователна, пълна, кореспондираща с останалите
доказателствени средства и изводимите от тях доказателства (протокола и АУАН от
04.10.2019 г. и НП от 08.11.2019 г.), дадена е в съответствие със специалните знания на ВЛ,
а освен това не е била оспорвана от страните по делото.
От съдебно-психиатричната експертиза (СПЕ) от 28.08.2020 г. (л. 71 и сл. от п. д.) се
доказва по делото, че вследствие на ПТП С.Я. е страдала от остра стресова реакция, която е
преминала в посттравматично стресово разстройство. Тя не е успяла да преработи
психичната травма, като за пълното отшумяване според ВЛ е трябвало да се провежда
медикаментозно лечение, и то поне година. Съставът на въззивния съд кредитира
заключението на ВЛ, като логично, последователно, пълно, компетентно, обосновано и
добросъвестно дадено.
Въззивният съд не споделя доводът на застрахователя, че би било налице съществено
процесуално нарушение, ако се кредитира въпросната експертиза, тъй като ВЛ било
консултирало С.Я.. Това било така, защото ЗД „..“ АД счита, че било налице нарушение на
етичните правила, на които поведението на ВЛ трябвало да отговаря – глава 5, чл. 33 и сл.
от Наредба № 2 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Консултацията от д-р .. на С. Д. Я. всъщност не е нравствено нетърпима с оглед на
3
посочената наредба, в която не се съдържа нито една разпоредба, укоряваща подобно
поведение.
Свидетелят К. Я., съпруг на ищцата и шофьор на л. а. „..“ при процесното ПТП,
посочва, че се е движил с около 50 км/ч, една кола пред тях се превъртяла и отскочила към
тях, след което се ударил в л. а. „..“ пред него. Той посочва, че С.Я. се е возила на предно
дясно място и е била поставила предпазен колан. Въздушната възглавница в автомобила се
задействала след удара според свидетеля очевидец. Той сочи и че: С.Я. се е обадила на тел.
№ 112. Тя е имала оток на окото, синини на носа, синини по гърдите и стомаха. След ПТП
С.Я. не можела да спи, плачела дълго време, пиела успокоителни лекарства, нямала желание
да ходи на работа и да пътува. Свидетелят Я. изтъква още, че и сега съпругата му се
страхувала да пътува с кола и ползвала автобуси.
Свидетелят Д.Д., баща на С.Я., заявява, че след ПТП посрещнал дъщеря си и съпруга
на входа на гр. .. от гр. Стара Загора. С.Я. била изплашена и травмирана, имала болки по
гърдите от предпазния колан. Тя не можела да спи добре и плачела през цялата нощ.
Страхувала се да се вози в л. а. С.Я. била посещавала психотерапевт и приемала лекарства.
Въззивният съд дава вяра на свидетелските показания на св. Я. и св. Д., макар и
двамата да са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК. Съображенията на съда са, че
доказаните от свидетелите факти кореспондират с всички останали доказателства,
установени от писмените доказателства и двете съдебни експертизи (всичките са обсъдени
подробно по-горе).
Прочее неприемливо е оплакването на търговското дружество, че ВТРС е допуснал
съществено процесуално нарушение, като бил кредитирал показанията на свидетелите Я. и
Д., понеже същите били заинтересовани от изхода на делото. Това е така, защото районният
съд е ценил тези показания във връзка с останалия доказателствен материал по делото и
след като е установил, че доказаните факти чрез разпита на свидетелите кореспондират с
другите обстоятелства по делото, е дал вяра и на свидетелските показания, и то правилно.
Релевираният аргумент от застрахователя, че така описаните болки и страдания,
които С. Д. Я. е изпитала вследствие на процесното ПТП, не били надлежно доказани, се
явява несъстоятелен. Напротив, тези факти са надлежно и несъмнено установени по делото
от показанията на свидетелите Я. и Д. и от СПЕ.
На 14.11.2019 г. С.Я. е поискала от ЗД „..“ АД по извънсъдебен ред обезщетение за
вредите, които е понеса вследствие на процесното ПТП (л. 14 и сл. от п. д.). Застрахователят
обаче е отказал изплащането на обезщетението на 13.02.2020 г. (л. 22 от п. д.). При това С.Я.
е подала искова молба до ВТРС за защита и съдействие.
По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран с пряк иск на С. Д. Я. по чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу ЗД „..“ АД за присъждане на имуществени вреди в размер на
8 000 лв. Ищцата обосновава въпросната сума като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея вследствие на ПТП на 04.10.2019 г. на ПП I-5, км. 227, причинено от
В.Г.Й., който, управлявайки л. а. „..“, рег. № .. след употреба на алкохол, се движил с
4
несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокра настилка), изгубил контрол над л. а.,
отклонил се наляво по посоката на движение и навлязъл в насрещната пътна лента,
блъскайки л. а. „..“, рег. № .., след което се блъснал и в л. а. „..“, рег. № .., като по този начин
последният л. а. се завъртял на ляво от удара и се блъснал в движещия се зад него л. а. „..“,
рег. № .., управляван от К. Я., където се намирала и С. Д. Я.. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и чл. 497 КЗ ищцата иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата от
14.11.2019 г. до окончателното ѝ заплащане
Ищцата обосновава претенциите си с това, че, от една страна, процесното ПТП е по
вина водача на л. а. „..“, който е бил застрахован при ответното дружество. От друга страна,
С.Я. отстоява, че този инцидент е причинил известни болки и страдания. Ответното
дружество възразява срещу този иск, като твърди, че ПТП се дължи и на поведението на
водача на л. а. „..“, рег. № .., управляван от К. Я., а също така и че това ПТП не е причинило
никакви болки и страдания на ищцата. В условията на евентуалност застрахователя счита,
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено с оглед на
правилото на чл. 52 ЗЗД. Моли ВТОС да отхвърли изцяло иска.
За да бъде основателен прекият иск за неимуществени вреди, следва да бъдат
установени елементите от фактическия му състав (чл. 45 и сл. ЗЗД). Пострадалата трябва да
е понесла морални вреди, които да са причинени от противоправно и виновно действие (в
случая ПТП) на отговорното лице. Освен това между отговорното лице и застрахователя
(ответно дружество) трябва да е бил сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност“ (чл. 432, ал. 1 КЗ). Пострадалата следва да е претендирал извънсъдебно
плащане на обезщетението от застрахователя (чл. 380, ал. 1 КЗ). (Това обаче е процесуална,
а не материално-правна предпоставка на иска, от друга страна.)
Основателността на прекият иск за законната лихва за забава върху обезщетението за
имуществени вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) е обусловена от установяването, както че съществува
претендираното вземане от непозволеното увреждане срещу застрахования – делинквент,
който е в забава от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), така и изтичането на посочения
по-горе тримесечен срок, в който застрахователят е следвало да се произнесъл по
извънсъдебното искане. След изтичането на този срок застрахователят дължи законната
лихва, дължима от отговорното лице. (Вж. чл. 497, ал. 1, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 496, ал. 1
КЗ.)
В настоящия случай ищцата трябва да докаже както деянието на делинквента,
моралните вреди и причинната връзка между деянието и вредите, така и отправянето на
извънсъдебна претенция до застрахователя и изтичането на тримесечния срок за
удовлетворяването от застрахователя по извънсъдебен ред. (Застрахователният договор в
случая е безспорен.)
Вината в гражданското право се предполага при доказването на вредите, причинната
връзка и деянието на отговорното лице (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Ето защо, ако се домогва да обори
законовата презумпция, застрахователят трябва да проведе обратно и пълно доказване
срещу, евентуално, доказаните от пострадалата презумпционни предпоставки.
Противоправността не подлежи на доказване, защото не е факт, а юридически извод, който
следва от подвеждането на доказаните факти под правните норми.
Застрахователят трябва да докаже всички свои възражения срещу иска: както че ПТП
се дължи било и на поведение на водача на л. а. „..“, било и на поведение на пострадалата,
5
което е в причинно-следствена връзка с настъпването на неимуществените вреди и да е
противоправно (чл. 51, ал. 2 ЗЗД); така и че претендираният размер на обезщетението е
прекомерен (чл. 52 ЗЗД).
По делото е несъмнено установено, че на 04.10.2019 г. на ПП I-5, км. 227, В.Г.Й.
управлявал л. а. „..“, рег. № .., след употреба на алкохол 2.23 ‰. Той се движил с
несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокра настилка), изгубил контрол над л. а.,
отклонил се наляво по посоката на движение и навлязъл в насрещната пътна лента,
блъскайки л. а. „..“, рег. № .., след което се блъснал и в л. а. „..“, рег. № .., който пък от удара
се завъртял на ляво и се блъснал в движещия се зад него л. а. „..“, рег. № .., управляван от К.
Я., в който се намирала С. Д. Я..
Първостепенната причината за ПТП е управлението на л. а. „..“ след употреба на
алкохол. Второстепенна причина за възникване на местопроизшествието е движението на
по-малко от необходимата дистанция при конкретните метрологични условия на останалите
МПС, в т. ч. и на „..“. По този начин чрез своите действия Вл. Й., водачът на л. а. „..“, и Кр.
Я., водачът на „..“, са причинили на С. Д. Я. морални вреди, изразяващи се в болки и
страдания, при условията на независимо съпричиняване (без да има общ умисъл помежду
им за това). Това е така, защото двамата са действали непредпазливо по смисъла на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД. (Презумпцията по този член не е бил оборена по никакъв начин от
застрахователя.)
ВТОС намира, че приносът на всеки един от двамата водачи на МПС за настъпването
на моралните вреди за С.Я.а е следният: на В. Й. – 2/3, тъй като е управлявал л. а. след
употреба на алкохол в кръвта, и то 2.23 ‰; на К. Я. – 1/3, понеже е крал прекалено близко до
движещия се пред него л. а. (на около 10-12 м) вместо да избере адекватна дистанция за това
предвид дъжда (25-30 м). С оглед на разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, която гласи, че
длъжникът при непозволено увреждане отговаря само за преките и непосредствени вреди,
които се дължат на неговото противоправно увреждане, следва да се приеме, че Вл. Й. не
дължи обезщетение за вредите, които се дължат на поведението на Кр. Я..
Този извод се потвърждава и от правилото на чл. 83, ал. 1 ЗЗД: длъжникът (в случая
Вл. Й.) не дължи обезщетение за обстоятелствата, за които е отговорен някой друг (в случая
Кр. Я.), в т. ч. и кредиторът. Тези разпоредби, които уреждат границата на гражданската
отговорност, са повелителни и съдът следи служебно за тях дори и при липсва на
възражение за това. Ето защо на кредитора не би могло да се присъди нещо повече от това,
до което императивните норми са лимитирали отговорността на длъжника.
Оплакванията във въззивната жалба на С. Д. Я. в обратния смисъл прочее са
неоснователни. Само че възражението на ЗАД, че вредите се дължат и на поведение на
водача на л. а. „..“, е основателно. Недоказано е обаче възражението му, че вредоносният
резултат се дължи и на съпричиняване от страна на С. Д. Я. (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), поради това
че тя не е била с поставен предпазен колан. Всъщност от свидетелските показания и
заключението на ВЛ по СТАЕ, както и от характера на уврежданията , следва, че,
напротив, тя е била с предпазен колан.
Най-сетне ВТОС счита, че надлежно е било доказано, че В.Г.Й. л. а. е бил
застрахован срещу „гражданска отговорност“ при ЗД „..“ АД, а също и че на 14.11.2019 г.
С.Я. е поискала по извънсъдебен ред обезщетение за вредите, които е понеса вследствие на
процесното ПТП, от ЗД „..“ АД, но застрахователят е отказал изплащането на обезщетението
на 13.02.2020 г. Прочее следва да се приеме, че настоящият пряк иск на С.Д. срещу ЗД „..“
6
АД е доказан не само по основание, но и по размер (чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД).
Справедливото (интегрално) обезщетение за неимуществените вреди, нанесени на С.
Д. Я. при условията на независимо съпричиняване от делинквентите Вл. Й. и Кр. Я., в
случая ВТОС приема, че възлиза на 6 000 лв. Понеже съдът намери, че приносът на първият
делинквент е 2/3, а на втория делинквент – 1/3, то справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД,
което Й. дължи на С. Я. в случая е 4 000 лв.
За да определи така размера на неимуществените вреди, ВТОС, съгласно т. 2 от
ППВС № 4/23.12.1968 г., взе предвид следното: на първо място, характера на увреждането
– претърпяна и преживяна остра стресова реакция, болки в областта на главата, оток на
окото, синини на носа, по гърдите и стомаха, преживения стрес; на второ място,
състоянието на пострадалата след увреждането – тя не е можела да спи, плачела е дълго
време, пиела е успокоителни лекарства, нямала е желание да ходи на работа и да пътува с л.
а., като предпочитала пътуването автобуси; на трето място, допълнителното влошаване на
състоянието на здравето – острата стресова реакция на пострадалата е преминала в
посттравматично стресово разстройство; на четвърто място, продължителността на
увреждането – пълното отшумяване на психичната травма е наложило провеждането на
медикаментозно лечение в продължение на поне година.
Оплакването на застрахователя, че това обезщетение не съответствало на
присъжданото от други съдилища за сходни случаи, е неприемливо, защото подобна
практика на е обвързваща за настоящия състав на съда, а и за който и да било съд у нас.
Застрахователят е бил уведен за ПТП на 14.11.2019 г. От този момент е започнал да
тече тримесечния срок, в който той е следвало да се произнесе. Срокът е изтекъл на
14.02.2021 г. Следователно ЗД „..“ АД дължи законна лихва върху главницата от 4 000 лв. на
С. Д. Я. от 15.02.2021 г. до окончателното плащане (чл. 497, ал. 1, т. 2, пр. 1, във вр. с чл.
496, ал. 1 КЗ). Искането от по-ранния момент (датата на уведомяването на застрахователя)
при това се явява неоснователно.
С оглед на изложеното ВТОС намира, че правилно ВТРС е осъдил ЗД „..“ АД, ЕИК: ..,
гр. .., бул. „..“ .., да заплати на С. Д. Я., ЕГН: **********, гр. .., ул. „..“ .., сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които се изразявали в претърпени от
ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото на 04.10.2019 г. ПТП, ведно със
законната лихва от 15.02.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Въззивният
съд счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за обезщетение за сумата
над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв., както и иска за законна лихва от
14.011.2019 г. до 14.02.2020 г., като неоснователни и недоказани. При това на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1 ГПК решението на районния съд трябва да бъде изцяло потвърдено в
обжалваните му части, а въззивните жалби на страните – оставени без уважение като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски по въззивната жалба на С. Д. Я. на
7
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ЗД „..“ АД. Те са в размер на 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Възражението за „прекомерност“ на това възнаграждение е неоснователно,
защото същото не е над максималния размер, предвид в чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – арг. от чл. 78, ал. 8 ГПК. (Никоя от страните
няма право на разноски за държавна такса, тъй като двете въззивни жалби са
неоснователни.)
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3
ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260305/23.12.2020 г. по гр. д. № 813/2020 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА С. Д. Я., ЕГН: **********, гр. .., ул. „..“ .., да плати на ЗД „..“ АД, ЕИК: ..,
гр. .., бул. „..“ .., сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК), тъй като същото
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК) в едномесечен срок (чл. 283 ГПК) от връчването му на страните при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочени в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК,
което трябва да бъде (при)подписано от адвокат или юрисконсулт, освен ако страната
притежава юридическа правоспособност, за което следва да представи доказателства (чл.
284, ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8