Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….. 2020 година,
гр. ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ІІ-ри касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание, проведено на 04.06.2020 г., при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело № 420/2020 година.
Производството е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Производствена потребителска земеделска кооперация
/ППЗК/ „С.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ***, срещу
Решение № 151/06.12.2019 г. на Районен съд – Девня /ДРС/, IV състав, постановено
по НАХД № 299/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
ЗЖ-20/21.08.2019 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните /ОДБХ/ – Варна.
С оспореното
пред ДРС наказателно постановление, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 1 от
Закона за фуражите /ЗФ/, на ППЗК „С.“, с. Чернево е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500,00 лева, на основание чл. 68, ал. 2 от ЗФ.
Касаторът
счита въззивното решение за незаконосъобразно поради нарушение на материалния
закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Оспорва извода на районния съд за доказаност на нарушението,
като навежда доводи, че липсват законови норми и конкретни показатели за
определяне на понятието „хигиена“, за да бъде отклонението от тях въведено като
нарушение, съответно същото да бъде съставомерно и санкционирано.
Изтъква, че
не са отчетени извършените от ППЗК „С.“, с. Чернево дейности по измиване и
обезпаразитяване на помещението, доказателства за които са представени по
делото. Твърди, че ДРС неправилно не кредитира доказателствата, установяващи
годността за консумация на съхраняваните в склада фуражи и липсата на
замърсяване. Отделно посочва, че
дадените му задължителни предписания не са конкретизирани, поради което не може
да се твърди тяхното неизпълнение и съответно да се ангажира
административнонаказателната му
отговорност по чл. 48 от ЗФ.
Въз основа
на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и
на издаденото наказателното постановление.
Ответникът
ОДБХ – Варна, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и моли решението на ДРС да бъде оставено
в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН. Обстойни доводи за неоснователност на касационната жалба са
изложени в депозираното срещу нея възражение, както и в писмени бележки.
Представителят
на ВОП счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно.
Като взе
предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото,
настоящият съдебен състав приема следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната
отговорност на ППЗК „С.“, с. Чернево е ангажирана за това, че при извършена на 25.07.2019
г. проверка в животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 9174-0002 за
отглеждане на едри преживни животни, находящ се в с. Чернево, общ. Суворово,
стопански двор, стопанисван от ППЗК „С.“, с. Чернево, от служители в отдел „ЗЖ“
към ОБДХ – Варна е установено, че кооперацията не е изпълнила задължителните
предписания на инспектори при ОДБХ – Варна, дадени в т. 2 и т. 3 от Констативен
протокол № 140/05.06.2019 г., а именно: т. 2 – да се поддържа по-добра хигиена
в склада за съхранение на насипните фуражи, със срок на изпълнение – 06.06.2019
г., и т. 3 – да се предприемат мерки за отстраняване и премахване на пролуки и
отвори, за да не навлизат вредители в склада за съхранение, със срок на
изпълнение – 12.06.2019 година. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол № 181/25.07.2019 г., като въз основа на констатациите в
него е съставен АУАН, в който на описаното деяние е дадена правна квалификация
по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗФ. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и
правната квалификация на деянието е издадено и атакуваното пред районния съд
наказателно постановление, с което, на основание чл. 68, ал. 2 от ЗФ, на ППЗК „С.“,
с. Чернево е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева.
ДРС е приел,
че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочил е, че нарушението е описано ясно и точно от фактическа и правна страна,
което е осигурило правото на нарушителя да разбере какво нарушение му се
вменява и да организира адекватно защитата си. Изложил е аргументи за
установеност на административното нарушение, както и че
административнонаказващият орган /АНО/ правилно е определил квалификацията на
деянието и приложимата санкционна норма. Счел е, че размерът на наложената
имуществена санкция е правилно определен Констатирал е, че няма основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция споделя изцяло доводите на районния съд, които са в съответствие с приложимите
процесуални и материално правни норми.
В
касационната жалба бланкетно се твърдят допуснати в хода на производството пред
ДРС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без да са наведени
конкретни възражения в тази насока. При извършена проверка на въззивното
решение настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на порок от вида на
изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално
нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от ДРС съдебен акт само на
това основание, поради което наведеното в обратен смисъл оплакване е
неоснователно.
С оспореното
пред ДРС наказателно постановление ППЗК „С.“, с. Чернево е санкционирана за
допуснато нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗФ, съгласно който операторите
във фуражния сектор и лицата, отглеждащи животни, са длъжни да изпълняват
предписанията на инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската
агенция по безопасност на храните.
В
разглеждания случай, именно такъв вид предписания са дадени с Констативен
протокол № 140/05.06.2019 г. на касационния жалбоподател, който няма спор, че е
„оператор“ по смисъла на цитираната разпоредба и на § 1а от Допълнителните
разпоредби на ЗФ, където се съдържа легалната дефиниция на това понятие. При
извършената последваща проверка на обекта е констатирано тяхното неизпълнение,
което е отразено в Констативен протокол № 181/25.07.2019 г., констатациите в
който са послужили за съставяне на АУАН, а впоследствие и на процесното
наказателно постановление.
Неизпълнението
на предписанията е въздигнато от разпоредбата на чл. 68, ал. 2 във връзка с ал.
1 от ЗФ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административнонаказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е
необходимо да се докаже: наличието на предписания и тяхното неизпълнение в
срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго
производство и не следва да бъде обсъждана в настоящото.
Бездействието
на ППЗК „С.“, с. Чернево по
предприемане на действия за изпълнението на конкретните предписания е
безспорно установен факт, достатъчен да обоснове реализирането на
административнонаказателна отговорност.
Наведените в
касационната жалба доводи, свързани със законосъобразността и правилността на
дадените задължителни предписания, представляващи твърдения за липса на
законови норми и конкретни показатели за определяне на понятието „хигиена“ и неконкретизиране
на предписанията са ирелевантни, тъй като нямат връзка със законосъобразността
на издаденото наказателно постановление.
В
производството по установяване на неизпълнение на задължително поведение,
предписано от контролен орган, административнонаказващият орган не следва да
подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава
преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора за законосъобразността на
издаденото наказателно постановление. Произнасяне по възражения за
незаконосъобразност на задължителните предписания в
административнонаказателното производство по ЗАНН е недопустимо.
В конкретния
случай нарушената норма на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗФ съдържа в себе си правилото
за поведение, а в чл. чл. 68, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗФ се съдържа
санкцията за неговото нарушаване. Нарушението е описано подробно, ясно и
конкретно, с всичките му елементи по начин, даващ възможност да се разбере в
какво е обвинен нарушителят, в пълно съответствие с изискването на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено.
Неоснователно
е възражението на касатора, че е изпълнил дадените му задължителни предписания.
Представеният в хода на въззивното производство Протокол № 67/10.06.2019 г. за
извършване на почистване и обеззаразяване на складове и зърно площадки по
никакъв начин не доказва изпълнение на предписанията за поддържане на по-добра
хигиена в склада за съхранение на насипните фуражи и за предприемане на мерки
за отстраняване и премахване на пролуки и отвори. В протокола липсва каквато и
да било конкретика относно помещението, в което са извършени описаните
дейности, и вида на препарата, с който е извършено измиването. Освен това
същият е с дата от 10.06.2019 г., а предписанието за поддържане на по-добра
хигиена в склада за съхранение на насипните фуражи е със срок на изпълнение –
06.06.2019 година. Следва да бъде отбелязано и, че Протокол № 67/10.06.2019 г.
представлява частен документ, изхождащ от касационния жалбоподател,
удостоверяващ изгодни за последния факти, поради което по своята правна същност
е доказателство, ползващо се с най-ниска степен на доказателствена тежест.
Представените
по делото доказателства, установяващи годността за консумация на съхраняваните
в склада фуражи, са неотносими към съставомерността на процесното
административно нарушение, доколкото същото се изразява в неизпълнение на
задължителни предписания за поддържане на по-добра хигиена в склада за
съхранение на насипните фуражи и предприемане на мерки за отстраняване и
премахване на пролуки и отвори, а не касае качеството на самите фуражи.
Правилна е
преценката на решаващия състав на ДРС, че наложената имуществена санкция
законосъобразно е определена в изрично предвидения в санкционната норма
минимален размер, поради което съдът няма правомощие да го редуцира.
Предвид
направения коментар и доколкото при извършена, извън наведените в касационната
жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост, касационната инстанция, в настоящия й състав,
счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид
крайния изход на спора и своевременно направеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 80,00 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, Втори касационен състав при Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 151/06.12.2019 г. на Районен съд – Девня, IV състав, постановено
по НАХД № 299/2019 година.
ОСЪЖДА Производствена потребителска
земеделска кооперация „С.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ***,
да заплати в полза на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00
/Осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………..……..
ЧЛЕНОВЕ:
1………..……..
2………………