РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Етрополе, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20241830100421 по описа за 2024 година
Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.55 ал.1
предл.1-во от ЗЗД.
Подадена е искова молба от М. И. ЮЛИЯНОВ, с ЕГН ********** с постоянен адрес в
гр. Е*** – чрез пълномощника му адв. Димитър М. М. от САК, против „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, офис 20, с която,
са предявени обективно съединени установителен иск за прогласяване на нищожността на
договор за потребителски кредит № 4608913, сключен между ищеца и ответното дружество,
на основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК или на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК и осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 15.24 лева,
представляваща недължимо платена от него сума по обявения за нищожен договор, ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.10.2022 г. между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за паричен заем с № 4608913, по силата на който страните са договорили
на ищеца да бъде отпуснат такъв в размер на 300,00 лева, без посочен месечен лихвен
процент. Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е договорено обезпечение на същия,
изразяващо се в някой от следните варианти: две физически лица – поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Наред с горното се твърди, че на
същата дата между ответното дружество, ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
1
сключен договор, по силната на който последното посочено дружество е поело задължение
да обезпечи пред ответното дружество задълженията на ищеца по процесния договор за
паричен заем, като се посочва, че обезпечението се изразява в наличие на парични средства
и готовност за изплащане на задължението на кредитополучателя. Твърди се, че по този
начин ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество паричната сума в
размер на 92.76 лева, която е разсрочена за плащане, ведно с месечните вноски по
отпуснатия заем.
Посочва, че ищецът е следвало да предоставя дължимите парични суми на ответното
дружество, което, от своя страна, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да
събира в негова полза сумите по процесния договор. Навеждат се доводи, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗЗД, във връзка с
което се твърди и правен интерес от предявяване на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
платени при изначална липса на основание суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който оспорва
така предявените искове като неоснователни. Заявява, че на 05.10.2022 г. между него и
ищеца е сключен договор за паричен заем № 4608913, по силата на който ответното
дружество е предоставило в заем на ищеца паричната сума в размер на 300,00 лева, които
последният се е задължил да върне, ведно с договорената възнаградителна лихва в общ
размер на 15.24 лева.
Твърди, че договорът е бил предсрочно погасен от ищеца, което е довело до
редуциране на задължението му за заплащане на лихва до размера от 15.24 лева.
Твърди, че договорът е действителен тъй като сключен съобразно изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 ,т. 7 ЗПК, като се излагат подробни
аргументи в този смисъл и се прилага копие на процесния договор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от незаверено копие на Договор за паричен заем № 4608913/05.10.2022 г., на
същата дата „Изи Асет Мениджмънт“ като кредитодател – чрез служителя М В. В, и М. И.
Ю. като кредитополучател са сключили договор за паричен заем, по силата на който на
заемополучателя е отпусната сумата 300 лв., която следва да се върне на 12 равни седмични
вноски, по 26.27 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %, лихвен
процент на ден при отказ от договора 0,11%, и ГПР 49.23 %, като по този начин общата
сума, подлежаща на връчване, възлиза на 315.24 лв. Заемната сума е предадена на
заемополучателя в брой, видно от удостоверяването в чл. 3 от Договора, което
обстоятелство не се оспорва от страните.
С чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в
тридневен срок от сключването му–алтернативно: 1/ две физически лица – поръчители,
2
отговарящи на определени условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемателя или 3/
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
От заверено копие на Решение №68/26.06.2024 год. по гр. дело №120/2023 година по
описа на РС-Етрополе, влязло в законна сила, се установява, че по същото е приет като
писмено доказателство Договор № 4608913/05.10.2022 г., сключен между М. И. Ю. като
потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител, чрез служителя М В. В, като
потребителят е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца М. Ю.
като заемополучател по договор за кредит № 4608913/05.10.2022 г. С чл. 3 от Договора за
поръчителство страните уговорили възнаграждение за поръчителя в размер на 92.76 лева,
платимо разсрочено на месечни вноски в размер на 7,73 лв., дължими на падежа на плащане
на вноските по договора за паричен заем с кредитора, по начина, установен с договора за
паричен заем, а кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ е овластен да приема вместо
поръчителя задължението за плащане на възнаграждение. По този начин цялата сума,
подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза на 408.00 лева, като от
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
задължението е била погасено.
От заключение по ССчЕ, прието и неоспорено от страните по същото гражданско
дело се установява, че при положение, че договорите за паричен заем и този за
поръчителство са обединени в един договор, с размер на отпуснатия кредит 300.00 лева и
обединение на останалите условия от двата договора /12 броя вноски по 34.00 лева/, то
тогава ГПР би бил 1 224.52%, което изчисление е направено съгласно Приложение №1 от
ЗПК. Вещото лице заключава, че като взема в предвид общо изплатената от ищеца сума по
кредита от 408.00 лева, с включената сума по договора за поръчителство от 92.76 лева,
определя ГПР от 1 224.52 %.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
алтернативно с иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Съдът намира предявените искове за
допустими, основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени на следните
основания:
По предявените искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит №4608913 на основание чл.22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, или алтернативно на
основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит „Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
3
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“.
В процесния случай се установи, че въпреки посочения в договора за потребителски
кредит ГПР на заема в размер на 49.23 %, с дължимата месечна сума по обезпечението на
същия годишния процент на разходите надхвърля значително посочения в договора, поради
което следва да бъде прогласена неговата нищожност. Това е така, т.к. съгласно чл.26 ал.1
предл.2-ро от ЗЗД „Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства“. Несъмнено, със сключване на договора за поръчителство се
заобикаля закона, поради което и предявеният иск за обявяване нищожността на Договор за
паричен заем № 4608913/05.10.2022 г. се явява основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от 15.24 лева е напуснала
патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника. Ответникът не доказа
наличието на правно основание /годен юридически факт/ за задържане на сумата.
Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелството, за което носи доказателствена тежест – че процесната сума е излязла от
правната му сфера и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, искът за
присъждане на платената в полза на ответника сума от 15.24 лева, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането,
е основателен и следва да бъде уважен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В полза на процесуалния представител на ищеца, осъществявал безплатна правна
помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 360.00 лева с ДДС, или 200 лева по предявеният иск за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и 100 лева по осъдителният
иск, и двете суми без ДДС. Съдът намира релевираното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца за основателно, предвид положения
адвокатски труд, богата съдебна практика с идентични правни казуси и материалния
интерес.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 100.00
лева разноски за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА в отношенията между М. И. Ю., ЕГН-**********, от гр. Е*** и „ИЗИ
4
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПП, че Договор за потребителски кредит №
4608913/05.10.2022 год. е нищожен, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
ап. 40-46 да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на М. И. Ю., ЕГН-**********, от
гр. Е***, сумата в размер на 15.24 /петнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, представляваща недължимо платена по нищожен договор за
потребителски кредит № 4608913/05.10.2022 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 100,00 лева – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
ап. 40-46 да заплати на ЕАД „Д М.“, БУЛСТАТ №*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 360,00 лева с ДДС –
възнаграждение за процесуално представителство на М. И. Ю. пред Районен съд-Етрополе
по гр.д. № 421/2024 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5