Р Е
Ш Е Н
И Е № 51
гр.Кюстендил,
22.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№409/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Т.Х.Д. *** оспорва решение
№ПИ-353/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП - София, с което е оставена без
уважение жалбата му срещу разпореждане №С210010-137-0007211/09.11.2021г. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП - София, офис Кюстендил в частта, с
която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по
изп.д.№10020000008/2002г., поради погасяване по давност на вземания за ДОО и
ЗО. Развиват се съображения за незаконосъобразност, поради неправилно
приложение на материалния закон, свързан с института на давността. Претендират
се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно по делото е, че в ТД на НАП - София е
образувано изп.д.№10020000008/2002г. с длъжник Т.Х.Д. за принудително събиране
на изискуеми публични задължения в размер на 1100 лв. Изпратено е съобщение за
доброволно изпълнение №0008/2002/000001/14.04.2006г., връчено на 19.04.2006г.
С разпореждане за присъединяване
изх.№С160010-105-0051458/27.09.2016г.
на публичния изпълнител при ТД на НАП – София е допуснато присъединяване в
изпълнителното производство по изп.д.№10020000008/2002г. на публични вземания,
представляващи осигурителни вноски за ДОО и ЗО по декларация обр.6 за периода
01.01.2011г. – 31.12.2012г. в общ размер 1572.94 лв.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№С170010-022-0070857/15.11.2017г. по изп.дело е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касети, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в Банка ДСК АД и Юробанк и
Еф Джи България АД. С ПНОМ изх.№С210010-022-0011258/17.02.2021г. е наложен
идентичен запор в Уникредит Булбанк АД, а ПНОМ изх.№С210010-022-0051077/15.07.2021г.
– в ОББ. Изпратено е запорно съобщение от 15.11.2017г. до Юробанк България,
получено на 29.11.2017г., запорно съобщение от 15.07.2021г. до ОББ, получено на
22.07.2021г., съобщение до Централен регистър на особените залози от
17.02.2021г., вписан на 07.06.2021г. и съобщение до Централен регистър на
особените залози от 15.07.2021г. без доказателства за дата на вписване.
Длъжникът депозирал възражение
вх.№3706/08.10.2021г. за изтекла давност по отношение вземанията по
изп.д.№10020000008/2002г. С разпореждане №С210010-137-0007211/09.11.2021г. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП - София, офис Кюстендил е прекратено
производството поради изтекла погасителна давност на вземанията за ДОО и ЗО за
периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. и за глоба, наложена с НП №349/16.09.2011г.
и е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело за
вземанията за ДОО и ЗО за периода 01.01.2011г. – 31.12.2012г. с мотива, че
давността е спряна на основание наложени обезпечителни мерки.
Разпореждането е оспорено по реда на
чл.266 от ДОПК, като решаващият орган по чл.267 от ДОПК анализирайки
разпоредбите на чл.171 и чл.172 от ДОПК, е изложил мотиви за спиране на давността
по чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, доколкото от страна на публичния изпълнител са
предприети действия по налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху суми на
длъжника в банки преди изтичане на 5 годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК. Приел е, че не е изтекъл и 10 годишния абсолютен давностен срок по
чл.171, ал.2 от ДОПК с оглед датата, от която е започнала да тече давността за
вземанията – 01.01.2013г. и 01.01.2014г.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на решението на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.267, ал.1 във
вр.с чл.266, ал.1 от ДОПК, в кръга на предоставените му правомощия и при
спазване административно производствените правила. Спазени са и изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените фактически
и правни основания обективират волята на административния орган ясно и безпротиворечиво.
Съдът приема, че извода на решаващия орган за
неизтекла погасителна давност е правилен, по следните съображения:
Безспорно вземането за ДОО и ЗО представлява
публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Погасителната давност е материалноправен
институт, като в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК е посочено, че публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А в ал.2 е
посочено, че с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изчерпателно
изброените случаи. Съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността спира с
налагането на обезпечителни мерки, а в чл.172, ал.2 от ДОПК е уредено
прекъсването на давността - с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Събраният доказателствен материал
съдът намира за достатъчен, за да обоснове извод за неоснователност на
възражението за изтекла давност, досежно вземанията за ДОО и ЗО по декларация
обр.6 за периода 01.01.2011г. – 31.12.2012г. За публичните вземания за 2011г.,
изхождайки от нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК давността е започнала да тече от
01.01.2013г. и би изтекла на 01.01.2018г., а за публичните вземания за 2012г.,
изхождайки от нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК давността е започнала да тече от
01.01.2014г. и би изтекла на 01.01.2019г. Същевременно е безспорно, че срещу Т.Х.Д.
е образувано изп.д.№10020000008/2002г. по описа на ТД на НАП – София и е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение, получено на 19.04.2006г.
Ирелевантен в настоящото производство кой е получил съобщението, тъй като не са
налични доказателства за оспорване на това обстоятелство пред публичния
изпълнител. Извършено е и присъединяване на публичен взискател при условията на
чл.217, ал.1 от ДОПК, като тук съдът взема предвид нормата на чл.217, ал.4 от ДОПК, а именно че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват
и присъединилия се взискател.
До изтичането на 5 годишния
давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК са предприети действия по обезпечаване
на изпълнението с издаване на ПНОМ изх.№С170010-022-0070857/15.11.2017г., ПНОМ
изх.№С210010-022-0011258/17.02.2021г. и ПНОМ изх.№С210010-022-0051077/15.07.2021г.,
с които са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касети, както и
суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжника. Налични
като доказателства по делото са и запорно съобщение от 15.11.2017г. до Юробанк
България, получено на 29.11.2017г., запорно съобщение от 15.07.2021г. до ОББ,
получено на 22.07.2021г. и съобщение до Централен регистър на особените залози
от 17.02.2021г., вписан на 07.06.2021г., чрез които се доказва реалното
налагане на запора. Т.е. доказват се предпоставките за спиране на давността с
налагането на обезпечителните мерки по см. на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. Тези
мерки продължават да действат и към настоящия момент, тъй като касаят и
постъпващи суми по банковите сметки. Изводът е, че публичните вземания за ДОО и
ЗО за периода 01.01.2011г. – 31.12.2012г. не са погасени по давност.
Възражението за връчване на ПНОМ и
разпореждането за присъединяване от 2016г. на жалбоподателя едва на
02.03.2022г. е ирелевантно към спора, тъй като ДОПК не въвежда изискване за
съобщаване на длъжника на предприетите действия в аспекта същите да се считат
за извършени. Съобщаването им има отношение единствено към срока за оспорването
им по предвидения от закона ред. Аргумент в тази насока е и нормата на чл.202,
ал.1 от ДОПК, според която запорът върху вземания на длъжника от банки се
извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята
наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката.
С оглед гореизложеното съдът намира оспореното решение
№ПИ-353/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП – София за правилно, постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано и съобразено с целта
на закона, т.е. при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът присъжда на ответника разноски, платими
от оспорващия, в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Т.Х.Д. *** срещу решение
№ПИ-353/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП - София, с което е оставена без
уважение жалбата му срещу разпореждане №С210010-137-0007211/09.11.2021г. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП - София, офис Кюстендил в частта, с
която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по
изп.д.№10020000008/2002г.
ОСЪЖДА Т.Х.Д., с посочени данни, да заплати на ТД
на НАП - София с адрес гр.София, бул.“Аксаков“ №21 съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: