Р
Е Ш Е Н И Е
№1134
гр.
Пловдив, 13.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ПЕТЯ САРПАНОВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2524 по описа за 2019 година на ПРС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 418246-F428580 от
13.03.2019г. на Ж.Н.М., на длъжност Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на
основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ДУШ ПАЗАР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.“Дилянка“ № 27-29,
представлявано от *** С.Й.С., ЕГН ********** и Р.И.Р., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С жалбата, дружеството жалбоподател, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно.
Излагат се доводи по същество на искането и твърдение за маловажност на случая
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Дружеството жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител – адв.Л.-З.,
която поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото НП съгласно
изложените в жалбата доводи по същество на искането.
Въззиваемата
страна, ЦУ на НАП, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от гл.юрк. И.А., който моли
съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, доводите и
становищата на страните и служебно провери законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, намира следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 23.10.2018г.
от св.Б.Р.Н., на длъжност „****“ в НАП при ЦУ на НАП акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F428580 против дружеството-жалбоподател, за
това, че при извършена проверка на 14.10.2018 г. на паркинг, стопанисван
от „Душ Пазар“ ООД, намиращ се в гр.Раковски, кв.“Секирово“
е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като не е осигурило съхраняването на паспорта на въведеното в експлоатация и
работещо ФУ /ЕСФП/, модел DAISY EXPERT-01-KL с № на ФУ DY 389087 и ИН
на ФП 3603322 за конкретния обект и на територията на обекта. Отразено е, че
паспортът на ФУ/ЕСФП не е бил представен на органите по приходите по време на
извършване на проверката на 14.10.2018 г., с което дружеството нарушило
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Записано е още, че нарушението е открито на
14.10.2018 г. и не води до неотразяване на приходи.
Констатираното по време на проверката било обективирано
в съставения ПИП сер.АА № 0203073/14.10.2018 г.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в
което по идентичен с акта начин е дадено описание на нарушението, както и
посочени нарушените правни норми.
В качеството на свидетел
по делото е разпитан съставителят на акта Б.Р.Н., който потвърждава констатациите по акта, като
излага как е била извършена проверката и какво е било констатирано. Пояснява, че в паспорта на
фискалното устройство се записват всякакви промени и обстоятелства , касаещи
това устройство, заради което паспортът следвало да бъде на място в обекта, с
изключение на случаите на разносна търговия, при която е предвидено паспортът
да се съхранява в офиса на търговеца. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За
да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично
отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно
психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса
за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че обжалваното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните разпоредби и е съобразено с
целта на закона. За това е представена по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 17.05.2018г. на
изпълнителен директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ е възложено да издават наказателни постановления на основание чл.193,
ал.2 от ЗДДС, както и органите които да
съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДДС. При съставянето на АУАН и издаване на НП са
спазени изискванията на чл.42 /относно АУАН/ и чл.57 /относно НП/ от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
На
основание приетите по делото доказателства съдът счита като категорично
установено от страна на контролните органи неизпълнение на задължението на
дружеството-жалбоподател на чл.42, ал.1,
т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като на 14.10.2018 г. „Душ
Пазар“ ООД като лице по чл.3 от същата Наредба не е осигурило на територията на
проверения паркинг съхраняване на
паспорта на въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство.
Нарушената разпоредба задължава лицето по чл.3 със стационарен търговски обект
да съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по
чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6. Документите, отнасящи до ФУ, включително и неговия паспорт,
трябва да се съхраняват в търговския обект, тъй като те са средство за
индивидуализация на използваното в търговския магазин устройство. Следователно
след като не е представило по време на проверката паспорта на ФУ, търговското
дружество е осъществило състава на описаното в обжалваното наказателно
постановление нарушение. Наказуемостта на същото би отпаднала само при наличие
на доказателства за изключенията, посочени по-горе, касаещи случаите на
извършване на експертиза или ремонт на ФУ, при които законодателят е предвидил
устройството да бъде придружено от неговия паспорт. Такива според настоящият
състав на съда не са ангажирани в производството, поради което приема, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Душ Пазар“ ООД.
Имуществената
отговорност на жалбоподателя като юридическо лице е обективна, поради което
въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се
обсъжда от съда.
Необосновано
е възражението на жалбоподателя за нарушено право на защита поради неизписано в
цялост наименование на подзаконовия нормативен акт, който в случая е нарушен.
Отразените за нарушени разпоредби, в частност Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, са в достатъчна степен индивидуализирани, за да разбере наказаното
лице на кои наказващият орган се е позовал. Посочените номер, дата на издаване
и издател на Наредбата не се дублират с друг нормативен акт от тази степен
така, че няма как да съществува неяснота у санкционираното дружество относно
това обстоятелство, още по-малко пък да е било нарушено правото му защита в
този смисъл. Нещо повече, в самата жалба е цитирано пълното наименование на
нарушената Наредба и са изложени доводи и съображения, даващи основание да бъде
направен категоричен извод за липса на неразбиране от страна на жалбоподателя
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, в това число за кой подзаконов
нормативен акт става въпрос.
Съдът
не споделя и изложеното в жалбата становището, че провереният паркинг не
представлявал стационарен търговски обект, тъй като нямал характер на постоянен
обект и на практика нямало възможност на място да се съхраняват съответните
документи на ФУ. Доколкото паркингът е
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и е
трайно прикрепен към земята и в този смисъл е непреместваем,
същият представлява стационарен търговски обект. Неотносими
и без значение за съставомерността на деянието са
изложените доводи за липса на охрана и обособено помещение на обекта.
Твърдението за липса на подходящо място за фактическо съхраняване на паспорта
на ФУ беше оборено от показанията на актосъставителя, от които се установява,
че на входа на процесния паркинг е имало обособено с
дограма пространство, в което стояли служители от паркинга, където било
съхранявано фискалното устройство, т.е. на същото това място е било възможно да
се съхранява и паспорта на ФУ, така както изисква разпоредбата на чл.42, ал.1,
т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Извършеното
нарушение е подведено под коректната санкционна норма на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Според чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Доколкото и в АУАН и в НП изрично е посочено, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, правилно дружеството-жалбоподател е санкционирано с
налагане на глоба в минимален размер от 500 лв., предвиден в ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Съдът достигна до извод, че наказанието е определено правилно при
условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и не може да бъде изменяно.
На
следващо място съдът счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид като такова с
по-ниска степен на обществена опасност. При определяне на маловажните случаи
при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая се
касае за формално деяние, чиято съставомерност не е
обусловена от настъпването на вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава
на същото, следователно и са ирелевантни, като за осъществяването му е
достатъчно да се констатира формално несъответствие с изискванията на
визираната по-горе Наредба. Фактът, че нарушението не е довело до неотразяване
на приходи е намерил своето основание посредством приложението на санкционната
норма на чл.185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС.
Законодателят е отчел характера и спецификата на тези нарушения, които не водят до неотразяване на
приходи, с включването на разпоредбата на изречение второ на чл. 185, ал. 2 на ЗДДС, с което е определил и степента на обществена опасност на нарушение от
такъв вид, като е предвидил занижени размери на санкциите. Като се вземе
предвид и високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността
в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се
характеризира като такова с ниска обществена опасност. Обстоятелството, че
жалбоподателят е представил след проверката паспорт на ФУ е било съобразено от
наказващият орган при определяне размера на наложената санкция. Изложеното до
тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима
към обсъждания казус.
При извършената служебна проверка не се констатираха
допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните
правила, които да
налагат отмяна на
наказателното постановление.
По всички изложени съображения и при липсата на основания за
отмяна или за изменение на обжалваното НП, същото следва да бъде потвърдено.
Ето
защо и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 418246-F428580 от
13.03.2019г. на Ж.Н.М., на длъжност Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на
основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ДУШ ПАЗАР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.“Дилянка“ № 27-29,
представлявано от *** С.Й.С., ЕГН ********** и Р.И.Р., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването му, с
Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!
В.И.