№ 176
гр. Русе, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов
Явор Влахов
при участието на секретаря Десислава Ботева
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244500600379 по описа за 2024 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда № 7/12.03.2024г., постановена по НОХД № 275/22г. на
Районен съд – гр.Бяла подсъдимият Н. Н. С., от гр. Д. М., обл. Р., ЕГН-
**********, бил признат за виновен в това, че на 06.06.2020г. в гр. Д. М., обл.
Р., в съучастие като извършител с Н. Н. С. от гр. Д. М., Ю. Н. Ю. и Н. Н. О., и
двете от гр.С., по хулигански подбуди, причинил на Ю. М. Ю. от гр. Д. М.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129, представляващо
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в
сътресение на мозъка с наличие на обективна неврологична симптоматика и
охлузвания по челото, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. с
чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр. с чл.78а, ал.1 от НК и чл.305, ал.5, пр.последно
бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева
Със същата присъда подсъдимата Ю. Н. Ю., от гр.С., обл.Г., с ЕГН-
1
**********, била призната за виновна в това, че на 06.06.2020г. в гр. Д. М.,
обл. Р., в съучастие като извършител с Н. Н. С., Н. Н. С., и двамата от гр. Д. М.
и Н. Н. О. от гр.С., по хулигански подбуди, причинила на Ю. М. Ю. от гр. Д.
М. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
изразяваща се в сътресение на мозъка с наличие на обективна неврологична
симптоматика и охлузвания по челото, поради което и на основание чл.131,
ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр. с чл.78а, ал.1 от НК и чл.305, ал.5,
пр.последно била освободена от наказателна отговорност и \ било наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Със същата присъда подсъдимата Н. Н. О., от гр.С., обл.Г., ЕГН-
**********, била призната за виновна в това, че на 06.06.2020г. в гр. Д. М.,
обл. Р., в съучастие като извършител с Н. Н. С., Н. Н. С., и двамата от гр. Д. М.
и Ю. Н. Ю. от гр.С., по хулигански подбуди, причинила на Ю. М. Ю. от гр. Д.
М. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
изразяваща се в сътресение на мозъка с наличие на обективна неврологична
симптоматика и охлузвания по челото, поради което и на основание чл.131,
ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр. с чл.78а, ал.1 от НК и чл.305, ал.5,
пр.последно била освободена от наказателна отговорност и й било наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
С присъдата тримата подсъдими били осъдени да заплатят, съразмерно,
направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на тримата
подсъдими – адв.В. В. от АК-Русе, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда, за допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила свързани с оценката на
събраните по делото доказателства. Иска се от въззивният съд да отмени
присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
гр.Бяла, а в условията на евентуалност – да отмени присъдата като неправилна
и постанови нова присъда, с която тримата подсъдими бъде оправдани изцяло.
След образуване на съдебното производство по настоящото дело са
постъпили допълнителни съображение към жалбата. Пространно се акцентира
върху недоказаност на авторството на подсъдимите в извършване на
2
инкриминираното деяние, доколкото събраните по делото доказателства не
установявали от фактическа страна подсъдимите да са нанесли на пострадалия
приетите от районния съд удари, респ. не се установявало да са му причинили
инкриминираните телесни увреждания. Твърди се, че районния съд не е
извършил дължимия анализ на приетите пред него доказателства, не е
изложил убедителни аргументи защо кредитира една група свидетелски
показания, а друга – не. Сочи се, че при правилна оценка на доказателствата
по делото се установявало, че всеки от тримата подсъдими е нанесъл по един
удар на пострадалия, но нито един от тези удари не е могъл да причини на
пострадалия сътресението на мозъка и охлузванията по челото с оглед
областта на тялото, в която са били нанесени, поради което тези удари не били
причинили съставомерния престъпен резултат. Според защитника
установените телесни увреждания добре отговаряли да се получени от удара с
пръчка от починалия Н. Н. С. или от падането на пострадалия на земята, след
като същият подсъдим го е стискал за гърлото, вдигнал във въздуха и пуснал.
Отстоява се също така, че в конкретният случай не е налице квалифициращият
признак телесната повреда да е причинена по хулигански подбуди, доколкото
от доказателствата по делото се установявало наличие на личен мотив,
произтичащ от предходен конфликт между пострадалия и част от
подсъдимите.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимите.
Твърди, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена
В съдебното заседание защитникът на подсъдимите отново излага
твърдения, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в това, че първоинстанционния съд признал тримата подсъдими
за виновни в извършването на престъплението в съизвършителство помежду
си и с Н. Н. С., за който в диспозитива на присъдата не било посочено, че е
починал. С оглед на това моли присъдата да бъде отменена и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Бяла. Отстоява, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за участието
на Н. С., Ю. Ю. и Н. О. в изпълнителното деяние нанасяне на телесна повреда
по хулигански подбуди, поради което моли обжалваната присъда да бъде
3
отменена и бъде постановена нова, оправдателна присъда.
Подсъдимите Н. С., Ю. Ю. и Н. О., редовно призовани не се явяват и не
вземат становище по жалбата.
Във въззивното производство била назначена комплексна видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза, за установяване
самоличността на присъстващи на конфликта лица.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната от защитника
на подсъдимите жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл.313 и чл.314 НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие
за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, постановена
при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Аргументите за
този извод са следните:
Съдебното производство пред Районен съд-Бяла било образувано по
обвинителен акт, с който Н. Н. С., Ю. Н. Ю., Н. Н. О. и Н. Н. С. били обвинени
в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, а Н. Н. С. и в извършването на престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
С протоколно определение, в проведеното на 12.03.2024г. открито
съдебно заседание, наказателното производство спрямо подсъдимия Н. Н. С.
било прекратено на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
В тази връзка, настоящият въззивен състав намира становището на
защитника, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващи се в това, че първоинстанционния съд признал тримата подсъдими
за виновни в извършването на престъплението в съизвършителство помежду
си и с Н. Н. С., за който в диспозитива на присъдата не било посочено, че е
починал, за неоснователно. На първо място, съобразно изводимото от нормата
на чл.305 от НПК, такова обстоятелство не е от категорията на тези, които
следва да намерят място в съдържанието на диспозитива на присъдата. В
4
изпълнение на законовите изисквания, първостепенният съд е отразил в
диспозитива на обжалвана присъда съществените обективни признаци от
състава на престъплението /сред които и съизвършителството между четирите
лица/ и същото е съответно квалифицирано за всеки от тримата подсъдими. В
своите мотиви съдът ясно и недвусмислено е посочил, че единият от
подсъдимите в първоинстанционното производство – Н. Н. С. е починал и по
отношение на него наказателното производство е прекратено. По този начин е
елиминирана всяка евентуално неяснота срещу кои лица и за какви
престъпления продължава наказателното производство. На второ място, за да
е налице съществено нарушение на процесуалните правила, то следва да е
довело /извън останалите хипотези, очевидно неотносими в конкретния
случай/ до ограничаване процесуалните права на подсъдимите, каквато
последица, в настоящият случай въззивният съд не констатира. Смъртта на
едно от подсъдимите лица във фазата на съдебното производство по никакъв
начин не оказва влияние върху наказателната отговорност на останалите
подсъдими – негови съучастници, нито променя формата на съучастие или
броя на съучастниците, тъй като тези факти са относими към момента на
извършване на престъплението, респ., не могат внесат неяснота у останалите
трима подсъдими за какво конкретно деяние са осъдени. Именно поради това,
соченото от защитника не може да обоснове наличие на нарушение от
процесуален характер водещо до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите и то по начин, налагащ връщането на делото за ново
разглеждане. По изложените съображения въззивният съд в настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна в частта й за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Първоинстанционното производство е протекло по общия ред, като
съдът е провел пълноценно съдебно следствие, в хода на което били разпитани
всички установени свидетели, изслушани били назначени по досъдебното
производство медицинска и видеотехническа експертизи, дадена била
възможност на подсъдимите да дадат обяснения, които се възползвали от
правото си да откажат да сторят това.
В хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка
била подробно изяснена от първия съд, след цялостно изследване на
доказателствения материал по делото - гласните доказателствени средства,
5
писмените доказателства, както и депозираните заключения по назначените в
досъдебното и съдебно производство експертизи. Установени били фактът на
извършване на деянията на подсъдимите и техният характер, начинът на
осъществяването им, конкретните обстоятелства, при които са реализирани и
авторството им. Въззивният съд споделя изцяло достигнатите фактически
изводи на контролирания съд, като при собствен анализ на доказателствата по
делото намира от фактическа страна следното:
През 2020г. свидетелят и пострадал Ю. Ю. се занимавал с отглеждане на
животни - овце, които отглеждал в кошара находяща се в гр. Д. М., по ул.“С.“.
Кошарата била собственост на А. И. – баща на свидетелите Ю. И. и И. И., а
Ю. бил наемател. В близост до кошарата ползвана от свид.Ю. била и кошарата
на починалия Н. С., където последният, със семейството си - съпругата си Ф.
С., двете им дъщери – подсъдимите Н. О. и Ю. Ю., и синът им – подсъдимия
Н. С. отглеждал крави.
На 05.06.2020г. около 22.00ч. свид.Ю. се намирал в кошарата си, заедно
със свид.Х. М.. В един момент Ю. и М. видели, че подсъдимия Н. С.,
починалия Н. С. и Ф. С. преминават през двора на имота, като носят бали
сено. Ю. им направил забележка, като казал, че не иска да минават през
кошарата му. Тогава двамата подсъдими започнали да го псуват и му се
заканват на турски, както да хвърлят камъни по къщата. За да не ескалира
конфликта Ю. и М. се прибрали в къщата, след което пострадалият се обадил
на ЕЕН 112 и уведомил за инцидента. На мястото били изпратени свидетелите
Б. Б. и А. Ж. – полицейски служители при РУ – Две могили при ОД МВР-Русе.
Ю. им обяснил какво се е случило, но тъй като подсъдимите вече ги нямало в
района, полицаите го посъветвали да подаде жалба в районното управление.
На следващия ден - 06.06.2020г., сутринта, свид.Ю. подстригвал овцете
си в кошарата, като при него били свидетелите Ю. И., И. И. и Ю. Ю., които му
помагали. Около 12.00ч. Ю. изкарал животните на паша, като ги повел от
кошарата по пътя към полЯ.та в близост. Свидетелите Ю. И. и И. И. останали
в стопанския двор, а свид.Ю. тръгнал да се прибира към домът си. Пътя на Ю.
минавал покрай кошарата на подсъдимия Н. С., а малко по-напред се
образувало Т-образно кръстовище, като пътят към полЯ.та продължавал
надясно. След като свид.Ю. минал покрай кошарата им, от нея излели тримата
подсъдими и починалия Н. С., като първо излязъл подсъдимия Н. С., след него
6
били двете му сестри и след тях излязъл и Н. С., който държал дървена пръчка
в ръка. Те тръгнали след Ю., който вече поемал надясно на кръстовището. В
това време, свидетелите Ю. И. и И. И., които останали в стопанския двор,
видели, че подсъдимите излизат от тяхната кошара и се насочват след Ю.. Тъй
като знаели за случилото се предната вечер, предположили, че може да
възникне конфликт, поради което тръгнали веднага след тях. В този момент Н.
С. извикал към пострадалия, за да му привлече вниманието. Ю. се обърнал и в
този момент към него се приближил подсъдимия Н. С. и му нанесъл удар с
юмрук по тялото. Веднага след това Н. С. го ударил с дървената пръчка, която
носил, по главата, в областта на челото, хванал го за врата и започнал да го
стиска, като му викал „Ще те убия!“. В същото време подсъдимите Ю. Ю. и Н.
О. нанесли удари по гърба на пострадалия. В резултат от ударите и стискането
за врата Ю. паднал на земята, а подсъдимите и починалия Н. С. продължили
да му нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата. В същото време
свидетелите Ю. и И. И.и достигнали ъгъла на кръстовището, като възприели
случващото се. Опитали се да достигнат до пострадалия и да предотвратят
побоя, но пътят им бил препречен от свидетелите С. Р., Н. Н.ов, Н. Н.ов и Н.
Р., които били близки родственици с подсъдимите. Н. Н.ов държал в ръцете си
лопата, а С. Р. държал вила. Н. Н.ов имал в ръцете си камъни, които хвърлил
по свидетелите И., но не ги улучил. Н. Н.ов посягал с лопатата да удари Ю. И.,
а брат му – свид.И. И. застанал пред него да го предпази. Тогава Р. посегнал с
вилата към тялото на свид.И. И., но успял само да го закачи в областта на
корема и да скъса тениската му. Ю. И. успял да се отдръпне назад, извадил
мобилния си телефон и започнал да прави видеозапис на случващото се. След
като свидетелите И. разбрали, че няма да могат да стигнат по този път до Ю.,
те се отдръпнали назад и тръгнали по заобиколен път през съседните улици.
През това време подсъдимите преустановили побоя над пострадалия и си
тръгнали, а последния успял да се изправи и тръгнал към полЯ.та, където
били животните му. Като стигнал на полЯ.та му прилошало, повърнал и
легнал на земята. Когато стигнали до полЯ.та свидетелите И. видели свид.Ю.
да лежи на земята и отишли при него.
Междувременно, когато си тръгвал от кошарата на Ю., свид.Ю. Ю.
видял тримата подсъдими и Н. С. да излизат от техния двор, а малко по късно
чул викове. Притеснил се, че може да е станал някакъв инцидент между
подсъдимите и Ю., поради което отишъл до дома на С. И. – брат на
7
пострадалия и му казал, че „Н.“ бият брат му. Свид.С. И. веднага се обадил на
ЕЕН 112, но от оператора разбрал, че към мястото вече е изпратен полицейски
автомобил. След това веднага се обадил на брат си, който му казал, че е на
полЯ.та и му е лошо. Тогава И. бързо се насочил към полЯ.та, където заварил
брат си и свидетелите Ю. И. и И. И.. Четиримата заедно отишли до РУ-Две
могили, но тъй като Ю. не се чувствал добре, свид.И. го завел в спешен
кабинет в гр. Д. М., а оттам с линейка Ю. бил откаран в МБАЛ – Русе, където
след преглед бил приет за лечение.
В хода на съдебното производство пред Районен съд-Бяла била
изслушана и приета, назначената в досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се се установява, че
на свид.Ю. били причинени сътресение на мозъка, с наличие на обективна
неврологична симптоматика, охлузвания на челото. Според вещото лице
описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени при инцидент на 06.06.2020г. по начин описан в
представените свидетелски показания на Ю. Ю., а именно при удар с предмет
по челото. Вещото лице посочило, че при стискане за шията, каквито данни
имало в представените свидетелски показания, могат да не останат видими
следи от травматични увреждания. В представените по делото свидетелски
показания нямало достатъчно данни, от които да се приеме, че при инцидента
от 06.06.2020г. Ю. Ю. е изпадал в травматична кома – безсъзнателно
състояние по смисъла на НК. При тези данни, вещото лице заключило, че
установените увреждания на Ю. следва да бъдат преценявани по медико-
биологичния признак - разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка, от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
относими доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени
или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при обсъждането
им или преиначаване на техния смисъл. В хода на производството са събрани
достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод,
че подсъдимите Ю. Н. Ю., Н. Н. О. и Н. Н. С. са извършил престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което били
8
предадени на съд. Поради това, първоинстанционният съд правилно е
приложил материалния закон, признавайки подсъдимите за виновни в
извършване на това престъпление.
Основното оплакване, развито във въззивната жалба от защитника на
подсъдимите и поддържано в съдебно заседание, се свежда до твърдението, че
за тримата подсъдими нямало доказателства, от които ясно и категорично да
се установява, че същите са нанасяли удари по пострадалия Ю. Ю., които са
му причинили описаните травматични увреждания, а от там и съответната
телесна повреда. Отстоява се, че дори да се приемело, че подсъдимите Ю. Ю.,
Н. О. и Н. С. са нанесли удари на пострадалия, то не те, а единствено ударите
нанесени от починалия Н. С. са причинили установените от СМЕ увреждания
по Ю. Ю.. Твърди се, че според фотокадрите, изведени от двете
видеотехнически експертизи изследвали изготвеният от свид.Ю. И.
видеоклип, ставало ясно, че свидетелите Ю. И. и И. И. не са имали видимост
към мястото, където бил нанесен побоя над пострадалия. Доказателствата по
делото, интерпретирани по този начин, дават основание на защитника на
подсъдимите да счита, че осъдителната присъда спрямо тях почива на
предположения. Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни.
Сходни възражения били отправени от защитника и пред първоинстанционния
съд, който е изложил убедителни аргументи, за да не приеме подобна
трактовка на доказателствената съвкупност. За да счете, че подсъдимите Ю.
Ю., Н. О. и Н. С., заедно с починалия Н. С. , имат каузален принос за
настъпване на съставомерния резултат районният съд е анализирал и възприел
с доверие показанията на свидетелите Ю. Ю., Ю. И., И. И. и С. Ю.
/включително и частите от показанията на тези свидетели от досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр. с
ал.1, т.1 и т.2 от НПК/. Както правилно е приел първоинстанционният съд
показанията на пострадалото лице Ю. и свидетелите И. не се различават в
своята същина, а напротив, същите са еднопосочни, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Дори да са констатирани известни несъответствия в
показанията на посочените свидетели, те не са съществени, отнасят се до
детайлите по възпроизвежданите от тях действия на всеки от тримата
подсъдими и починалия Н. С. и не засягат основните моменти от предмета на
доказване. Следва да се добави, че наличието на известно разминаване в
показанията е обяснимо както с периода от време, изминал от деянието до
9
датата на разпитите, така и с динамиката на събитията и стресовата ситуация,
в която са били поставени свидетелите и следващата се от това субективна
селективност при възприемане на случващото се. Правилно първият съд е
кредитирал с доверие показанията на пострадалия Ю.. Същият подробно е
разпитан и последователно е възпроизвел възприятията си по отношение
действията на всеки един от тримата подсъдими и починалия Н. С.,
добросъвестно е посочил, че начало на конфликта е поставил подс.Н. С., който
му нанесъл един удар с юмрук по тялото, а след него починалия Н. С. го
ударил с дървената пръчка, която носил, по главата, в областта на челото. След
това Н. С. хванал Ю. за гърлото и започнал да го стиска, като му викал „Ще те
убия!“. Ю. заявява, че паднал на земята, а като се опитвал да се изправи
подсъдимите Ю. Ю. и Н. О. му нанесли удари по гърба. Пояснява, че за кратко
изгубил съзнание, а като се свестил бил на колене и хората, които го биели
вече ги нямало. Правилно районният съд е съпоставил показанията на
пострадалия и с показанията на другите, посочени в мотивите на присъдата
свидетели - Ю. И. и И. И., които били очевидци и в съществената си част
подкрепят изложеното от Ю. и установяват, че извън сочените от пострадалия
удари, които получил, докато последния бил на земята подсъдимите и
починалия Н. С. продължили с крака и ръце, да му нанасят удари по тялото и
главата. Неоснователно е възражението на защитника, че показанията на
последните двама свидетели не следва да бъдат кредитирани, тъй като според
установеното място на конфликта, разположението на участниците в него,
съчетани със съдържанието на видеозаписа изготвен от свид.Ю. И., той и брат
му не са имали видимост към случилото се. В тази насока следва да се посочи
на първо място, че липсват доказателства, които да внесат съмнение в
достоверността на показанията на Ю. И. и И. И. досежно обстоятелствата по
какъв начин и какво са възприели, а твърденията на защитника на
подсъдимите, че видимостта им към инцидента била ограничена се явяват
само произволна интерпретация на доказателствата, обслужваща защитната
теза. Установява се безпротиворечиво от доказателствата по делото, че братята
И. останали в двора на кошарата, когато пострадалия повел животните на
паша, както и че имота на подсъдимите и починалия Н. С. бил по-ниско
разположен и се намирал на известно разстояние по пътя към ливадата.
Именно от тази по-висока позиция Ю. И. и И. И. обективно са имали
възможност да видят и наблюдават как тримата подсъдими и починалия Н. С.
10
напуснали дома си веднага след като покрай тях преминал Ю. Ю. и го
последвали по пътя. В този момент братята И. преценили, че може да
възникне конфликт, поради което също напуснали двора и се спуснали надолу
след групата, като както се изяснява от показанията на Ю. И., докато стигнат
до Т-образното кръстовище, тримата подсъдими и починалия Н. С. били вече
вдясно, на около 20-30м. и биели Ю.. Категоричен е, че е видял как всички му
нанасяли удари, но той и брат му не успели да стигнат до пострадалия и му
помогнат, тъй като в този момент пътя им препречили свидетелите С. Р., Н.
Н.ов, Н. Н.ов и Н. Р.. Обстоятелство, което категорично се подкрепя от
заключението на лицево-идентификационната експертиза, изслушана и приета
във въззивното следствие След това последните, използвайки сила избутали
братята И. назад, а едва тогава Ю. И. извадил телефона си и започнал да
снима видеоклип, при това както сам посочва в показанията си, за да заснеме
тези, които им се изпречили. Няма спор, че в изведените, от двете
видеотехнически експертизи, фотокадри от този видеозапис отсъстват както
конкретните действия на подсъдимите по отношение на пострадалия, така и
самите лица, но това очевидно се дължи на факта, че записът е започнал в
един по-късен момент, при това, след като братята И. били отблъснати назад
от родствениците на подсъдимите. Това обаче в никакъв случай не изключва
достоверността на показанията на свидетелите Ю. И. и И. И., в частта им, в
която категорично потвърждават, че в по-ранен момент са станали очевидци
на нанесения от тримата подсъдими и починалия Н. С. побой над пострадалия
Ю.. Тези показания, в съчетание с неоспореното заключение на
съдебномедицинската експертиза на Ю., обективно потвърждаваща наличието
на посочените телесни увреждания на пострадалия и достоверността те да
бъдат получени по този именно начин и време, формират и у въззивния съд
убеждението за безспорна доказаност на тези обстоятелства.
Възражението на защитника за отсъствието на индивидуален личен
принос на всеки един от подсъдимите в причиняването на инкриминираните
телесни увреждания на Ю. е неоснователно. Престъплението е извършено от
тримата подсъдими и починалия Н. С. в съучастие като извършители.
Съгласно възприетите от първоинстанционния, а споделени и от въззивния
съд фактически положения, телесните повреди на пострадалия са получени в
резултат от удари, нанесени с ръце, сопа и крака последователно и съвместно
от тримата подсъдими и починалия Н. С.. Цялостното поведение на дейците
11
сочи на съгласуваност и координация в действията им по упражняване на
физическото насилие спрямо пострадалото лице, при сходен интензитет на
упражнената от всеки един от тях принуда. Съобразно трайно установената
съдебна практика е налице съизвършителство и общност на умисъла, когато
съучастниците нанасят побой заедно едновременно или поотделно. Това
предполага задружно умишлено участие на две или повече лица, чиито
действия в своята цялост водят до осъществяването на престъплението, при
което те съзнават, че осъществяват същото заедно с други лица. В случая
активността на всеки един от подсъдимите и починалия е била насочена към
осъществяването на общия престъпен резултат – телесните увреждания по
хулигански подбуди, действайки с общност на умисъла. Този престъпен
резултат е постигат чрез съвместно осъществяване на изпълнителното деяние,
при което в случая е налице различен каузален принос на отделните
съучастници, обединени обаче от общ умисъл. Трайната съдебна практика
приема също така, че когато няколко лица нанасят удари на пострадалия, е
налице съизвършителство, независимо от обстоятелството, че съставомерният
резултат е постигнат било с един удар, било с няколко такива, а когато в
рамките на общия умисъл съизвършителите използват различни увреждащи
средства и/или нанасят различни по сила и насоченост удари, нито един от тях
поотделно не може да се позовава на ексцес на умисъла, когато възприема и се
съгласява с действията на съучастника си. Ето защо въззивният съд намира
извода на първоинстанционния съд, че от обективна страна деянието е
извършено чрез действия, като всеки един от тримата подсъдими и починалия
Н. С. е участвал в самото изпълнение на престъплението, за правилен.
Безспорно, с факта на нанасяне на удари с ръце, крака и сопа в областта
на главата и различни части от тялото на пострадалия Ю., тримата подсъдими
и починалия Н. С. противоправно и виновно са му причинили увреждания
изразяващи се в сътресение на мозъка, с наличие на обективна неврологична
симптоматика, охлузвания на челото, които представляват лека по своя
характер телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Правилни са изводите на районния съд, че от субективна страна всеки от
тримата подсъдими е действал при пряк умисъл на вината, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в причиняване на телесни
12
увреждания на Ю. по хулигански подбуди /чрез явна проява и демонстрация
на неуважение към установените в обществото правила на поведение/, и е
искал настъпването на тези последици.
Въззивната инстанция счита за неоснователна тезата на защитата за
наличие на междуличностен конфликт между подсъдимите и пострадалия, а
оттук и за липса на хулигански подбуди при извършване на деянието. От
доказателствата по делото се установява, че пострадалия Ю. по никакъв начин
не е провокирал или предизвикал подсъдимите и починалия Н. С., нито в деня
на инцидента, нито предната вечер. Напротив, изяснено е по несъмнен начин
от показанията на свидетелите Ю. Ю., Х. М., Б. Б. и А. Ж., че вечерта на
05.06.2020г. подсъдимия Н. С., починалия Н. С. и Ф. С., след като за пореден
път преминали без разрешението и съгласието на Ю. през двора на имота,
който той ползвал за отглеждане на животни, и след отправена им от
последния забележка за това, те не само че не се съобразили с него, но
извършили и поредица от груби и непристойни действия – отправяне на
псувни, обиди и закани и хвърляне на камъни по сградата. Това им поведение
ескалирало на следващия ден и в нанасянето на побой над пострадалия, в
който се включили и подсъдимите Ю. Ю. и Н. О., които пък изобщо нямали
участие в инцидента от предходната вечер, т.е. за тях обективно е отсъствала
предпоставка за личен мотив. Очевидно е при това положение, че тримата
подсъдими и починалия Н. С. са нанесли побоя над свид.Ю. Ю. с цел да
демонстрират сила и превъзходство над него, както и че не зачитат правилата
на обществения ред, показвайки неуважение едновременно към обществото и
към човешката му личност. Факта, че предната вечер Ю. е направил забележка
на подсъдимия Н. С. и починалия Н. С. да не минават самоволно през имота
му, не прави мотива за нападението над него личен такъв, а тъкмо напротив -
обстоятелството, че веднага след това те реагирали гневно и демонстративно
пренебрежително на желанието му да се спазват неговите лични права и
определените правила за поведение в обществото, а на следващият ден му
нанесли и побой, прави посегателството такова извършено по хулигански
подбуди – с цел да се покаже демонстрация на пълно незачитане на правилата
на установения обществен ред, на личното мнение и на телесната
неприкосновеност. Несъмнено, с нанесения върху Ю. побой, тримата
подсъдими и починалия Н. С. са целели да го накажат, за това, че им се е
противопоставил да вършат своеволия, като с това са изразили по един
13
безцеремонен и недвусмислен начин, че нямат намерение да се съобразяват с
обществените норми и правилата за нормален ред в обществото, както и
намерението си с физическа сила и числено преимуществото да наложат над
останалите членове на социума своята воля и желанието си да правят каквото
си поискат, без значение дали засягат незаконосъобразно чужди права и
интереси. По този начин е проявено и явно неуважение не само към пребитото
лице, но и към обществото като цяло. Следва да се отбележи извън всичко
казано дотук, че деянието на подсъдимите е извършено на публично място,
през светлата част от денонощието и в присъствието на множество свидетели.
Всъщност дали деянието на практика е било извършено пред множество лица
или не, не оказва влияние върху квалификацията му по чл.131, ал.1, т.12 от
НК, доколкото съдебната практика е последователна в становището, че не е
нужно проявата да е била извършена пред много лица, а е достатъчно да е
била извършена на обществено място и да е била провокирана от желание да
се покаже неуважение към установените от обществото правила, какъвто
несъмнено се явява настоящият случай. Както бе посочено и по-горе,
нанасянето на побой над лице, което отстоява законните си права и интереси
несъмнено представлява хулигански подбуди. Ето защо, първоинстанционният
съд правилно е преценил, че в конкретния случай нанесената телесна повреда
е осъществена по хулигански, а не по лични подбуди.
На базата на правилно установените фактически обстоятелства
решаващият съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за
осъществяване от страна на подсъдимите Ю. Ю., Н. О. и Н. С. от обективна и
субективна страна на състава на чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Настоящата инстанция намира, че при определяне на наказанията
първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са налице условията на
императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК и законосъобразно е
освободил от наказателна отговорност подсъдимите, като им е наложил
административно наказание „Глоба“. Няма спор, че за извършеното
престъплението от подсъдимите Ю. Ю., Н. О. и Н. С. по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ до 3 години, същите не били осъждани и не били освобождавани от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а от извършеното
14
престъпление, което е умишлено, няма причинени имуществени вреди, които
следва да се възстановяват. Въззивната инстанция обаче намира, че при
определяне размерът на наказанието за всеки от подсъдимите, налагайки им
минималното наказание „Глоба“ от 1000.00лв. Районен съд-Бяла е проявил
прекомерно снизхождение, като очевидно не е отчел, извън смекчаващите,
наличието и на отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.
Такива въззивната инстанция открива в по-високата степен на обществена
опасност на деянието, в сравнение с други случаи на престъпления от същия
вид, предвид това, че деянието е извършено групово от четири лица, което пък
е пречка за оказване на ефективна съпротива от пострадалия срещу
неправомерното посегателство, както и с оглед значителната моралната
укоримост, изведена от демонстрираното безапелационно намерение на една
фамилия да налага волята си, като не се съобразява с правата и интересите на
останалите членове на обществото.
С оглед на това, настоящата инстанция, вземайки под внимание
обществената опасност на деянието смята, че наказания в по-висок размер
биха били адекватни, за да се постигнат целите на личната и генерална
превенция, посочени в законодателството. Спазвайки обаче правилото
reformatio in pejus, тоест забраната да се утежнява наказателно-правното
положение на дееца при липса на съответен протест, настоящата инстанция
няма друг избор освен да потвърди присъдата и в тази й част.
Правилно, при този изход на делото, първоинстанционния съд осъдил
тримата подсъдими да заплатят, съразмерно, направените в хода на
досъдебното и съдебното производство разноски. По отношение разноските,
направени от въззивния съд, за възнаграждение на вещо лице, по назначената
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, следва да се
произнесе първоинстанционния съд, по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимите наказания са
справедливи и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване
или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от
НПК, Окръжен съд Русе
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 7/12.03.2024г., постановена по
НОХД № 275/22г. на Районен съд-Бяла.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл.340, ал.2 пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16