№ 1276
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501929 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 2573/25.04.2025 г. по гр.д. № 11844/2023 г. Софийски градски
съд, ГК, I-12 състав е отхвърлил предявените от А. П. И. искове с правно основание чл. 2в
ЗОДОВ срещу Агенция за публичните предприятия и контрол за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 84 479.50 щатски долара /с левова равностойност към
датата на подаване на исковата молба - 156 434.89 лв./, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от продажбата на притежаваните от ищеца акции в
„Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие противоправните действия на
ответника в нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до
окончателното изплащане, както и евентуалната претенция за сумата в размер на 14 202.07
лв., представляваща обезщетение за пропуснати от ищеца ползи вследствие невъзможността
да се ползва съобразно броя на притежаваните от него акции от изнесеното на публична
продан от ответника имущество на дружеството „Българска роза Пловдив“ АД, в което е бил
акционер, вследствие противоправните действия на ответника в нарушение на правото на
ЕС, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. П. И., който моли то да
бъде отменено като въззивният съд уважи предявените искове или върне делото за ново
произнасяне от първата инстанция. Поддържа, че решението е в противоречие с принципа на
служебното начало. Отделно сочи, че същото е нищожно, тъй като било неразбираемо и
противоречиво. Поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в
нарушение на процесуалните правила. Съдът не дал необходимите указания към ищеца. Не
допуснал поискани от него доказателства и от друга страна се произнесъл без да обсъди
представените по делото доказателства.
1
Ответникът по жалбата - Агенция за публичните предприятия и контрол я
оспорва. Счита, че не са налице сочените от въззивника пороци на обжалваното решение и
моли то да бъде оставено в сила. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на
исканата експертиза, тъй като не била налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК.
Софийска градска прокуратура не взема становище по въззивната жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А. П. И.
срещу Агенция за публичните предприятия и контрол обективно съединени искове с правни
основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Ищецът твърди, че притежавал 2
808 акции в „Българска роза – Пловдив” АД – в ликвидация, представляващи 1.33 % от
капитала му. Агенция за публичните предприятия и контрол /универсален правоприемник на
Агенция за следприватизационен контрол и Агенция за приватизация/, насочила
принудително изпълнение към дружеството във връзка с вземания на ответника към
„Българска роза 21” АД за неизпълнение на сключен на 30.06.1998 г. договор за
приватизационна продажба на 58 271 поименни безналични акции, съставляващи 55 % от
регистрирания към датата на подписване на договора капитал на дружеството „Българска
роза Пловдив” АД. На 08.01.2007 г. АППК вписала законна ипотека върху собствени на
„Българска роза Пловдив” АД имоти в гр. Китен, а на 15.01.2007 г. – върху такива, находящи
се в гр. Пловдив и в с. Зелениково, за обезпечение на дълга на „Българска роза 21” АД. В
хода на принудителното изпълнение Агенция за публичните предприятия и контрол събрала
от „Българска роза Пловдив” АД въз основа на издадени изпълнителни листове срещу
„Българска роза 21” АД сума в размер на над 403 000 лв. В резултат на това „Българска роза
Пловдив“ АД останало без активи, престанало да носи печалба на акционерите и по
отношение на него било открито производство по ликвидация. На 10.10.2023 г. А. И. продал
притежаваните от него акции в „Българска роза – Пловдив” АД на цена 0.021367 лв. за
акция. Ищецът твърди, че претърпял имуществени вреди /намаляване на имуществото му с
оглед продажбата на акциите си в дружеството на цена, близка до нулевата и при намалена
инвестиционна стойност/, което било в пряка причинно-следствена връзка с действията на
Агенция за публичните предприятия и контрол. А. И. счита, че са налице предпоставките за
ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата в лицето на Агенция за
публичните предприятия и контрол за нарушаване на норми на правото на ЕС,
предоставящи права на частноправни субекти. Съществувалата в националното право /§ 8 от
ПР към ЗИДЗПСК/ възможност да бъде вписана от държавата законна ипотека върху
имущество на приватизирано дружество за дълг на негов акционер /купувач по
приватизационен договор/ съставлявало ограничение на свободното движение на капитали –
чл. 63 ДФЕС, и на свободното право на установяване – чл. 49 ДФЕС. В тази връзка била
открита наказателна процедура на ЕК под № 2012/4002 за нарушаване на първичното право
на ЕС. С тази законова уредба „Българска роза Пловдив“ АД било възпрепятствано да
осъществява дейността си, като били нарушени правата на ищеца като акционер да
управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството и били накърнени
икономическите му интереси да реализира печалба. Ищецът се позовава и на нарушение на
чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ и чл. 17, § 1 ХОПЕС. Поради нарушението на правото на ЕС
от ответника е търпял имуществени вреди – пропуснати ползи. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сума в размер на 84 479.50 щатски долара или левовата им
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на подаване на исковата молба /156 434.89
лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от продажбата на
2
притежаваните от ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие
противоправните действия на ответника. В условия на евентуалност моли искът да бъде
уважен за сумата 14 202.07 лв., представляваща пропуснати от ищеца ползи /от печалби и
плодове/ вследствие невъзможността да се ползва съобразно броя на притежаваните от него
акции от изнесеното на публична продан от ответника имущество на дружеството, в което е
бил акционер, и да реализира капиталова печалба. Претендира законна лихва от дата на
подаване на исковата молба 20.10.2023 г. до окончателното плащане.
Ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол е оспорил
предявените искове, като е посочил, че същите са недопустими поради липса на правен
интерес и наличие на влязло в сила решение по предходно производство между същите
страни и със същия предмет. Отделно сочи, че исковете са неоснователни и ги оспорва по
размер. Не било доказано, че в резултат от действията на ответника ищецът е бил поставен в
невъзможност да упражнява правата си в качеството си на акционер в „Българска роза
Пловдив“ АД. Към момента на разпореждане на ищеца с притежаваните от него акции
производството по ликвидация не било приключило, поради което не били налице данни за
лишаване на ищеца от правото му на ликвидационен дял. Не била извършвана публична
продан на имотите, върху които на 08.01.2007 г. била вписана в Служба по вписванията – гр.
Царево законна ипотека, като последната не била и подновена. Не било доказано, че поради
действията на Агенция за публичните предприятия и контрол било открито производство по
ликвидация на „Българска роза Пловдив“ АД, както и че същите са довели до обезценяване
на притежаваните от ищеца акции. Липсвали предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди от нарушаването на правото на ЕС по чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ. Разпоредбата на § 8 от ПР към ЗИДЗПСК била действащо право към момента на
вписването на процесните ипотеки, а последното било извършено при наличието на
съответните законови предпоставки. Не било ясно как са формирани претенциите. Агенция
за публичните предприятия и контрол счита, че е налице съпричиняване по чл. 5, ал. 2
ЗОДОВ. Ищецът се разпоредил с акциите си с намерението по-късно да предяви настоящия
иск. Прави възражение за погасяване по давност на правото на иск.
Прокуратурата на Република България в открито съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
С определение № 13130/23.08.2024 г. и протоколно определение от 19.12.2024
г. съдът е отделил като безспорни и признати между страните следните обстоятелства:
На 30.06.1998 г. между Агенция за публичните предприятия и контрол
ответника и „Българска роза 21” АД е сключен договор за приватизационна продажба на 58
271 поименни безналични акции, съставляващи 55 % от регистрирания към датата на
подписване на договора капитал на дружеството, като цената на една акция е в размер на
левовата равностойност на 60,064 щ. долара. Договорът за приватизация е представен на
стр.66 от делото.
А. П. И. е притежавал 2 808 акции в „Българска роза Пловдив” АД,
представляващи 1.33 % от капитала му /видно и от удостоверение за притежавани финансови
инструменти № 41705615/06.10.2021 г./
„Българска роза Пловдив” АД е било собственик на имоти, находящи се в гр.
Пловдив, в с. Зелениково, общ. Брезово, обл. Пловдив и в гр. Китен, общ. Царево, обл.
Бургас, описани в приложения № 7 и № 8 към исковата молба л. 44 – л. 46/
Върху тези имоти на 08.01.2007 г. и на 15.01.2007 г. са вписани законни
ипотеки по искане на Агенция за публичните предприятия и контрол за вземане срещу
„Българска роза 21“ АД, като сумите по тези ипотеки са в размер на 4 479 439 щатски
долара, ведно със законната лихва.
3
За удовлетворяването на вземането на Агенция за публичните предприятия и
контрол срещу „Българска роза 21“ АД са образувани посочените в приложение № 16 към
исковата молба, находящо се на л. 79 от делото, изпълнителни производства, като са
изнесени и продадени на публична продан индивидуализираните в приложението имоти на
стойност 403 916.67 лв. с ДДС. Продажбите са реализирани на 7.05.2009, 27.04.2009,
14.09.2009, 13.01.2010 г. и 18.08.2012 г.
А. И. е продал на 10.10.2023 г. притежаваните от него 2808 акции от капитала
на „Българска роза Пловдив” АД на единична цена от 0.021367 лв. за акция, което се
установява и от удостоверение изх.№ 036/10.10.2023 г. на ИП Карол АД /л.53 от делото/.
С решение № 97/14.02.2012 г. по т.д. № 770/2011 г. на ОС-Пловдив, е
постановено прекратяването на „Българска роза Пловдив” АД на основание чл. 252, ал. 1, т.
6 във вр. с т. 4 ТЗ, като понастоящем дружеството е в ликвидация.
Представено е мотивирано становище – нарушение № 2012/4002 за водената от
ЕК срещу Република България наказателна процедура под № 2012/4002 за нарушаване на
първичното право на ЕС, в хода на която е установено, че с приемането и прилагането на § 8
от ПР към ЗИДЗПСК Република България не спазва правилата, дадени на инвеститорите от
ЕС по силата на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС.
А. И. не е представил доказателства за датата и цената, на която е придобил
акциите от капитала на Българска роза Пловдив АД, като в хода на съдебното производство
не е дал съгласие за разкриване на тази информация от инвестиционния посредник на
сделките. С уточнителна молба от 30.11.2023 г. е посочил на кои дати е осъществявал сделки
с акции на дружеството – на 05.10.2009 г. сделка купува; на 02.12.2009 г. сделка продава; на
14.12.2009 г. сделка продава; на 11.05.2010 г. сделка продава; на 18.05.2010 г. сделка продава;
на 07.06.2010 г. сделка продава; на 22.07.2010 сделка продава; на 03.12.2010 г. сделка
продава; на 21.12.2010 г. сделка продава;на 21.12.2019 г. сделка купува. Липсват обаче
доказателства обаче за стойност и брой на купуваните и продавани акции.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна и същата е процесуално допустима.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, обхваща целия
предмет на първоинстанционното дело /целия фактически състав, от който произтича
правото на ищеца спрямо ответниците/.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Предявените искове са по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, съгласно която
правна норма, в случаите, в които се ангажира отговорност на държавата за нарушения,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете
4
се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът
по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма, искът за
обезщетение се предявява пред съда, по мястото на увреждането или по настоящия адрес
или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Съгласно Решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о.,
ГК, постановно по реда на чл.290 от ГПК: „Държавата отговаря за вредите от нарушаване на
правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната
отговорност е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните
органи са причинени вредите. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т.е.
отговорността за вреди е обективна. Отговорността по ЗЗД е виновна, т.е. деецът има
възможност да се екскулпира, като докаже по несъмнен начин, че е положил дължимата
грижа и това изключва неговата отговорност. Отговорността на държавата за вреди от
нарушаване на правото на Европейския съюз не е виновна. Когато нарушението е извършено
умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено", но това не означава, че полагането на
дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено" и въпреки полагането на дължимата грижа:
когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно
формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване
и др. Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното право
на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване
до нейното приложение и осъществяването на съответните негативни последици.
Поведението на различните държавни органи в този причинен процес има значение
единствено за процесуалната им легитимация да отговарят като ответници по иска за
обезщетение. Обезщетение за нарушение на правото на Европейския съюз може да се
претендира, както поради нарушения от нормотворчески, правораздавателни и
правозащитни органи, на органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление,
така и за допускането на нарушения от частноправни субекти.“ Това е продължение на
разяснението, дадено в ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че държавата отговаря за
причинените вреди, като органите, които участват в процеса като ответници, представляват
държавата като процесуални субституенти.
Искът срещу Агенция за публичните предприятия и контрол също е основан
на твърдение за нарушения на правото на Европейския съюз, изразяващо се във вписване на
законни ипотеки, представляващо прилагане на противоречащ на правото на Европейския
съюз нормативен акт - §8, ал.1 ПР към ЗИД ЗПСК и §11д, ал.2 ДР ЗСПК в полза на
Агенцията, във връзка с вземания на Агенцията по договор, сключен на 30.06.1998 г. с трето
за делото лице приватизационен договор и проведено от страна на Агенцията принудително
изпълнение на вземанията чрез публична продан на имоти на „Българска роза Пловдив“ АД,
в което дружество е бил акционер ищецът. Това обуславя наличие на пасивна процесуална
легитимация по отношение на Агенция за публичните предприятия и контрол, по чието
искане е вписана и реализирана законна ипотека върху имотите на ищеца, в качеството й на
орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7
ЗОДОВ).
По съществото на исковете, въззивният съд намира, че те са неоснователни по
следните съображения:
Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския
съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без
значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени
вредите. Както е посочено по-горе, за отговорността по ЗОДОВ вината е без правно
5
значение, т. е. отговорността за вреди е обективна. Когато нарушението е извършено
умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено"; но това не означава, че полагането на
дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде
квалифицирано като "достатъчно съществено" и въпреки полагането на дължимата грижа:
когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно
формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване
и др.
В Решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК
Върховният касационен съд е посочил, че: „международните договори и правото на
Европейския съюз имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
им противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг
правоприлагащ орган. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 на Конституцията съответствието на
законите с правото на Европейския съюз и другите международни договори, по които
България е страна може да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е
окончателно и задължително за всички. Това действие на решенията на Конституционния
съд не е уредено в Конституцията, а в чл. 14, ал. 5 и 6 на Закона за Конституционния съд и
търпи изключения, тъй като Конституционният съд може да развива своята практика, а по
отношение на правото на Европейския съюз и другите международни договори, които
подлежат на автономно тълкуване, предимство пред решенията на Конституционния съд
имат решенията на Съда на Европейския съюз, съответно на органа по приложението и
тълкуването на международния договор. Правото на Европейския съюз има особено
положение в системата на българското право. Както беше изяснено по-горе, то има
международен произход, което налага неговото автономно тълкуване и поставя в особено
положение Съда на Европейския съюз, като източник на задължителна съдебна практика.
Международният произход на това право обуславя и неговото надмощно положение по
отношение на националното право съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 2 на Конституцията. Подобно на
международното публично право, което урежда отношения между държави, но може да
уреди и публичните отношения между държавите – страни по договора и техните граждани
(напр. ЕКПЧОС) и подобно на международното частно право, което намира приложение при
частноправни отношения с международен елемент (напр. Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки), но може да уреди и частноправни отношения
без международен елемент (напр. Конвенцията на ООН за правата на детето); правото на
Европейския съюз, като част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 1 на
Конституцията урежда, както публичните отношения между държавата-членка и нейните
граждани в обществено значими области като свободата на движение на хора, стоки, услуги
и капитали, и др., така и частноправните отношения с международен елемент (напр. в
областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично
значение), но също и частноправни отношения без международен елемент, напр. защитата
на потребителите.“
По отношение на съществувалата в националното право възможност да бъде
вписана и реализирана законна ипотека върху имущество на търговско дружество за дълг на
негов акционер, в практиката на ВКС еднозначно е прието, че тя е съставлявала ограничение
на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на
установяване по смисъла на чл. 49 ДФЕС, тъй като позволява в интерес на държавата едно
лице да отговоря с имуществото си за задължение на друго лице, без първото да е учредило
по своя воля надлежно реално обезпечение на чуждия дълг. Реализирането на такава
възможност не може да не засегне дейността на дружеството и е от естество да разубеди и
да възпре други лица да инвестират в съответната държава-членка. За наличието на
нарушение на правото на Европейския съюз е без значение дали потенциално засегнати биха
се оказали чуждестранни, или местни лица, предоставили капитал на дружеството, тъй като
правото на Европейския съюз е част от вътрешното право. Показателно за значението на
допуснатото нарушение е обстоятелството, че е нарушено първично право на Европейския
съюз, уреждащо значими правоотношения – свободното движение на капитали и свободното
6
право на установяване, накърнението на тези права се състои в тяхното непризнаване (а не
напр. в приемливо затрудняване на реализирането им), както и обстоятелството, че отмяната
на § 8 ПЗР ЗИД ЗПСК е приета от Народното събрание като мярка в процедура за нарушение
№ 2012/4002 за отстраняване на констатираното от Европейската комисия несъответствие с
разпоредбите на ДФЕС. Това становище е намерило израз в решение № 147 от 27. 01. 2016 г.
по т. д. № 3013/2013 г., ІІ т. о., решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр.д. № 5165/2016 г., IV ГО,
решение № 37 от 30. 06. 2017 г. по т. д. № 2637/2014 г., І т. о., решение № 60175 от 09.09.2022
г. по т. д. № 2415/2020 г., ТК I ТО. Показателно е и обстоятелството, че отмяната на § 8 ПЗР
ЗИД ЗПСК е приета от Народното събрание като мярка в процедура за нарушение №
2012/4002 за отстраняване на констатираното от Европейската комисия несъответствие с
разпоредбите на ДФЕС.“
От събраните по делото доказателства се установява, че за задължение към
държавата на длъжник по сключен приватизационен договор от 05.07.2000 г., акционер в
„Българска роза Пловдив“ АД , е вписана ипотека върху недвижими имоти, собственост на
„Българска роза Пловдив“ АД и същите са изнесени на публична продан за удовлетворяване
на дълга. Имотите са продадени на публична продан и „Българска роза Пловдив“ АД е
изгубило правото си на собственост върху тях.
По делото не е установено, че тези действия на Агенция за публичните
предприятия и контрол са довели до причиняване на имуществена вреда за ищеца в размер
84 479.50 щатски долара или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
подаване на исковата молба /156 434.89 лв./, представляващи разлика в цената от продажбата
на притежаваните от ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена
вследствие противоправните действия на ответника, както и в размер 14 202.07 лв.,
представляващи пропуснати от ищеца ползи вследствие невъзможността да се ползва
съобразно броя на притежаваните от него акции от изнесеното на публична продан от
ответника имущество на дружеството, в което е бил акционер, и да реализира капиталова
печалба.
Ищецът не е представил доказателства за датата и цената, на която е придобил
акциите от капитала на Българска роза Пловдив АД и не е дал съгласие за разкриване на тази
информация от инвестиционния посредник. Липсват доказателства за стойност и брой на
купуваните и продавани акции.
По делото не са представени и доказателства каква би била цената на
притежаваните от А. П. И. акции от „Българска роза Пловдив“ АД към момента на тяхното
отчуждаване, в случай, че продадените от Агенция за публичните предприятия и контрол
имоти, все още биха били притежавани от „Българска роза Пловдив“ АД към момента на
продажбата.
С молба от 30.11.2023 г. ищецът е посочил, че е закупил акциите си през 2009,
2010 г. и 2019 г., което означава, че към датата на налагане на законните ипотеки, както и
към датите на реализиране на по-голямата част от ипотекираните имоти на публична
продан, ищецът не е бил акционер в Българска роза Пловдив АД. Следователно същият не
би могъл да има загуба от продажбата на акциите си по причина на наложените ипотеки,
както и по причина на реализираните продани, тъй като ипотеките и публичните продани са
извършени в период преди ищецът изобщо да има качеството акционер в „Българска роза
Пловдив“ АД. Следователно доколкото въобще вследствие на наложените ипотеки и
продадените имоти е имало понижаване на цените на акциите на „Българска роза Пловдив“
АД, /въпреки че за този факт по делото липсват доказателства/, ищецът е закупил своите
акции след извършването на тези действие от страна на Агенция за публичните предприятия
и контрол и обстоятелствата по налагането на ипотеките и продажбите не могат да повлияят
и върху цената на акциите при тяхната продажба.
Тези съображения имат отношение и към евенуално предявеното вземане от
страна на ищеца за пропуснати от ищеца ползи вследствие невъзможността да се ползва
съобразно броя на притежаваните от него акции от изнесеното на публична продан от
7
ответника имущество на дружеството, в което е бил акционер, и да реализира капиталова
печалба. Ищецът е станал акционер след налагането на ипотеките и осъществяването на
продажбите, поради което тези предприети от ответника действия не са повлияли
възможността му да се ползва от изнесеното на публична продан имущество.
Въззивният съд намира мотивите изложени от първоинстанционния съд за
законосъобразни и правилни и препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
При изложените съображения съдът намира, че исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските в производството:
При този изход на делото въззивникът следва да носи отговорността за
разноските във въззивното производство, като същият следва да заплати и направените от
въззиваемия такива. Въззиваемият претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2573/25.04.2025 г. по гр.д. № 11844/2023 г.
Софийски градски съд, ГК, I-12 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А. П. И., ЕГН **********, с адрес
гр. ***, район ***, ул. *** № *, оф. *, да заплати на Агенция за публичните предприятия и
контрол, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Врабча“
№ 23, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство
разноски.
Решението е постановено при участието на Софийска апелативна прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8