№ 1122
гр. София, 21.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на
24.09.2021г., Софийски Окръжен съд е оставил без уважение искането на
подсъдимия В. Г. Д., чрез защитника му адв. Б. за прекратяване на съдебното
производство по НОХД № 137/21г. по описа на СОС. В атакуваното
определение в рамките на проведеното разпоредително заседание,
първоинстанционният съд е приел, че в рамките на воденото досъдебно
производство и при изготвяне на обвинителния акт не са налице пороци по
смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. Чл. 249, ал. 4 от НПК. Поради това искането
на защитата в тази насока е оставено без уважение, като делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание по същество. С атакуваното
определение, съдът е потвърдил действащата мярка за неотклонение спрямо
подсъдимия Д., а именно – ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 5000 лева,
като е приел че не са налице основания за нейната отмяна или отменяване.
Съдът е оставил и без уважение искането за отмяна на действащата спрямо
подсъдимия мярка за процесуална принуда ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ
ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Приел е, че не са налице
основанията за цялостната отмяна на така действащата мярка за процесуална
принуда, като в случай на необходимост от пътуване, съдът ще се произнесе
1
по конкретно направено такова искане.
Срещу определението на съда, в законоустановения срок е
постъпила жалба от адв. Б., защитник на подсъдимия В.Д.. В жалбата се
твърди, че определението, във всичките му части, е неправилно,
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Излагат се
съображения, че в обвинителния акт се въвеждат противоречиви твърдения
относно поведението на пострадалата, респективно, относно дължимото от
страна на подсъдимия поведение като водач на МПС. Излага съображения
също така, че на подзащитния му е вменено извършено нарушение на чл. 123
от ЗДвП, което по естеството си няма как да е свързано с причиняването на
телесна повреда, с което е нарушено правото му на защита, тъй като създава
неяснота относно фактическите и правни рамки на обвинението. Поради това
моли за отмяна на определението и връщане на делото на прокуратурата за
отстраняване на допуснатите нарушения.
Излагат се подробни съображения, че са налице предпоставките за
изменение на действащата мярка за неотклонение. Сочи се, че не е налице
опасност от укриване, както и че няма опасност, при определяне на по-лека
мярка, същият да извърши друго престъпление. Защитата набляга на
добросъвестното процесуалното поведение на обвиняемия, като счита, че
целите на мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати и с по-лека
мярка или евентуално с намаляване размера на паричната гаранция. Относно
мярката за процесуална принуда ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, защитата сочи, е отпаднала необходимостта от
нейното действие, като също се акцентира на данните за личността на
подсъдимия и неговото процесуално поведение.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249,
ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съдията -
докладчик намери следното:
Жалбата е неоснователна.
2
Производството по НОХД № 137/21г. по описа на СОС е образувано
по внесен обвинителен акт срещу В. Г. Д. за извършени престъпления по чл.
142, ал. 3, б. „Б“ от НК. Настоящият въззивен състав счита, че вмененото на
подсъдимия Д. деяние е изяснено в достатъчна степен, за да може същото да
бъде предмет на разглеждане в съдебната фаза на наказателното
производство, без законно гарантираното право на защита на подсъдимия да
бъде засегнато. Не е налице неяснота относно вменената на подсъдимия
престъпна дейност, като следва да се посочи, че във внесения в съда
обвинителен акт, деянието е формулирано по начин, идентичен с този в
последно извършеното привличане. Детайлно в обвинителния акт е описано
поведението на пострадалата Д., предприетото от нея пресичане на пътното
платно, както и съответните действия на подсъдимия като водач на лекия
автомобил. Следователно, не е налице никакво противоречие в обвинителния
акт и излагането на неясни и противоречиви твърдения относно подлежащите
на установяване фактически обстоятелства. Предмет на съдебния акт по
същество се явява преценката относно съставомерността на поведението на
подсъдимия и дали същият е могъл да възприеме пострадалата и в кой
момент. Същите доводи са валидни и по отношение на другия въведен довод
в жалбата – относно твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 123 от
ЗДвП. В обстоятелствената част на обвинителния акт е налице фактическо
описание, отговарящо на действията на подсъдимия, свързани с хипотезата на
чл. 123 от ЗДвП. Поради това не е налице противоречие, което да нарушава
правото на защита на лицето, срещу което се води наказателното
производство, тъй като вменените му фактически действия, срещу които той
се защитава, са изяснени по безспорен и несъмнен начин. Относно това дали
нарушаването на тази разпоредба може да бъде в причинно следствена връзка
с настъпилия резултат, съдът дължи отговор на това твърдение единствено с
акта си по същество, като в рамките на това производство няма правомощия
да взима отношение или да дава указания относно правната квалификация на
деянието. Тези обстоятелства са извън предмета на чл. преценка по чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК и не могат да бъдат основание за прекратяване на
образуваното съдебно производство и връщане на делото на предходна
процесуална фаза, като още веднъж следва да се посочи, че съдът ще се
3
произнесе по тези доводи с акта си по същество. С оглед предмета на
настоящото производство, достатъчно е да се констатира, че е налице
надлежно описание на действията както на подсъдимия, така и на
пострадалата, като не е налице противоречие в тази насока между
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив. Поради
това, настоящият въззивен състав приема, в която насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че в рамките на
воденото наказателно производство и при изготвяне на обвинителния акт е
налице надлежно описание на всички елементи от състава на деянието,
вменено на подсъдимия и делото е годно за разглеждане в неговата съдебна
фаза.
Поради изложеното дотук съдът приема, че на фазата на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са
допуснати визираните от защитата процесуални нарушения. При извършената
служебна проверка от страна на този състав, не се констатираха и други
процесуални нарушения, непосочени от страните. Поради това следва да бъде
споделен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 249, ал. 2 от НПК за прекратяване на образуваното
съдебно производство. Предвид съвпадението в изводите на първата
инстанция и настоящия въззивен състав, атакуваното определение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Правилно също така, първоинстанционният съд е потвърдил
действаща до настоящия момент мярка за неотклонение ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ в размер на 5000 лева, както и мярката за процесуална принуда
ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Изводите му в тази насока са правилни и законосъобразни, намират опора в
материалите по делото и се споделят и от настоящия въззивен състав. Срещу
подсъдимия е внесен обвинителен акт за извършено тежко умишлено
престъпление,като фактически и правно му е вменено поведение, свързано с
напускане на местопроизшествието и опит за укриване. Ето защо правилно е
прието, че независимо от данните за личността на подсъдимия и доброто
процесуално поведение до момента, не са налице предпоставките за
смекчаване на степента на процесуално принуда, която следва да действа
спрямо Д. до приключване на воденото срещу него наказателно производство.
4
Следователно и в тази си част определението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и постановено при спазване на нормативните
изисквания.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение, постановено в открито
съдебно заседание на 24.09.2021г., на Софийски Окръжен съд, с което е
оставено без уважение искането на подсъдимия В. Г. Д., чрез защитника му
адв. Б. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 137/21г. по
описа на СОС, потвърдена е действащата спрямо подсъдимия В. Г. Д. мярка
за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 5000 лева и е оставено
без уважение искането за отмяна на действащата мярката за процесуална
принуда ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ.
ВРЪЩА делото на Софийски Окръжен съд за продължаване на
процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване или протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5