Р Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 21.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в
публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 409/2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Г.К.П., ЕГН **********
с адрес ***, чрез адвокат С.Л. от ЛАК,
със съдебен адрес: ***, пл. „Тодор Кирков“ № 1, к-с „Драката“, вх. Б, ет. 1,
ап. 4 срещу Решение №
Ц-1040-10-50/13.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е потвърдено
Разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. на За ръководител на осигуряването за безработица, с което е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Г.П. по подадено от него заявление вх. № 101-00-1129/16.04.2020 г.
Жалбоподателят
счита решението за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено
нарушение на материалния закон. Излага доводи досежно неправилно изчисляване от
страна на административния орган на дните, включени в осигурителните периоди,
релевантни за отпускането на отказаното парично обезщетение за безработица. Иска
се отмяна на оспореното решение, както и присъждане на сторените разноски.
В съдебно
заседание оспорващият се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа
жалбата и развива подробни съображения по съществото на спора. Претендира
присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответникът
по делото – Директорът на ТП на НОИ - Ловеч чрез пълномощник оспорва същата в
съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на другата страна.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка: Началото
на адм. производство е поставено с подадено от Г.П. заявление с вх. №
101-00-1129/16.04.2020 г. до Директора на ТП на НОИ – Ловеч за отпускане на
парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, към което
П. приложил документи.
Предвид необходимостта от установяване на факти и обстоятелства, по правото
на П. за ПОБ с разпореждане № 101-00-1129-1/16.04.2020 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството
по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано по заявлението
на П.. До компетентната институция на Франция са
изпратени служебно искания с формуляр U001 - искане на осигурителна история и
формуляр U003 - искане на информация за заплатите за Г.П..
В
отговор на направеното искане, на 18.06.2020 г. в ТП на НОИ - Ловеч са получени издадените
от компетентната институция на Франция структуриран електронен документ СЕД U017 и СЕД U004. В СЕД U017 - осигурително досие (л. 24-26)
компетентната институция на Франция е потвърдила за П. следните периоди
заетост, представляващи осигурителен период: от 22.04.2016
г. до 30.09.2016 г.; от 09.12.2016 г. до 09.04.2017 г.; от 04.12.2017 г. до 31.03.2018 г.; от
07.12.2018 г. до 07.04.2019
г.; от 02.12.2019 г. до 31.03.2020 г. Като
причина за прекратяване на заетостта е посочено „дата на изтичане на договора“.
Като потвърдените от компетентната институция на Франция периоди на заетост
съвпадат с периодите, описани от П. в подаденото заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 (л. 36). В СЕД U004 (л. 22-23) компетентната институция на
Франция е потвърдила за П. получените от същия доходи (брутни) през съответните
периоди на заетост.
Въз
основа на горепосочените данни в СЕД U017 и СЕД U004, издадени
от компетентната институция на Франция, административният орган след
възобновяване на спряното производство е издал разпореждане №101-00-1129-3/22.06.2020 г. на За ръководител на
осигуряването за безработица (л. 18) (съгласно Заповед №
1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч – л. 20-21) на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, с което на П. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а, ал. 1 от КСО. АО е обосновал отказа
с обстоятелството, че П. има придобити период на осигурена заетост във Франция
от 7 месеца и 22 работни дни и осигурителен период в България от 3 месеца и 19 работни дни, като сумирани общо
осигурителните периоди са 11 месеца
и 18 работни дни, поради което е
счел, че не е изпълнено условието на чл. 54а, ал. 1 от КСО, съгласно който право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца
през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. е
връчено на 30.06.2020 г.
срещу подпис лично на Г.П., видно от приложеното към преписката известие за
доставяне (л. 19).
В срока
по чл. 117, ал. 2 от КСО П. е подал жалба с вх. № Ц1012-10-66/13.07.2020 г. (л.
14-15) против разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. пред Директора на ТП
на НОИ – Ловеч, който с оспореното решение е отхвърлил същата като
неоснователна и е потвърдил разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. на За
Ръководителя на осигуряването за безработица.
За да
постанови този резултат административният орган е приел, че:
С
оглед на потвърдените данни от компетентната институция на Франция, за
придобити осигурителни периоди на заетост за жалбоподателя като гражданин на
държава - членка на ЕС, спрямо него е
приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите
за социална сигурност. Посочен е и 18-месечният референтен период, за който
следва да се извърши преценка на наличие на осигуряване за безработица за П., а
именно от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г.
Според
данните в административната преписка през референтния 18-месечен период лицето е упражнявало трудова дейност както следва: от 07.12.2018 г. до 07.04.2019 г. - по
данни от СЕД U017; от 24.06.2019 г. до 20.10.2019
г. - по
данни от Регистъра на осигурените лица (в България);
от 02.12.2019 г. до 31.03.2020
г. - по
данни от СЕД U017.
В
оспореното решение е отразено също, че на П. за периода 01.10.2018 г. - 31.03.2020 г. следва да бъде зачетен осигурителен стаж в следната календарна
продължителност: от 07.12.2018 г. до 07.04.2019 г. (вкл.) - 00 години 04 месеца 01 дни; от 24.06.2019 г. до 20.10.2019 г. (вкл.) - 00
години 03 месеца 27 дни; от 02.12.2019 г. до 31.03.2020 г. (вкл.) - 00 години
04 месеца 00 дни.
В
обжалваното решение АО е посочил също, че в съответствие с чл. 13 от Регламент
№ 987/2009, чуждият стаж се взема предвид така, както е потвърден от чуждата
институция, но не повече от неговата календарна продължителност. Общият сбор на
осигурителния стаж на П. за периода 01.10.2018 г. - 31.03.2020 г. е в продължителност
от 00 години 11 месеца 28 календарни дни, поради което същият не отговаря на
изискването на разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО за наличие на 12 месеца
осигуряване за безработица през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването.
По искане
на жалбоподателя е допусната съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице
е представило заключение с вх. № 4240/13.11.2020 г., както и допълнително
заключение с вх. № 48/08.01.2021 г.
На стр.2
от заключение с вх. № 4240/13.11.2020 г. (л. 101) е отразен начинът, по който е
направено изчислението за установяване на периода в осигуряване на П. в
обжалваното решение. В т.1 от заключението се сочи, че изчисленията са
направени на база реални /календарни и работни дни/ през периода 01.10.2018 г.
– 31.03.2020 г. Съгласно това изчисление като период в осигуряване са посочени
11 месеца и 28 календарни дни или 11 месеца и 18 работни дни.
Вещото
лице е направило съответните изчисления и по поставените от ПП на жалбоподателя
задачи в т.6, като съобразно този начин – при изчисляване на осигурителния
период, отработен от жалбоподателя в месеци, общият брой на дните в осигуряване
за целия период е разделен на 30 дни. При това изчисление е получен резултат от
12 месеца и 3 дни.
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице (л. 118), осигурителният период на
жалбоподателя за целия времеви отрязък от 07.12.2018 г. до 31.03.2020 г.,
изчислен съгласно чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
е 11 месеца и 17 дни.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата
на П. срещу Решение № Ц1040-10-50/13.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е
неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ - Ловеч
и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител на осигуряването за
безработица са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила в хода на
административното производство.
Оспореният
акт е постановен в съответствие с
материалния закон и целта на същия.
Съдът
счита изводите на административния орган, съдържащи се в обжалваното решение за
правилни и съобразени с относимите норми на българското и Европейското
законодателство – Регламент 883/2004
на Европейския парламент и на Съвета за координация на
системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Правилно
е прието, че по отношение на жалбоподателя П. към 16.04.2020 г. (датата на
подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица) не са били
изпълнени предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО и същият няма право на
исканото обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност,
за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1
от Кодекса на труда.
Не е
спорно, че трудовото правоотношение (по френското законодателство) на Г.П. е
прекратено, считано от 01.04.2020 г. поради изтичане на срока на договора, от което следва, че 18-месечният
референтен период, за който следва да се извърши преценка на наличие на осигуряване
за безработица е 01.10.2018 г. - 31.03.2020 г. Според данните в административната преписка
през референтния 18-месечен период лицето е упражнявало трудова дейност както
следва: от 07.12.2018 г. до 07.04.2019 г. - във
Франция; от 24.06.2019 г. до 20.10.2019 г. - в
България; от 02.12.2019 г. до 31.03.2020 г. - във
Франция.
Съгласно
чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, за придобиване право на парично обезщетение по ал.
1 се зачита и времето зачетено за осигурителен стаж по законодателството на
друга държава на основание на международен договор, по който Република България
е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност. Предвид наличието на данни за упражнявана от П.
трудова дейност извън територията на България в друга държава-членка на
Европейския съюз са приложими координационните нравила на системите за социална
сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Нормата
на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална
сигурност урежда принципа на сумиране на осигурителните периоди, когато правото
на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от
завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или
периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат
предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други
държави-членки, все едно че са периоди
завършени съгласно прилаганото от нея законодателството. Поради това
лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно законодателството на Република
България и на други държави-членки и при които българският осигурителен стаж не
е достатъчен, то съобразно чл. 6 от Регламент 883/2004 се взема предвид и
осигурителният стаж, придобит съгласно правната уредба на другите
държави-членки.
В чл. 12,
т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. се сочи, че за целите на прилагането на чл. 6 от основния регламент
компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието
законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване
на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство.
От своя страна, чл. 12, т. 2 от Регламент 987/2009 предвижда при условие,
че съответните периоди не съвпадат, то тези на осигуряване, заетост,
самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на
държава-членка да се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на
прилагането на член 6 от Регламент 883/2004.
В чл. 1, буква "у" от Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за
координация на системите за социална сигурност, се съдържа легална дефиниция на
понятието осигурителни периоди, като се посочва, че такива са периодите, през
които са внасяни вноски или периодите на трудова или самостоятелна заетост,
които се определят или признават за осигурителни периоди от законодателството,
съгласно което са завършени или се считат за завършени, както и всички
приравнени на тях периоди, когато съгласно споменатото законодателство се
считат за равностойни на осигурителни периоди. Видно от текста на посочената
разпоредба, размерът и характерът на осигурителните периоди се определят
изключително от съответната компетентна институция, носител на осигуряването,
съгласно собственото й законодателство (законодателството, по което са
завършени или се считат за завършени).
Както
правилно е приел административният орган в оспореното от П. решение, принципът
на сумиране на осигурителни периоди, установен в чл. 6 от Регламент 883/2004,
изисква периодите, за които е подадена информация от институция на друга
държава-членка, да се сумират така както са потвърдени, без да се поставя под
въпрос тяхното качество. Поради това, за длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или
друго длъжностно лице в ТП на НОИ - Ловеч
липсва правна възможност при преценка правото на парично обезщетение за
безработица на П. по българското законодателство да вземе предвид осигурителни
периоди в различна от посочената в СЕД U017 продължителност.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че осигурителният стаж е неправилно изчислен
при определяне на правото на обезщетението за безработица. АО правилно е зачел
стажа на П. във Франция според както е удостоверен от френската компетентна институция,
което обвързва българската страна. Правилно е приложено европейското
законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност.
Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент
(ЕО) № 883/2004, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни
норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираният
регламент се прилага пряко, т.е. съдържащите се в него правила, като нормативни
разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави членки -
чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, като имат приоритет в
случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.
По
силата на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 компетентната институция на държава-членка,
чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или
продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е
необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост,
завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като
завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. В този смисъл при
прилагането на чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО периодите, потвърдени от съответната институция на държавата-членка
като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се
прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществявана на територията
на Република България, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“.
Приложимото
законодателство в настоящия случай е това на държавата-членка по обичайното
местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и гражданин, а именно - законодателството на Република България, съответно Р България
се явява компетентната държава. Обезщетението за безработица, претендирано от П.
следва и е преценено именно по реда и при условията на действащото българско
законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.
При
преценката правото на обезщетение за безработица, обективирано в разпореждане №
101-00-1129-3/22.06.2020 г. е констатирано, че П. няма право на парично
обезщетение за безработица, тъй като за него не е изпълнено условието на чл.
54а от КСО, а същият има 11 месеца и 18 работни дни (осигурителен стаж - 0 г.
11 м. и 28 календарни дни). В съответствие с чл. 13 от Регламент № 987/2009,
чуждият стаж се взема предвид така както е потвърден от чуждата институция, но
не повече от неговата календарна продължителност. В случая, френският стаж е
взет предвид във възможната максимална продължителност.
Не се
споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че за точното
и справедливо изчисление на осигурителния период по чл. 54а, ал. 1 от КСО
следва да се вземат предвид не само пълните отработени месеци на лицето, но и
непълните такива, като се определи средна продължителност на един календарен
месец от 30 дни. Ако бъде приложена исканата методика, то на лицата биха били
зачетени периоди повече от нормативно установените за годината. Правото на парично
обезщетение за безработица се определя не от наличието на осигурителен стаж, а
от дни в осигуряване. С оглед на това, не може да бъде реализирано
исканото от жалбоподателя осредняване, тъй като релевантен за отпускането на
исканото обезщетение не е осигурителният стаж, а осигурителните периоди на лицето.
Доколкото
и видно от представеното по делото заключение по назначената
съдебно-икономическа експертиза, както и от допълнителното такова, при всеки от
вариантите на изчисляване на осигурителния период на П. не се достигат
изискуемите от чл. 54а, ал. 1 от КСО 12 месеца. Изключение прави изчислението,
съдържащо се в т. 6 от заключението, поискано от ПП на жалбоподателя, но следва
да се отбележи, че същото не почива на нормативни разпоредби и не би могло да
бъде възприето. Както се посочи и по-горе, подобно приравняване на един месец
на 30 календарни дни би довело до зачитане на осигурителни периоди
повече от нормативно установените за годината. Правилно
в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч е изчислен осигурителният стаж на лицето, който съгласно чл. 9, ал. 1 от КСО
се изчислява в часове, дни, месеци и години. В събраните доказателства по
делото липсват данни, а и не се твърди
от оспорващия, П. да е работил на непълно работно време или над
законоустановеното, което да налага преобразуване на работните дни и часове.
Правилен
е изводът на административния орган, че за последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването - 01.04.2020
г., П. има осигурителен стаж от 11 месеца и 18 работни (28 календарни) дни, което не обуславя наличието на
материалноправните предпоставки за възникване правото на парично обезщетение за
безработица по смисъла на чл. 54а, ал. 1 от КСО. При това положение жалбата е
неоснователна, което налага оспорването да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Г.К.П., ЕГН ********** с
адрес ***, чрез адвокат С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ***, пл. „Тодор
Кирков“ № 1, к-с „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4
на Решение №
Ц-1040-10-50/13.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е
потвърдено Разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. на За ръководител на
осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Г.П. по подадено от него
заявление вх. № 101-00-1129/16.04.2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“
от КСО.
Препис
от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: