РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203724 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалба на Л. И. И., ЕГН: **********, адрес:
********* чрез адв.П. Д., срещу Наказателно постановление № 22-0000394/31.08.2022г.,
издадено от К. Сл. К. - Директор на РД „АА“ - Бургас, с което за нарушение на чл.27, §.2,
изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, и на основание чл.93в, ал.5 ЗАвПр на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като излага
аргументи в тази връзка. В открито съдебно същият, редовно призован, се представлява от
адв. Д. от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението.
За Административнонаказващия орган се явява юрисконсулт М., която оспорва
жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
Около 11,05 часа на 19.08.2022г., на паркинг срещу „Заминаващи“ на Аерогара
Бургас, Л. И. И., ЕГН: **********, адрес: ********* извършвал обществен превоз на
пътници - случаен, видно от пътен лист № 058295/19.08.2022г. с автобус „Мерцедес
Туризмо“ с peг. № ***** с лиценз на Общността №10114 за превоз на пътници.
Водачът използвал карта на водача № ***** от 20.05.2022г. до 19.05.2027г., издадена
на друго лице - *. *.. Горното било установено от разпечатка от 19.08.2022г. в 07,58 /UTC/ от
дигитален тахограф Continental Kitas II 2171 /с последна проверка BG 15/10762 от
19.05.2022г./.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
1
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесната жалба е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № РД-08-30/24.02.2020г.
Разпоредбата на чл.27, пар.2 изр.1 пр.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014 предвижда, че
водачът има право да използва само своята собствена персонализирана карта на водач. На
свой ред в чл.4, б.в от Регламент /Е0/ 561/2006 е дадена легална дефиниция на понятието
„водач“, като се приема, че това е всяко лице, което управлява превозно средство дори
за кратък период от време или което се намира на борда на превозното средство, като
част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда.
По делото се установи, че около 11,05 часа на 19.08.2022г., на паркинг срещу
„Заминаващи“ на Аерогара Бургас, Л. И. И., ЕГН: **********, адрес: ********* извършвал
обществен превоз на пътници - случаен, видно от пътен лист № 058295/19.08.2022г. с
автобус „Мерцедес Туризмо“ с peг. № ***** с лиценз на Общността №10114 за превоз на
пътници. Водачът използвал карта на водача № ***** от 20.05.2022г. до 19.05.2027г.,
издадена на друго лице - *. *..
С оглед на изложеното жалбоподателят е имал качеството на водач и като такъв е
следвало да изпълнява задълженията, вменени му от Регламент /ЕС/ 165/2014, което той не е
сторил, тъй като в процесния автомобил е била поставена карта на водач, издадена за друго
лице и по този начин е нарушил разпоредбата на чл.27, пар.2 изр.1 пр.2. Следва да се
посочи, че за отговорността по чл.93в, ал.5 от ЗАП е без значение причината, поради която
жалбоподателят е използвал карта на водач, издадена на друго лице, като позоваването на
грешка, невнимание или приготовление за предстоящ курс е неоснователно.
Основният спорен между страните въпрос е дали жалбоподателят И. е имал
качеството на водач на МПС-то, тъй като към момента на установяване на нарушението не е
управлявал превозното средство. БРС намира обаче това възражение за несъстоятелно,
доколкото дори самият водач признава /в иницииралата настоящото производство жалба/, че
е управлявал автомобила и го е откарал до мястото, на което е бил установен от
проверяващите. Нещо повече, дори и да не беше привел в управление механизмите за
движение на МПС-то, то същият отново щеше да има качеството водач по смисъла на чл.4,
б.в от Регламент /ЕС/ 165/2014. Това е така, тъй като за такъв се приема и лицето, което се
намира на борда на превозното средство, като част от неговите задължения да бъде на
разположение за управление при нужда. Ето защо, И. се явява и адресат на задължението
по чл.27, пар.2 изр.1 пр.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014, поради което и правилно е била
ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.
Неоснователно се явява и наведеното в съдебно заседание възражение от страна на
защитата касателно часа на извършване на нарушението. В НП като такъв е посочен –
„около 11,05 часа на 19.08.2022г.“. От показанията на свидетеля Л. се установява, че към
2
времето посочено в разпечатката от тахографа следва да се прибавят 3 часа. В същото време
в 7,20 часа е извършено последното действие - въвеждане на почивка. Ето защо, следва да се
приеме, че последно въведена е била почивка в 10,20 часа с продължителност от 37 минути
т.е. приключила в 10,57 часа. На свой ред в 10,58 часа е била разпечатана първата от
приложените по делото разпечатки от тахографа, а в 11,13 часа е била разпечатана и втората
такава. Ето защо, по мнение на настоящия състав АНО правилно е определил часа на
извършване на нарушението - „около 11,05 часа на 19.08.2022г.“, представляващ именно
времевия диапазон, в който жалбоподателят е установен на борда на превозното средство, в
което е поставена чужда карта. В този смисъл несериозно е да се твърди неправилно
определяне момента на извършване на нарушението.
Изложеното се потвърждава и от представената от процесуалния представител
извадка от джи-пи-ес-а на превозното средство, от което е видно, че същият е бил в
движение до 10,18 часа, след което е пристъпено към неговото управление едва в 11,32 часа.
Именно в така посочения времеви интервал е извършена и процесната проверка. Това
изцяло кореспондира с обстоятелството, че към момента на проверката – около 11,05 часа
жалбоподателят е изчаквал на паркинга срещу „Заминаващи“ на Аерогара Бургас пътници.
Именно в този момент актосъставителят Л. посочва, че е извършил проверка на нарушителя,
който е изчаквал в превозното средство.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в последното по делото съдебно заседание/. При определяне на дължимите разноски
за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000394/31.08.2022г., издадено
от К. Сл. К. - Директор на РД „АА“ - Бургас, с което за нарушение на чл.27, §.2, изр.1,
предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, и на основание чл.93в, ал.5 ЗАвПр на жалбоподателя
- Л. И. И., ЕГН: **********, адрес: ********* е наложена глоба в размер на 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА Л. И. И., ЕГН: **********, адрес: ******, да заплати на РД „АА“ - Бургас,
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4