Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, .12.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА
при
секретаря Хр. Х., като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 1279/2014 г. по описа на
ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Цариградско шосе”, № 40,
представлявано от А.К.К. и Д.Н.Л. срещу С.Ц.Г., ЕГН **********,
с местожителство ***. Ищецът моли
да бъде прието за установено към 27.03.2014 г. ответникът му дължи сумата 18902.09 евро, представляваща
неиздължена главница по запис на заповед № 86240, издаден на 03.11.2008 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.03.2014 г. до окончателното й изплащане, по издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
4071/2014 г. на ВРС, ХХV с. Претендира разноските по делото. Твърди, че между него и
издателя на записа на заповед „ЕКОПРОЕКТ - С” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, е бил сключен договор за финансов лизинг на ППС № 86240/03.11.2008
г. По силата на договора, ищецът е следвало да придобие в собственост лек автомобил
марка БМВ, модел Х5, рама № WBAFF01010L213199, който да предостави на ответното дружество за
ползване срещу възнаграждение. Като доказателство за изпълнение на задължението
си ищецът сочи приемо-предавателен протокол от 05.11.2008 г. Излага, че лизингополучателят
не изпълнявал изцяло и в срок задълженията си за заплащане на уговорените
лизингови вноски, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, б. „Л” от
договора, бил поканен си в срок от 3 дни, считано от получаване на поканата -
05.08.2011 г., доброволно да заплати задълженията си, ведно с предупреждение,
че при неизпълнение договора ще се счита
за развален. Сочи, че въпреки изземването на лизинговата вещ на 12.08.2011 г.,
реализираната продажба на същата и направеното прихващане, задължението на
лизингополучателя не е погасено изцяло. Сумите дължими към 05.07.2013 г.
изчислява общо на 18902.09 евро, от които: сумата 14598.85 евро, представляваща просрочена главница по падежиралите и
непогасени от лизингополучателя в срок лизингови вноски, съгласно погасителен
план от 03.09.2010 г. до 09.08.2011 г., претендирани на основание чл. 5, ал. 1,
т. 2 от договора, вр. т. 11.5 от Приложение № 1 и Погасителен план към договор
за финансов лизинг на ППС № 86240/03.11.2008 г., сумата 1847.93 евро, представляваща разходи за данъци, такси и
застрахователни премии и сумата 2455.31
евро, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от
14 598.85 евро, за периода 03.12.2010 г. -
09.08.2011 г.
Излага се още,
че като обезпечение по договора за финансов лизинг, лизингополучателя издал
процесната ценна книга, за сумата от 100886.66 евро, със срок на предявяване за
плащане до 61 месеца от издаването. Записът на заповед бил авалиран от Ц.С. Г.,
ЕГН **********, починал на 08.12.2010 г., чиито единствен наследник се явява
ответникът по делото. С оглед горното, твърди, че именно на последния е
предявен записа на заповед с нотариална покана на Нотариус рег. № 193 на НК
София, връчена на 10.04.2013 г. Сочи, че въпреки предявяването, задълженията на
ответника не били изпълнени.
Ответникът С.Ц.Г., в срока по чл. 367 ГПК, не депозира
писмен отговор.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 4071/2014 г. на
ВРС, ХХV с., се установява, че в полза на ищеца е издадена
Заповед за незабавно изпълнение, по силата на която ответникът е осъден, в
качеството си на наследник на авалиста Ц.С. Г., ЕГН **********, да заплати
сумата 18902.09 евро, представляваща част от главница по запис на заповед
издаден на 03.11.2009 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на
заявлението в съда - 27.03.2014 г. до
изплащането, както и сумата 1722.19 лв., разноски.
По делото е представен договор
за финансов лизинг на ППС № 86240/03.11.2008 г., сключен между "УниКредит
Лизинг" ЕАД – лизингодател и "Екопроект - С" ООД -
лизингополучател, по силата на който Лизингодателя се задължил да придобие ППС,
описано в Приложение № 1, неразделна част от договора и да го предостави за
ползване срещу заплащане на възнаграждение при условията на договора. Видно от
цитираното Приложение № 1 ППС е „БМВ Х5” с рама № WBAFF01010L213199, за сумата
94717.09 евро, а срокът на договора 03.11.2008 г. – 03.01.2014 г. В
приложението са уговорени и дължимите плащания по договора. Изискуемостта на
лизинговите вноски била уговорена първо до трето число на текущия месец от
периода на договора. Изготвен и подписан между страните бил и погасителен план
към договора, също представен по делото.
На същата дата - 03.11.2008 г., за
обезпечаване на задълженията по договора бил подписан запис на заповед, носещ
номера на сключения договор – 86240, за сумата 100886.66 евро, платим на
предявяване, като срокът за това бил до 61 м. от издаването. Ценната книга била
издадена от лизингополучателя - "Екопроект - С" ООД, чрез
представляващия Ц.С. Г. и авалиран от същия в личното
му качество.
На 05.11.2008 г. бил съставен
приемо-предавателен протокол към договор № 86240/03.11.2008 г., обективиращ
предаването на лизинговия автомобил.
Видно от представеното удостоверение за
наследници № 354/30.07.2012 г. е, че на 08.12.2010 г. Ц.С. Г., род. На *** г. е
починал и негов единствен наследник е ответника С.Ц.Г..
На 02.08.2011 г. до „Екопроект - С”
ООД, било изпратено уведомително писмо, с което лизингополучателя бил уведомен
за неизпълнението на задълженията си по
сключения договор за лизинг и бил поканен да ги заплати. С уведомително писмо
дружеството било уведомено, че в случай на неплащане на задълженията в 3-дн.
срок от получаване на писмото, договорът се счита за развален и освен дължимите
и падежирали суми по договора, се дължи и уговорената в чл. 30, ал. 1, б. „в”
неустойка, в размер на разликата между лизинговата цена на автомобила и
изплатените до 18.07.2011 г. погасителни вноски. Уведомителното писмо било
получено от ответното дружество, чрез управителя Ивайло Г. на 05.08.2011 г.
Видно от представения приемо-предавателен
протокол от 12.08.2011 г. лицето И.В., в качеството на управител на „Екопроект
– С” ООД, предал на представител на ищцовото дружество, лекия автомобил,
предмет на сключения договор за лизинг № 86240.
След извършена служебна справка в
електронния сайт на Търговски регистър при Агенция по вписванията, настоящият
състав установи, че с Решение № 38/11.09.2012 г., постановено по д.н. № 87/2012
г. на Търговищки Окръжен Съд е обявена неплатежоспособността на „Екопроект – С”
ООД с начална дата 15.05.2008 г., открито е производство по несъстоятелност,
обявен е длъжника в несъстоятелност.
Видно от обявяванията по партидата на
длъжника на 10.05.2013 г. е обявен Списък на приетите вземания, предявени в
срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, спрямо „Екопроект – С” ООД. В списъка под № 12
фигурира прието вземане на лизингодателя - ищец в настоящото производство срещу
несъстоятелния лизингополучател, общо в размер на 75464.94 лв., формирана от
просрочена главница за периода 03.09.2010 г. – 09.08.2011 г. – 28552.28 лв.;
просрочена възнаградителна лихва за периода 03.12.2010 г. – 09.08.2011 г. –
4802.17 лв.; застрахователни премии, данъци и такси за периода 04.02.2011 г. –
09.08.2011 г. – 3614.24 лв.; неустойка за разваляне на договора, считано от
09.08.2011 г. – 31251.11 лв.; законна лихва за забава за периода 10.08.2011 г.
– 11.09.2012 г.- 6745.13 лв.; разноски, направени след датата на разваляне на
договора – разходи за възстановяване на владение – 500.01 лв. и законна лихва
за забава за периода от 12.09.2012 г. до окончателното изплащане.
На 22.03.2013 г. до Смисел Ц.Г., в
качеството му на наследник на авалиста – Ц.С. Г. била изпратена нотариална
покана, рег. № 392 на Нотариус № 193 при НК, с която бил предявен за плащане издаденият
запис на заповед № 86240. Нотариалната покана била връчена на 10.04.2013 г.,
лично.
От заключението на назначената
ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и безпристрастно
дадено се установява, че към датата на прекратяване на договора за лизинг –
09.08.2011 г., задълженията по него възлизат на, както следва: непогасена
главница - 14598.89 евро; - непогасена
лихва – 2455.31 евро; - застраховка Каско – 1408.10 евро; - данък превозно средство
– 439.83 евро; - начислени неустойки – 2064.44 евро; - наустойка по чл. 30, ал.
1, б. “в” от Договора – 40278.48 евро. Установява се, че към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед – 27.03.2014 г. задълженията
на лизингополучателя по договора за лизинг възлизат на следните суми: -
непогасена главница – 14598.89 евро; - непогасена лихва – 2455.31 лв.; -
застраховка Каско – 1408.10 евро; - данък превозно средство – 439.83 евро; -
неустойка по чл. 30, ал. 1, б. “в” от Договора – 15978.46 евро и законна лихва
за периода 10.08.2011 г. – 27.03.2014 г. – 9037.62 евро, или общо в размер на
43918.22 евро. От заключението се установява още, че получената от вторичната
продажба на лекият автомобил, извършена на 11.11.2011 г., сума в размер на
55000.00 лв. или 28121.05 евро е осчетоводена при ищеца по партидата на
сключения договор като с нея са погасени част от задълженията на
лизингополучателя. От експертизата не се установява наличие на извършени
плащания по дълга след образуване на заповедното производство, срещу наследника
на починалия авалист.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск
черпи правно си основание в чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 4071/2014
г. на ВРС, ХХV с.
Предвид характера на предявения
иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид
искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената
тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната
сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако претендира
отхвърлянето на предявения иск.
В случая, не се спори между страните,
че издадената ценна книга - запис на заповед № 86240, обезпечава задължения на
дружеството „Екопроект - С” ООД, по договор за финансов лизинг на ППС №
86240/03.11.2008 г. Не се спори и че ценната книга е авалирана от Ц.С. Г.,
починал на 08.12.2010 г., чийто единствен наследник се явява ответника С.Ц.Г..
Съобразно разпоредбата на чл. 342, ал.
2 ТЗ, финансовия лизинг е договор, при който лизингодателя се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да
му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Финансовия лизинг се сключва
поначало за продължително време и има определен период, през който вещта трябва
да се ползва. Финансовият лизинг е смесен договор и в качеството на такъв
съчетава в себе си елементите на следните договори: - договорът за поръчка -
между лизингодателя и лизингополучателя; - договор за покупко-продажба на вещта
- между производителя или собственика и лизингодателя и договор за кредит -
между лизингодателя и лизингополучателя. Лизингодателя плаща вещта, за да може
лизингополучателя да я ползва, а последния се нуждае от нея, но няма достатъчно
средства, за да я придобие директно и затова ползва финансовите възможности на
лизингодателя.
Не се спори между страните, че
ответникът, в качеството на единствен наследник на починалия авалист, отговаря
за задълженията на последния.
В съответствие с фактическата
установеност по делото, съдът намира, че ищецът при условията на главно и пълно
доказване успя да докаже съществуването на вземане спрямо лизингополучателя по
силата на сключеният договори за финансов лизинг.
На следващо място, съдът намира,
още че възстановяването на държането върху лизинговата вещ от лизингодателя,
което в случая не е спорно между страните, че се е случило, също не води до
отпадане на задълженията на лизингополучателя по договора.
Както бе посочено по-горе,
лизингодателя като изправна страна по договора е упражнил надлежно правото си
на развалянето му, чрез изпратеното уведомително писмо от 02.08.2011 г., което
е надлежно получено от лизингополучателя, на 05.08.2011 г. Не се установява по
делото, в границите на предоставения 3-дневен срок от получаването задълженията
по договора да са били заплатени, поради което считано от 09.08.2011 г. са
настъпили последиците от упражненото от лизингодателя потестативно право и
договорът е бил развален, като е отпаднала облигационната обвързаност между
страните по вина на лизингополучателя. При това положение съобразно
разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от договора, Освен евентуалните неустойки при
прекратяване и разваляне на договора се дължи и пълно плащане на всички
приложими лизингови вноски за срока до прекратяването. Именно такава по
основание е и претенцията на ищеца в настоящото производство.
Доколкото не е спорно между
страните, че задълженията по договора са обезпечени с издадената ценна книга №
86240 от 03.11.2008 г., следва да бъде обсъдено съответствието му с
изискванията на чл. 535 и сл. ТЗ. Съставът на ВОС намира, че процесният записи на заповед съдържа всички реквизити, съобразно
посочената законова норма. Не съществува неяснота относно
качеството, в което наследодателя на ответника е подписал като издател ценната
книга – видно от съдържанието това е извършено именно в качеството на управител
на лизингополучателя – „Екопроект - С” ООД, със съответните идентификационни
данни. Видно пак от съдържанието на записът, той е платим на предявяване, което следва да бъде
извършено в срок до 61 м. от издаването. Такова предявяване е извършено до
ответника, в качеството му на наследник на авалиста, чрез нотариална покана от
22.03.2013 г., надлежно достигнала до ответника на 10.04.2013 г..
Тъй като бе доказано каузалното
правоотношение между приносителя и поемателя и връзката му с процесната запис
на заповед, то ценната книга установява от външна страна изискуемо и
ликвидно вземане на ищеца срещу издателя.
С авалирането на записът на заповед, наследодателя
на ответника е поел задължението да отговаря
солидарно за задължението във всичките му части, наред с издателя. То е
извършено в изискуемата от закона форма, съгласно чл. 484,
вр. чл. 537 ТЗ.
Установява се от представените
доказателства, че ответника е единствен наследник на починалия авалист и като
такъв придобива цялата наследствена маса като съвкупност от всички наследими
права и задължения. Следователно отговаря за всички задълженията на наследодателя
си. От страна на отевтника не са представени доказателства за ограничаване на
отговорността му като наследник – отказ от наследство или приемане на
наследството по опис. Напротив, представени от ищеца са доказателства (протокол
от общо събрание на съдружниците на „Екопроект – С” ООД от 02.03.2011 г.) за
взето решение за връщане на 2544 дяла от капитала на „Екопроект – С” ООД на
наследниците на починалия съдружник Цветан Г..
Поради което, настоящият състав приема,
че при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил, че е носител
на изискуемо и ликвидно вземане и срещу ответника, в качеството му на наследник
на авалиралото ценната книга лице.
От изложената по-горе фактическа
установеност по делото, безпротиворечиво
се установява, че задълженията по договор за финансов лизинг, след приспадане
на получената цена от вторична продажба на вещта и към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед в съда – 27.03.2014 г. възлизат общо на 43918.22 евро.
(Справка 6а на стр. 6 от заключението).
В тази сума обаче са включени
начислена законна лихва за периода следващ датата на прекратяването на договора
за лизинг – до депозиране на възражението и вземане за неустойка по реда на чл.
30, ал. 1, б. “в” от Договора, каквито вземания в исковата молба не се твърдят
от ищеца да са били предмет на издадената заповед по реда на чл. 417 ГПК.
Следователно обсъждането на основателността на иска следва да бъде
съсредоточено върху останалие посочени в Таблица 6а от заключението суми. От тях
не се установява съвпадане между твърденията на ищеца за основанието, на което
се претендират сумите и установеното от вещото лице, единствено по отношение на
сумата 2455.31 евро. За тази сума ищецът твърди, че се претендира като законна
лихва на осн. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД, начислена за период предхождащ развалянето на
договора, а именно 03.12.2010 г. – 09.08.2011 г. Видно от заключението на
вещото лице, същото е посочило единствено, че сумата представлява непогасена
лихва към 09.08.2011 г. (датата на разваляне на договора). Видно от приложение
№ 1, представляващо неразделна част от договора обаче, през време на
обвързаността на страните от него, лизингополучателя дължи лихвата уговорена в
чл. 11.8.1, възлизаща на 5.33 % на годишна база, която е заложена в лизинговите
вноски. Следователно претенцията на ищеца за сумата 2455.31 евро, няма за
произход обезщетение за забава на осн. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както се твърди, а
дължимата по договора възнаградителна лихва. Индиция в тази насока е и
посоченото в заключението на вещото лице отделно задължение за законна лихва,
след развалянето на договора. Следователно съществуването на задължение за сума
в размер на 2455.31 евро с произход законна лихва за забава, начислена върху
главницата от 14598.85 евро, дължима на осн. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД за период
предхождащ развалянето на договора 03.12.2010 г. – 09.08.2011 г. не е доказано
по основание, поради което искът в тази си част следва да бъде отхвърлен. Предвид съвпадането на
твърденията на ищеца с установените по делото останали задължения по договора и
след приспадането на сумата 2455.31 евро, искът следва да бъде уважен за сумата
16446.78 евро.
Предвид изхода на спора дължимо се явява задължението за заплащане на
законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда - 27.03.2014 г. до
изплащането.
С оглед
разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от
съда в исковото производство. Следователно с решението
си по установителния иск, съдът
дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство, като
произнасянето следва да бъде с осъдителен диспозитив. Предвид
установения размер на вземането, съдът намира, че размерът на дължимите
в заповедното производство разноски следва да бъде редуциран до 1498.48 лв..
При този изход от
спора, на ищеца се следват направените в хода на настоящото
производство разноски съразмерно с уважената част от иска, съобразно
представени доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Предвид претендирания размер
на адвокатското възнаграждение 1966.80 лв., следва да бъде извършена проверка
дали той надвишава предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум, съобразно релевираното възражение в тази насока от страна на
ответника. След извършена проверка съдът установи, че съобразно цената на
предявения иск минималния размер на адвокатското възнаграждение определен по
реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1, възлиза на 1639.08 лв., като след
начисляването на дължимия ДДС, същото възлиза на претендирания размер от
1966.80 лв., поради което не следва да бъде редуцирано. Съобразно това и на оснчл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска,
на ищеца се следват разноски възлизащи на сумата 2680.95 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Ц.Г., ЕГН **********, с местожителство *** ДЪЛЖИ НА „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
”Цариградско шосе”, № 40, представлявано от А.К.К. и Д.Н.Л., сумата
16446.78 евро (шестнадесет хиляди четиристотин четирдесет и шест евро и 78 евроцента), представляваща неиздължена главница по запис на заповед
№ 86240, издаден на 03.11.2008 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.03.2014 г. до окончателното й изплащане, по издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 4071/2014 г. на ВРС, ХХV с., на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до предявения размер от 18902.09 евро (осемнадесет хиляди деветстотин и две евро и 09 евроцента).
ОСЪЖДА С.Ц.Г., ЕГН **********, с
местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Цариградско шосе”, № 40,
представлявано от А.К.К. и Д.Н.Л., сумата 1498.48 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и осем лева
и 48 ст.), разноски в заповедното производство и сумата 2680.95 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева и 95 ст.), представляваща
съдебно-деловодни разноски в съдебното производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАпС в 2-седмичен срок от връчването
му със съобщение на страните.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. №
4071/2014 г. по
описа на ВРС,
ХХV с., да се върне на ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: