РЕШЕНИЕ
№ 1635
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.348, чл. 349
и чл. 346 от ГПК във вр. с чл.30 ал.3 от ЗС.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. Г. А., ЕГН –
**********, гр.*************, против Решение № 261971/14.07.2021г. на
Районен съд – Пловдив, VI гр.с. по гр.д.№ 19615/2018г., с което е -
изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба
недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с ИД 56784.553.1.8.75 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/05.10.2006г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота: гр.***************, който се намира в сграда № 8, разположена в
поземлен имот с ИД 56784.553.1, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 86.69 кв.м., прилежащи
части: изба № 21 и 1.159 % ид.ч. от общите части на сградата, стар ИД: няма,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56784.553.1.8.76, 56784.553.1.8.74, под обекта: 56784.553.1.8.63, над обекта:
56784.553.1.8.85, с действителна пазарна стойност 55 500 лв., като получената
1
от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно
техните квоти от правото на собственост, установени с решението по
допускане на делбата;
отхвърлени са предявените от нея против Р. А. В., ЕГН –
**********, и А. В. В., ЕГН – **********, със законен представител Р. А. В.
претенции за заплащане от всеки от тях на сумата от по 236,79 лв. – стойност
на платена ел.енергия за процесния недвижим имот за периода месец май
2018г. до месец юли 2020г.;
осъдена е да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата
от 1 110 лв. - държавна такса върху стойността на дела й;
осъдена е да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата
от 50 лв. - държавна такса по отхвърлените претенции по сметки;
осъдена е да заплати на Р. А. В. от гр.************, ет.****
сумата от 90 лв. направени по делото разноски.
Моли да бе отменено решението и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважи направената от нея възлагателна претенция по
отношение на процесния имот, както и да бъде уважена изцяло претенцията
по сметки.
Въззиваемите страни Р. А. В., ЕГН – **********, и А. В. В., ЕГН –
**********, чрез адв.М. С., депозират писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
С Решение № 4331/13.11.2019г. на Районен съд –Пловдив, VI гр.с.
по гр.д.№ 19615/2018г. е допусната съдебна делба по отношение на процесния
недвижим имот- жилище, находящо се на административен адрес в
гр.*************, при квоти ½ ид.ч. за Д. Г. А., ¼ ид.ч. за Р. А. В. и ¼ ид.ч.
А. В. В.. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В първото по делото заседание, след влизане в сила на
решението по допускане на съдебна делба, проведено на 19.10.2020г. е приета
претенцията за възлагане на процесния имот на Д. Г. А., както и предявените
2
от същата претенции по сметки за заплащане от всеки от ищците на сумата от
по 236,79 лв. – стойност на платена ел.енергия за имота за периода месец май
2018г. до месец юли 2020г.
Приети са представените от Д. Г. А. писмени доказателства –
разписки за платени суми в полза на „*********“ ЕАД чрез системата на
„Изипей“, както и извлечение от банкова сметка.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.П., майка на
ищцата, която изяснява, че дъщеря й няма достъп и ключ за жилището на ул.
„К.“. До деветия ден от смъртта на съпруга на ищцата – В., ищцата и
свидетелката поддържали връзка с неговите майка – В. и сестра – Д. Ищцата
не разполагала с никакви документи за апартамента. Веднъж видели, че от
инкасатора за водата била оставена бележка, че в жилището не живее никой.
По делото е прието заключение на изготвената СТЕ, според което
пазарната стойност на процесния недвижим имот възлиза на сумата от 55 500
лв., като имотът е неподеляем.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, според
което в процесния период е подавана /консумирана/ електрическа енергия в
обекта, като общата й стойност е 1539.36 лв. с ДДС. Сметките за консумирана
ел.енергия в периода май 2018г. – септември 2020г. са заплатени.
Районният съд, за да постанови решението, основни съображения,
че при избора на способа за извършване на делбата е от значение
обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба
имоти, тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса.
В случая до съдебна делба е допуснат неподеляем недвижим имот,
което обстоятелство не се спори между страните, видно е и от заключението
на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло
като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните.
Направено е искане за възлагане на процесния имот от страна на
ответницата Д. Г. А., като е посочено, че същата е многодетна майка, има
имотна нужда и не притежава друг жилищен имот. Районният съд е приел
претенцията за възлагане за неоснователна, тъй като не са били ангажирани
доказателства в подкрепа на същата, както и затова, че не е налице никоя от
хипотезите на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК за възлагане на процесния
3
недвижим имот. Направен е извод, че прекратяването на съсобствеността
следва да стане чрез изнасяне на имота на публична продан.
По отношение на исканията по сметки, Районният съд се е позовал
на разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, съгласно която - всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. В
случая Д. А. претендира заплащане на сумата от по 236,79 лв. от всеки от
ищците, стойност на платена ел.енергия за имота за периода месец май 2018г.
до месец юли 2020г. Към молбата от 10.07.2020г., с която са заявени
претенциите, са приложени писмени доказателства, като от заключението на
съдебно-техническата експертиза, прието в съдебно заседание на 11.05.2021г.,
което се констатира, че действително сметките за консумирана ел.енергия са
заплатени.
В проведеното съдебно заседание вещото лице инж. Л. К. е
разяснил, че е видял всички плащания от копията на разписките, издадени от
„Изипей“, на името на сродница на ответницата – В. И. А. Не може обаче да
се твърди с категоричност, че са платени от ответницата, тъй като титуляр на
партидата е именно посоченото лице, а не ответницата, както и предвид на
това, че през системата на „Изипей“ може да се плати сметката на друго лице.
Според вещото лице съвсем малка част от плащанията са по банкова сметка с
титуляр Д. А., но от представените писмени доказателства е видно, че част от
тях касаят месеците август и септември 2020г., тоест извън процесния период,
за който ответната страна претендира плащане на суми.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
I.По отношение на жалбата в частта против решението за
изнасянето на имота на публична продан.
Основните възражения на жалбоподателката се състоят в това, че
4
съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите
следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на
публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела
си от продажната цена. Делбеният имот е жилищен и е заявена претенция за
възлагане с нарочна молба от 10.07.2020г., в която е направено и изрично
изявление за неналичие на друг недвижими имот в патримониума като
съделител в делото.
Поддържа, че неправилно Районния съд е възприел в мотивите си,
че съсобствеността между съделителите е неподеляема и за нея като
съделител липсват основания за възлагане. Районният съд в никой етап от
делото не е дал и липсват указания и насоки при така заявената претенция
какви доказателства и как следва да организирам своята защитата за целите
на установяване и уважаване на възлагането на имота. С молба от
08.07.2019г. е посочила, че е родител в нужда, отглеждайки четири деца и
семейството е многодетно. Към молбата си е приложила четири броя акта за
раждане, видно от които е родител и децата ѝ са с български произход.
На следващо място, посочва, че делбеният имот е лично
имущество на наследодателя, като двамата с брат го придобили от
родителите, които го оставили /дарили/ с цел подсигуряването им.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се
оставят без уважение. Съгл. чл.349 ал.2 от ГПК - Ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с
друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията
по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
В конкретния случай не е налице хипотезата на „откриване на
наследството“, тоест произходът на съсобствеността между страните по
делото не е „по наследяване“, а е т.нар. „смесена“ съсобственост.
Първоначално имотът е придобит на 01.06.1994 г. чрез покупко/продажба от
В. И. А. и синът ѝ В. К. В. /поч. на *****г./.
Към момента на придобиване на имота В. И. А. е имала сключен
5
гр. брак с Г. В. А.
С Нот. акт за дарение №177/13.12.2010г., нот.д.№ 768/2010 г. по
описа на Нотариус ************, РС- Пловдив, В.И. А. и съпругът Г. В. А.
са дарили на дъщеря си Д. Г. А. ½ ид.ч. от описания процесен недвижим
имот.
Видно от Удостоверение № 10У-6560/16.11.2018г. В. К. В. е
оставил наследници Р. А. В. /преживяла съпруга/ и А. В. В. /син/.
Към датата на завеждане на исковата молба 07.12.2018г.
съсобствеността не попада в приложното поле на чл.349 ал.2 от ГПК, тъй като
ищците се легитимират като съсобственици по силата на наследствено
правоприемство, а ответницата Д. Г. А. се легитимира като съсобственик на
основание дарение.
Неоснователни са оплакванията, че не са били дадени указания
за доказване на претенцията, тъй като видно от протокола от първото съдебно
заседание на 19.10.2020 г. /на л.131/ във втора фаза на делбата, изрично е
било указано, че не сочи доказателства в подкрепа на направената от нейна
страна претенция за възлагане на процесния имот. Отделно от това, самата
жалбоподателка не твърди да е живяла в имота и дори споменава в жалбата
си, че нямала ключ за апартамента.
Решението за изнасяне на неподеляемия имот на публична
продан, като единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността,
е законосъобразно.
II.По отношение на жалба в частта против решението за
отхвърляне на претенцията по сметки, предявен на осн. чл.30 ал.3 от ЗС.
Основните възражения на жалбоподателката се състоят в това, че
всъщност тя поддържа за насрещната страна, че в никой момент от делото не
е оспорила извършено пълно заплащане на дължимата и начислена ел.енергия
в имота. Не са били оспорени извършените от нея плащания чрез системата
на „ИзиПей“ и по банков път. Не са били представени никакви документи,
които да установяват плащане от другата страна на части или пълно
погасяване на месечни дължими суми за ток в имота. В рамките на искането
по сметки безусловно е доказано, че е погасено задължение на другата страна.
Възражението относно незнанието, че за имота има задължения към
6
електроснабдяване са неотносими и не касаят безспорността на извършените
от нея плащания. Липсата на достъп до имота, какъв става ясно, че никоя от
страни няма, не е основание за неносене на ползите и тежестите от същия.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да ес
оставят без уважение, тъй като от приложените писмени доказателства /копия
от разписки/ за плащане е видно, че всички плащания са направени чрез
„Изипей“ и са с титуляр на името на В. И. А.
С приетата СТЕ с в.л. инж.Л. К. са направени констатации, че
титуляр на партидата е лицето В. И. А., а не ответницата Д. Г. А..
Конкретизира, че фактурите за консумирана ел.енергия са издадени на
Клиент с абонатния № ********** – В. И. А., електромер фабр.№ ******,
работещ в работна точка ИТН *******. Вещото лице е разяснило, че през
системата на „ИзиПей“ всеки може да плати сметката на друго лице.
Необосновано е твърдението на жалбоподателката, че претенцията
не била оспорена от насрещните страни, тъй като в първото съд.заседание на
19.10.2020г., втора фаза на делбата, от адв.С., в качеството на пълномощник
на Р. А. В. и А. В. В., е направено своевременно оспорване, като в тази насока
са изложени и съответните подробни правни аргументи.
III.Разноски.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателката ще бъде
осъдена да заплати на Р. А. В. и А. В. В. общо сумата 1 300 лв – платени в
брой за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261971/14.07.2021г. на Районен съд –
Пловдив, VI гр.с. по гр.д.№ 19615/2018г.
Осъжда Д. Г. А., ЕГН – **********, гр.***********, да заплати
на Р. А. В., ЕГН – **********, и А. В. В., ЕГН – **********, общо сумата
1 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1500/2022г. по описа на
Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
7
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8