Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 09.05.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично
заседание на десети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 341 по описа за
2017 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ищцата твърди, че на 10.02.2012
г., с нотариален акт № 36, том I, peг. № 272, нот. дело № 33/2012 г. на
нотариус Б.К., peг. № 073 в Нотариалната камара и с район на действие - Районен
съд - Радомир, ответникът е закупил от нейния първи братовчед - В.И.Б., следния
недвижим имот:
УПИ XVIII-108, с площ от 681 кв.
м, в кв. 9 по действащия регулационен план на с. Владимир, общ. Радомир, обл.
Перник, одобрен със заповед № III-140 от 25.03.1969 г., изменен със заповед №
641 от 30.11.2011 г. на кмета на община Радомир, при граници: улица, парцел
XVII - детска площадка, зелена площ и парцел XIX-109.
При изповядване на сделката
праводателят на ответника - В.И.Б., се легитимирал за собственик на процесния
имот с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 177, том I, peг. № 967, нот. дело № 151 от 30.06.2011
г. на нотариус Б.К., peг. № 073 в Нотариалната камара и с район на действие -
Районен съд - Радомир.
По силата на този нотариален акт В.Б.
бил признат за собственик на основание давностно владение и наследство на
следния недвижим имот:
Поземлен имот с пл. № 108, в кв.
9, с площ от 1220 кв. м, по регулационния план на с. Владимир, общ. Радомир,
обл. Перник, при граници: улица, парцел XIX-109, парцел XIV-107, имот с пл. №
107 и имот с пл. № 104, от който поземлен имот, съгласно одобрения със заповед
№ III-140 от 25.03.1969 г. регулационен план на с. Владимир, една част, с площ
от 1176 кв. м, попадала в границите и е отредена в парцел XVIII-108, в кв. 9,
за който парцел дворищно-регулационният план за придаваемите към него имоти по
регулация не бил приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок
нямало подадено заявление за това, а останалата част от този поземлен имот, с
площ от 44 кв. м, попадала в терен, отреден за „Детска градина”.
С влязъл в сила ПУП - план за
регулация, одобрен със заповед № 641 от 30.11.2011 г. на кмета на община
Радомир, част от УПИ XVIII-108, кв. 9 (по плана на с. Владимир от 1969 г.), се
присъединявал към УПИ XIX-109, в кв. 9 по плана на селото (собственост на В.И.Б.),
а остатъкът от УПИ ХVIII-108, в кв. 9 (по плана на с. Владимир от 1969 г.), с
площ от 681 кв. м, оставал в УПИ XVIII-108, като по този начин била изменена и
вътрешната дворищно-регулационна линия между УПИ XVIII-108 и УПИ XIX-109.
Новият УПИ XVIII-108, в кв. 9, с площ от 681 кв. м по плана на селото, бил именно
продаденият от В.И.Б. на ответника П.В.Г. процесен
имот.
Видно било от нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 95, том I, дело № 151 от 26.11.1987 г. на Е.Н.
- Радомирски районен съдия, че В. В.Б. (баща на В.И.Б.) и неговите двама братя –
Т. В.Б. и Ц. В.Б. (последният, от които баща на ищцата), били признати за
собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в
землището на с. Владимир, окръг Пернишки, а именно: дворно място от 1150 кв. м,
съставляващо урегулиран парцел XVIII за имот, с планоснимачен номер 108 от кв.
9 по дворищно-регулационния план на с. Владимир, окръг Пернишки, застроено с
къща и други подобрения, при граници: улица, детска градина, З.Т. и В.В.Б., с равни права за тримата.
Ищцата посочва, че на 04.07.2014
г. предявила иск по чл. 108 ЗС срещу братовчед ù В.И.Б., по който било
образувано гр. д. № 574 по описа за 2014 г. на Радомирския районен съд. По така
образуваното дело било постановено решение № 119 от 17.08.2015 г., влязло в
сила на 11.11.2015 г., с което В.И.Б. бил осъден да предаде на ищцата
владението на 1/3 ид. ч. от съсобствения им недвижим имот, описан в нотариален
акт № 177, том I, peг. № 967, нот. дело № 151/2011 г. от 03.06.2011 г.
Това обаче нямало как да се
случи, тъй като със заповед № 641 от 30.11.2011 г. на кмета на община Радомир
бил одобрен проект за изменение на ПУП - план за регулация на УПИ XVIII-108 от
кв. 9 по регулационния план на с. Владимир, общ. Радомир, одобрен със заповед №
III-140 от 25.03.1969 г. С посочената заповед № 641/2011 г. се изменяла
дворищно - регулационната линия между УПИ XVIII-108 и УПИ XIX-109 (вторият от
които бил изключителна собственост на В.И.Б.), като от УПИ XVIII-108 една част
се придавала към УПИ XIX-109 и се образувал нов урегулиран поземлен имот с
идентификатор УПИ XIX-109, а от останалата част от УПИ XVIII-108 се образувал
нов урегулиран поземлен имот с идентификатор УПИ XVIII-108 (с площ от 681 кв.
м). Ищцата моли съда да упражни косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК по
отношение на посочената заповед № 641 от 30.11.2011 г. на кмета на община
Радомир.
Наред с това, новообразуваният
имот УПИ XVIII-108, с площ от 681 кв. м, в кв. 9 по плана на с. Владимир, бил
именно процесният имот, който бил предмет на изповяданата сделка, сключена
между ответника по настоящото дело П.В.Г. и В.И.Б.. Съгласно разпоредбата на чл.
298, ал. 1 ГПК, съдебното решение имало сила само между страните по делото.
Поради това, решението на Радомирския районен съд, постановено по гр. д. №
574/2014 г., нямало действие по отношение на ответника в настоящото
производство, който придобил недвижим имот от праводател, който се легитимирал
за собственик на продавания имот на невалидно правно основание, т. е.
ответникът придобил имота от несобственик.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да предаде на ищцата владението на следния
недвижим имот:
1/3 ид. част от дворно място от
1150 кв. м, съставляващо урегулиран парцел XVIII за имот, планоснимачен номер
108 от кв. 9 по дворищно - регулационния план на с. Владимир, окръг Пернишки,
одобрен със заповед № III-140/25.03.1969 г., застроено с къща и други
подобрения, при граници: улица, детска градина, З.Т. и В. В.Б. (в който имот се
включва и УПИ XVIII-108, с площ от 681 кв. м, в кв. 9 по действащия план на с.
Владимир), изменен със заповед № 641 от 30.11.2011 г., с която се изменя
дворищно-регулационната линия между УПИ XVIII-108 и УПИ XIX-109, като от УПИ
XVIII-108 една част се придава към УПИ XIX-109 и се образува нов урегулиран
поземлен имот с идентификатор УПИ XIX-109, а от останалата част от УПИ XVIII-108
се образува нов УПИ XVIII-108.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК
ищцата моли съда да отмени съставения на 03.06.2011 г. констативен нотариален
акт № 177, том I, peг. № 967, нот. дело № 151 от 30.06.2011 г. на нотариус Б.К.,
peг. № 073 в Нотариалната камара и с район на действие - Районен съд - Радомир.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като
неоснователен. Твърди, че не знаел за образуваното гр. д. № 574/2014 г. по
описа на PC - Радомир, нито е участвал в производството като страна, свидетел,
трето лице - помагач или под каквато и да било друга форма.
Посочва, че на 10.02.2012 г., в
режим на съпружеска имуществена общност, със съпругата му Радостина Велкова
Гергинова, закупил от В.И.Б. следния недвижим имот: УПИ, с площ от 681 кв. м,
находящ се в населената част на с. Владимир, общ. Радомир, обл. Перник, който
съгласно сега действащия регулационен план на с. Владимир, одобрен със заповед
№ III-140 от 25.03.1969 г. и изменен със заповед № 641 от 30.11.2011 г. на
кмета на община Радомир, съставлява парцел XVIII - 108 (осемнадесети за имот с
планоснимачен номер сто и осми), в кв. 9 (девети), при граници на този
урегулиран поземлен имот: улица, парцел XVII (седемнадесети) - детска площадка,
зелена площ и парцел XIX - 109 (деветнадесети за имот с планоснимачен номер сто
и девети), съгласно нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 36,
том I, peг. № 272, дело № 33 от 2012 г. на нотариус Б.К., вписан в НК под №
073. В.Б. уверил ответника и неговите близки, че е собственик на имота.
Нотариусът също уверил ответника от представените документи, че лицето е
единствен собственик на имота. Оттогава до получаване на процесната искова
молба, ответникът не бил уведомяван и не знаел за претенции на трети лица върху
имота. От закупуването му със съпругата му владеели необезпокоявано и
непрекъснато имота. Декларирали го в данъчната служба още на 22.03.2012 г. и
оттогава до настоящия момент заплащали данъците за него. През 2013 г. започнал
процедура по снабдяване с виза за строителство и предприел действия по
присъединяване на имота към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. От закупуването на имота ответникът, съпругата му и
техни близки редовно посещавали имота, поне два пъти месечно, облагородявали го
всяка година, а през 2014 г. изградили ограда от едната страна - към парцел
XVII-104 и същата година извикали геодезисти, които заснели парцела и поставили
колчета.
Твърди, че от представеното от
ищцата удостоверение за наследници и нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 95, том I, дело № 151 от 26.11.1987 г., съставен от . Н. - Радомирски
районен съдия, било видно, че неговият праводател В.И.Б.,
притежавал 1/3 ид. ч. от парцел XVIII - 108
(осемнадесети за имот с планоснимачен номер сто и осми), в кв. 9 (девети) по
регулационния план на с. Владимир, с площ от 681 кв. м, от което следвало, че с
покупко - продажбата от 10.02.2012 г., ответникът, в режим на СИО със съпругата
му, е станал собственик на притежаваната от В.И.Б. 1/3 ид.
ч. от имота. За останалите 2/3 ид. ч. от парцел XVIII - 108 (осемнадесети за
имот с планоснимачен номер сто и осми), в кв. 9 (девети) по регулационния план
на с. Владимир, с площ от 681 кв. м, се позовава на изтекла към датата на
подаване на исковата молба, а именно 17.05.2017 г., придобивна давност. Сочи,
че когато приобретател придобива от несобственик, но без да знае това,
владението му е добросъвестно, ако е основано на валидна сделка и може да
доведе до придобиване на собствеността с кратката придобивна давност по чл. 79,
ал. 2 ЗС. Ищцата била прекъснала придобивната давност на 17.05.2017 г., когато
е предявила иска по чл. 108 ЗС срещу ответника, но към тази дата вече била
изтекла 5 - годишната придобивна давност и ответникът е станал собственик и на
останалите 2/3 ид. ч. от парцел XVIII - 108 (осемнадесети за имот с
планоснимачен номер сто и осми), в кв. 9 (девети) по регулационния план на с.
Владимир, с площ от 681 кв. м.
По иска с правно основание чл.
537, ал. 2 ГПК счита, че ако цитираният нотариален акт подлежи на отмяна, това
е трябвало да бъде поискано в производството по гр. д. № 574/2014 г. по описа
на PC - Радомир, което не било сторено, поради което искането за отмяна на
нотариалния акт било недопустимо.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът, редовно призован, се
явява лично в
съдебно заседание и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения
иск.
Третите лица – помагачи – Й.Б., С.А.
и Е.Б., конституирани с определение от 20.09.2018 г., не се явяват в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот №
9, том II, дело № 131/1987 г. на Радомирски районен съдия се установява, че В.В.Б., Т. В.Б. и Ц. В.Б. са признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици при равни права на дворно място, с площ 1150 кв. м,
съставляващо УПИ XVIII-108 от
кв. 9 по дворищно – регулационния план на с. Владимир, застроено с къща и други
подобрения, при граници: улица, детска градина, З.Т. и В. В.Б..
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 177, том I, рег. № 967, дело №
151/2011 г. на нотариус Б. Каленков, с район на действие – района на РС –
Радомир, се установява, че В.И.Б. е признат за собственик на поземлен имот с
пл. № 108, в кв. 9, с площ от 1220 кв. м, по регулационния план на с. Владимир,
общ. Радомир, обл. Перник, при граници: улица, парцел XIX-109, парцел XXIV-107, имот с пл. № 107 и имот
с пл. № 104, от който поземлен имот, съгласно одобрения със заповед № III-140
от 25.03.1969 г. регулационен план на с. Владимир, една част, с площ от 1176
кв. м, попада в границите и е отредена в парцел XVIII-108, в кв. 9, за който
парцел дворищно-регулационният план за придаваемите към него имоти по регулация
не е приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено
заявление за това, а останалата част от този поземлен имот с площ от 44 кв. м.
попада в терен, отреден за „Детска градина”.
По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 36, том I, рег. № 272, дело № 33/2012 г. на нотариус Б. К., с район на
действие – района на РС – Радомир, по силата на който В.И.Б. е продал на
ответника П.В.Г. следния свой недвижим имот, находящ се в. Владимир, общ. Радомир,
обл. Перник: УПИ
XVIII-108, с площ от 681 кв. м, в кв. 9 по действащия регулационен план на с.
Владимир, общ. Радомир, обл. Перник, одобрен със заповед № III-140 от
25.03.1969 г., изменен със заповед № 641 от 30.11.2011 г. на кмета на община
Радомир, при граници: улица, парцел XVII - детска площадка, зелена площ и
парцел XIX-109.
По делото е представена и заповед № 641/30.11.2011 г. на кмета на община
Радомир, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план –
план за регулация на УПИ XVIII-108 от кв. 9 по регулационния план на с. Владимир, одобрен със заповед № III-140/25.03.1969 г., като дворищно
– регулационната линия между УПИ XVIII-108 и УПИ XIX-109 се
изменя, като от УПИ XVIII-108 една част се придава към УПИ XIX-109 и се образува
нов урегулиран поземлен имот с идентификатор УПИ XIX-109, а от останалата част
от УПИ XVIII-108 се образува нов урегулиран поземлен имот с идентификатор УПИ
XVIII-108 от кв. 9 по плана на селото.
От представеното по делото влязло в сила решение № 119/17.08.2015 г. по гр.
д. № 574/2014 г. по описа на РС – Радомир се установява, че със същото е
признато за установено по предявен от Р.Ц.Б. срещу В.И.Б. иск с правно
основание чл. 108 ЗС, че ищцата Р.Б. е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен
имот с пл. № 108, в кв. 9, с площ от 1220 кв. м, по регулационния план на с.
Владимир, общ. Радомир, обл. Перник, при граници: улица, парцел XXIV-107, имот с пл. № 107 и имот
с пл. № 104, от който поземлен имот, съгласно одобрения със заповед № III-140
от 25.03.1969 г. регулационен план на с. Владимир, една част, с площ от 1176
кв. м, попада в границите и е отредена в парцел XVIII-108, в кв. 9, за който
парцел дворищно-регулационният план за придаваемите към него имоти по регулация
не е приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено
заявление за това, а останалата част от този поземлен имот, с площ от 44 кв. м,
попада в терен, отреден за „Детска градина”. Със същото решение ответникът е
осъден да предаде на ищцата владението върху така описания имот.
По делото е представено и удостоверение за наследници, с изх. № ГР-14-1445/29.04.2013 г.,
издадено от Столична община, р-н „Люлин“, от което се установява, че ищцата Р.Б.
е наследник на Цанко В.Б., п. на 22.12.1988 г.
От ответника в производството са представени удостоверение по декларирани
данни, с изх. № **********/27.04.2016 г. и удостоверение по декларирани данни,
с изх. № **********/27.04.2016 г., двете издадени от Община Радомир, от които
се установява, че ответникът П.Г. и Р. Г. са декларирали с декларации по чл. 14 ЗМДТ от 2012 г. недвижим имот, съставляващ УПИ XVIII-108, с площ от 681 кв. м,
в кв. 9 по действащия регулационен план на с. Владимир, общ. Радомир, обл.
Перник.
Ответникът е представил и приходни квитанции за заплатени по сметка на
община Радомир данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот,
находящ се в с. Владимир, общ. Радомир, обл. Перник.
По делото са представени и 2 бр. декларации с нотариална заверка на
подписите, с които В.И.Б. и В.А. А. са изразили
съгласие ответникът П.Г. да построи жилищна сграда на границата с техните
имоти, на разстояние по-малко от предвиденото по закон.
От ответната страна е представен и предварителен договор от 05.12.2013 г.,
сключен между „ЧЕЗ Разпределение България” АД и П.В.Г., с предмет
присъединяване към разпределителната електрическа мрежа, собственост на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, на обект: „жилищна сграда”, находяща
се в с. Владимир, УПИ XVIII-108, кв. 9 по регулационния план на селото.
В хода на производството са събрани и други писмени доказателства, които са
неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен
акт.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля В. А., от показанията на който се установява, че ответникът и
съпругата му са закупили дворното място в с. Владимир, след което всяка година
са идвали и са почиствали мястото, като ответникът и неговият праводател В.Б. са възстановили оградата на място. Според
свидетеля ответникът е разполагал с всички документи за строеж на сграда в
имота. Свидетелят твърди, че никой не е пречил на ответника да ползва имота си.
По делото е прието и заключение по изслушаната съдебно – техническа
експертиза, от което се установява, че по нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 95, том I, дело № 131/1987 г. дворното място, съставляващо
урегулиран парцел XVIII за имот планоснимачен номер
108 от квартал 9 по дворищно - регулационния план на с. Владимир, при граници:
улица, детска градина, З.Т. и В. В.Б., е с площ от 1150 кв. м. Нотариалният акт
е съставен за имот по регулационния план на селото. По нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №
177, том I, peг. № 967, дело № 151 от 2011 г., поземленият имот, находящ се в
населената част на с. Владимир, общ. Радомир, който поземлен имот съставлява
имот планоснимачен номер 108 по кадастралния план на с. Владимир, в квартал 9
по регулационния план на същото село, е с площ от 1220 кв. м. Нотариалният акт
е съставен за имот по кадастралния план на селото. Имотът, описан в нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 95, том I, дело № 131/1987 г., отговаря
на имота, описан в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство № 177, том I, peг. № 967, дело № 151 от 2011
г.
Със заповед № 641 от 30.11.2011 г. на кмета на община Радомир дворното
място от 1150 кв. м, съставляващо стар парцел XVIII-108 от кв. 9 по плана от
1969 г. на с. Владимир, е разделено на две части - северозападна и югоизточна.
Северозападната част на стария парцел запазва номера си - XVIII-108, а
югоизточната част преминава към УПИ XIX-109. Заповедта е издадена за имоти по
регулационния план на селото. Новообразуваният със заповед № 641 от 30.11.2011
г. на кмета на община Радомир УПИ XVII-108 е част от стария парцел XVIII-108 от
кв. 9 по плана от 1969 г. (северозападната част).
Новообразуваният със заповед № 641 от 30.11.2011 г. на кмета на община
Радомир УПИ XIX-109 съдържа в себе си част от стария парцел XVIII-108 от кв. 9
по плана от 1969 г. (югоизточната част).
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени
събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във
връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно – техническа
експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност
съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Предвид указанията, дадени с
определение № 601/13.07.2017 г. по в. ч. гр. д. № 417/2017 г. по описа на ОС –
Перник, съдът намира предявения иск по чл. 108 ЗС за допустим. Налице е правен
интерес от завеждането му, след като ищцата твърди, че е собственик на вещта, а
ответникът оспорва или нарушава правото ѝ. Държането на вещта от
несобственик е действие, което оспорва и засяга правото на собственост, поради
което и действителният собственик на вещта има правен интерес да заведе иска по
чл. 108 ЗС срещу всяко лице, което владее или държи вещта без основание.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да
се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца
и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без
основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване
на три предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик на процесната
вещ на заявеното в исковата молба основание, че ответникът я държи или владее и
тази фактическа власт се осъществява без основание. На първо място ищецът по ревандикацията
следва да докаже по някой от законно установените способи активната си
легитимация, т. е. правото си на собственост върху вещта, а от друга страна
трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че вещта се
намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я
държи, следва да му я върне.
Предметът на иска се определя от
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум. При предявен
иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе само по
наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право (решение №
476 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.). В
случая ищцата е изложила твърдения, че е собственик на процесната идеална част
от недвижимия имот по силата на наследствено правоприемство от нейния баща Ц. В.Б.,
поради което съдът дължи произнасяне единствено по така наведеното основание от
ищцата за придобиване на собствеността.
Страните не спорят, а се
установява и от събраните по делото доказателства по безспорен начин, че ищцата
е единствен наследник по закон на Цанко В.Б., п. на 22.12.1988 г.
Не се спори между страните и че
по силата на нотариален акт № 95, том I, дело № 151 от 26.11.1987 г. на Елена
Николова - Радомирски районен съдия, наследодателят на ищцата – Цанко В.Б.,
заедно с неговите двама братя – Т. В.Б. и В. В.Б., са признати за собственици
по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на
с. Владимир, окръг Пернишки, а именно: дворно място от 1150 кв. м, съставляващо
урегулиран парцел XVIII за имот, с планоснимачен номер 108 от кв. 9 по
дворищно-регулационния план на с. Владимир, окръг Пернишки, застроено с къща и
други подобрения, при граници: улица, детска градина, З.Т. и В. В.Б., с равни
права за тримата. При това положение и след като ищцата е единствен наследник
по закон на починалия Ц. В.Б., следва, че същата е придобила по силата на
наследствено правоприемство собствеността върху 1/3 ид. ч. от така описания
имот.
Безспорно се установява по делото
от приетата и неоспорена от страните СТЕ, че имотът, описан в нотариален акт № 95,
том I, дело № 151 от 26.11.1987 г. на Е. Н. - Радомирски районен съдия, е
идентичен с имота, описан в нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 177, том I, peг. № 967, нот. дело
№ 151 от 30.06.2011 г. на нотариус Б.К., peг. № 073 в Нотариалната камара и с
район на действие - Районен съд – Радомир, по силата на който праводателят на
ответника е признат на основание чл. 587, ал. 2 и ал. 3 ГПК за собственик на същия
имот.
Не съществува спор между страните
и че по силата на заповед № 641 от 30.11.2011 г. на кмета на община Радомир е
одобрен проект за изменение на ПУП – план за регулация, вследствие на което от
така описания в двата нотариални акта недвижим имот една част се присъединява
към УПИ XIX-109, в кв. 9 по плана на селото (собственост на В.И.Б.), а
останалата част от УПИ ХVIII-108, в кв. 9 (по плана на с. Владимир от 1969 г.),
с площ от 681 кв. м, се обособява в нов УПИ XVIII-108, като по този начин е
изменена и вътрешната дворищно-регулационна линия между УПИ XVIII-108 и УПИ
XIX-109.
В депозираната искова молба
ищцата е поискала от съда да упражни косвен съдебен контрол по отношение на
горепосочената заповед на кмета на общината.
Упражняването на косвения съдебен контрол е свързано със задължението
на съда за
преценка на правопораждащите факти и го задължава да
констатира нищожността или незаконосъобразността на един административен
акт и с оглед на това, без
да го изменява
или отменява, да приеме съществуването
или не на
определени правоотношения. Този институт намира приложение само в гражданския процес, който има за
предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен
акт е възможно да представлява факт с правно значение
(например правопораждащ факт). Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК съдът не може
да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв
акт се противопоставя
на страна по делото, която
не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В случая искането на ищцовата страна е основателно, тъй като същата не е
била страна в административното производство по издаването и обжалването на
оспорения административен акт.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган - кмета на община
Радомир, чиято компетентност произтича пряко от разпоредбата на чл.
129, ал. 2 ЗУТ. Заповедта отговаря на изискването за форма на административния
акт по чл.
59, ал. 2 АПК, като е издадена в писмена форма, подписана е от нейния издател
и съдържа правни основания за издаването
ú. Ищцата не
е изложили никакви доводи какви конкретни пороци са допуснати при издаването на
заповедта, поради което настоящият съдебен състав е на становище, че същата е
валиден административен акт и като такъв е породила присъщите ѝ правни
последици.
При това положение, съдът следва
да се произнесе по наведените от ответника в отговора на исковата молба
правоизключващи собствеността на ищцата възражения.
На първо място тук следва да се
посочи, че ответникът безспорно е придобил собствеността върху 1/3 ид. ч. от
описания в нотариален акт № 36, том I, peг. № 272, нот. дело № 33/2012 г. на
нотариус Б.К., peг. № 073 в Нотариалната камара и с район на действие - Районен
съд – Радомир, недвижим имот, тъй като неговият праводател
В.И.Б. се легитимира като собственик на процесната идеална част по силата на
наследствено правоприемство от своя баща В.В.Б.,***.
Ответникът се е позовал в
отговора на исковата молба и на изтекла в негова полза придобивна давност за
останалите 2/3 ид. ч. от имота, твърдейки, че притежава качеството на
добросъвестен владелец и като такъв е придобил
на основание 5-годишно давностно владение останалите 2/3 ид. ч. от имота. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната
от закона форма е била опорочена, като добросъвестността
е достатъчно да е съществувала при възникване на правното
основание. В настоящия случай ответникът е започнал да владее
процесния имот от м. февруари 2012 г. на годно правно основание - нотариален акт № 36/2012 г. на нотариус Б. К., с район на действие – Районен съд - Радомир, без да знае, че продавачът В.Б. не е собственик на имота. Това е така, тъй като имотът,
предмет на сделката, е новообразуван такъв по силата на заповед № 641/30.11.2011 г. на кмета на община Радомир, след
разделянето на УПИ XVIII-108 по
регулационния план на с. Владимир, одобрен със заповед № III-140/25.03.1969 г., поради което ответникът обективно не е
бил в състояние да разбере, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от същия. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че на това основание ответникът е добросъвестен владелец на процесния
имот от 2012 г. В случая предписаната
от закона форма при сключване
на сделката не е била опорочена. Според съдебната практика
добросъвестният владелец, придобил
имота на правно основание от несобственик, става собственик, но само ако упражнява
фактическата власт върху него несъмнено,
спокойно, явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона. В случая, предвид показанията на
разпитания по делото свидетел и ангажираните писмени доказателства, от които става
ясно, че ответникът ежегодно посещава имота, поддържа го и го почиства, като го
е оградил, снабдил се е с необходимите документи за започване на строеж на
жилищна сграда в имота и наред с това още през 2012 г. той и неговата съпруга
са го декларирали данъчно пред община Радомир и при липсата на данни владението
му да е оспорено от трето лице през процесния период,
съдът приема, че същият е упражнявал явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота, продължило
повече от пет години, като
владението е установено въз основа на правна сделка
– основание годно да направи владелеца
собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик на останалите 2/3 ид. ч. от
имота, поради което следва да се приеме, че
на основание чл. 79, ал. 2 ЗС е придобил правото на собственост и върху останалите 2/3 ид. ч. от
имота, на които праводателят по сделката не
е бил собственик – така: решение № 309/06.12.2012
г. по гр. д. № 697/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о. Исковата молба е подадена
на 17.05.2017 г., т. е. след изтичането на 5-годишния давностен
срок, след който ответникът е придобил собствеността върху процесните
идеални части на оригинерно основание.
По изложените дотук съображения
съдът намира, че е безпредметно обсъждането на останалите две предпоставки за
уважаване на исковата претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Тъй като уважаването на иска с
правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от уважаване на предявения иск с
предмет засегнато право на собственост на ищцата (решение № 130/19.12.2017 г.
по гр. д. № 666/2017 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.), в случая, предвид
отхвърлянето на иска с правно основание чл. 108 ЗС, на отхвърляне подлежи и
искането за отмяна на нотариален акт № 177, том I, peг.
№ 967, нот. дело № 151 от 30.06.2011 г. на нотариус Б.К.,
peг. № 073 в Нотариалната камара и с район на действие
- Районен съд – Радомир.
По разноските:
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата
от 650,00 лева – разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Ц.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу П.В.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника, че ищцата Р.Ц.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** е
собственик на 1/3 ид. част от дворно място, с площ 1150 кв. м, съставляващо
урегулиран парцел XVIII за имот, планоснимачен номер 108 от кв. 9 по дворищно -
регулационния план на с. Владимир, окръг Пернишки, одобрен със заповед №
III-140/25.03.1969 г., застроено с къща и други подобрения, при граници: улица,
детска градина, З.Т. и В. В.Б., от който имот по силата на заповед № 641 от
30.11.2011 г. на кмета на община Радомир, една част се придава към УПИ XIX-109
и се образува нов урегулиран поземлен имот с идентификатор УПИ XIX-109, а от
останалата част се образува нов УПИ XVIII-108, с площ от 681 кв. м, в кв. 9 по
действащия регулационен план на с. Владимир, общ. Радомир, обл. Перник, одобрен
със заповед № III-140 от 25.03.1969 г., изменен със заповед № 641 от 30.11.2011
г. на кмета на община Радомир, при граници: улица, парцел XVII - детска
площадка, зелена площ и парцел XIX-109 и за ОСЪЖДАНЕТО на ответника П.В.Г., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да предаде на ищцата Р.Ц.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *** владението на посочената идеална част от имота.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищцата Р.Ц.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** за отмяна, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на нотариален акт № 177, том I, peг. № 967, нот.
дело № 151 от 30.06.2011 г. на нотариус Б.К., peг. № 073 в Нотариалната камара
и с район на действие - Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА Р.Ц.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сума в размер на 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
сторени от ответника деловодни разноски.
Решението е постановено при
участието на третите лица - помагачи Й.С.Б., С.В.А. и Е.В.Б..
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.