№ 463
гр. Бургас, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело №*0212100501274 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ищцата Ж. ХР. М.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. А., ул. „И.М.“ № 2, вх.* против решение № 260847 от
10.06.2021 г., постановено по гр. дело № 783/2020 г. по описа на РС- Бургас, в частта, с
която е отхвърлен иска й за осъждане на СТ. Г. АРН., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас,
ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап. д. да й заплати на основание чл. 45 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
обезщетение в размер на 4000 лв.- главница за неимуществени вреди, изразяващи се в
дълготраен стрес, негативни психични изживявания, накърняване на честта, достойнството
и доброто й име, причинени вследствие подадено о ответника заявление с вх. № 94-00-720/
14.03.2019 г. до кмета на Община Айтос, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление - 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и искането й за
присъждане на разноски по делото.
Жалбоподателката изразява недоволство от решението в обжалваната му част, като
навежда доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и
несправедливост. Твърди се, че процесното деяние е доказано, че е извършено от ответника
и причинно-следствената връзка между деянието и последиците, като въззивницата сочи, че
ответника не е опровергал презумпцията за вината си. По подробно изложените в жалбата
съображения се иска отмяната на решението в обжалваната му отхвърляща главните искове
част и постановяване на ново, с което исковете й да бъдат уважени. Претендира се
присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание
въззивницата, чрез упълномощения й процесуален представител поддържа въззивната си
жалба и моли за уважаването й. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият СТ. Г. АРН. е депозирал писмен
отговор, в който счита, че в обжалваната му част решението е правилно, законосъобразно,
обосновано, тъй като е изградено въз основа на събраните по делото и правилно
1
кредитирани от съда доказателства, за което излага подробни съображения. Моли за
потвърждаването му в обжалваната му част. Претендира разноските във въззивното
производство Направени са доказателствени искания, които въззивният съд е оставил без
уважение. В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноските по делото.Представя писмени бележки.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Пред районният съд ищцата М. е предявила искове за осъждане на ответника А. да й
заплати сумата от 4000 лв.- главница за неимуществени вреди, изразяващи се в дълготраен
стрес, негативни психични изживявания, накърняване на честта, достойнството и доброто й
име, причинени вследствие подадено от ответника заявление с вх. № 94-00-720/ 14.03.2019
г. до кмета на Община Айтос, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление - 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил основателността на
исковете, като е предявил насрещни искове за осъждане на ищцата да му заплати
имуществени вреди в размер на 70 лв. за унищожаване на 5 колове и пет чукана.
Така предявените първоначални и насрещни искове са квалифицирани от районния
съд с правно основание, като следва: по искове на ищцата - чл. 45 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,а по
насрещните искове на ответника – чл. 45 от ЗЗД.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло
първоначалните искове и насрещния иск, като предмет на въззивно обжалване е решението,
само в частта досежно отхвърлените искове на ищцата. За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че в подадено от ответника заявление от 14.03.2019г., на
което ищцата основава претенцията си за вреди от непозволено увреждане липсват
отправени от ответника спрямо нея клеветнически изразни средства, обиди или приписване
на престъпление, поради което не е доказано, че е налице твърдяното в исковата молба
деяние, изразяващо се в накърняване на частта, достойнството и доброто име на ищцата.
Съдът е приел, че състоянието, което ищцата твърди, че се намира не се дължи на
подаденото от ответника заявление, както и, че не е налице и причинно-следствена между
него, последствалите от него проверки и състоянието на ищцата.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
неговата нищожност или недопустимост, поради което намира, че същото е валидно и
допустимо.
Настоящата инстанция като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд споделя
изцяло изложените от районния съд мотиви и препраща изцяло към тях на основание чл.272
от ГПК. В допълнение, в рамките на обхвата на въззивната проверка съобразно наведените
съображения във въззивната жалба, съдът намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че предмет на исковата претенция, предявена
от ищцата са само действията на ответника, изразяващи се в подадена на представеното по
делото заявление вх. № 94-00-720/ 14.03.2019 г. до кмета на община Айтос, поради което
всички останали отношения между страните, са неотносими по делото и изложените в
2
жалбата съображения за тях не следва да се обсъждат.
Твърденията на ищцата са, че подаденото от ответника заявление от 14.03.2019г. до
кмета на Община Айтос и последвалите от него действия на общинската администрация са й
причинили дълготраен стрес, негативни психични изживявания, накърняване на честта,
достойнството и доброто й име. Тези обстоятелства ищцата счита, че представляват
претърпени от нея неимуществени вреди, чиято обезвреда търси от ответника в размер на
4 000 лв., ведно със законната лихва от деянието 14.03.2019г. – подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
С процесното заявление, подадено от ответника на 14.03.2019г., е поискано
съдействие от кмета на Община Айтос за разрешаване на проблем, изразяващ се в това, че
на 10.03.2019г. по време на изграждане на напречна стена, ищцата била навлязла в имота му
и счупила негови бетонови колове. Поискано е също така извършване на замерване от
компетентните органи и определяне на широчината на пътя, който била заградила ищцата,
тъй като последната претендирала за широчина от 6м. Изискана е и проверка дали тя има
право да изгражда описаната напречна стена, по съображения, че така се спирал достъпът до
реката, както и замерване на мястото, заградено от ищцата и преценка дали то съотвества
на документа й за собственост. Изложени са и твърдения, че ищцата е изсякла дървета до
реката и е изградила каменна ограда.
По делото е установено, че въз основа на посоченото заявление общинската
администрация е извършила проверка, завършила с издаден констативен акт от 08.05.2019г.,
че извършения от ищцата строеж на бетонна стена е незаконен, поради липса на издадени
строителни книжа по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.Въз основа на констативния акт,
кметът на община Айтос е издал заповед от 27.06.2019г. за принудително премахване на
незаконния строеж. Заповедта е отменена от съда като незаконосъобразна с влязло в законна
сила на 23.10.2020г. съдебно решение от 10.01.2020г. по адм.д. 1872/2019г. по описа на
Административен съд- Бургас, потвърдено с решение от 23.11.2020г. по адм. д. 3748/2020г.
по описа на ВАС, по съображения, че изградената от ищцата стена не е незаконен строеж,
тъй като съобразно височината на стената за изграждането й съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 от
ЗУТ не се изискват строителни книжа, както и, че същата е изградена на различно от
посоченото в заповедта място – в края на пътя, отбелязан на плана, завършващ с дере, а не
като стена преграждаща път за обществен достъп, както неправилно е посочено в заповедта.
Изграждането на гореописаната подпорна стена от ищцата, с цел укрепване на
граничещия терен, представляващ дере с голяма денивелация, както и разширяване на пътя
чрез насипване на фракции, не се оспорва от страните, като същото се установява по
безспорен начин и от събраните по делото доказателства. Установено е също, че при
извършване на строежа при маневра, бетоновозът, който е пристиснал на място е съборил
няколко колчета от оградата на ответника, както и, че при изграждане на подпорната стена
ищцата е изкоренила храсталаци, а не дървета, а на тяхно място е залесила нови дръвчета.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
3
Както правилно е приел районния съд, така предявените искове намират своето
правно основание по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като в случай, че се установи доказаност на иска
по основание, размерът на вредите следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическия състав на
деликтната отговорност, следва да са налице следните предпоставки: противоправно
поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищцата вреди, причинна връзка
между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно
презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на
противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на
вината носи ответника. За установяване на останалите предпоставки на деликтната
отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК носи от ищцата - при
условията на пълно и главно доказване.
Не се спори, че именно ответникът е автор на процесното заявление от
14.03.2019г.,което е подал до кмета на Община Айтос, както и на изложените в него факти и
обстоятелства. За да може обаче горепосоченото поведение на ответника да ангажира
деликтната отговорност му спрямо ищцата, е необходимо същото да е противоправно, т.е. с
поведението си ответникът да е нарушил законова забрана, респ. общото задължение да не
се вреди другиму спрямо ищцата. В случая това означава, че изложените от ответника в
заявлението факти и обстоятелства следва да са едновременно както неистински, така и
позорни за ищцата, т.е. неоснователно да са я злепоставили съобразно твърденията й. В
настоящата хипотеза, както правилно е приел районния съд изложеното в заявлението на
ответника няма клеветнически твърдения спрямо ищцата, нито съдържа обидни думи или
квалификации, нито й приписва престъпление, а единствено съдържа искане за извършване
на проверка на извършените от ищцата действия.
Безспорно трайната съдебна практика приема, че сезирането на надлежните органи на
властта с жалба или сигнал от гражданите е конституционно гарантирано право, прогласено
в чл. 45 от Конституцията на РБ и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и
воля. Поради това, упражняването на материално и процесуално право, респ. подаването на
сигнал, жалба до компетентен орган поначало е правомерно. Това обаче не изключва
възможността за злоупотреба с право, респ. и ангажирането на отговорността по чл. 45 от
ЗЗД. Злоупотребата с право е противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от
Конституцията/, както и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/.
Противоправно е поведението, когато жалбата или сигналът не са отправени с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато
гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това сезира съответния орган,
за да навреди другиму, или да накърни друг обществен интерес /в т. см. - решение №
758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., решение № 245/05.11.2014 г., по гр. д. №
1734/2014 г., III г. о., решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС,
решение №*45 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 1734/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о./ Затова, за се
ангажира отговорността на ответника за написаното от него и подадено заявление до
4
община Айтос следва да бъде установено, че в същото се съдържат неверни обстоятелства,
чиято цел е да увредят ищцата, т.е. че е налице превратно упражняване на права чрез
злоупотреба с правото на подаване на посочения сигнал.
По делото страните не спорят, че ищцата е изградила твърдяната от ответника
подпорна стена, с която се спира достъпа до реката, така, както е посочено в заявлението.
Това означава, че твърдението е доказано като вярно, което води до извод за липса на
противоправност. Досежно законността на строежа на стената в заявлението ответникът не е
изложил каквито и да е квалификации, а единствено е поискал проверка дали ищцата е
имала право да изгради тази стена. Исканата проверка е направена от административните
органи, като в резултат на нея строежът е приет от общинските власти за незаконен и като
такъв на подлежащ за принудително премахване. Тези действия на административния орган
впоследствие са отменени от съда като незаконосъобразни, поради което правилно
районният съд е счел, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
заявлението на ответника и правните действия на общинската администрация, извършени на
база погрешна преценка досежно законността на строежа.
Що се касае изложените в заявлението обстоятелства за действията на ищцата по
разширяване на пътя, изграждане на ограда и, че при извършване на строителните дейности
тя е съборила колове в имота на ответника, същите се доказаха от данните по делото, поради
което не могат счетат за противоправни деяния. Що се касае до написаното, че ищцата е
изсякла дървета, действително по делото се установи, че изсечените от нея растения
всъщност са храсти. Независимо от това, само по себе си това обстоятелство не съдържа
каквито и да е злепоставящи и позорни за личността на ищцата обстоятелства, засягащи
честта, авторитета и личното й достойнство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото не се доказа по отношение на
посочените от ответника в заявлението факти и обстоятелства, в т.ч. и направени искания за
проверка от общинската администрация да са налице при условията на кумулативност и
двете предпоставки на понятието „противоправност”, т.е. да се касае за едновременно
неверни и позорни за личността на ищцата. Ето защо поради липса изискуемите от закона
предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, правилно е прието от районния съд, че деликната
отговорност на ответника не следва да ангажира за изложените от ответника в заявлението
обстоятелства и предприетите въз основа на него действия на общинската администрация.
Що се касае до неимуществените вреди, чието обезщетяване се претендира, от
свидетелските показания се установява, че същите са в резултат на незаконосъобразните
актове на административните органи, в чиято компетентност е да извършат проверката,
като същите се дължат на невярната констатация за незаконността на извършеното
строителство, която обаче изхожда от ответника, а от административните органи.
Горните обстоятелства водят до извод за неоснователност на предявените от ищцата
исковете за присъждане на претендираното обезщение за причинени имушествени вреди,
вследствие непозволено увреждане от ответника, в резултат на написаното от него и
подадено до кмета на община Айтос заявление от 14.03.2019г., ведно с акцесорната
претенция за законна лихва за забава, считано от датата на увреждането до окочателното му
изплащане. Затова поради съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционният съд, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а
решението като правилно и незаконосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото в полза на въззиваемия
следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски за платено адвокатско
възнаграждание в размер на 250лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260847 от 10.06.2021 г., постановено по гр. дело №
783/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ж. ХР. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. А., ул. „И.М.“ № 2, вх.* ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. Г. АРН., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап. д. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените във въззивното производство разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6