О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260140
гр. Пловдив, 07.10.2020 г.
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
след като се запозна с докладваното
от съдия Роглекова ВЧНД № 1794/2020г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила
е жалба против Определение от 27.08.2020г. по ЧНД № 4814/2020г.
по описа на ПРС – 22 наказателен състав, с което е отменено Постановление за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 39/2020
г. по описа на РУ на МВР гр. Хисар и пр. пр. № 7288/2019г. по описа на РП гр.
Пловдив.
В
жалбата се претендира, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се
съображения, че разследването не е проведено всестранно, пълно и задълбочено,
като не са събрани всички доказателства, въз основа на които да може да се
направи извод за това, налице ли е
осъществено престъпление. Аргументира се необходимостта да се извършват
допълнителни процесуално – следствени действия и нова преценка на
обстоятелствата от фактическа и правна страна.
Окръжен
съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното
определение намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, a разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Първата инстанция е възприела фактическата
обстановка, така, както е изложена в Постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Съобразно събраните по делото доказателства се
приема за установено следното :
Св.И.Т.Х. бил един от сънаследниците на
покойния В. С. П., на които било възстановено правото на собственост на
земеделски имот - овощна градина от 12, 004 дка , в местността" ***",
масив *** в землището на с. С., П. област, която овощна градина съставлявала
поземлен имот № *** по плана за земеразделяне. Това станало съгласно решение №
0104.06.1999 г. на Поземлената комисия в гр. Х. В този имот имало сливови
насаждения, чиито плодове били събирани от св. И.Х., сестра му Н.Х. и баба му
Н. П. След 2010г. наследниците на този имот занемарили неговото стопанисване и
ползване. Същият имот се намирал в масив *** по плана на с. С., в който масив
голяма част от имотите в него станали собственост или били наети с договори за
наем на и от св. Н. Т. и от синовете му Н. Н. Т., брат му В.Н.Т.. В този масив
и в близките до него св. Н. Т. създал като земеделски производител два
животновъдни обекти, тъй като се занимавал с животновъдство, главно с
отглеждане на крави. За целта от няколко години насам св. Т. сключвал договори
с Община Х., за наемане на общински пасища, мери и ливади, както и на други
земеделски земи от частни лица, а също наел земеделски имоти и от Кооперация
„20-ти април" с. С. Същият бил собственик на земеделски имоти с обща площ
19,048 дка, като освен това бил ползвател и в доброволни споразумения за
създаване на масиви за ползване по чл. 37в, ал. 2 и чл. 37ж, ал. 6 от ЗСПЗЗ на
имоти с обща площ 137,440 дка. В масив *** се намирал и частният имот № *** на
св. И.Х., който имот бил даден за ползване на ЗК „20-ти април"с. С..
Земеделската кооперация отдала под наем с договор за наем от 08.02.2017г. на
Кооперация „Агрокомерс 98" гр. Х. земеделска кооперация този имот ***
същата, заедно с много други имоти.
За да ограничи движението на
отглежданите от него животни и с цел да не се нанасят щети на околни имоти, св.
Н. Т., с помощта на сина си, изградил т. н. електропастир
на наетите и ползваните от него имоти за паша. За
същото съоръжение не се изисквало разрешение от общинските органи съгласно
действащата към момента на изграждането му наредба, третираща тази материя,
както и предвид липсата на забранителни клаузи в договорите за отдаване под
наем за паша на общинските имоти. Това монтиране на електропастира станало на неустановена дата в края на 2018г
и през първата половина на 2019г. За да не пречи на ползването на имот № *** от
страна на св. И.Х. /който през 2018г. решил да си възстанови владението на посочения
имот и заедно с неговия приятел Р. У. да почистят трайните насаждения в него/
св. Н.Т. оставил место за достъп до врата към имота, ситуирана
на границата на неговия имот *** и съседния имот ***. До тази врата можело да
се стигне чрез образувал се път в частния имот ****. Освен това достъп до имота
на св. И.Х. имало и от към общински път, съставляващ съседен имот № ***. Св. Х.
имал намерение да ползва в бъдеще заедно с неговия приятел Р. У.имот № *** и да
подновят трайните насаждения в него с нови такива, макар и У. да не притежавал
нито право на собственост, нито имал право на ползване, на какъвто и да е
земеделски имот в масив *** в землището на с. С.
Изграждането
на този електропастир от семейство Т. влошило
отношенията между И.Х. и Р. У. от една страна и св. Н. Т. от друга. Повод за
охлаждане на отношенията им, както и за подаване на насрещни жалби от едната и
от другата страна до различни органи, както и за пораждане на заформящия се
конфликт, били и обстоятелствата, че понякога на електропастира
били нанасяни от неизвестни лица повреди, а макар и рядко и епизодично, имало и
следи от навлизане на животни в имот № ***. Свидетелите Х. и Т. при засичанията
си край ползваните от тях имоти в този масив, взаимно се упреквали в нелоялни
действия. Т. настоятелно съветвал Х. да си огради имота, а Х. пък настоявал да
се премахне изградения електропастир, макар и същият
да не бил в непосредствена близост до имота му. През лятото на 2019г. /на
неустановена дата през месец юли или началото на август 2019г. / св. Х. и
приятелят му У. изорали и дисковали част от имот №
****. На 24.08.2019г. св. Х. решил да наобиколи имота си и забелязал, че в дискованата част от имота има следи от стъпки на крави и
говежди фекалии. Докато снимал намиращия се в другия
имот № *** електропастир на место пристигнал с джип
св. Н. Т. Същият попитал Х. какво снима. Между двамата възникнало устно
пререкание като св. Х. го попитал, кога ще махне електропастира
на ползваните от него за паша имоти и защо се допуска
негови животни да навлизат в неговия имот. Т. отрекъл животните му да са
тъпкали имота на Х., а по отношение на съоръжението казал, че той не е човекът,
който ще му разпорежда тези неща и попитал присмехулно дали Х. не го заплашва.
Посъветвал настоятелно Х. да си огради имота и след това да го насажда с нови
дръвчета. След това си тръгнал с джипа. С това случаят приключил, но Х.,
останал недоволен от отношението на Н. Т. и на 27.08.2019г. подал жалба до РП
гр. Пловдив.
На
19.10.2019г. св. Н. Т. обхождал с личното си МПС стопанисваните и арендовани от него земи в землището на с. С. Установил, че
през негов имот минавали св. И.Х. и наетия от него да му помага във връзка с
планираното за този ден оране на имот *** негов познат А. У. Между Н. Т. от
една страна и И.Х. и А. У. от друга страна възникнал спор, тъй като Т. ги
предупредил, че нямат право да минават през неговия имот, а ако искат да си
отидат до имот *** има общински полски път, по който може да се стигне до този
имот. Били разменени кратки словесни реплики, относно това кой откъде има право
да минава, както и че кравите на Т. са минавали през имота на Х. /без да се
конкретизира да има нанесени от животните щети по насажденията/, след което
спорещите се разделили. След около час Н. Т. се върнал и забелязал, че на
няколко места електропастирът на неговите имоти бил
скъсан. Обадил се на синовете си Н. Т. и В. Т. да му помогнат да поправи
частичните повреди по електропастира. Докато тримата
вършели тази работа Н. Т. видял, че в имота на Х. има трактор и с него работи
Р. У. Предупредил последния да внимава да не къса електропастира,
макар и да не бил сигурен, че тези повреди са нанесени било от У., било от Х..
Изказал и съмнения относно авторството на деяние, при което били отровени
телета от стадото му. В това време по телефона на У. се обадил св. Х. и
последният го уведомил, че имат спор с Н. Х. и синовете му и след това се качил
на трактора и си заминал. С това инцидентът приключил, но У. разказал за
случилото се на Х., а той пък го преразказал на неговия познат А. У. Във връзка
с този случай била подадена на 21.10.2019г. жалба от Р. У. и И.Х. по началника
на РУ на МВР гр. Хисаря и била образувана прок.
преписка № 10219/2019г. на РП Пловдив. По същата преписка са били събирани
материали в хода на извършваната предварителна проверка. Тези материали са
присъединени към настоящата прок. преписка №
7229/2019 год. пак по описа на РП Пловдив.
След тези
два инцидента - на 26.08 и на 19.10.2019г. св. Н. Т. преместил електропастира, който минавал в негови имоти, находящи се в близост до имота на св. Х. - пл. № ****,
така, че до имота на тъжителя можело вече да се преминава и от към всички
негови страни, а не само от към два подхода, както било по-рано. Самият Х.,
подпомогнат от приятеля си Р.У. пък оградил имота си с циментови колове и
телена ограда. Тези две обстоятелства напълно ограничили дори и случайния
достъп до този имот на животни. С превантивна цел бил съставен предупредителен
протокол по ЗМВР на Н. Т.на 9.10.2019г.
При така приетите за установени факти ПРС приел от правна страна, че правилно и законосъобразно прокурорът е направил извод за липса на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради несъставомерност на деянието от обективна страна, като първата инстанция е заключила нещо повече – а именно, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че въобще липсват каквито и да било самоуправни действия, както от обективна, така и от субективна страна.
Въззивният съд не се съгласява с
тези изводи. На първо място намира за немотивирано постановлението на
прокурора, независимо от подробното изложение в същото. Вътрешното убеждение
винаги следва да е основано на доказателствата по делото. То трябва да бъде обективирано ясно, като се посочат приетите за установени
факти, доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи и
съображенията за съответстващите им правни изводи. В разглеждания случай
убеждението на прокурора не е намерило мотивиран израз. Това е така, защото не
е ясно как и въз основа на какви факти прокурорът е приел за безспорно
установена така изложената фактическа обстановка. В този смисъл твърдението, че
се касае за гражданскоправни и административноправни
отношения е с изцяло декларативен характер, поради което и прибързано към
настоящия момент.
Като цяло не става ясно защо възприетата фактология, приета за установена от обвинението е изведена
от няколко безкрайно кратки свидетелски показания. Правилно са приложени всички
необходими писмени доказателства по случая, но само и единствено въз основа на
тях не може да се провери застъпената теза от страна на жалбоподателя. Само при
инкорпориране на всички относими доказателства по
случая, би могло да се приеме, че прокурорското постановление е мотивирано и
тогава съдът да е в състояние да осъществи дължимата проверка за неговата
правилност и законосъобразност.
За пълнота и прецизност обаче, а и като
съобразява, че развитието на производството по делото не следва да се забавя
необосновано, ПОС намира за потребно да изложи своите виждания защо констатира
непълнота на доказателствените материали и
установените на този етап факти и в контекста на споделените от ПРС правни
изводи.
Многократно в хода на проведеното
досъдебно производство жалбоподателят е депозирал подробни молби и е правил доказателствени искания, които са убегнали
на разследващия орган.
В тази връзка жалбата, депозирана пред
ПОС, съдържаща анализ и молба за продължаване изясняване на фактическата
обстановка по делото е напълно основателна, защото изложените в същата доводи
безспорно навеждат на извода, че атакуваният прокурорски акт е постановен при непълнота
на разследването и неизясняване в пълнота на фактите, които са от значение за
разкриване на обективната истина.
Въззивната инстанция приема, че е
необходимо да се разпитат в качеството им на свидетели лицата А. У., Т. П. и М.
Г., както и полицейските служители Д. Т. и К. И. досежно
всички всички обстоятелства, станали им достояние по
случая – касателно изграждането и частичното
преместване на електропастира, ограничаване или не
достъпа на жалбоподателя до имота му, наличието или не на общински път до него,
налице ли са самоуправни действия и незабавно ли са
били преустановени или както твърди жалбоподателя – след около половин година,
както и да се преразпитат подробно разпитаните
свидетели – хронологично и детайлно, едва след което да си пристъпи към
обосноваване на финален прокурорски акт.
Настоящата съдебна инстанция прави горните
изводи, защото застъпва становището, че от особено значение за извеждане на
коментираната преценка е дали фактите с отношение към случая са изяснени в
пълнота, но след изчерпване на всички възможности за тяхното разкриване и
установяване, докато съвсем не е така в изследвания казус.
Съществуващите към настоящия момент гласни
доказателствата за описаните по-горе обстоятелства са противоречиви и крайно
недостатъчни, а несъмненото им разкриване е от особено значение за правилното
решаване на делото. В крайна сметка не са изчерпани способите за проверката на
различните версии, очертани от една страна от жалбоподателя и от друга от Т.,
като очевидно е, че тезите следва да бъдат проверени старателно, за да се
прецени коя от тях съответства на действително случилото се.
Въз основа на изложеното, второстепенният
съд прецени, че не са изчерпани
възможностите за събиране и проверка на доказателствения
материал, поради което и изводите на прокурора за недоказаност на обвинението,
застъпени и от районния съд, се явяват преждевременни и не могат да бъдат
споделени.
В заключение от изложеното дотук, Окръжен
съд гр. Пловдив намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се отмени постановлението на прокурора от
Пловдивската РП и делото се върне на прокурора за изпълнение на дадените в
настоящия съдебен акт указания.
Мотивиран от изложението съображения и на
основание чл. 243, ал. 7 НПК
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
от 27.08.2020г. по ЧНД № 4814/2020г. по описа на ПРС – 22 наказателен състав, с
което е отменено Постановление
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
39/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. Хисар и пр. пр. № 7288/2019г. по описа на
РП гр. Пловдив, като
ОТМЕНЯ постановление от 15.07.2020г. на Районна прокуратура – Пловдив, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 39/2020г. по
описа на РУ гр.Хисаря, образувано и водено срещу за престъпление по чл.323,
ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурор от Районна прокуратура гр. Пловдив за
изпълнение на указанията в мотивната част на
определението
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: