Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети февруари праз двадесета година в
състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря М. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия АГУШ административно дело № 252 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на
територията), вр. с
чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Д.В.В. *** и от етажната собственост на блок
„****“, вх. 1, в гр. Русе, представлявана от Д.В.В., против
Разрешение за строеж № 129/20.03.2019 г., издадено от Главния архитект на
Община Русе, с което на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 38, ал. 5
от ЗУТ на М.К. от гр. Виена, Република Австрия е разрешено да извърши
строителство на обект „Преустройство и промяна предназначението на съществуваща
игрална зала с кафе-еспресо в бирария“ за обект с идентификатор
63427.2.220.1.25 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес гр. Русе, ул. „М.
Луиза“ № 1, вх. 1.
Жалбоподателите,
собственици на самостоятелни обекти (апартаменти) в етажната собственост в
същия блок и вход, считат издаденото разрешение за строеж за незаконосъобразно,
тъй като е издадено в нарушение изискванията на ЗУТ. Твърдят, че неправилно
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ и
е издал разрешението за строеж без да е искано съгласието на останалите
собственици в етажната собственост. Такова съгласие според жалбоподателите е
задължително поради и липсата на предпоставките, визирани в нормата на чл. 38,
ал. 5 от ЗУТ, при които такова не е необходимо. В жалбата и в становището на
жалбоподателите по съществото на делото се твърди, че в одобрения инвестиционен
проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж не е изследвано и
безспорно установено, че с предвиденото преустройство на нежилищния имот, намиращ
се в жилищна сграда няма да се допусне наднормено шумово и друго замърсяване. Възразява
се, че предвидената в проекта система за отопление/охлаждане и вентилационна
система не гарантира, че шумовото замърсяване от този обект ще бъде в
нормативно допустимите граници, както и че няма да бъдат отделяни миризми в
околния въздух от процесите по приготвяне на храна в заведението.
Иска се от съда
да постанови отмяна на атакуваното разрешение за строеж както и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – главният архитект на Община Русе, чрез своя процесуален представител,
оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице – М.К., чрез своя адвокат оспорва жалбата. Счита, че
издаденото разрешение за строеж е съобразено с всички нормативни изисквания
като пояснява, че в следващите фази на проектирането е допустимо някой
параметри на проекта да бъдат детайлизирани и в този смисъл подобрени. Иска от
съда да отхвърли жалбата както ида присъди направените по делото разноски.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на
събраните писмени доказателства намира жалбата за процесуално допустима. Жалбоподателите са
заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ като собственици
в етажна собственост в сградата на ул. „М. ***, където се намира процесният
обект, чието преустройство е разрешено с оспореното разрешение за строеж.
Същите са били уведомени за издаденото разрешение за строеж на 26.03.2019 г.
чрез изпращане на нарочно съобщение за това по пощата (л. 71-72 от преписката).
Жалбата е депозирана пред административния орган издал акт на 09.04.2019 г.,
т.е. в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна се установи следната обстановка:
Със заявление вх.№
УТ-59-17/11.03.2019 г. по описа на община Русе (л. 74 от преписката), М.К. е
поискала от гл. архитект на общината да одобри инвестиционен технически проект
за обект „Преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.220.1.25, съществуваща игрална зала с кафе-еспресо в
бирария“ в имот 2.220.1 в кв. 121 на ул. „М. ***. Към заявлението били
приложени изискуемите по закон документи-проект, част архитектурна, В и К, Електро,
ОВК, Пожарна безопасност и технологично оборудване, както и конструктивно становище
и комплексен доклад за оценка за съответствие. Проектът бил одобрен а
14.03.2019 г., видно от извършената заверка на отделните части на проекта, след
което на 15.03.2019 г. М.К. подала до главния архитект на Община Русе заявление
вх. № УТ-41-110/15.03.2019 г. (л. 73 от преписката), с което поискала издаване
на разрешение за строеж за процесния обект, въз основа на одобрения
инвестиционен технически проект. Съобразно представените документи, и като
преценил приложимите в случая норми, гл. архитект на общината, на основание чл.
148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, вр. с чл. 38, ал. 5 от ЗУТ,
предвид и одобреният инвестиционен проект и извършената оценка на съответствие,
съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, издал оспореното пред настоящия съд разрешение
за строеж № 129/20.03.2019 г. (л. 70 от преписката).
В жалбата си
жалбоподателите твърдят, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 38,
ал. 5 от ЗУТ, тъй като били налице шумови и друг вид замърсявания, което препятства
приложението на тази норма. В тези случаи се изисква съгласие на собствениците
в етажната собственост за извършване на преустройството и промяната на
предназначението на обекта и тъй като в случая такова съгласие липсва, то
издаденото разрешение за строеж противоречи на изискванията на ЗУТ.
При
гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното
разрешение за строеж е издадено от компетентен орган – главния архитект на
Община Русе, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Спазено е изискването за
писмена форма, като разрешението за строеж съдържа всички необходими реквизити
съобразно изискването на чл. 148, ал. 9, т. 1 от ЗУТ. В хода на производството
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разрешението за
строеж е издадено след одобряване на инвестиционен технически проект, послужил
като предпоставка за издаване на оспорения административен акт и станал
неразделна част от него.
Не е налице и
твърдяното от жалбоподателите нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 185, ал.
1, т. 7 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната
собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях,
когато преустройството
се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. Нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ
пък сочи, че помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
жилищна сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по
общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната
собственост, в случай че се спазват изискванията на чл.
185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.
Следователно, за да се издаде разрешение за преустройство на такъв обект,
какъвто е и процесния –обект за нежилищни нужди, изграден в заварена жилищна
сграда, без да се иска съгласие на собствениците в етажната собственост, защото
игралната зала с кафе-еспресо, чието преустроъство в
бирария се иска, се намира именно в такъв режим – на етажна собственост,
съобразно цитираните разпоредби е необходимо като условие да се изследва
въпросът с шумовото и друго замърсяване, както и изпълнението на изискванията
на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 от ЗУТ, т.е. да не се отнемат общи помещения и площи
или части от тях и не се променя предназначението им, да не се изменят
съществено общите части на сградата, както и когато се свързват вътрешни
инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната
стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос.
Видно от събраните по делото доказателства, както от гл. архитект на община Русе, така в хода на настоящото съдебно производство, са съобразени и преценени всички обстоятелства, за да бъде достигнато до извод за издаване на разрешение за строеж.По делото липсват каквито и да е данни за неспазване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУТ. Всъщност липсват и такива твърдения от страна на жалбоподателите. Спорният по делото въпрос касае единствено наличието на наднормено шумово и или друго замърсяване по смисъла на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ. Първоначално (в жалбата) жалбоподателите всъщност твърдят, че заведение от типа на бирария неминуемо ще генерира шум и миризма от кухнята, при приготвяне на хранителните продукти, които ще причиняват дискомфорт на живеещите в жилищната сграда. Впоследствие възраженията на жалбоподателите се свеждат до това, че предвидените в проекта климатици за отопление на обекта са с фабрични параметри с по-високо ниво на шум (на външните тела) от допустимото. Освен това се твърди, че предвидената по проект вентилация на помещенията и в частност на кухнята не може да гарантира, че от заведението няма да излизат миризми от приготвянето на храната, които ще се усещат от живущите над заведението.От съдържанието на одобрения инвестиционен технически проект се установява, че в част ОВК и ЕЕ е предвидено отоплението/охлаждането на обекта да се извършва с колонен климатик тип сплит (за залата за посетители) с марка Treo CF-H60CC1 и конкретно посочени параметри и стенен климатик тип сплит (за кухнята) марка Gree GWH12KF-K3DNA6Gсъщо с посочени конкретни параметри. Местоположението на вътрешните и външните тела на климатиците е посочено графично в чертеж № 1 към тази част на проекта. Относно вентилационната система на заведението и в частност на кухнята е посочено, че поради техническа невъзможност за извеждане на вредностите, отделяни от конвектоват и фритюрник над билото на сградата се приема схема с местното им улавяне и рециркулация на въздуха в помещението. За целта е предвидено инсталирането на абсорбатор Gorenje WHT68AINB с дебит 500m3/h, оборудван с филтърна касета от активен въглен, която следва да се подменя веднъж на 6 месеца или по-често в зависимост от натовареността на кухнята. Изрично в проекта е вписано, че не се допуска извеждането на нефилтриран въздух извън сградата.
В част „Технологично оборудване“ на инвестиционния проект също се разглежда въпросът с чистотата на въздуха, нивото на шум и вибрации при работа на обекта. Така по отношение чистотата на въздуха е посочено, че в помещенията не се отделя вредност и в тях няма да се пуши. Досежно шума и вибрациите са определени потенциалните източници на шум: хладилни съоръжения с ниво на шум 41 dB; кафемелачка – 49 dB; нормален говор на клиенти и служители – 40-50 dB и климатизатори – 45-50 dB. Определено е общото ниво на шум в помещението да бъде 49,6 dB при експозиция на въздействие 10 часа през деня. Посочено е, че над помещението има стоманобетонова плоча с изолираща звукоспособност 45 dB. Като източници на шум в околното пространство са идентифицирани външните тела на климатизаторите. Посочено е, че по данни на възложителя нивото на шум на външното тяло е под 50 dB. Изрично е пояснено (на стр. 12 от преписката), че за осигуряване на ниско ниво на шум климатизаторите следва да бъдат монтирани правилно и съобразно предписанията на производителите като им се прави и периодична проверка за износване или разхлабване на връзките, за да не се допуска увеличаване на нивото на шум. Указано е, че при увеличаване на нивото на шума се препоръчва над външното тяло на климатизатора да се монтират звукоизолиращи прегради (например панели от плексиглас с дебелина над 15 mm), с което ще се намали шума с около 30 dB, както и да се монтират климатизаторите върху звукопоглъщащи подложки. В проекта са посочени граничните стойности на шум, регламентирани от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Наредба № 6), в редакцията й от ДВ, бр. 58/2006 г., действаща към момента на одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж.
В хода на настоящото съдебно производство е назначена комплексна съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите какво би било нивото на шум от звук и вибрации на външното тяло на двата климатика, посочени в проекта и какви биха били предполагаемите вредни шумови и други ефекти в жилищните помещения над заведението; възможно ли е замърсяване на въздуха в жилищните помещения над заведението , отделяне на неприятни миризми в тях при затворени или при отворени прозорци в следствие на недобро абсорбиране на вредностите при готвене на пържена и друга храна и приготвяне на „жива бира“; спазени ли са техническите изисквания по отношение на помещенията – кухня и помещение за мелене на малц, съобразно възприетата технология за приготвяне на „жива бира“; възможни ли са шумови и други замърсявания над допустимите норми вследствие на тази технология, както и отделяне на вредни вещества; възможно ли е претоварване на електрическата инсталация във входа на блока при работа на предвиденото технологично оборудване. Изготвената първоначално експертиза не е приета от съда с определение от 22.11.2019 г. (л. 103), поради което е изготвена повторно от допълнително назначени други вещи лица. В заключението си (прието от съда и неоспорено от страните) те посочват, че предвидените за монтаж в заведението климатици са одобрени за продажба в Европейския съюз и в България и попадат в категорията битови и офисни съоръжения, поради което звуковите им характеристики фабрично следва да са съобразени с изискванията на Наредба № 6, поради което при правилен монтаж липсват предпоставки за формиране на вредни шумови ефекти. Конкретното ниво на шум би могло да бъде измерено единствено в реални условия като при използване на сертифицирани в Европейския съюз съоръжения не се очаква достигане на наднормени нива на шум. При установяване на превишение на нормите на шум след извършване на реални замервания, следва да се вземат мерки за екраниране чрез шумопоглъщащи материали. По отношение на вентилацията на кухнята вещото лице посочва, че проектът не предвижда извеждане на въздух с вредни миризми от там навън, а чрез абсорбатор въздухът от готварските уреди ще се обработва от филтър с активен въглен и ще рециркулира отново в помещението, в което има изградена отделна въздушна вентилация, съобразена с нормативните изисквания за поддържане на подналягане в кухнята така че да няма възможност за естествено разсейване на миризми от нея.Според вещото лице като недостатък на проекта е отчетено обстоятелството, че в кухнята е предвиден само един абсорбатор над фритюрника и не е предвиден такъв и над конвектомата, който също генерира миризми. Едновременно с това експертът посочва, че предвидения абсорбатор, макар според представените в проекта чертежи да е посочен като монтиран над фритюрника е с дебит и размери надстърчащи размерите на фритурника, в съседство с който е поставен и конвектомата.От всичко изложено до тук съдът счита, че може да се направи извод за липса на доказателства, че разрешеното преустройство и промяна на предназначението на нежилищния обект е от естество, което ще доведе до наднормено шумово или друго замърсяване в района на заведението. Тук е мястото да се посочи също така, че е неоснователно наведеното от жалбоподателите възражение свързано с фабричните показатели за нивото на шум на външното тяло на предвидения в проекта колонен тип климатик, с който ще се отоплява/охлажда залата за посетители. Действително от една страна в проекта е посочена конкретна марка климатична техника с описани точни параметри на мощност като по отношение на колонния климатик техническите характеристики сочат, че външното тяло е с ниво на шум 67 dB. Това обстоятелство обаче не може автоматично да обоснове извод, че в конкретния случай не е спазено изискването на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ да не се допуска наднормено шумово замърсяване. Както посочват и вещите лица в изготвеното експертно заключение нивото на шум не зависи единствено от параметрите на монтираната техника, а и от начина на монтирането й, както и от взетите допълнително шумоизолиращи мерки (екраниране). Тези обстоятелства са отчетени и в одобрения инвестиционен проект като в обяснителната записка на част „Технологично оборудване“ изрично е посочено, че при необходимост следва да се поставят звукоизолиращи прегради на външното тяло на климатизатора, които позволяват намаляването на шума с около 30 dB, при което биха били спазени нормите за нивото на шум за конкретната среда. Освен това не без значение е и факта, че процесният имот, намиращ се на ул. „М. Луиза“ № 1 е разположен в централната градска част на гр. Русе, където видно от приложените за сведение диаграми на шумовия фон на града (публично достъпни на интернет страницата на общината) шумът в посочения район е около и над 65 dB. Съдът не обсъжда шумовия фон по съседната ул. Борисова, който надминава 70 dB. При това положение фоновият шум от уличното движение би надвишавал шума от монтираната климатична техника, при спазване на изискванията за монтирането й и предприети звукоизолиращи мерки.
Така по делото не са събрани доказателства, че преустройството и промяната на предназначението на обекта игрална зала с кафе-еспресо в бирария ще доведе до надвишаване на нормите за шумово замърсяване или до друг вид замърсяване. В тази връзка може да се посочи още, че новото предназначение на обекта фактически не се различава съществено (в сферата на шумовите нива) от съществуващото към момента предназначение на същия обект. Вещите лица са установили при огледа на място, че и до момента заведението се е отоплявало най-вероятно също с климатична техника, белези за чийто изводи са открити в стените.Липсата на данни за това, че с разрешеното преустройство и промяна на предназначението на строежа се допуска превишаване на нормите за шумово замърсяване или пък друг вид замърсяване, обосновава правилния извод на административния орган, че такава промяна на предназначението на обекта може да бъде разрешена без на е необходимо съгласието на останалите собственици в етажната собственост на сградата, т.е. че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, която е и приложена от административния орган.
В обобщение на всичко казано до тук съдът намира, че разрешение за строеж №
129/20.03.2019 г., издадено от гл. архитект на община Русе се явява правилен и
законосъобразен административен акт, издаден в съответствие и при спазване на
приложимите в случая норми на чл. 148 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, а подадената
срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.
143, ал. 3 и ал.4 от АПК, жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по
жалбата Главния архитект на Община Русе разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и направените от
заинтересованата страна разноски в размер на 600 лева адвокатски хонорар, заплатен
в брой по договор за правна защита и съдействие № 0174398 от 23.07.2019 г. (л.
48).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.В. *** и на етажната собственост на блок „****“, вх. 1, в
гр. Русе, представлявана от Д.В.В., против Разрешение
за строеж № 129/20.03.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Русе, с
което на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на М.К.
от гр. Виена, Република Австрия е разрешено да извърши строителство на обект
„Преустройство и промяна предназначението на съществуваща игрална зала с
кафе-еспресо в бирария“ за обект с идентификатор 63427.2.220.1.25 по
кадастралната карта на гр. Русе, с адрес гр. Русе, ул. „М. Луиза“ № 1, вх. 1.
ОСЪЖДА Д.В.В. *** и етажната собственост на блок „****“,
вх. 1, в гр. Русе, представлявана от Д.В.В. *** направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Д.В.В. *** и етажната собственост на блок „****“,
вх. 1, в гр. Русе, представлявана от Д.В.В. да заплатят
солидарно на М.К., от гр. Виена, Република Австрия сумата от 600 (шестстотин)
лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в срок от
14 дни от съобщаването му.
Съдия: