Р Е
Ш Е Н
И Е № 100
гр.В** 06.12.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди осемнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан**
П**
В** М**
при секретаря А** А** като разгледа докладваното от съдия В** В**
въззивно гражданско дело №343 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от И.И.Д. *** против решение №395/06.07.18г. по гр.д.№451/18г. на ВРС, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на „ВиК-В.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш**” № **, сумата в размер на 253.08 лева/ главница/,
представляваща незаплатената стойност на изразходваната питейна
вода и отведени канални води на адрес :гр.В**.,ул.“Ц**А** I“ №**,вх.*,ап.* ,за периода от 15.03.2017 г.до 15.07.2017 г.,ведно
със законната лихва, считано от 21.11.2017
г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3340/2017 г. по описа на
ВРС/ до окончателното издължаване.
Подържа се в
жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че е съдът неправилно е допуснал до разпит
свидетели,въпреки направеното възражение.В гл.9 от
представените Общи условия е предвидено,че всички предизвестия и уведомления
следва да са в писменна форма.Поради това със свидетелски показания не могат да
се доказват повреди и датата на уведомяването за даденото предвисание.Съдът незоканосъобразно не обсъдил възражението направено в
писменния отговор,че падежът на задълженията не е нассътил преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.От представената
по делото покана за доброволно изпълнение се установява,че ищецът дал на жалбоподателката
срок от 15 дни за изпълнение за задълженията.Поради това,че жалбоподателката не
била получила поканата се подържа ,че срокът за изпълнението не изтекъл преди
подаване на заявлението.подържа се,че настъпването на изискуемостта на
вземанията преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение е предпоставка за уважаване
на иска по чл.422 от ГПК.Съдът в обжалваното решение
не взел предвид направеното възражение за нищожност на чл.25,ал.8 и 10 от
Общите условия.подържа се,че повреден индивидуален водомер количеството вода
следва да се определи въз основа на средния месечен разход на отчетените
съответни периоди за предходната година.Вещото лице в
съдебно заседание заявило,че не е използвало този начин на изчисление и че тази
информация не му е предоставена от ищеца.Иска се да бъде постановено решение,с
което обжалваното решение бъде отменено.
Ответника по
жалбата е представил отговор на същата,в който оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По
допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.259 от ГПК
и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По
съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за
установено следното: Гр.д.№3164/17г. на ВРС е образувано по
искова молба от „ВиК-В**” ЕООД, ЕИК*****
против жалбоподателката.
Твърди се от ищеца, че предоставя на потребителите услуги по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови и промишлени нужди, както и отвеждане на
отпадни води на териотрията на област Видин.
Сочи, че облигационните отношениямежду дружеството и потребителите се уреждат от
Общи условия/ОУ/, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи.
Посочва се, че ответницата е титуляр на партида с уникален абонатен № 009242 и
адрес на потребление: гр. В**, ул. „Ц** А*** І“ № **, вх. *, ап. *, както и че дружеството е изпълнило задълженията си
да достави на потребителя вода с питейни качества и отведе отпадните води,но
ответницата не е изпълнила задължението си да заплати извършените от
дружеството услуги. С покана за доброволно
плащане с изх. № 01-310 от 17.08.2017 г. ответницата е поканена да изпълни
задължението си по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15
дневен срок от получаването й,както и че
поканата за доброволно плащане е върната на 12.09.2017 г. с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя.Излага се, че вземанията по издадените
фактури са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им и че
ответницата не е подала възражение относно размера,по смисъла на чл.34
ал.1 от ОУ.
Твърди се, че в следствие на подадено заявление, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. N3340/2017 г. по описа на ВРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която е подадено възражение от длъжника.
Излага се, че поради констатирана неизправност на водомера на ответната страна
от инкасатора през януари 2012 г., потребеното количество вода и отведени
канални води е започнало да се изчислява на основание чл. 24
ал. 2 от действащите към онзи момент Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Поради непредприемане на
действия по ремонт на измервателното средство от ответната страна, след влизане
в сила на новите Общи условия на 11.08.2014 г., потребеното количество вода и
отведени канални води е продължило да се изчислява на базата на брой обитатели,
съгласно чл. 25 ал. 8 и ал. 10 във вр. с чл. 20
ал. 3, изр. второ от
ОУ.
Поддържа се, че неизправността на водомера и начинът на
изчисляване на потребеното количество вода е установен и при предишен спор
между страните, със същия предмет и за същия адрес, но с различен период на
доставка/от 15.03.2015 г. до 15.01.2016 г./ с решение
№ 660/19.12.2016 г. по гр.д № 1549/2016 г. по описа на РС-В***, потвърдено с решение № 26/29.03.2017 г. по ВГД №
64/2017 г. на ВдОС.
Твърди се, че на 01.02.2017 г. е извършена
проверка на водомера на ответната страна. С констативен протокол № 11/2 от 01.02.2017 г. и в
присъствието на абоната, водомерът е проверен като е констатирано показание 247
куб.м., както и че водомерът няма пломба и все още не работи.
Иска се от Съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на „ВиК - В.” ЕООД сумата 253.08 лв.-главница, представляваща
стойността на изразходваната питейна вода и отведени канални води за периода от
15.03.2017 г.до 15.07.2017 г. За посочения по-горе адрес ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-21.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В едномесечния срок ответницата е представила писмен
отговор, с който се оспорва иска. Твърди, че неправилно е
начислено количеството изразходвана питейна вода и отведен канал, както и че не
е спазена процедурата при установяване повреда в индивидуален водомерпо чл.
20 от Общите условия,действащи към момента на
съставяне на констативния протокол № 11/2 от 01.12.2017 г.. Прави се възражение
за нищожност на чл.20 ал.3 и чл.26 ал.2 от ОУ в
частта, в която препращат към чл.25 ал.8 и ал.10, на основание чл.26 ал.1
пр.1 от ЗЗД и на осн.чл.143 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/.От събраните по делото
доказателства ВРС е установил следното от фактическа страна:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410
ГПК е образувано ч.гр. д. № 3340/2017 г., по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу настояьщата жалбоподателка за сумата от 253.08лв. представляваща незаплатени задължения за периода от
15.03.2017 г. до 15.07.2017 г., по издадени общо 5 бр.фактури за изразходвана
вода и отведени отпадни води, изчерпателно посочени в приложеното извлечение за
неплатени фактури, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017 г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25.00 лева платена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл. 414
от ГПК длъжникът е подал възражение срещу Заповедта, с което е оспорил
вземането. В следствие на възражението е образувано и
настоящето дело.
Не е спорно между страните, че същите са в
облигационни отношения, с оглед качеството на ищеца на ВиК оператор, а на
ответника - на ползвател на съответните услуги. Не се
спори, че ответника е титуляр на партида с уникален абонатен номер № 009242 и
адрес на потребление – гр. В**, ул.“Ц** А** I“ № **, вх. *, ап. *,обитаван от 3 души,и че
прилежащия водомер е повреден, както и че за процесния период от ответника са
ползвани услугите, предоставяни от ищеца.По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,вещото лице по която е
дало заключение и отговорило на поставените задачи.От заключението е видно,че
по партидата на ответницата №009242 и прилежащият водомер №
10000233935,който е повреден ,за периода от 26.01.2017 г. до 27.06.2017 г. с
пет броя фактури от 15.03.2017 г., 13.04.2017 г., 15.05.2017 г.,15.06.2017
г. и 15.07.2017 г. е начислена служебно, за 3 лица на адреса, консумирана
питейна вода и отведена канална в размер на 114 куб.м. на
стойност 253.08 лв.. Посочено е, че задълженията по фактурите са отразени в
счетоводството на дружеството и че същите не са
заплатени от ответника. Отразено е също така, че инкасирането
и определянето на фактурираните водни количества е в съответствие чл. 25, ал. 8 и ал. 10
във вр. с чл. 20 от Общите условия/ в сила от
11.08.2014 г./, като дружеството е започнало да завишава количеството
изразходвана питейна вода от месец март 2014 г., поради непредприемане на
действия по ремонт на водомера,чието повреда е констатирана 2012 г.По делото са
разпитани и свидетелите Б** /инспектор услуги при
ищеца/ и Иванова /инкасатор при ищеца/. Свидетелят
Б** сочи, че в жилището на
ответницата има два водомера, както и че единият не работи. Сочи също, че при направена обща проверка на водомери във входа е
установил, че единият водомер в апартамента на ответницата не работи, за което
е съставил констативен протокол, който е подписан от ответницата.
Свидетелката И*** сочи, че в жилището обитавано от
ответницата има два водомера,от които един не работи. Излага, че при проверка преди
5-6 години е установила това,както и че е дала
предписание за поправка на ответницата в писмена форма.За да уважи предявеният иск ВРС е
приел от правна страна следното:
Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК – В**“ ЕООД, одобрени с решение ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР, във вр. с чл.1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно
издадените ежемесечни фактури при наличие на консумация и /или служебно начисляване
на количествата. Установено било от заключението на вещото лице по
назначената съдебно – икономическа експертиза, че отчитането на изразходваната
вода и начисляването на служебна такава в случая е станало в съответствие с чл.
25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ, при условията на чл. 20 от ОУ,както
и че не е платена осъществената услуга,стойността на която съвпада с
претендираната такава.Наложил се извода, че
ищцовото дружество е изпълнило изцяло задължението си доставка на съответната
услуга /доставяне на вода с питейни качества и отвеждане на отпадните
води/ за разлика от ответницата,която не е изпълнила задължението си да заплати
извършените от дружеството услуги /доказателства в обратна насока не са
ангажирани/.
Съдът е приел,че възраженията на ответницата са
неоснователни,по следните съображения:Безспорно
е, че единият от водомерите по
партидата на ответницата е повреден още от преди влизането в сила на актуалните
ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите /11.08.2014 г./,както и че въпреки даденото предписание от св.И** ремонт не е осъществен,което се установява
и от съставения от св. Б** на 01.02.2017 г.
констативен протокол. При това положение връчването на ново
предписание не е наложително,а изчисляването на количеството вода следва да
става служебно съобразно ОУ от 11.08.2014 г./чл.25 ал.8 и 10 вр.чл.20 ал.3 ОУ
на база брой обитатели/,което в случая е и сторено.Процедурата по чл.39 ал.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г.,касаеща изчисляване на изразходвано количество вода при
повреждане водопроводно отклонение , е неприложима в случая ,тъй като
неизправния водомер е индивидуален,а не общ.Общите условия са одобрени с решение на ДКЕВР и в случая не са разкрива противоречие
между тях и цитираната наредба относно правилата за изчисляване при
повреден индивидуалния водомер.При положение,че в наредбата липсва такъв
текст,то изчисляването следва да се осъществи при регламентацията в ОУ.
Възражението на ответника че клаузите по
чл.20 ал.3 и чл.26 ал.2 от ОУ ,в часттана препращането към чл.25 ал.8 и 10 е
нищожно,поради противоречие със чл.39 от Наредба №4/14.09.2004 г. е неоснователно по изложената по-горе причина/в цитираната
норма липсва хипотеза на изчисляване на изразходваното количества при
неизправен индивидуален водомер/.Възражението
по чл.143 ЗПП, касаещо посочените по-горе норми също е неоснователно.По принцип
неравноправната клауза създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора. В Общите условия на ищцовото дружество, ясно и подробно са посочени
правата и задълженията на доставчика и на физическото лице - купувач, тоест
потребител на услугата. От съдържанието на правата и задълженията на
потребителите не може да се приеме,че служебното начисляване по разписаниете
правила и едностранното определяне на доставчика е в нарушение на
изискването за добросъвестност, нито че е налице дисбаланс между правата и
задълженията на потребителите, което да е в тяхна вреда.
ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и
допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното
решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.Подържа се в жалбата,че
обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че е съдът неправилно е допуснал до разпит
свидетели,въпреки направеното възражение.В гл.9 от представените Общи условия е
предвидено,че всички предизвестия и уведомления следва да са в писменна
форма.Поради това,според жалбоподателката, със свидетелски показания не могат
да се доказват повреди и датата на уведомяването за даденото предвисание.Съдът
счита,че независимо от това,че предписанието не е направено в писменна фарма,от
значение за решаване на спора е простия факт дали към месеците,за които се
претендира процеснута сума водомерът на жалбоподателката е работил или не.В
настоящия случай е безспорно,че към процесния период водомерът на имцата не е
работил.Подържа се в жалбата,че съдът незаконосъобразно не обсъдил възражението
направено в писменния отговор,че падежът на задълженията не е нассътил преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.ВОС
счита,че становището на жалбоподателката е неоснователно.Съгласно чл.5,т.6 от Общите условия действащи към момента
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.33,ал.2
от ОУ.Съгласно посочения текст потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.От
анализа на двата текста може да се направи извод,че задължението за заплащане
на ползваните услуги е ежемесечно /след издаване на фактурите/ и не е обвързано
от получаването на покана за заплащане
на сумите.Подържа се,че поради това,че жалбоподателката не била получила
поканата срокът за изпълнението не
изтекъл преди подаване на заявлението,както и че настъпването на изискуемостта
на вземанията преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение е предпоставка за уважаване
на иска по чл.422 от ГПК.ВОС споделя съображението на жалбоподателката,че
настъпването на изискуемостта е предпооставка за подаване на заявлението,но
счита,че в настоящия случай тази изискуемост е настъпила преди посочената дата.Както
беше посочено по-горе съгласно чл.33,ал.2
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.Датата на последната фактура
е 15.07.17г. поради което изискуемостта
и по петте фактури е настъпила преди датата на подаване на
заявлението-21.11.17г.
С оглед на горното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №395/06.07.18г.
по гр.д.№451/18г. на ВРС.
На основание чл.280,ал.2 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.