РЕШЕНИЕ
№ 4691
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110146302 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т. С.“
ЕАД срещу „В. В.“ ООД, както следва:
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр.чл.59 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумите
208.30 лева за ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2019г. – 30.04.2020г. и 11.20 лева
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 29.02.2020г.
за топлоснабден имот – трафопост-магазин, находящ се в гр......, аб.№ ......., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 21.04.2021., до
окончателното плащане;
- иск с правно основание в чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за лихва за забава в размер на 21.99 лева върху
главницата за потребена топлоенергия за периода 31.12.2019г. – 14.04.2021г. и 1.43 лева
върху главницата за осъществено дялово разпределение за периода 01.07.2019г. –
14.04.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот, е задължен да заплати стойността на потребената топлинна енергия,
което не е сторил, с което неоснователно се е обогатил за сметка на топлопреносното
предприятие, предвид липсата на подписан договор за продажба на топлинна енергия.
1
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове за вземанията с
проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Т. С.“ ЕАД заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 22730/2021г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу която длъжникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер с твърдение, че процесният имот
не е топлоснабден. Твърди, че имотът се намира в трафопост извън жилищната сграда и през
обекта не преминават тръби на дружеството-ищец, поради което няма топлоотдаване в
магазина. Уточнява, че тези обстоятелства са били установени от служители на ищеца, за
което са съставени констативни протоколи. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Б.“ ООД не изразява становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Според действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота- собственост или вещно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт № 122, том 1, рег.№ 3054, дело № 107 от
22.05.2014г. на помощник-нотариус Б. Й., се установява, че процесният имот е бил закупен
от „В. В.“ СД. Видно от справка в ТР на АВ и от приложения по делото план за
преобразуване, от събирателното дружество е било отделено дружество с ограничена
отговорност със същото наименование, към което е преминало предприятието на СД като
права, задължения и фактически отношения (чл.1 от плана). Обстоятелството, че всички
активи на СД са преминали към ООД, което се явява правоприемник на преобразуващото се
дружество, се потвърждава от ответната страна. Ето защо, съдът намира за доказано, че
процесният имот е собствен на ответника „В. В.“ ООД, ЕИК ......
По делото е приложен Протокол от проведено на 19.10.2001г. ОС на собствениците
на обекти в сграда - етажна собственост, представляваща бл....., с който е взето решение за
избор на фирма за дялово разпределение на отдадената за обектите топлоенергия от „Т. С.“
ЕАД. Приет е и подписаният в изпълнение на решението договор от 22.10.2001г. Горните
обстоятелства обуславят извода, че тази кооперация е топлоснабдена.
Спорен е въпросът дали процесният обект е част от топлофицираната жилищна
сграда и ползва ли се в нея топлоенергия.
Във връзка с изясняване на този въпрос по делото е приложен констативен протокол
от 07.08.2018г., съставен от служителите на „Т. С.“ ЕАД, които при оглед на имота са
установили, че магазинът се намира в трафопост извън жилищната сграда, че в него няма
отоплителнин тела, топла вода, нито дори отоплителна инсталация. Независимо от така
направената констатация и изричните възражения на абоната, обективирани в отговор към
2
поканата за плащане на просрочени суми от 09.08.2018г., за обекта се начисляват сметки за
потребена топлоенергия, а собственикът му е поканен да сключи договор за ползване на
топлоенергия за стопански нужди. Поканата е аргументирана с твърдение, че независимо от
липсата на отоплителна инсталация в обекта, то същият е включен в общия отопляем обем
на жилищната сграда и следователно участва при разпределението на топлоенергия по перо
„сградна инсталация“, поради което изключването му от това разпределение налага решение
на ОС на ЕС в този смисъл.
Приета е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след преглед на
документите по делото и оглед на имота, е установило, че:
- За имота е начислена топлоенергия само за сградна инсталация;
- Обектът е магазин на две нива, който има обща стена с трафопоста;
- Между сградата – етажна собственост – бл...., и магазина, е изграден проход за
излаз, поради което на практика двете тела са отделени от този проход във височина и в
ширина на поне 3.5 м., следват външни стени за двете тела на разстояние от 0.15 м., което е
уплътнето с гумена лента;
- Топлоотдаване на се осъществява в магазина;
- В обекта няма отоплителни тела и не се ползва топла вода, няма връзки на
консуматори с топловодната инсталация или тръбни участъци.
В заключение, поддържано и в съдебно заседание, вещото лице топлотехник е
обосновало извод, че обектът не е топлофициран и не е свързан с отоплителната инсталация
на вх...на бл....., поради което не следва да се приема за част от отопляемия обем на сградата.
При изслушване, експертът указа, че именно отделянето на тази сграда от жилищната
кооперация с фуга опровергава фактическото основание за начисляване дори на перо
„сградна инсталация“ и че ако по проект е било предвидено магазинът да е част от
отопляемия обем на жилищната сграда, то този проект не е изпълнен така.
Предвид изложеното, съдът приема исковете за неоснователни и недоказани. Не се
установи ответникът да се е обогатил за сметка на предприятието с количество
топлоенергия, чиято стойност не е заплатил, тъй като не е потребил такава. Магазинът не е
топлоснабден и няма връзка с отоплителната инсталация на кооперацията, през него не
преминават тръбни участъци (т.нар. магистрални тръби), нито други връзки на
отоплителната инсталация на жилищната сграда. Нищо не топлоотдава в процесния обект,
отделен физически, с фуга, от основната сграда. Тези фактически констатации, залегнали и в
съставения от служители на ищеца констативен протокол, отричат възможността на
топлопреносното предприятие да разпределя суми за потребена топлоенергия за този обект
за сградна инсталация и за дялово разпределение. Фактическото положение изключва и
възможността страните да сключат договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, поради обективната му невъзможност за изпълнение, дори и при желание на
страните, при сега съществуващата инсталация. Доводите на ищеца, че само след решение
на ОС на ЕС може да изключи този обект от отопляемия обем на сградата са неоснователни.
3
Дори и магазинът да е бил предвиден като част от отоплителната система на кооперацията,
то в процеса се установи, че проектът в тази част не е бил изпълнен, поради което не е
следвало въобще магазина да се включва в разпределението за сградна инсталация.
По разноските
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300.00
лева – разноски по делото, представляващо реално заплатено адвокатско възнаграждение,
което не се намалява по направено от ищеца още с исковата молба възражение по чл.78, ал.5
ГПК, тъй като определено в минималния размер на НМРАВ няма как да бъде прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК..., срещу „В. В.“ ООД, (чрез
адв.К.М.), искове по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр.чл.59 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумите 208.30 лева за ползвана топлинна енергия за периода
01.11.2019г. – 30.04.2020г. и 11.20 лева за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2019г. – 29.02.2020г. за топлоснабден имот – трафопост-магазин,
находящ се в ....аб.№ ......, ведно със законната лихва от 21.04.2021. до окончателното
плащане, и по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за лихва за забава в размер на 21.99 лева върху главницата за
потребена топлоенергия за периода 31.12.2019г. – 14.04.2021г. и 1.43 лева върху главницата
за осъществено дялово разпределение за периода 01.07.2019г. – 14.04.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 22730/2021г. на СРС, 55 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, да заплати на „В. В.“ ООД,
сумата 300.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4